Най-големите компании за храни и напитки: хапки устойчиво щастие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Класацията "Капитал 100"

Най-големите компании за храни и напитки: хапки устойчиво щастие

От 2007 г. "Нестле България" е избрана за един от трите центъра за производство на Kit-Kat на континента

Най-големите компании за храни и напитки: хапки устойчиво щастие

Приходите и печалбите растат с устойчив темп от 6-7%

Мара Георгиева
21294 прочитания

От 2007 г. "Нестле България" е избрана за един от трите центъра за производство на Kit-Kat на континента

© Юлия Лазарова


Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

По-добра година, но с нюанси. Такава е била 2019 за големите производители на храни и напитки. Средно приходите в сектора са порасли с 6.6%, което е по-добър резултат от предходната година. Увеличението при печалбите е сходно - 6.22%. А челната тройка на класацията е без промяна: "Олива", "Амилум" и "Кока-Кола ХБК". Силните резултати идват както от увеличен износ, така и от по-платежоспособното търсене в страната. Пандемията може и да влоши идилията, но точно храните не са сред най-пострадалите сектори през настоящата година.

С най-висок ръст на приходите са производителите на олио "Олива" и "Бисер олива" и на хляб - Кооперация "Симид 100". Със спаднали продажби са шест дружества, като потъването е най-голямо и продължително при "Роса" (24.5%), а при останалите е едноцифрено, като едва четири фирми приключват годината със загуба. Средната рентабилност на приходите е 6.7% и е близо до стойностите за предходната година. В топ 3 на компаниите с най-високи маржове са "Девин", "Престиж-96" и "Кока-Кола ХБК".

Триото на най-големите работодатели в секторната класация се оглавява от "Белла България", следвана от "Бони холдинг" и "Нестле България".

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук
Автор: Капитал

Маслобойни за световно

Производителят на сурови и рафинирани масла "Олива" отново оглавява секторната класация за храни и напитки. За 2019 приходите на компанията скачат почти с 1/3 до 726 млн. лв. Печалбата също расте силно - с над 30%.

"През 2019 "Олива" завърши инвестицията в новия си завод за преработка на маслодайни култури в с. Разделна (до пристанище Варна-запад) и затвърди позицията си на най-голям производител и износител на растителни масла в страната. През миналата година "Олива" е преработила в заводите си над 450 хил. тона слънчоглед, като след стартиране на новите мощности очакванията за 2020 са количествата да надхвърлят 600 хил. тона", коментираха за "Капитал" от фирмата. Така догодина е заложен скок с още 1/3 до почти милиард приходи.

"Олива" е притежавано от компанията за търговия на зърно и маслодайни култури "Билдком", на която едноличен собственик е Ангел Георгиев. Той влиза като акционер в "Олива" през 2001 г. и постепенно във времето увеличава дяловете си до над 99%. Инвестицията в най-новия завод, който заработи на етапи и удвоява производствения капацитет на дружеството, е 40 млн. евро. От тях 31 млн. са корпоративен заем от Европейската инвестиционна банка по плана "Юнкер".

Автор: Капитал

"Олива" притежава още два завода - в Кнежа и в Полски Тръмбеш, изграден със заем от 22 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие през 2013 г. В края на този юни Черноморската банка за търговия и развитие отпусна 35 млн. евро заем за търговско финансиране на компанията, който ще послужи за оборотен капитал на най-новия завод край Варна. Финансирането е част от синдикиран кредит за 90 млн. евро от група международни банки.

В класацията влизат още пет дружества, преработващи маслодайни култури. "Папас олио" запазва четвъртата си позиция. Фирмата, в която преобладаващата част от капитала се държи от "Сент Жиран" с едноличен собственик Георги Ташев, има рафинерии в Ямбол и Балчик, както и инсталация за производство на студено пресовани растителни масла в Бяла Слатина. "Папас олио" има участия и в дъщерни дружества, свързани с производство на брашна и търговия със зърнени и маслодайни култури. Приходите на компанията за 2019 надхвърлят 404 млн. лева (ръст от около 2.5%), а печалбата е близо 10 млн. лева.

"Постигнатото е резултат от оптимизация на разходите и на производствените процеси. Инвестициите в материални активи и човешки капитал, които сме направили през минали години, дават резултат сега. Фокусът ни е върху производството, като над 70% от продукцията ни е за експорт в ЕС, Турция, Близкия изток", коментира за "Капитал" Цветелина Пенева - финансов директор. "Търсенето на слънчогледово олио расте, консумацията му се увеличава. Добивите са рекордни. България е един от големите преработватели в ЕС, значението на сектора расте", чертае общата бизнес среда Цветелина Пенева.

Отново чрез "Сент Жиран" Георги Ташев притежава и друга маслодобивна фирма класацията - "Сън фуудс" - Балчик, която отчита почти 10% спад на приходите, но ръст на печалбата. "Сън фуудс" е самостоятелно юридическо лице, със свои производствени линии и резултати, но има обща с "Папас олио" политика. Дружеството ползва логистиката, покупките на зърно и международните договори на "Папас олио", уточни Цветелина Пенева.

При другите три фирми в подреждането, които преработват маслодайни култури, картината е пъстра. Инвестицията от 3 млн. лв. в нов комплекс за екстракция на масло явно дава резултат и "Клас олио" - с. Карапелит, Добрич, отчита двуцифрен ръст на приходите и удвоява печалбата през 2019 г. "Бисер олива" - Стара Загора, която е част от групата "Градус", също отбелязва двуцифрен скок на продажбите и финансовия резултат. "Роса" - Попово, обаче свива производство и продължава да работи на загуба.

Сладки приходи

Приходите на вицешампиона в сектора - разградският завод "Амилум България", надхвърлят 524 млн. лева, като отбелязват лек спад от 5.5%. Компанията е собственост на американската Archer Daniels Midland (ADM) и през миналата година направи инвестиция за над 240 млн. лв., която е най-голямата за американската група в заводите й в света. Очакваният резултат е увеличение на капацитета за преработка на царевица до около 900 хил. тона годишно, разширение на линията за производство на подсладители, изграждане на инсталация за етилов алкохол, възможност за преработка на част от отпадните продукти. Но тези нови активи явно ще носят приходи в бъдещето.

"Нестле България" запазва петата си позиция в секторната класация. През 2019 постъпленията на компанията са нараснали с близо 4% до 268 млн. лв., а инвестициите са за 11.5 млн. лв., съобщи изпълнителният директор Петър Стоилов. Планираните за 2020 инвестиции са два пъти повече - за повишаване на прoизводителността и разработване на нови продукти, за безопасни условия на труд, за информационни технологии и др. Близо 19 млн. лв. са предвидени за модернизация на софийската фабрика, в която годишно се произвеждат над 16 хил. тона шоколадови изделия. За първото тримесечие на тази година обаче фирмата отчита 2.8% понижение на приходите и обяснява този резултат със затварянето на хорека (хотели, ресторанти, кафетерии) канала за продажби по време на извънредното положение. "Нестле България" изнася 96% от продукцията си за над 39 страни и е лидер в пет от седемте категории, в които оперира на местния пазар: кафе; кулинарни продукти; млечни продукти (Nesquik), храни за домашни любимци; зърнени закуски.

С над 11% ръст на постъпленията, които достигат почти 188 млн. лв. през 2019, гръцката "Чипита България" се връща към растежа. Българската фирма произвежда кроасани и бейк ролс с марката 7Days, дистрибутира други продукти на групата и има клонове в Хърватия и Грузия. През 2019 "Чипита България" запазва лидерската си позиция при кроасаните с 84% пазарен дял в стойност (78% през 2018) и 61% - при бейк снакс (60% през 2018). Според годишния доклад за дейността ръстът при оборотите е резултат от увеличените продажби в страната и чужбина, а при печалбата - от намалените разходи за маркетинг. Дружеството обаче очаква свиване на общите продажбите през 2020 заради пренасочване на част от чуждестранните клиенти към новата фабрика на групата в Словакия.

"Монделийз България" отбелязва 6.5% ръст на приходите, които надхвърлят 178 млн. лева през 2019. През миналата година компанията инвестира над 22 млн. лв. в нова пакетажна линия за шоколадови бонбони във фабриката в Своге. Според Анна Маринкова, директор на завода, "новата линия е с размери на футболно игрище и може да произвежда до 6600 бонбона в минута, което я прави най-бърза в целия свят". Въведената технология за пакетиране на бонбоните олекотява опаковката с 20% и улеснява рециклирането й. Началото на проекта бе поставено през 2018 г., а завършването му позволява на завода да се превърне в център за производство на бонбони Milka. "Ние сме лидери на българския пазар на шоколадови изделия общо с 35% пазарен дял в стойност. Всеки втори шоколад в страната е Milka. Брандът държи над 60% пазарен дял в стойност", посочва Ивайло Найденов, изпълнителен директор за Югоизточна Европа, управляващ 10 пазара.

И "Престиж-96" - Велико Търново, има възходящи резултати. "През 2019 г. отбелязахме значителен ръст на продажбите и печалбата от съответно 7% и 11%. Това е резултат от стратегията ни за балансирана експанзия на бизнеса и модернизация и оптимизация на процесите", коментира за "Капитал" Дарина Стоянова, изпълнителен директор. По думите й през 2019 г. фирмата е повишила с над 15% инвестициите си за персонал и в маркетинг на фирмените марки. "Компанията отбеляза ръст на продажбите, както в България, така и при експорта, като през изминалата година започнахме бизнес на 7 нови пазара. Подобрихме пазарния си дял при бисквити, вафли и сухи пасти в България с близо 1 процентен пункт по данни на Nielsen. "Мираж" и "Траяна" са двете най-купувани марки в сегмента на бисквитите с глазура в България, а "Ная" се превърна в най-продаваната марка обикновени вафли на пазара", обобщи Дарина Стоянова.

"Захарни заводи" - Горна Оряховица, отчита символичен спад на приходите. През миналата година дружеството инвестира над 1.6 млн. лв. в нова производствена линия за пакетиране на захар в хартиена опаковка. "Машината е закупена и въведена в експлоатация в периода на турбуленции и ожесточена ценова война на пазара на захар в Европа", коментира Валентина Ралева, изпълнителен директор. Компанията е единственият работещ производител на захар в България. Плановете за следващите 5 години включват засилване на позициите в България и навлизане на съседни пазари чрез рафиниране на над 100 хил. тона захар годишно.

По вода и още нещо

"Кока-Кола Хеленик ботълинг къмпани" запазва третата си позиция с приходи от близо 458 млн. лева. През 2019 г. дружеството инвестира близо 40 млн. лв. в производствения си център в Костинброд за модернизиране на производството и разширяване на складовата база. "Новата бутилираща линия е най-модерната във всички 28 държави в Групата на "Кока-Кола ХБК". Тя е 25% по-бърза от другите линии, консумира с 15% по-малко електроенергия, а използваната вода за литър произведена напитка е с 5% по-малко. Произвежда 45 хил. бутилки на час, а в допълнение към нея е въведена и роботизирана система за смяна на форматите. Инвестицията превърна производството в Костинброд в европейски мегазавод и регионален център за износ на напитки - за Румъния, Сърбия и Гърция и в други държави в региона", коментираха от компанията за "Капитал".

"Кока-Кола ХБК" инвестира близо 40 млн. лв. в производствения си център в Костинброд за нова бутилираща линия и разширяване на складовете
Фотограф: Велко Ангелов

Лидерът по рентабилност в класацията - "Девин", е с приходи над 98.6 млн. лв. за 2019. През миналата година собственикът на фирмата - белгийската група Spadel, инвестира над 11 млн. лева, като 6.6 млн. лв. от тях бяха насочени към завода в град Девин. От компанията съобщиха, че планират 17 млн. евро инвестиции през тази и следващата година в изграждането на нов автоматизиран логистичен център и в смяна на две от производствените линии. От създаването си през 1992 г. "Девин" е лидер на пазара на бутилирани води в България с над 30% пазарен дял в обем и в стойност.

На по бира

С над 20% ръст на приходите "Карлсберг България" води при бирите. При "Загорка" повишението на оборотите е символично - под 2%, а финансовият резултат е по-слаб в сравнение с предходната година. "Каменица" дори отчита 2% спад в приходите и ръст на печалбата.

По предварителни оценки на Съюза на пивоварите продадените в страната количества бира през 2019 са около 5.1-5.2 млн. хектолитра срещу 5.56 млн. хектолитра за 2018 г., когато беше отчетен 1.6% ръст. По време на извънредното положение заради коронавируса обаче производителите на пиво съобщиха, че отчитат 20% директни загуби заради затворените хотели, ресторанти и кафенета. Към това трябва да се прибавят и ограничените продажби в търговската мрежа, както и необичайно студеното начало на пролетта. Очакваният спад на продажбите за шестмесечието на тази година ще е в границите 20-30%, прогнозираха от браншовия съюз.

В класацията влизат и две фирми за твърд алкохол. "ВП брандс интернешънъл" ("Винпром Пещера") отчита над 10% ръст на приходите и над 7.9 млн. лв. печалба. "СИС индустрийс" - собственик на "Винпром Карнобат", е с под 2% ръст на оборота, но с положителен финансов резултат за разлика от предходната година.

Месни и местни

С над 17% ръст и приходи, които надхвърлят 240 млн. лв., "Бони холдинг" за поредна година е най-големия производител в сегмента си. Компанията удвоява и финансовия си резултат през 2019. Групата е затворила цикъла на производство - от фуражите, през генетиката и отглеждането на прасета до месопреработката и колбасите с марката "Бони". В свинекомплексите на дружеството се отглеждат над 250 хил. животни, което го превръща в най-големия производител на свинско месо в страната. Месопреработката е съсредоточена в Ловеч и Карлово, където направените досега инвестиции в двата производствени центъра са за над 20 млн. евро.

През 2019 "Белла България" инвестира над 15 млн. лв. в автоматизирани линии и системи за контрол на качеството, нови складове и в нов търговски филиал в Сърбия. "През декември целият цикъл на производството на тестени продукти (точени кори, бутер тесто и готови баници) беше напълно автоматизиран с технологични стандарти, свеждащи фактора "човешка грешка" до минимум", коментираха от компанията за "Капитал". През 2019 г. "Белла България" започна да развива партньорска мрежа с български производители на месо и изгради собствена търговска структура в Сърбия. Това е трето външнотърговско представителство на Балканите след Румъния (2007 г.) и Гърция (2012 г.).

Производителят на "Лудогорско пиле" "Амета холдинг" леко расте, но свива печалба. "Продажбите на пилешко месо нарастват органично и относително равномерно по всички пазари. През 2019 стартира работа нова люпилня, която е инвестиция "на зелено" и е предназначена изцяло за вътрешни производствени цели на компанията. Продължаваме да инвестираме в подмяна на оборудване във всички части на интегрирания производствен процес, както и в решения за подобряване на ефективността и улесняване на процесите във фермите и преработката", коментира за "Капитал" Любомир Лозанов, изпълнителен директор. "В нашия бизнес винаги има флуктуации на маржовете, които обикновено са продиктувани от цените на основните входни суровини - зърнени и маслодайни култури, но през 2019 и голяма част от услугите поскъпнаха, сред тях основно разходите за транспорт. Този тренд се обърна през 2020", обясни Любомир Лозанов.

Холдинговата група "Градус" на братята Лука и Иван Ангелови също участва с консолидирани резултати в класацията. Компанията, която е публична, обяснява скока в приходите през 2019 със стабилизиране на цените на международните пазари и продажба на значителни количества в чужбина. Според доклада за дейността дружеството отбелязва 32% ръст на продажбите в трети страни. С най-голям дял е сегментът "месо и месни продукти" (47%), които се продават с търговските марки на групата: "Градус", "Аз Ям", Le Рoulet. През миналата година холдингът завърши нов център за подрастващи родители в Русе с инвестиция за 3.6 млн. лв., център за родителски стада пак в Русе и център за бройлери в Стара Загора. Инвестициите в оборудване са за над 770 хил. лв., увеличен е капацитетът на един от центровете в птицекомбината в Стара Загора. През декември придоби дружеството "Голд фарм - 91" с цел обединяване на цикъла на производство и дистрибуция.

С хляб и мляко

С приходи над 87.5 млн. лв. гръцката "Обединена млечна компания" (ОМК) отново е лидер при млякото. "През 2019 г. дружеството инвестира в нова производствена линия и в нови продукти. Част от средствата са свързани с производството и налагането на бранда "Верея Чудно" за прясно и кисело мляко", коментираха за "Капитал" от фирмата. И цитираха данни на агенция Nielsen за 2019 г., според които ОМК заема лидерска позиция на пазара на прясно мляко в България с 40.2% дял в обем и 42.7% в стойност. При киселото мляко производителят на "Верея" също е с водеща позиция - с 12.4% дял в обем и 12.9% в стойност.

Другият производител на млечни продукти - сливенският "Тирбул", е собственост на гръцката група HellenicDairies S.A. (Tyras). Компанията, която произвежда продукти с марката Olympus, продължава да работи на загуба, макар и в същия размер като през 2018 г. Фирмата обогати портфолиото си с биопродукти, ядкови млека, кефир за ядене със стевия и др.

"Данон Сердика" приключва 2019 с едноцифрен спад на приходите и с по-малка печалба в сравнение с предходната година. Danone е в България от 1994 г. след приватизацията на държавната "Сердика". През 2014 тя прехвърли производствените си мощности на американската Schreiber Foods, която сега произвежда за Danone продукти с нейните марки.

В класацията традиционно влиза и производителят на брашна с марката "София мел" - фирма "Гудмилс България" - собственост на австрийската GoodMills Group. През 2019 компанията отчита лек спад на приходите и печалбата. "Това е резултат от завишена конкуренция и на вътрешния, и на външните пазари. Продължаваме с нашите регулярни годишни инвестиции от един милион евро, свързани с модернизация, внедряване на ERP система и др., и запазваме лидерската си позиция с над 50% пазарен дял в стойност при потребителските опаковки", коментира за "Капитал" Стефан Христосков, финансов директор.

Другият представител на сектора - "Топаз мел", отново има по-слаба година като приходи и отчита загуба за 2019.

Кооперация "Симид 1000" обаче е с близо 22% ръст на продажбите и отбелязва трицифрен скок на печалбата. Председател на кооперацията е Митко Караджов, тя е собственик или контролира над 20 предприятия, свързани с производството на брашно и хляб, има и дистрибуторска мрежа.

Петър Стоилов

изпълнителен директор на "Нестле България"

Пандемията наложи две фундаментални индустриални промени: затваряне и ограничаване на канала за незабавна консумация (хорека) и дистанционна форма на работа. И всичко това последвано от т.нар. паническо пазаруване.

"Нестле България" оперира в страната в 7 продуктови категории, които показаха различно поведение по време на извънредното положение. Положително повлияни са кулинарните продукти, зърнени закуски, бисквити, какаови напитки, кафета - особено в капсули. Резистентни са бебешките и детските храни и храните за домашни любимци. До известна степен повлияни са захарните изделия и в частност импулсното портфолио. Фабриката на "Нестле България" произвежда и изнася над 10 000 тона продукти в над 40 държави, но експортът ни също пострада. Пандемията се отрази изключително негативно на продажбите на кафе, особено на пазара за незабавна консумация. Nestle в световен мащаб е силен играч в категорията "минерални води", която също бе сериозно засегната.

Пандемията създаде нови трендове: ясно изразена увеличена консумация вкъщи; очевиден ръст на онлайн покупките, който за нашата компания е не в проценти, а в пъти; покупки от търговски обекти в близост до дома като алтернатива на големите хипермаркети.

Според данните на Nielsen пазарът на храни и напитки отбелязва общ ръст от над 5% за април, май, юни. Всички подкатегории в сектора са по-скоро в растящ тренд. През втората половина на годината, при положение че кризата не се развие изключително негативно, хранителната индустрия общо няма да отбележи спад, защото хората имат необходимост да се хранят и да консумират напитки.

Даниела Узунова

изпълнителен директор на "Данон Сердика"

С извънредното положение промяната дойде от днес за утре. Хората се събудиха затворени вкъщи. Начинът на пазаруване също се промени. Хората все повече имат нужда от продукти, които са вкусни, но и носят здравословни ползи. Това обяснява защо продуктите ни с марката Alpro например, които са на основата на соя, бадеми и други ядки и са новаторски за българския пазар, са сред най-бързо растящите. В същото време продажбата на други продукти, като айрян например, паднаха значително и обяснението е в това, че бяха затворени обекти за хранене, училища, детски градини.

През първото тримесечие отчетохме двуцифрен ръст на продажбите, през април обаче отчетохме едноцифрен спад. Лятото започва тепърва и ние сме изправени пред ново предизвикателство - няма туристи.

Индустрията за храни и напитки е късметлия, защото хората няма да спрат да се хранят. Но клиентите ще са все повече фокусирани върху продукти със здравословна добавена стойност.

Очаквам, че приходите в целия сектор за храни и напитки ще отбележат лек спад в края на 2020 г. И тук е въпросът коя компания ще успее да увеличи пазарния си дял и да завърши годината с ръст.
Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

По-добра година, но с нюанси. Такава е била 2019 за големите производители на храни и напитки. Средно приходите в сектора са порасли с 6.6%, което е по-добър резултат от предходната година. Увеличението при печалбите е сходно - 6.22%. А челната тройка на класацията е без промяна: "Олива", "Амилум" и "Кока-Кола ХБК". Силните резултати идват както от увеличен износ, така и от по-платежоспособното търсене в страната. Пандемията може и да влоши идилията, но точно храните не са сред най-пострадалите сектори през настоящата година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 2
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Г-дата от Тирбул ми галят патриотичното чувство по съвършено грешен начин. Никога няма да си купя Олимпус, без изобщо да имам лошо мнение за вкуса или качеството им.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK