През последните месеци във войната на държавата срещу "Емко" беше хвърлена и нова бойна единица - и любимия на властта Специализиран наказателен съд (СНС) плюс неговата апелативна "шапка". Генезисът на този случай е от февруари тази година, когато председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова вкарва през задната вратичка промени в Закона за мерките срещу изпиране на пари, даващи правa на СНС да одобрява искания от всеки редови прокурор от Специализираната прокуратура за спиране на банкови преводи, без това да е обвързано с конкретно досъдебно производство, само и единствено при наличието на "подозрения за пране на пари" (каквото и да значи това).

Шест месеца след тази законова промяна нито един орган, имащ право на това, не се е осмелил да я атакува пред Конституционния съд (КС). "Капитал" подробно описа още тогава как такава промяна в закона е в разрез с правовия ред в страната и буквално прегазва тълкувателни решения на Върховния касационен съд и практиката на КС (любим законодателен "трик" на ГЕРБ през последните няколко години, приложен също така и в края на 2018 по адрес на гражданската конфискация). Вследствие на всичко това частният сектор наскоро започна да бере плодовете от поредното сенчесто "законотворчество" на ГЕРБ.

Да ударим "лошите"

През март, точно преди обявяването на извънредното положение, спецпрокуратурата (чрез СНС) запорира превод от личната сметка на Гебрев към сметка на "Емко", като идеята на превода е била да се обезпечи изплащането на заплатите на работниците в напрегнатата икономическа обстановка, породена от пандемията. Същевременно няма никакъв проблем с друг превод към НАП, чрез който Гебрев доброволно заплаща предполагаеми свои данъчни задължения - като производството по ревизионния акт дори не е приключило, тъй като същия в момента се обжалва (следва да добавим за пълнота, че Гебрев вече успешно обжалва пред АССГ една междинна фаза на ревизионното производство). За случая алармираха от самата оръжейна компания и той е описан обстойно в "Свободна Европа".

От "Емко" обжалват запора пред Софийския апелативен съд, но и пред Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) предвид новата подсъдност по ЗМИП. Следва да уточним, че в повечето случаи съдилищата априори приемат, че ДАНС и прокуратурата "знаят какво правят" - и потвърждават подобни запори, без да задълбават особено много в детайли, доказателства и т.н. При преглед на съдебната практика на СГС и САС обаче изпъкват някои забележителни случаи, в които съдебните състави правят внимателен анализ и преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, на базата на което отказват исканите мерки. Именно желанието да бъдат заобиколени "омразните" СГС и САС (съдът отказва подобно искане в началото на февруари 2020 г. лично на "острието" на Специализираната прокуратура Ангел Кънев) провокира и промяната на подсъдността, инициирана от ГЕРБ (но реално поискана и получена от ДАНС и СП) и приета набързо между четенията. По въпросния запор по искане на прокурор Кънев очевидно ще има и трети епизод - определението на САС се обжалва пред ВКС. В закона има една сравнително тясна вратичка, през която делата по обезпечителни мерки все пак могат да стигнат и до Върховния съд. Процесният случай е такъв - а именно, когато първата инстанция отказва, но втората допуска запора.

Конкретно при "Емко" СНС бланкетно потвърждава запора, като впоследствие това прави и апелативната "шапка" на спецправосъдието. В мотивите на докладчика Веселина Вълева (и другите членове на състава, Даниела Росенова и Мариета Неделчева - командирована от Георги Ушев) четем дословно: "Правят се доказателствени искания за назначаване на експертиза и за приемане на писмени доказателства, за които се твърди, че са приложени към частната жалба, но в действителност такива не са депозирани" и "Документите, описани в частната жалба, не са представени, поради което съдът не може да се произнесе по това доказателствено искане". Иначе казано, в безпрецедентно за съдебната практика развитие томове доказателства се оказват удобно "загубени" зад стените на ул. "Черковна" 90, което дава формално основание на тричленния съдебен състав да твърди... това, което твърди. И да потвърди, разбира се, запора.

Прокурорите от СП поискали - и светкавично получили - запора са всъщност двама: Ивета Маркович и Калин Стоилов. Прокурор Стоилов е в СП отскоро, като преди това е работил в РП - Перник. Напоследък той се явява по нашумялото дело на семейство Баневи, както и по мерките за неотклонение на митничарите, задържани за твърдени подкупи на ГКПП Калотина. На 1 юли по предложение на и.ф. ръководител на СП Ангел Кънев Стоилов е назначен за негов заместник. Прокурор Маркович работи в СП от година и половина, като в публичното пространство липсват данни за нейни участия по дела в Специализирания съд. Същевременно наличните публикации за работата и в РП Плевен преди това са оскъдни и, меко казано, нееднозначни. Запорът от СП върху сметката на Гебрев остава активен и до днес.

Грешка по вина на деловодителя

"Капитал" отправи въпроси до АСНС с цел изясняване на "загубването" на документите. От отговорите на съда стана ясно, че служителите в СНС са допуснали "техническа грешка" поради "голямата натовареност и ежедневното напрежение". Конкретно доказателствата по делото на "Емко", дело 272, са били приложени по дело 273 - и така (не)комплектовано делото е било изпратено към АСНС. На никого от служителите не са наложени дисциплинарни наказания впоследствие, но е "проведена среща с деловодителите, на която им е обърнато внимание за стриктно спазване на служебните задължения". Не става ясно обаче колко чести са такива грешки по този тип дела. И което е още по-важно - не става ясно защо решаващият състав на АСНС е игнорирал подробния опис на доказателствата, представен пред тях, като не е положил дори минимални усилия да ги локализира и приложи по делото - преди да се произнесе по същество. С оглед на което се натрапва изводът, че дори и да е станала чисто техническа грешка по точно това дело, съдиите от АСНС "удобно" са се възползвали от нея, за да постановят решение, угодно на прокуратурата. Сходни дела в АСНС също не показват особено старание и усърдие.

Посрещнато с мълчание

Притеснителното в случая обаче е и още нещо: според писмото на "Емко", изпратено до Висшия съдебен съвет и инспектората към него, както и до министъра на правосъдието, идентично "загубване" на доказателства се е случило и в САС, до които "Емко" изпращат идентична въззивна жалба. До ден днешен САС не е реагирал по никакъв начин на твърденията на "Емко", нито има данни да е назначена вътрешна проверка, както това бе направено в АСНС. След получаването на сигнала СК на ВСС провежда множество заседания, преди да излезе в лятна ваканция - но на нито едно от тези заседания сигналът не е обсъден. Не са и представени никакви мотиви за това защо точката не е вкарана в дневния ред. Липсва реакция от правосъдния министър (който понастоящем е в оставка), както и от инспектората (който така или иначе отдавна е с изтекъл мандат и следователно със съмнителна легитимност). Иначе казано - мълчанието е явно най-добрата стратегия, когато не бива да се рови около любимите на властта СНС и АСНС.

И все пак Конституционният съд?

Стъпвайки на конкретния казус с искането на прокурор Кънев, ВКС все пак има възможност да сезира КС за това, че оборудването на СНС и АСНС с правомощия да гледат по същество граждански дела ги превръща в извънредни съдилища/трибунали. Другата институция, която би могла да пресече тези попълзновения на Специализираната прокуратура, е, разбира се, Висшият адвокатски съвет, който в последните месеци реално започна да дава отпор на някои от най-скандалните законотворчески приумици в последните години. По информация на "Капитал" възможността за конституционна жалба действително е била обсъждана през пролетта. Към днешна дата обаче видимо ВАдС се е отказал от усилието да сезира КС или е отложил дразненето на прокуратурата за момент, когато не е и без това раздразнена от улични искания за оставки.

А дотогава ДАНС и спецпрокуратурата ще могат да запорират преводи на когото си искат, когато си искат и както си искат. Без да е необходимо да представят особено сериозни доказателства пред специално създадения си съд, само на база собственото им "подозрение за пране на пари". Без дори да е необходимо човек да е привлечен като обвиняем - макар че, както знаем, това много лесно и бързо може да се уреди, ако потрябва. Тоест всички фирмени и лични банкови сметки отсега нататък са на милостта на една малка шепа хора от ДАНС и СП, без въможност за реален съдебен контрол. И не е нужно богато въображение да се представи, че този лост лесно може да се приложи не само спрямо бизнесмени, но и спрямо неудобни политици.

Ако пък засегнатите страни вземат, че досаждат на съда с доказателства - е, те лесно могат да бъдат загубени, пропуснати или "по погрешка" приложени към друго дело. След като вече съдът се произнесе, вече пак могат да бъдат все тъй случайно "намерени", но, съдейки от изграждаща се практика, това нищо не променя.