Най-много активи: Средно позитивно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Класацията "Капитал 100"

Най-много активи: Средно позитивно

Най-много активи: Средно позитивно

Класацията още се доминира от държавни монополи. Двуцифрени ръстове има при частни дружества, които увеличават производствени мощности

14049 прочитания

© Анелия Николова


Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

След десет години ръст и в навечерието на пандемията от коронавирус големите компании изглеждат здрави и растящи. За първи път активите на най-големите 300 дружества надскачат границата от 100 млрд. лв., като увеличението е със 7.6%. Почти същият е и растежът при най-богатите на активи 50 дружества - 7.5%. Те реално държат 2/3 от сградите, машините и т.н. средства за бизнес в топ 300.

При все по-ясно очертаващата се липса на интерес от външни инвеститори, при явните апетити на сенчести структури да завземат разработени бизнеси с помощта на държавни институции и на фона на стагниращи международни пазари е постижение, че като цяло богатството в икономиката расте. Но гледан под лупа, растежът излиза, че е резултат повече от механичен сбор на активи, получени големи аванси по договори за бъдеща работа или набъбване при вземанията, което не е задължително да означава порастване на бизнеса. Може да маркира проблем със събираемостта например.

Растеж с такава динамика не е впечатляващ и защото показва, че бизнесът не се възползва активно от исторически ниските лихви по кредитите и огромната ликвидност, която му се предлага, за да увеличи експанзията си. Подсказва и по-скоро консервативни очаквания за икономиката в средносрочен план, което има склонността да задава темпото и посоката на развитие на всичко в държавата.

Годишният преглед отново дава повод за размисъл на тема качество. Големите активи са концентрирани в държавни дружества, а през 2019 година някои от най-стратегическите енергийни компании докладват неизпълнение на ремонтните си програми, което е повод за притеснение. А други като държавната "Автомагистрали" са касички за преразпределение на тъмно.

100 млрд. лв. са общите активи на топ 300 компании в България. За година те растат със 7.6%. Петдесетте "най-богати" дружества държат 2/3 от тези активи.

Разликата между държавно и частно

Държавните мегаструктури, създадени да управляват общественозначима инфраструктура в енергетиката и транспорта, не могат да бъдат изместени от челните позиции в класацията на най-големите по активи. Така традиционно първото място е бетонирано от мастодонта Български енергиен холдинг (БЕХ) с активи за 6.3 млрд. лв. под управление на индивидуална база, дъщерната му Национална електрическа компания (НЕК) с активи за 5.2 млрд. лв., следвана от Национална компания "Железопътна инфраструктура" с 4.3 млрд. лв. Петицата се допълва от местното разклонение на руската Lukoil - "Лукойл Нефтохим Бургас", и атомната електроцентрала "АЕЦ Козлодуй". Частните компании като A1, с активи 1.8 млрд. лв., "Аурубис" с 1.6 млрд. лв. и "Софарма" с 678 млн. лв. активи са по-надолу в подреждането, но пък за сметка на това имат впечатляващ ръст с двуцифрен процент и подобрена рентабилност, измерена като съотношение на печалбата спрямо активите (виж таблицата).

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук
Автор: Капитал

За 2019 г. с най-рязко увеличение в сумата на актива изпъкват държавната "Автомагистрали" (със 771% до 511 млн. лв. активи спрямо 58.7 млн. лв. година по-рано), "Би Ей глас България" (бившето "Дружба стъкларски заводи"), при които изменението е със 184% до 707 млн. лв., "Инса ойл" с 43% нарастване на активите до 456.5 млн. лв., "Олива", при която увеличението е с 38% до 497 млн. лв., и телекомуникационният оператор A1- с 30% нарастване до 185 млн. лв. активи.

Девет от дружествата в топ 50 имат свиване на активите, като най-рязко е то при "Асарел Медет" - с над 26% до 811 млн. лв., следвано от "Стомана индъстри" с 10.5% до 586 млн. лв. и КЦМ с 5.5% надолу до 607 млн. лв.

Най-доходоносни са активите на "Теленор", при който съотношението печалба/активи е близо 31% и това е подобрение спрямо предходната година. Резултатът идва в момент, когато в компанията влезе нов собственик - чешката PPF на магната Петр Келнер. На следващо място по рентабилност е "Евро геймс технолоджи" - производителят на хазартно оборудване постига 27% възвръщаемост. В тройката по висока рентабилност е "Ромфарм къмпани", която е фармапроизводител.

В същото време държавната БЕХ постига 7.8% рентабилност, "АЕЦ Козлодуй" - 9.6%, докато въглищният ТЕЦ "Марица-изток 2" е с негативен резултат предвид загубата от 210 млн. лв. за 2019 г. При частни производствени компании от калибъра на "Софарма", "Биовет" и "Олива" показателят се движи между 4 и 6%.

Холдинг-касичка

При БЕХ най-голям дял в активите имат инвестициите в дъщерни, асоциирани и съвмести предприятия. Те са с тежест 47%, като за една година при тях има увеличение с 41 млн. лв., или със скромните 2%. Втори по тежест са предоставените за дълъг срок заеми на свързани лица. В края на 2019 г. те достигат 1.5 млрд. лв., или със 17% повече спрямо предходната година. Към това могат да се добавят и вземанията от "Топлофикация София", възникнали вследствие на встъпване в дълг. Към края на 2019 г. те възлизат на 450 млн. лв. Отделно от това холдингът има текущи заеми, дадени на свързани лица в размер на 1.1 млрд. лв., което е повече от двойно нарастване само за една година.

Най-много нови заеми са дадени на "ТЕЦ Марица-изток 2": от 272 млн. в края на 2018 г. вземанията по заеми към това дружество растат до 928 млн. лв. Финансирането е с цел обединяване на задължения, а също и за да може въглищната централа да си купи квоти за парникови емисии, които бълва при горенето на въглища. Най-голям дял в заемите към свързани лица обаче имат дадените кредити на НЕК, които са 1.6 млрд. лв. след обезценки. В основната си част това са вземания по вътрешно групов кредит, предоставен за погасяване на дължимите суми към американските централи "Ей Ес 3 Марица-изток 1" ЕООД и "Контур Глобал Марица-изток 3". За 2019 г. по това вземане има отчетени просрочия от дъщерното дружество в размер на 207 млн. лв. Това е обяснимо предвид влошения паричен поток на НЕК и отрицателния нетен оборотен капитал, с който държавното предприятие работи.

В края на 2019 година БЕХ отчита и значителни кешови наличности: 414 млн. лв. спрямо 149 млн. лв. година по-рано. Този компонент от баланса също допринася за по-добрите показатели в актива на дружеството, което е пред рефинансиране на облигационен заем. Холдингът финансира дейността си чрез общо три облигационни емисии като тази, издадена през 2016 година за 550 млн. евро, падежира през август 2021. Това означава, че дружеството е в подготовка на рефинансирането й, за което ще са необходими обезпечения и добри показатели за активите.

Междувременно сред инвестиционните проекти, които оказват влияние върху активите и които холдингът движи като приоритетни, е газовата връзка Гърция - България. Строителството е обезпечено със заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) на стойност 109.9 млн. евро. По него обаче няма усвоявания през миналата година, което говори за застой на строителството. Според анонсираните планове до средата на 2021 г. се планира пълно усвояване на кредита от ЕИБ в рамките на до 4 транша.

Сред дружествата с по-забележим ръст за 2019 г. е "Булгартрансгаз", при който активите се увеличават с над 17% до 3.2 млрд. лв. При имоти, машини и съоръжения подобрението е с 22% от 2 млрд. на 2.5 млрд. лв., но в основната си част това е преоценка на стойността на активите, извършена от независим оценител, става ясно от одиторския доклад към отчета. Освен това през 2019 година е получен аванс за придобиване на активи в размер на 462 млн. лв. - това са предплатени суми по договори за строителство на българската част от "Турски поток".

При "Топлофикация София", която е най-голямото общинско предприятие, растежът на активите е с 14% до 1.2 млрд. лв., или със 157 млн. лв. Това би могло да е резултат от преоценки на дълготрайни материални активи (ДМА), каквато е била извършена през периода и е довела до корекция в счетоводната стойност със 139 млн. лв. в положителна посока.

Предприятието с най-голямо положително изменение в сумата на активите е държавното "Автомагистрали", което ще достроява магистрала "Хемус". Не растат обаче имотите, машините и съоръженията. Скокът идва при текущите активи и най-вече при вземанията от клиенти и доставчици до една година. От 40 млн. лв. в края на 2018 г. те скачат на 413 млн. лв., което се припокрива с получените аванси от държавата за изпълнение на поръчките от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за 435.6 млн. лв. Част от тях компанията дава авансово на частни строителни фирми, които работят по обекта. Освен строежа на "Хемус" компанията поддържа магистрали и укрепва свлачища за десетки милиони.

Машини, заводи, експанзия

В частния сектор също има по-резки динамики нагоре в стойността на активите. При производителя на стъклен амбалаж "Би Ей глас България" увеличението е от 248 млн. лв. на 707 млн. лв., като по-значителната част от него е в частта текущи активи: от 118 млн. лв. за година време те нарастват до 420 млн. лв., основно заради скок на търговските вземания. Нарастват и материалните запаси. Тези скокове обаче идват от решение на португалската компания майка да осчетоводява цялото си глобално производство в българското дружество. Но положително за компанията е, че тя инвестира в производствено оборудване тук и за една година нарастването при имоти, машини и съоръжения е с 59 млн. лв. до 187 млн. лв.

Притежаваното от "Шишеджам" "Тракия глас България", което също се занимава с производство на стъклени опаковки, има сходен темп на нарастване при активите - над 16% до 490 млн. лв. Тук има влияние инвестицията в дъщерно дружество, която е за близо 56 млн. лв. Това е Sisecam Flat Glass Italy, което бе създадено през 2018 г., за да придобие италианското Sangalli Vetro Manfredonia.

Подобрения отчитат предприятията, специализирани в добив и преработка на полезни изкопаеми като медодобивният "Аурубис" и "Дънди прешъс металс". При пирдопския завод резултатите за миналата година бяха по-слаби в сравнение с предходната заради по-ниските цени на металите и спирането за ремонт, а през тази година натискът се очаква да се задържи заради удара на COVID пандемията.

Друг завод, който бе открит миналата година, бе на "Биовет" в Пещера. Производителят на продукти за ветеринарна медицина, собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви, пусна в експлоатация нов цех. Съоръжението е финансирано от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) по плана "Юнкер" с 200 млн. лв. при обща стойностна новата фабрика от 300 млн. лв.

Нов завод има и "Олива", която е един от най-големите в добива на растително олио в България. Фабриката е трета за компанията, която вече има производствени мощности в Кнежа и Полски Тръмбеш. В съоръжението бяха вложени 40 млн. евро, от които 31 млн. заем от ЕИБ по плана "Юнкер".

Пловдивският КЦМ също започна голяма инвестиция в производствени мощности, която тепърва ще се отразява в баланса. Със заем от ЕИБ в края на 2019 г. бе дадено начало на разширяване на производството за основни метали - олово и цинк. Проектът е на стойност 130 млн. евро.

Със знак минус

Свиване на активите през миналата година отчитат малко на брой предприятия в ешелона на големите и макар динамиките да не са дълбоки, те са повод за притеснение. НЕК е едно от дружествата в тази група. За една година активите му олекват с 35 млн. лв. до 5.2 млрд. лв. Това се дължи основно на влошаване при текущите активи, където с най-голяма тежест са вземанията. Там с 21%, или с 33 млн. лв. по-малко са вземанията, дължими от фонд "Сигурност на електроенергийната система", а търговските и други вземания са с 10% по-малко, или с 15 млн. лв. изменение. При текущите активи числата са почти без промяна, което е успокояващо предвид факта, че управляваните от компанията съоръжения са специфични, трупат големи разходи за амортизация и изискват непрекъсната поддръжка, за да работят. От друга страна обаче, преглед на ремонтната програма на НЕК показва, че при планирани рехабилитации за 9 млн. лв. са изпълнени едва 24% от ремонтите.

При "Стомана индъстри" намалението на активите върви паралелно с влошената конюнктура. Заводът за изделия от стомана като профили, ламарина и арматурно желязо страда от свиване на търсенето на продукция.

При "Теленор", който смени собствеността си през 2019 г. и бе придобит от чеха Петр Келнер, скоро предстои смаляване. Причината е, че мрежовата инфраструктура ще се отдели в обособено дружество - "ЦЕТИН България", което е с капитал 1 млрд. лв., докато под досегашната шапка остават само бизнеса с мобилни услуги за крайни и корпоративни клиенти. По този начин новата компания ще може да предлага услуги на едро, включително на другите телеком оператори.

Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

След десет години ръст и в навечерието на пандемията от коронавирус големите компании изглеждат здрави и растящи. За първи път активите на най-големите 300 дружества надскачат границата от 100 млрд. лв., като увеличението е със 7.6%. Почти същият е и растежът при най-богатите на активи 50 дружества - 7.5%. Те реално държат 2/3 от сградите, машините и т.н. средства за бизнес в топ 300.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK