Най-големите компании за горива: Последната пазарна година
Водещите дружества в сектора са в очакване на края на нормалната бизнес среда
- Големите компании за горива са в очакване на края на нормалната бизнес среда и нахлуването на държавата в сектора.
- Пандемията прави 2020 г. тежка за сектора. От падналото търсене печелят дискаунтъри като VM Petroleum на майката на Веселин Марешки.
- Рафинерията на "Лукойл" е отново на загуба, макар и по-малка, но търговецът отчита невиждана дотук печалба.
Последната добра година. Така от петролния бранш наричат изминалата 2019 г. Тя беше успешна по отношение на маржовете на търговците, като беше леко възходяща спрямо предходната 2018 г. Общите приходи на 20-те най-големи компании в сектора са близо 20 млрд. лв., което е с 8.9% повече от година по-рано. От приходите на дружествата и финансовите им резултати се вижда, че големите дистрибутори на "Лукойл България" - "Сакса" и "Бент ойл", са запазили обемите си на продажба. А веригите с малки изключения са подобрили рентабилността си.
Добрите новини за сектор горива свършват дотук. Очакванията за настоящата 2020 г. са повече от драматични по няколко причини. Цената на петрола достигна рекордно ниски нива заради коронавируса, като това ще изтрие вероятно милиарди от приходите на компаниите. 2019 завърши при цени от 2.22 лв. на бензина и 2.28 лв. за литър дизел, като в момента цените са с около 50 стотинки надолу на литър. Кризата според представител на пазара е довела и до промяна на потребителското поведение, като очакванията са от това през настоящата година да спечелят компании дискаунтъри като тази на майката на Веселин Марешки - VM Petroleum. Намаляването на приходи като функция на цената обаче не е съществен проблем.
Това се очертава да бъде последната пазарна година, защото държавата се кани да влезе с гръм и трясък на пазара. Да размести пластовете, като превърне държавния резерв в играч на едро и построи и 100 бензиностанции за разкош. Всичко това през корекция на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, предвиждаща активите на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" да бъдат апортирани в новата "Държавна петролна компания" с принципал Министерството на икономиката.
Независимо че в краткосрочен план по-ниските цени по държавните бензиностанции звучат привлекателно, подобно държавно начинание крие много рискове. Новата държавна компания може да се превърне в поредната държавна машина за обществени поръчки за избрани. Ако не работи на печалба, тя ще се превърне в нова огромна тежест за бюджета. А всичко това може да доведе до изкривяване на пазара и обезценяване на бизнеса на настоящите играчи.
Не на последно място, всички подозрения на пазара са, че създаването на държавната компания не е по пазарни или дори популистки подбуди, а се прави с цел прекрояване на пазара за по-трайното и мащабно наместване на определени играчи. Нещо напълно в стила на управляващите, като депутатът Делян Пеевски отдавна имаше апетити към "Петрол". Това, което всички от сектора очакват да се случи през тази година и да се види ясно в отчетите за 2020 г., е огромен ръст на бизнеса на "Инса ойл", която водеше преговори за покупката на "Петрол".
Печелившият "Лукойл"
Без никаква изненада челната позиция се пада на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас" с нейните 6.3 млрд. лв. приход, като ръстът на приходите на нефтопреработвателния завод е почти колкото средния общ ръст на оборота на най-големите компании - 8.5%. Рафинерията свива мащабната си загуба от предходната година от 254 млн. лв., която обясни с големия капитален ремонт от 2018 г., и сега е на минус от 80 млн. лв.
През 2018 г. като фокус на рафинерията беше обявена нефтохимията, т.е. пластмасата. "Лукойл Нефтохим Бургас" инвестира около 400 млн. долара в производство на полипропилен по нова технология. И преди корона кризата от нефтената индустрия отчитаха ръст на търсенето на пластмаса в България и цяла Европа. Сега страховете от зараза с вируса успяха да зачеркнат и малкия постигнат успех в битката с еднократните опаковки и подобна инвестиция изглежда още по-обещаваща.
За първи път от години печалбата на пазарния лидер "Лукойл България" е впечатляваща - 68 млн. лв. Освен добрата година обяснението на представители на бранша за успеха на търговеца лидер се крие в смяната на ръководството и най-вече в смяната на политиката на компанията към по-пазарна. През пролетта на миналата година се случи едно от големите събития в сектора. Дългогодишното българско лице на руската компания Валентин Златев беше сменен от руснака Булат Субаев. Очакванията още тогава бяха, че компанията ще започне да води по-пазарна политика, и това се е случило. От сектора обясняват, че освен промяна по отношение на договорите на дистрибуторите на едро е започнала и политика по съкращаване на разходите, като това е довело до премахване на определени излишни длъжности, промяна на някои доставчици и т.н.
Подобрени са и финансовите резултати на останалите компании от групата на "Лукойл", макар че поделението, занимаващо се с продажбата на самолетно гориво - "Лукойл ейвиейшън България", отчита спад от 15% на приходите си. Причината се дължала на нов играч на пазара на гориво на летище София - "Шел и мох авиейшън фюълс България", регистрирано през 2017 г. собственост на гръцкото дружество Shell & MOH Aviation Fuels A.E., създадено през 2010 г. от Shell Overseas Holding (51%) и Motor Oil (Hellas) Corinth Refineries (49%) за търговия и доставка на авиационни горива под марката Shell в Гърция. Българското дружество, което е доставяло горива в партньорство с наземния оператор "Суиспорт България", има приходи за изминалата година от 23.5 млн. лв.
Огромните ръстове
Най-растящата компания за 2019 г. в сектор горива обаче е рафинерията за биодизел в Сливо поле "Астра биоплант". Групата за биодизел е с един и същ собственик и с търговеца на пропан-бутан "Булмаркет ДМ", който също отчита ръст от 16% и се занимава с производството на технически масла за индустрията и биодизел. "Астра биоплант" има ръст на приходите от близо 62% и почти 2 млрд. приходи (1.93 млрд.), като това успява да я нареди за първи път в топ 3 на компаниите в сектора, след двете основни дружества от групата на "Лукойл".
Рафинерията е изградена през 2007 г. Намира се на стратегическите 20 км източно от Русе и на 5 от река Дунав в район, в който традиционно се добиват значителни количества соя, рапица, слънчоглед - или основните суровини за производството на биодизел.
През 2015 г. в същия град се появява и втори завод, внесен от австрийския град Енс след мащабна операция по пренасянето му. Историята му започва в Австрия през 2007 г. за нуждите на компанията за енергийни решения GATE. След половин година обаче затваря заради финансови проблеми и през 2010 г. е купен от "Булмаркет ДМ". Разположението му там се оказва неефективното спрямо суровините, пазарите и производствените разходи и се взима решение за преместването му, което приключва през 2015 г. Мощностите работят на пълен капацитет от 2016 г. "Астра биоплант" е основно експортно ориентирана, като 70-80% от производството отиват за износ. Компанията е и основен доставчик на бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас".
По думите на собственика и генерален мениджър на "Булмаркет ДМ" Станко Станков огромният ръст на "Астра биоплант" за 2019 г. не е нещо трайно и е в резултат на спотови търговски сделки основно за износ с еднократен ефект. Според прогнозите му за тази година приходите на компанията няма да са над 1.5 млрд. лв.
Дружеството обаче планира да развива още производството си. Предстои разширение в Сливо поле, като проектът за 6 млн. лв. за увеличаване на производствените мощности с още 40% през юни беше на етап проби и би трябвало да е заработил от 1 юли.
Това не е всичко - догодина "Астра биоплант" планира да разполага с още един работещ завод в допълнение, като заради корона кризата просто малко са се забавили доставките на оборудването. Новият завод ще е на друга площадка, но пак с локация Сливо поле. Той ще е за още 60 хил. тона биодизел, 15 хил. тона фармацевтичен глицерин и рафинерия за рафиниране на пържени масла, които се явяват второ поколение горива. Инвестицията е 15 млн. евро.
Вериги и дистрибутори
Колкото до дистрибуторите на едро и дребно, от приходите на компаниите и финансовите им резултати се вижда, че големите дистрибутори на "Лукойл България" - "Сакса" и "Бент ойл", са запазили обемите на продажбите си. Двата големи търговеца на едро пораснаха драстично през предходната година като резултат от завоя в политиката на "Лукойл България" през 2018 г., когато се решава да се постави много висока летва за компаниите да купуват директно от "Лукойл България". През 2018 г. в списъка влизат четири компании, като те намаляват до три, след като от него отпада "Инса ойл", която решава да продължи да внася с танкери. Политиката на ограничения брой дистрибутори после се променя от Булат Субаев.
При веригите с малко изключения има подобряване на рентабилността, а ръстовете на приходите им са под средните за пазара. Най-негативно се е развила годината за българското поделение на Gazprom Neft - "Нис петрол". Преди 7 години тя влезе с мащабни планове за развитие на верига от 80 бензиностанции, но нещата не се случиха според очакванията и бройката обекти за продажби на дребно застина на 35. Обяснението за продължаващия негативен тренд е смяната на ръководството в дружеството, като от началото на 2019 г. начело на фирмата е Александр Макаревич, който заменя бившия директор от "Петрол" Иван Костадинов. Преди компанията развиваше агресивна политика за продажби на дребно, която водеше до ръст на приходите, но не и до по-добри маржове. Тази ценова политика вече не е сред инструментите й за развитие, като от бранша смятат, че не е изключено компанията да се продаде, ако има такава възможност.
Подобна перспектива не е изключена и за останалите вериги, които макар и да стоят по-добре на пазара по отношение на финансовите си резултати през 2019 г., едва ли виждат големи пазарни възможности предвид заявките на държавата за експерименти на пазара.
В класацията има и нови звезди като "Салина 7" - дистрибутор на горива, смазочни материали и акумулатори от Хисаря. Компанията е еднолична собственост на Виолета Карасинкерова-Димитрова. Основна дейност на дружеството е продажба на горива, като около 25% от оборота на фирмата е от продажба на индустриални масла, производство на "Приста ойл холдинг", 4% е от продажба на акумулатори на "Монбат". Основни клиенти на фирмата са КЦМ, "Асарел Медет", "Челопеч майнинг", "Аурубис - България".
Леки промени има при търговците на пропан-бутан. През миналата година "Синергон холдинг" официално купи бизнеса на "Ви газ България". В портфолиото на купувача са и "Топливо", което прави внос, и "Синергон петролеум", а основният конкурент е "Газтрейд", който има по-малко приходи за изминалата година. Това идва по две линии - по-ниските цени на пропан-бутана и по-малките количества.
Компанията Х
Очакванията сега са със създаването на държавната петролна компания да се развие още по-мащабно бизнесът на "Инса ойл", собственост на Георги Самуилов. Вносителят и търговец на горива и за 2019 г. бележи голям скок на приходите с 39%, като те достигат 687 млн. лв. и печалба от 10 млн. лв. В последните няколко години "Инса ойл" е активен вносител, като танкерите на компанията се обработват на пристанище Бургас, което се управлява на концесия от братята Кирил и Георги Домусчиеви. "Инса ойл" е и наемател на данъчния склад за течни горива на терминал Бургас-изток 2. По думите на самия Самуилов през изминалата година компанията му е внесла 80-90 танкера.
Според източници от пазара нещата ще започнат да се развиват още по-бързо за компанията, след като се задвижи държавният проект, като е възможно да се стигне най-накрая и до придобиването на някоя верига. През 2019 г. се водеха разговори за придобиване на "Петрол" от "Инса ойл", но до сделка така и не се стигна.
Кариерата на Самуилов започва през 1993 г. и в даден период минава през структурата на "Мултигруп". През 1999 г. Самуилов учредява "Инса трейдинг", а през 2001 г. - още фирми под същия бранд, сред които "Инса ойл", която от следващата година започва да управлява рафинерията в село Белозем до Раковски. През годините с компанията безрезултатни битки води вече покойният бивш шеф на митниците Ваньо Танов.
За широката публика освен като собственик на футболния отбор "Ботев" - Пловдив, Георги Самуилов и "Инса ойл" добиха някаква популярност, след като в началото на 2018 г. петролното дружество финансира лихтенщайнска офшорка за покупката на 67.65% от Общинска банка с 46 млн. лв. Сделката се случи по бързата писта и получи пълна подкрепа от всички ресорни институции. "Инса ойл" е и единствената голяма компания, която не пази резерви гориво, каквито се изискват от фирмите вносители и производители, като използва следната схема: води дела до изтичането на ангажиментите за пазене и пак нови дела, като тази политика на дружеството е известна на държавния резерв от години.
Георги Самуилов влезе в полезрението и покрай сблъсъка през медиите с доскорошния генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев, като причината за това са били договорите за дистрибуция на едро, като "Инса ойл" не е изпълнила своята част от договора и е предпочела да продължи да внася. Той впоследствие прерасна и в сблъсък заради пристанището между Златев и Кирил Домусчиев, който според Златев е в конфликт на интереси заради пристанището.
Неофициално множество източници твърдят, че петролната компания ползва подкрепата на Делян Пеевски, като Самуилов отрича да се познават. От сектора обаче са единодушни, че проектът за държавна компания и последващото й съществуване, зареждане и т.н. ще се случат с участието на "Инса ойл", като най-вероятно ще се стигне и до асимилирането на пазарния дял на друг участник за по-бързо навлизане и на пазара на дребно.
