Запазване на инерцията

След бумтящата 2018 г. най-бързо растящите компании запазват ускорението и през 2019 г., но резултатите все пак са една идея по-умерени. За изминалите 12 месеца приходите им скачат средно с 55.9%, което макар и под постигнатите година по-рано 65.7% ръст, остава осезаемо над отчетените през 2016 и 2017 г. съответно 46% и 47%.

Сравнението с общата класация "Капитал 100" показва сходна тенденция на леко успокояване. В челната стотица например средното увеличение на бизнеса е с почти 9% през 2019 г. при 9.1% година по-рано. А в по-широката извадка на най-големите 300 дружества в страната приходите за последната финансова година растат с средно 8.1% спрямо 8.4% през 2018 г.

По-високите темпове на растеж в първия ешелон в сравнение със средното за топ 300 се пренасят и в по-осезаемото им присъствие сред най-динамичните 50. Така през 2019 г. броят им в групата на скачащите се удвоява спрямо година по-рано и достига 18. А любопитен факт е, че в тази група са и пет от шестте представителя на сектор "Машини и оборудване" сред 50-те най-бързо растящи.

За сметка на това пък втората стотица от топ 300 най-големи дружества в България губи позиции сред топ 50 най-динамично растящи, и то въпреки факта, че именно в подреждането между 101-во и 200-о място средното увеличение на приходите е най-високо - с 10%. Така представителите на втория ешелон сред най-ускоряващите се тази година са 16 (в сравнение с 28 в миналогодишното издание на класацията).

Толкова са и дружествата от третата стотица, които намират място сред 50-те най-динамични. А иначе средният резултат на компаниите, които заемат местата от 201 до 300 в голямата класация "Капитал 100", е минимално увеличение на оборота през 2019 г. с едва 0.9%. Зад символичния резултат стои фактът, че 40 от фирмите от третия ешелон всъщност свиват бизнеса си през 2019 г. (при 23 в топ 100 и 19 във втората стотица). В подреждането на най-динамично растящите 50 са използвани данните за компаниите от топ 300 на най-големите дружества за 2019 г.

Превесът на по-големите в класацията на най-бурно развиващите бизнеса си се вижда и от данните за общия оборот на топ 50 по показателя. През 2019 г. той възлиза на 16 млрд. лв. в сравнение с 11.4 млрд. лв. година по-рано, когато (условно казано) по-малките доминираха осезаемо подреждането при най-динамичните.

Влизането в топ 50 по растеж тази година обаче е доста по-лесно, тъй като прагът за попадане в групата пада значително - през 2019 г. той е 21.55%. За сравнение, долната граница година по-рано беше 29.6%, а през 2017 г. една компания е трябвало да увеличи приходите си с поне с 28.7%, за да се нареди сред най-бързо растящите.

Най-бързите сред най-бързите

След рекордния брой от 15 дружества, отчели трицифрено увеличение на бизнеса си преди година, в подреждането през 2019 г. с такова постижение отново могат да се похвалят само шест компании, колкото бяха преди две години. И тази година обаче само при една от тях бурният растеж идва от нулева база - това е заемащата първа позиция в класацията на най-динамичните "Кофко интернешънъл България". Българското дружество на китайския държавен гигант в храните Cofco работи на местния пазар от април 2018 г., като за по-малко от две години се превърна в един от най-едрите търговци на зърно в страната. През 2019 г. приходите му скачат с 606% до почти 400 млн. лв., което го нарежда и сред най-големите местни компании. Отделно от това освен през "Кофко интернешънъл България" китайската Cofco изкупува зърно от големи български търговци и през румънския си клон.

Пълната класация е достъпна за читатели с абонамент Капитал PRO тук

Автор : Капитал

Преглед на оригинала

В миналогодишната класация отново само лидерът в подреждането - "Костал аутомотив България", беше пример за дружество с трицифрено нарастване на оборота от нулева база. Заработилият през август 2017 г. край Пазарджик завод за автомобилни компоненти на германската Kostal и миналата година постига трицифрен ръст - приходите скачат със 100% след отчетените 329% през 2018 г. Зад продължаващия бум стоят както прехвърлянето на част от производството от чешката фабрика на групата в България, така и спечелени нови проекти. А плановете се за продължаващ растеж, който може превърне компанията в най-големия местен производител на авточасти.

В скромната група на компаниите с трицифрен растеж две поредни години е и столичният "Център за градска мобилност", през който минават постъпленията от платеното паркиране и билетите за градския транспорт в София. И за двете години обаче бурното нарастване се дължи до голяма степен на промяна в счетоводната политика и разширяване на обхвата на приходите, които минават през компанията. В топ 50 на най-динамичните присъства още едно софийско общинско транспортно дружество - "Столичен автотранспорт", което през изминалата година пое част от линиите на градския транспорт, обслужвани дотогава от частния превозвач "Карат С".

"Костал България аутомотив" и "Център за градска мобилност" са и две от едва четирите компании в тазгодишното подреждане на най-бързорастящите, при които средногодишното увеличаване на приходите от 2017 г. до 2019 г. също се измерва в трицифрени числа. В групата попадат още производителят на стъклен амбалаж "Би Ей глас България" (бившето "Дружба стъкларски заводи") и свързаният с Христо Ковачки търговец на ток "Гранд енерджи дистрибюшън". Обясненията за този ръст обаче са различни. При "Би Ей глас България" скокът се дължи изцяло на рязкото повишаване на оборота през 2019 г., което пък от своя страна се обяснява с промяна в счетоводната политика - от миналата година португалската група майка вече фактурира всичките си продажби през българското дружество. Така през последната година приходите скачат с 368% до 1.16 млрд. лв., което изстрелва компанията на второ място в подреждането на най-динамичните и на 11-а позиция в националната класация на най-едрия бизнес. В случая с "Гранд енерджи дистрибюшън" пък бурното развитие е процес, започнал още през 2018 г., когато постъпленията се увеличиха с почти 112%, а зад него стои комплекс от фактори - спечелените търгове за електроенергия на АЕЦ "Козлодуй", доскорошното преподаване на произвеждания от "Топлофикация София" ток, участието в обществени поръчки за електроенергия на държавните и общински структури и фирми, а донякъде вероятно и окрупняването на пазара.

Челната тройка на най-бързо растящите сред корпоративните гиганти в страната се допълва от частния търговец на оръжие "Сейдж консултантс" на Христо Христов. За разлика от големите оръжейни заводи, които в по-голямата си част бележат свиване на оборота си през 2019 г., посредникът расте със завидните 165% и приходите му доближават 182 млн. лв.

А в групата на компаниите, постигнали трицифрен ръст на бизнеса си през изминалата година, е и ТЕЦ "Варна", който в края на 2017 г. беше продаден от чешката CEZ на фирмата "Сигда" на семейството на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов, в която няколко месеца по-късно почетният председател на ДПС Ахмед Доган придоби 70% дял. След смяната в собствеността топлоцентралата започна да печели държавни договори за поддържане на т.нар. студен резерв, за което получава пари от държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО). Тези средства формират и основната част от приходите й от продажби, като отделно от това постъпления идват и по линия на счетоводна операция около обособяването на пристанището на ТЕЦ-а в ново дружество.

Историите на растежа

Макар и с по-скромни, има и една друга група компании, които трайно и устойчиво растат и за втора поредна година намират място в подреждането на най-динамичните. Сред тях са например производителите на велосипеди "Крос" (Монтана) и "Лидер-96" (Пловдив), които продължават да разширяват бизнеса си благодарение на взетото преди няколко години стратегическо решение да фокусират дейността си върху електрическите модели, чието търсене в Европа расте бурно, а вносът от Китай е възпрян с мита. Третият представител на групата - пловдивската "Макском", също за поредна година бележи двуцифрен темп на увеличение на приходите, но остава малко под прага за влизане в топ 50 по показателя.

За втора поредна година сред най-динамичните е още един представител на сектор "Машини и оборудване" - производителят на медицинска апаратура "БТЛ индъстрийз", който през изминалата година удвоява ускорението си благодарение на бумтящите пазари в Европа, Северна Америка и Азия и на внедряването на нови машини. През 2019 г. компанията реши да строи и собствена фабрика в Пловдив, като в момента ползва помещения под наем.

Постижението си отпреди година подобрява и варненският търговец и преработвател на белени семки "Меджик флейм", който продължава да инвестира в разширяване на мощностите и очаква ръст и през настоящата година. В топ 50 на най-динамичните, макар и с малко по-нисък ръст, остава и експортното дружество на селскостопанския "Агрия груп холдинг" - "Корн трейд", през което минава стоковият износ на групата, основно на зърнени култури. За първи път в националните топ 300 и най-бързо растящите 50 пък влизат зърнопроизводителят от Вълчедръм "Златия агро" и базираната във Варна, но с дейност в Дулово "Бревис", която произвежда и търгува със слънчогледови и тиквени семена, пшеница, ечемик и рапица.

Освен за производителите и търговците със зърно 2019 г. беше поредна силна година и за строителството, където основен двигател са държавните поръчки, особено за пътища. Доказателство за това е и фактът, че за втора година в топ 50 на най-динамичните са "Европейски пътища" (бивша "Пътища Пловдив"), строителят на магистрала "Хемус" между Търговище и Шумен "Автомагистрали - Черно море", както и държавната "Автомагистрали". Две от трите други строителни компании в групата на най-бързо разрастващите дейността си в сектора през 2019 г. също се занимават с инфраструктура - "Пътинженерингстрой-Т", която също работи по магистрала "Хемус" между Търговище и Шумен, и "ГБС - инфраструктурно строителство". Динамичната строителна група допълва самата "Главболгарстрой", чиито индивидуални приходи за 2019 г. скачат с 50%.

За втора поредна година сред най-динамичните 50 са и габровската компания за облекла "Дзалли", производителят на тютюневи изделия "Филип Морис България", в чието портфолио са бездимният продукт IQOS, както и "Пейсейф България", която през 2019 г. си връща лидерската позиция в секторната класация на най-големите местни софтуерни дружества. Силна година и място сред най-бързо растящите записват още българското подразделение на американската VMware - "Ви Ем уеър България", както и местното развойно звено на германската група за бизнес софтуер SAP - "САП лабс България".

А сред новите имена в топ 300 и в 50-те най-динамични пък са вносителят на автомобили BMW и MINI за българския пазар "Ауто Бавария", веригата за облекла "Ел Си Уайкики ритейл Би Джи", както и газовият търговец "Удинекс", който с приходите си от над 295 млн. лв. се нарежда сред стоте най-големи компании в страната. Към момента дейността на дружеството с грузински собственици всъщност е изцяло зад граница, но не изключва възможността за операции и на местния пазар в бъдеще.

Нови производствени мощности стоят зад растежа на германския производителя на автомобилни климатични системи "Бер-Хелла термоконтрол", който през 2019 г. разшири капацитета си в индустриалната зона в Божурище заради увеличения брой клиентски поръчки. А производителят на сурови и рафинирани масла "Олива" пък има нов завод в с. Разделна (до пристанище Варна-запад) за 40 млн. евро, от които 31 млн. евро са финансирани със заем от Европейската инвестиционна банка по т.нар. план "Юнкер". Компанията, собственик на "Олива" - "Билдком", която търгува със зърно и маслодайни култури, също е сред 50-те най-динамични за миналата година, като на консолидирана база холдингът на Ангел Георгиев отчита оборот от над 1 млрд. лв.

През изминалата година границата от 1 млрд. лв. приходи прескочи и "Лидл България". Веригата отчита 23% ръст в оборота до 1.16 млрд. лв. и постепенно стопява разликата със секторния лидер "Кауфланд", с който са част от една и съща група - германската Schwarz.

В 50-те най-динамично растящи място намират и още две вериги - литовският търговец с бързооборотни стоки "Максима България", който оперира магазините "Т-маркет", и българската "Зора-М.М.С.", която се възползва от проблемите на някогашния лидер в продажбите на техника "Техномаркет" и вече три поредни години расте с по около 20%.