Какви са разликите

Все пак обаче има няколко критични точки, по които двата периода значително се различават. В зората на 90-те икономистите се опитваха да разберат ефектите на новите технологии върху ефективността. Носителят на Нобелова награда за икономика Робърт Солоу заяви през 1987, че "компютърната епоха може да бъде забелязана навсякъде освен в статистиките за производителността". До средата на десетилетието това вече не беше така. Производителността за час работа в Америка се повишаваше с над 3% на година между 1998 и 2000 г., нещо, което не се беше случвало от началото на 70-те. Ръстът на общата факторна производителност (коефициент, измерващ ефективността, с която се използват капиталът и работната сила, често третиран като коефициент за технологичния прогрес), беше около 2% на година за периода 1995-2004 г. според Робърт Гордън от Northwestern Univerisity. Това беше рязко покачване от средностатистическите 0.5% през 1973 - 1995 г. и почти достигна нивата от 1947 - 1973 г.

За разлика от това производителността през последните десет години изглежда твърде слаба. Средният ръст не е минавал над 2% от 2010 г. Ръстът в общата факторна производителност, според данни на Джон Ферналд от клона на Федералния резерв в Сан Франциско, е бил по-зле от всякога: средно само 0.3% от 2004 до 2019 г. Ако вземем само отминалото десетилетие, числото пада до 0.1%.

Силният ръст на производителността на работника през 90-те позволи на заплатите да се вдигат, без да притискат корпоративните печалби. Докато dotcom бумът беше запомнен с големите пазарни оценки, които постигнаха губещи "парвенюта" с никакъв ясен път занапред, корпоративната печалба по време на десетилетието се повиши от 4.7% от БВП през 1990 г. до 6.7% през 1997 г., преди да затвори периода на 5.6%. Корпоративните печалби всъщност се понижиха като дял от БВП през десетте години след 2010 г., макар и от доста по-високи нива от тези през 90-те. От 10.4% през 2010 г. до 9% през 2019 г. Още повече говори начинът, по който дружествата реагираха на възможности за печалба през двете десетилетия. Инвестициите в компютърно оборудване, софтуер и научни изследвания скочиха през 90-те с 1.5 процентни пункта от БВП. През последното десетилетие - след 2010 г., въпреки много по-високите нива на печалба инвестициите се повишиха само с 0.7 процентни пункта от БВП.

Оптимизмът, който беше в основата на скока в цената на акциите в края на 90-те, макар и ирационален в някои случаи, беше успоредно с технологична структурна промяна. Ръстът на производителността първоначално беше задвижен от напредък в производството на компютри. След като цените се повишиха, а капацитетът скочи, други компании започнаха да инвестират в ново оборудване. По-високата производителност се пренесе в цялата икономика, помагайки на компаниите да рационализират производството си и трансформирайки ключови индустрии. Този процес продължи и дори се ускори за няколко години, след като пазарите се сринаха. Макар доста от "любимците" от dotcom ерата да изчезнаха, дигиталната инфраструктура, изградена по време на бума, остана. Както впрочем и доста дружества, които впоследствие започнаха да доминират корпоративния свят. През март 2001 г. The Economist оцени негативно шансовете за просперитет на Amazon, която беше загубила 90% от пазарната си цена по време на срива на пазарите, отбелязвайки, че "дори подобни компании да оцелеят, малко е вероятно те дори да приличат на бизнеса, който някога бяха". (Да задържиш акциите си в Amazon по време на срива се оказа умен залог; цената им в момента е 3100 долара за брой при под 10 долара през 2001 г.)

Само децата на 90-те ще си спомнят производителността

Някои от днешните шампиони ще се окажат наистина добра инвестиция след време. Оптимизмът за реалната икономика обаче изисква малко повече вяра. Има причини да сме обнадеждени. Някои икономисти смятат, че трудно измерими "нематериални инвестиции" - като например времето, прекарано за препроектиране на бизнес процесите, заема все по-голяма част от ресурсите на компаниите. Ако е така, възможно е и инвестициите, и бъдещият икономически просперитет да са подценени.

И производителността за час, и общата факторна производителност се увеличиха през 2019 г. Макар този ръст да беше по-малък отколкото през 90-те, все пак може да е знак, че сме на прага на икономическа трансформация. Пандемията от коронавируса наложи ограничения на бизнесa, които могат да ускорят технологичното преструктуриране. Тази възможност вероятно е една от причините за скока на технологичните акции от март насам. Засега обаче технологичните оценки са базирани, и то доста повече, отколкото през 90-те, на какво може да бъде, а не на какво е. Взимайте предвид това, когато инвестирате.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved