Сравними ли са днешният технологичен бум и времето на dotcom
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сравними ли са днешният технологичен бум и времето на dotcom

Reuters

Сравними ли са днешният технологичен бум и времето на dotcom

Акциите на технологичните компании растат като тези през 90-те. Производителността изглежда напълно различна

The Economist
6962 прочитания

Reuters

© Reuters


В трудни времена хората се успокояват с нещо познато. COVID-19 обърка много неща, но цените на технологичните акции изглеждат изненадващо непоклатими. Индексът Nasdaq, в който влизат много технологични компании, се покачи с 25% от началото на 2020, като по този начин ръстът му през последното десетилетие стана над 400%. Ако не бяха няколко тех гиганта като Apple и Microsoft, индексът S&P 500 щеше да е надолу от началото на годината. От бума в края на 90-те досега не е имало случай, в който технологичните дружества да са вдъхновили толкова бурно търговията. За спекулантите това сравнение трябва да е отрезвяващо - след пика през март 2000 г. Nasdaq се срина, губейки 73% от стойността си. Но икономическите различия между двете епохи са по-обезпокоителни от всякакви пазарни прилики.

Сходства освен в цените

Двата бума определено имат сходства отвъд траекторията на цените на акциите. И двата бяха поддържани чрез вкарване на нови пари. В края на 90-те евтини брокерски услуги и онлайн платформи за търговия привлякоха спекуланти аматьори, които искаха да забогатеят от пазар, който, изглежда, вървеше само в една посока. Днес армия от неопитни трейдъри търгуват акции и деривативи на нови платформи като Robinhood. През 90-те бързият ръст и високите цени бяха оправдавани с идеята, че светът навлиза в нова икономика, изградена върху по-мощни компютри, сложен софтуер и интернет. Днешните оптимисти изтъкват потенциала на всичко - от клауд технологии и изкуствен интелект до електромобили и блокчейн.

На пръв поглед представянето на икономиката също изглежда подобно. В края на 90-те безработицата спадна до 4% и заплатите скочиха. В навечерието на пандемията процентът безработни в САЩ беше най-нисък от последния половин век, а заплатите след ужасно десетилетие се увеличаваха най-бързо от 2008 г. насам. Според данни на статистическото бюро, публикувани на 15 септември, реалният среден доход на домакинствата се е повишил с изключителните 6.8% през 2019 г.

Какви са разликите

Все пак обаче има няколко критични точки, по които двата периода значително се различават. В зората на 90-те икономистите се опитваха да разберат ефектите на новите технологии върху ефективността. Носителят на Нобелова награда за икономика Робърт Солоу заяви през 1987, че "компютърната епоха може да бъде забелязана навсякъде освен в статистиките за производителността". До средата на десетилетието това вече не беше така. Производителността за час работа в Америка се повишаваше с над 3% на година между 1998 и 2000 г., нещо, което не се беше случвало от началото на 70-те. Ръстът на общата факторна производителност (коефициент, измерващ ефективността, с която се използват капиталът и работната сила, често третиран като коефициент за технологичния прогрес), беше около 2% на година за периода 1995-2004 г. според Робърт Гордън от Northwestern Univerisity. Това беше рязко покачване от средностатистическите 0.5% през 1973 - 1995 г. и почти достигна нивата от 1947 - 1973 г.

За разлика от това производителността през последните десет години изглежда твърде слаба. Средният ръст не е минавал над 2% от 2010 г. Ръстът в общата факторна производителност, според данни на Джон Ферналд от клона на Федералния резерв в Сан Франциско, е бил по-зле от всякога: средно само 0.3% от 2004 до 2019 г. Ако вземем само отминалото десетилетие, числото пада до 0.1%.

Пандемията от коронавируса наложи ограничения на бизнесa, които могат да ускорят технологичното преструктуриране.

Силният ръст на производителността на работника през 90-те позволи на заплатите да се вдигат, без да притискат корпоративните печалби. Докато dotcom бумът беше запомнен с големите пазарни оценки, които постигнаха губещи "парвенюта" с никакъв ясен път занапред, корпоративната печалба по време на десетилетието се повиши от 4.7% от БВП през 1990 г. до 6.7% през 1997 г., преди да затвори периода на 5.6%. Корпоративните печалби всъщност се понижиха като дял от БВП през десетте години след 2010 г., макар и от доста по-високи нива от тези през 90-те. От 10.4% през 2010 г. до 9% през 2019 г. Още повече говори начинът, по който дружествата реагираха на възможности за печалба през двете десетилетия. Инвестициите в компютърно оборудване, софтуер и научни изследвания скочиха през 90-те с 1.5 процентни пункта от БВП. През последното десетилетие - след 2010 г., въпреки много по-високите нива на печалба инвестициите се повишиха само с 0.7 процентни пункта от БВП.

Оптимизмът, който беше в основата на скока в цената на акциите в края на 90-те, макар и ирационален в някои случаи, беше успоредно с технологична структурна промяна. Ръстът на производителността първоначално беше задвижен от напредък в производството на компютри. След като цените се повишиха, а капацитетът скочи, други компании започнаха да инвестират в ново оборудване. По-високата производителност се пренесе в цялата икономика, помагайки на компаниите да рационализират производството си и трансформирайки ключови индустрии. Този процес продължи и дори се ускори за няколко години, след като пазарите се сринаха. Макар доста от "любимците" от dotcom ерата да изчезнаха, дигиталната инфраструктура, изградена по време на бума, остана. Както впрочем и доста дружества, които впоследствие започнаха да доминират корпоративния свят. През март 2001 г. The Economist оцени негативно шансовете за просперитет на Amazon, която беше загубила 90% от пазарната си цена по време на срива на пазарите, отбелязвайки, че "дори подобни компании да оцелеят, малко е вероятно те дори да приличат на бизнеса, който някога бяха". (Да задържиш акциите си в Amazon по време на срива се оказа умен залог; цената им в момента е 3100 долара за брой при под 10 долара през 2001 г.)

Само децата на 90-те ще си спомнят производителността

Някои от днешните шампиони ще се окажат наистина добра инвестиция след време. Оптимизмът за реалната икономика обаче изисква малко повече вяра. Има причини да сме обнадеждени. Някои икономисти смятат, че трудно измерими "нематериални инвестиции" - като например времето, прекарано за препроектиране на бизнес процесите, заема все по-голяма част от ресурсите на компаниите. Ако е така, възможно е и инвестициите, и бъдещият икономически просперитет да са подценени.

И производителността за час, и общата факторна производителност се увеличиха през 2019 г. Макар този ръст да беше по-малък отколкото през 90-те, все пак може да е знак, че сме на прага на икономическа трансформация. Пандемията от коронавируса наложи ограничения на бизнесa, които могат да ускорят технологичното преструктуриране. Тази възможност вероятно е една от причините за скока на технологичните акции от март насам. Засега обаче технологичните оценки са базирани, и то доста повече, отколкото през 90-те, на какво може да бъде, а не на какво е. Взимайте предвид това, когато инвестирате.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

В трудни времена хората се успокояват с нещо познато. COVID-19 обърка много неща, но цените на технологичните акции изглеждат изненадващо непоклатими. Индексът Nasdaq, в който влизат много технологични компании, се покачи с 25% от началото на 2020, като по този начин ръстът му през последното десетилетие стана над 400%. Ако не бяха няколко тех гиганта като Apple и Microsoft, индексът S&P 500 щеше да е надолу от началото на годината. От бума в края на 90-те досега не е имало случай, в който технологичните дружества да са вдъхновили толкова бурно търговията. За спекулантите това сравнение трябва да е отрезвяващо - след пика през март 2000 г. Nasdaq се срина, губейки 73% от стойността си. Но икономическите различия между двете епохи са по-обезпокоителни от всякакви пазарни прилики.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK