Трудната дигитализация на българската индустрия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трудната дигитализация на българската индустрия

Умната фабрика на "Шнайдер електрик" край Пловдив е един от добрите примери за дигитализация на производство, което е било изцяло ръчно допреди няколко години. Днес 65% от процесите са автоматизирани.

Трудната дигитализация на българската индустрия

Роля в процеса имат както бизнесът, така и държавата, смятат участниците в дискусията на "Капитал"

4225 прочитания

Умната фабрика на "Шнайдер електрик" край Пловдив е един от добрите примери за дигитализация на производство, което е било изцяло ръчно допреди няколко години. Днес 65% от процесите са автоматизирани.

© Цветелина Белутова


Индустрия 4.0

Вече 5 поредни години "Капитал", "Тракия тех" и община Пловдив организират събитие за развитието на индустрията и бъдещето. Тази година заради пандемията форматът на събитието ще бъде по-различен и ще включва няколко дигитални дискусии, видеоинтервюта, текст в специалното приложение "Капитал градове: Пловдив", както и събитие на живо. Вижте още за форума тук.

Дигитализацията на индустрията е процес, който тече независимо от това колко подготвени са предприятията за него. Тези от тях, които не успеят да се трансформират, ще станат неконкурентни и просто ще престанат да съществуват. Около това мнение се обединиха участниците в онлайн дискусията "Дигитализация на индустрията", организирана от "Капитал" като част от ежегодното събитие "Индустрия 4.0". (Вижте по-долу)

Макар че голяма част от компаниите в България са едва в началото на този път, има и немалко добри примери, които дават повод за оптимизъм. Ключът към успешната промяна пък са хората. Затова и държавата трябва да осигури адекватно образование, както и да създаде подходяща среда за въвеждане на новите технологии.

Ролята на държавата

Държавата като цяло трябва да участва в процесите по дигитализация на индустрията, като основната й роля е да създаде дългосрочна стратегия и подходяща среда за иновации, единодушни са участниците в дискусията. "Липсата на дългосрочна стратегия, която да подкрепя не само иновациите, но и трансфера на тези иновации в бизнеса, е една от причините да няма интерес от големите корпорации да развиват R&D дейност в България", казва Христо Гилищаров от "Фанук България".

Това се вижда и от лошото състояние на университетските лаборатории. "Лаборатории се затварят, няма целенасочена политика какво да правят и как да задържат кадрите си", коментира Александър Касчиев от "Ритал България". "Мои клиенти се оплакват, че ако преди са можели да си тестват продуктите, които разработват, в България, в момента изпитват големи проблеми да го направят. И дори да има апаратура, няма кой да работи с нея. Това прави нашите клиенти, които работят не само в България, но и в чужбина, неконкурентни", добави той.

Държавата има роля и в образованието, където също не се справя много добре. "Една от причините една компания да дойде да развива дейност в България, било то развойна или друга, са кадрите. Това обяснява защо големите компании заобикалят "България", посочва Гилищаров.

Пример от Швейцария даде Алиса Рупенян, старши изследовател в Automatic Control Lab към Федералния институт по технологии в Цюрих, която също смята, че ролята на държавата е да зададе по-дългосрочна стратегия. "В Швейцария често пъти се отварят катедри или професорски позиции на определени теми, които са от интерес за индустрията. Понякога самата индустрия финансира донякъде това развитие, освен това много от лабовете идват с финансиране от европейски или швейцарски проекти, но те ни "стоварват" финансирането, така че да се направят качествени лаборатории. Това създава цялостна атмосфера, в която иновацията може да се развива и да съществува", разказа тя. По думите й държавната агенция за инвестиции, която България планира да създаде, е замислена да има прекалено голям обхват на действие, докато според нея трябва да има разделяне между научното, което е по-дългосрочно, и индустриалното, което трябва бързо да покаже каква печалба се очаква от определени проекти.

Според Мария Топчийска, директор на завода на "Шнайдер електрик" в Пловдив, е крайно време и самата държава да влезе в XXI в., като се дигитализира и въведе електронно управление. Така с примера си ще помогне на всички останали да запълнят дупката между личен живот, това, което се случва вкъщи, и това, което се случва извън вкъщи. "Целта на производствата е да изравним този статус, т.е. като влязат моите служители във фабриката, да се почувстват така, все едно се чувстват вкъщи пред телевизора, защото решенията ни или технологиите, които виждат, са точно толкова умни и точно толкова интуитивни и близки до тях", обясни тя.

Много е важно всички да могат да се възползват от добрите практики, които съществуват, смята Кирил Трайков от "Делойт България". "Там е ролята на държавата - да способства този опит и знания, които имаме натрупани като в умната фабрика на "Шнайдер" например, да се видят и да се използват от други компании", каза той. Според него един от позитивите на COVID-19 е, че кризата ускорява трансформацията. "Страшно много компании осъзнаха, че няма време за губене и трябва да се действа. Колкото повече автоматизираме, колкото повече се възползваме от наличните данни, за да оптимизираме, толкова по-добре", добави той.

Бг реалности и рискове

Фабриката на "Шнайдер електрик" край Пловдив преди година получи статута на smart factory, който е част от международна програма на френската група. "Всичко това стана възможно с кадри от нашата компания - на екип инженери от завода и инженери от софийския ни офис", обясни Топчийска. По думите й решението на една компания да избере пътя на автоматизацията и дигитализацията неизбежно е свързано и с инвестиции в човешки капитал.

Образованието обаче не е работа само на компаниите, категоричен е Александър Касчиев от "Ритал". "Дуалното обучение е начин за управление на кризи за едно предприятие, но това не може да ни помогне като държава. Няма ли връзка между образованието и реалните потребности, трудно може да стане", смята той.

По думите на Касчиев клиентите също трябва да се образоват, защото много от тях дори не знаят, че съществува решение, което би било полезно за тях. В популяризиране на най-новите решения трябва да участват всички, например чрез различни форуми, смята Кирил Трайков от "Делойт". Роля тук има и държавата. "Държавата невинаги е само пари и грантове. Инициативите и инфраструктурата, която тя може да създаде, са важни", каза той.

Основният риск според Трайков за недигитализирания бизнес е, че той просто ще изчезне "като динозаврите". "Ще дойде момент, в който такъв бизнес просто няма да може да оперира, защото ще се намира в среда, в която всички останали са свързани", каза той. И даде пример с големите вериги магазини, които ползват EDI интерфейс, за да изпращат поръчки и да получават фактури. Ако доставчикът не е свързан, той няма как да работи с тях. "Същото е и в производствените компании", добави той.

Пречка пред въвеждането на новите технологии в България е и че компаниите очакват много бърза възвращаемост. "Нашият опит показва, че повечето фирми, независимо дали са български или със западно участие, си поставят хоризонт от година и половина за периода, в който искат да се възвърне една инвестиция. Това много ограничава възможностите за истинска иновация", коментира Александър Касчиев от "Ритал".

Възможности за дребния бизнес

Дигитализацията на едно предприятие е въпрос на избор и не зависи от това дали компанията е малка или голяма, смята Мария Топчийска от "Шнайдер". Тя обаче уточнява: "Стигаме до технологичните решения на умната фабрика, ако преди това сме започнали едно пътешествие през годините с внедряване на лийн технологии, стандартизиране на работа, опростяване на процеси, събиране на данни от оборудването. Имаме ли тази основа, можем ефективно да започнем да прилагаме и следващите решения."

Пандемията ще ускори процесите на дигитализация и роботизация, убеден е Христо Гилищаров от "Фанук". "При всеки подбор на оборудване и всяка една трансформация основният критерий е възвращаемостта на инвестициите, а един от ключовите компоненти е човешкият фактор. С COVID кризата фокусът започва да се измества в посока ефективност и независимост от човешкия фактор в бъдеще", посочи той.

Технологиите вече са толкова развити, че компаниите няма нужда да разполагат със специално оборудване или софтуер, за да се дигитализират, коментира и Кирил Трайков от "Делойт". "Облакът е толкова развит, че с един лаптоп можеш да си конфигурираш среда, в която да си наливаш данните и да си пуснеш алгоритмите. Просто трябва човек, който знае как да го направи", каза той.

На същото мнение е и Александър Касчиев от "Ритал". Според него една компания се нуждае от няколко добре обучени специалисти, които могат да проектират, и от умни машини, които директно да взимат тази информация и да я превръщат в по-високо качество, в опростяване на производствените процеси и в по-ефективно използване на материалите. "Всъщност това не е само за масово производство, това е точно за единично, дребносерийно производство. Компаниите могат да направят много големи неща с много малко хора, които са добре обучени, и още няколко, които не са толкова добре обучени, но благодарение на визуализацията и дигиталните модели знаят какво да правят, защото всичко им е видимо", обясни той. По думите му това дава голяма гъвкавост на дребния бизнес.

Индустрия 4.0

Вече 5 поредни години "Капитал", "Тракия тех" и община Пловдив организират събитие за развитието на индустрията и бъдещето. Тази година заради пандемията форматът на събитието ще бъде по-различен и ще включва няколко дигитални дискусии, видеоинтервюта, текст в специалното приложение "Капитал градове: Пловдив", както и събитие на живо. Вижте още за форума тук.

Дигитализацията на индустрията е процес, който тече независимо от това колко подготвени са предприятията за него. Тези от тях, които не успеят да се трансформират, ще станат неконкурентни и просто ще престанат да съществуват. Около това мнение се обединиха участниците в онлайн дискусията "Дигитализация на индустрията", организирана от "Капитал" като част от ежегодното събитие "Индустрия 4.0". (Вижте по-долу)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK