Най-големите компании за аутсорсинг: Чуждестранният сектор

Статията е част от проекта К100: Най-големите компании в България. Достъп до пълната класация имат читателите с абонамент Капитал PRO. Вижте още за бизнес доклада.

Аутсорсинг индустрията в България от години е един от най-големите работодатели на млади (и не само) квалифицирани хора в България. Работи с някои от най-големите компании в света като Google, Facebook и Spotify, а тук освен BPO оператори има и самостоятелни офиси за изнесени процеси на гиганти като Coca-Cola, AIG, Cargill, AES и др. Само в 20-те най-големи компании за аутсорсинг на бизнес процеси в началото на 2020 г. са работели към 30 000 души. През 2019 г. тя продължи да се разраства, което се отразява и в секторната класация в "Капитал 100" за най-големите пет дружества в индустрията. На дългогодишния растеж все пак може би ще бъде сложен край през 2020 г., защото кризата покрай коронавируса се отрази на целия сектор. И не на последно място: може да го промени из основи.

Всъщност аутсорсинг отдавна не означава обслужване на клиенти през кол-центрове, а индустрия с все повече услуги с добавена стойност и технологии. Тя се разделя основно на две групи: аутсорсинг на бизнес процеси (BPO) и IT аутсорсинг (ITO). Представители на втората като "Булпрос" и "Скейл фокус" са в софтуерната класация на "Капитал". Все пак границите между отделните дейности са все по-размити заради комплексните услуги в индустрията. Има компании, които се занимават и с BPO, и с ITO дейност, като лидерът в тазгодишната секторна класация на "Капитал" е именно такъв.

Общо приходите на петте представителя на BPO индустрията в подреждането достигат 707 млн. лв., с 15% повече от миналата година. Служителите пък са нараснали с по-малко чисто процентно: с над 600 до 10 800 души. Всички компании в класацията са част от големи, международни групи. Водещите три играча остават същите и са все по-големи.

Лидерът

"Ентърпрайз сървисис България" е номер едно в сектора за трета поредна година. Дружеството е наследник на дългогодишния лидер в индустрията - "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри България сентър", и е резултат от глобалното сливане между Hewlett-Packard Enterprise и Computer Sciences Corp. през 2016 г., довело до създаването на новата група DXC Technology. Още преди транзакцията и двете фирми имаха големи инженерни звена в България. След нея тук започнаха да работят "Ентърпрайз сървисис България" и българското дружество "Ди Екс Си технолоджи България" (преди "Си Ес Си България") с около 400 души персонал. Второто участва в софтуерната класация на "Капитал", но и двете са с краен собственик американската DXC Technology.

"Ентърпрайз сървисис България" работи основно за клиенти на групата майка DXC Technology, като основните му клиенти са в Германия, САЩ и Великобритания. Компанията е с фокус в сферата на IТ поддръжката и други услуги като управление на технологична инфраструктура, изготвяне на бизнес отчети и др. През миналата година приходите са скочили с 22 млн. лв. до 253 млн. лв.

...и останалите

Втора е компанията с най-висок номинален скок на приходите и най-динамично развитие в последните години. След растежа през 2018 г. от 13.5%, "Колпойнт Ню Юръп" увеличава оборота си с 28 млн. лв. до 161 млн. лв., или над 21%. Дружеството работи в България под бранда TELUS International Europe, част от канадския телекомуникационен гигант TELUS, който го купи през 2012 г. "Колпойнт Ню Юръп" работи през офисите си в София и Пловдив, които разшири през миналата година и в които обслужва клиенти на над 20 езика. Повишението се дължи на добавяне на нови партньори като Facebook и разширяването на дейността в индустрии като гейминга. През миналата година компанията започна партньорство с Facebook с идеята да наеме до 150 души за модериране на съдържание в социалната мрежа. Служители на фирмата са скочили до над 3000 през миналата година, а в средата на тази момента са дори повече - 3500. "Колпойнт Ню Юръп" остава и най-рентабилната компания в класацията с печалба от 22 млн. лв., с 4.5 млн. лв. повече от предишната година.

На трето място също е познат отдавна играч тук: "Ай Би Ем България", която отново расте след спада си през 2018 г. Оборотът й достига 138 млн. лв. спрямо 130 млн. лв. година по-рано. Компанията продава услуги както в рамката на групата IBM, така и на външни клиенти, от които най-много са в банковата сфера и финансовите услуги. След понижението в предишните години отново расте, макар и с малко, и персоналът на компанията: до 1850 души в края на 2019 г.

Четвърта е лидерът допреди години на пазара - "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри България сентър". Тя беше номер едно до сливането на Hewlett-Packard Enterprise и Computer Sciences Corp., създало споменатата по-горе DXC Technology. След него част от дейността остана в Hewlett-Packard Enterprise и съответно бизнесът на "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри България сентър" намаля, но остана сравнително голям за сектора. Оборотът на дружеството е нараснал с 26% до 96 млн. лв. Българското дружество подкрепя както компанията майка HP, така и клиенти основно в говорещите немски държави като Германия, Австрия и Швейцария. Основните предлагани услуги са в сферата на IT инфраструктурата, управлението на проекти и изготвяне на бизнес отчети.

На пето място е нова поне на име компания, но позната отдавна на българския пазар. "Модис България" е наследник на гиганта "Адеко България", който работеше в страната в две основни направления - подбор на персонал и аутсорсинг. От началото на 2018 г. BPO бизнесът се отдели в ново дружество - "Модис България", а под бранда Adecco остана основно HR агенцията. В момента в "Модис" работят над 1200 души, а приходите й за миналата година са нараснали с най-големия процентен темп в класацията: 36% до почти 60 млн. лв. Компанията обслужва най-различни индустрии, а пред "Капитал" обяви, че очаква растеж и през тази година, предимно заради нов клиент, произвеждащ и продаващ потребителска електроника, компютърен софтуер и онлайн услуги.

Годината на короната

Очакванията в индустрията са тази година да забави бурното досега развитие на компаниите и да доведе дори до трансформация на модела заради COVID-19. Секторът вече преживя една мащабна криза - финансовата от 2008-2009 г., но тогава фирмите в него бяха много по-малки, а отражението му върху българската икономика - не толкова голямо. Но сега заради извънредното положение около 85-90% от работещите в местните дружества преминаха към работа от дома. В офисите останаха само онези, чиито клиенти държат на конфиденциалността и имат специални изисквания за сигурността. Никой не може да каже дали дистанционната работа няма да остане постоянна, което пък ще има отражение върху други индустрии като офис площите. Отделно, немалко от компаниите в индустрията загубиха проекти в най-засегнатите индустрии като хотелиерство, пътувания и т.н. Оптимизъм все пак има - в същото време нарастват клиентите в областта на гейминга и е-търговията. Но никой не може да каже дали това ще е достатъчно за съживяването на сектора.