120 млн. лв от ЕИБ и обща стратегия за инвестиции със София: какво чака Пловдив в следващата година
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

120 млн. лв от ЕИБ и обща стратегия за инвестиции със София: какво чака Пловдив в следващата година

Годишната конференция "Индустрия 4.0" се организира за пета поредна година от Капитал" в партньорство с Община Пловдив и Trakia Tech

120 млн. лв от ЕИБ и обща стратегия за инвестиции със София: какво чака Пловдив в следващата година

Партньорството между регионите може да е двигателят на икономиката, а по този път ще тръгнат и други общини, стана ясно на "Индустрия 4.0"

4432 прочитания

Годишната конференция "Индустрия 4.0" се организира за пета поредна година от Капитал" в партньорство с Община Пловдив и Trakia Tech

© Цветелина Белутова


Бурното развитие, което Пловдив отбеляза последните години, трудно може да се определи като национална тенденция. Разликите между регионите в страната са видими. Затова в следващите няколко години ще са важни три неща: различните видове финансиране, които всеки регион може да мобилизира, сътрудничеството с бизнеса и науката, както и партньорството с други региони.

Това беше и темата на заключителната годишна конференция "Индустрия 4.0", която "Капитал" организира за пета поредна година в партньорство с Община Пловдив и Trakia Tech. (Вижте видеото)

Освен европейските фондове, голяма част от които в новия програмен период ще бъдат насочени към наука и иновации, общините могат да разчитат и на финансиране от международни институции, като благоприятните условия за кредитиране в момента могат да им помогнат да преодолеят кризата и да излязат по-силни и конкурентни от нея.

Финансиране за градовете

Наскоро Пловдив направи още една крачка извън стандартите на българските градове: общинският съвет на града одобри взимането на заем за 120 млн. лв. Плановете на местната власт са средствата да се използват за развитие на инфраструктурата, което би било невъзможно с ограничения бюджет на общината. "Годишният бюджет на Пловдив е около 345 млн. лв., от които 15% са за капиталови разходи, или 40 млн. лв. С тях няма как да построим улици, инфраструктура, детски градини, училища и всичко друго, което е необходимо", каза кметът на Пловдив Здравко Димитров. По думите му моментът е изключително подходящ за теглене на заем, тъй като в момента лихвите са ниски - около 1%, а градът може да получи гратисен период и срок на плащане до 25 години.

В същото време Пловдив има подготвени проекти за около 500 млн. лв., като инфраструктурата е основен приоритет в момента. Причината: през последните години градът привлече много инвеститори, а заедно с тях и хора за новите предприятия. Този проблем, с който никой български град извън София не се е сблъсквал в последните десетилетия, поставя пред Пловдив въпроса как да финансира това бурно икономическо и демографски развитие. По данни от последното преброяване жителите на основната община - Пловдив, са около 340 хил. души, но по думите на Димитров градът обслужва над 500 хил. души.

Според вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Лиляна Павлова, която е и бивш министър на регионалното развитие, решението на Пловдив е добро. "Безвъзмездната помощ е хубава, но тя не е достатъчна. За да се мултиплицира ефектът, трябва да се привлече капитал от медународни финансови институции като ЕИБ", каза тя. Тя отказа да потвърди, дали и за какво банката ще даде заем на общината, но стана ясно, че Пловдив вече е подал апликацията си в централата в Люксембург, както и че има още български общини, които са го направили.

Освен изгодни условия по думите й ЕИБ предлага и безвъзмездна техническа помощ при подготовка на проектите, както и гъвкавост, особено когато работи с общини. "Даваме възможност за широк рамков договор, който може да включва целия набор от проекти - енергийна ефективност, градска среда, градски транспорт, екологични мерки, мерки, свързани с пречистване на води, управление на отпадъци и т.н., така че общината да избира и предлага различни проекти в годините напред", уточни Павлова. Според нея общините повече от всякога се нуждаят от такова финансиране, тъй като то ще им помогне както в сегашната ситуация на пандемия, така и в дългия процес на възстановяване, който ще последва.

От теория към практика

Пловдив е новатор и в още една област. Там е създаден първият международен научен център в страната, който е финансиран директно от Брюксел - "Плант асист". Той работи в областта на растителната защита и биотехнологиите и вече има над 150 публикации по цял свят, стана ясно от коментара на зам.-кметът Стефан Стоянов.

"Това, което прави Пловдив, е брилянтен пример, но ако прехвърля нещата на национално ниво или на интеррегионално ниво, основната ни задача е тези примери да не са единични", каза председателят на новата Държавна агенция за научни изследвания и иновации Мартин Дановски. По думите му основната задача на агенцията ще бъде да открие къде се къса връзката между двете сфери, така че те да могат да произведат реален общ резултат. Голяма част от европейските средства в новия програмен период ще бъдат насочени именно към научни изследвания и иновации. "За съжаление последните години в България еврофондовете са основната част от това, което се инвестира в научноизследователска и развойна дейност. Амбицията е този баланс да се промени", каза Дановски.

Новата агенция ще фокусира усилията си в три посоки. "Едната ще бъде да изградим онази част от фундамента, който липсва на екосистемата в процеса по комерсиализация и трансфер на знание. Има знание, има и бизнес, предприемачески и иновативен дух, но тяхната среща се осъществява относително спорадично, несистемно и в по-дългосрочен план не може да разчитаме само на това еволюционно развитие, трябва да има акселерация", обясни Дановски и добави, че към това ще бъдат насочени част от европейските фондове.

Финансиране се предвижда и за трансфер на технологиите в съвместни проекти между бизнес и научноизследователска сфера. Третата приоритетна област е интернационализацията. В процеса на трансфер на знание към реален продукт водещата роля е на бизнеса, но държавата може да оказва подкрепа, смята Дановски.

Частната инициатива

Как реално бизнесът може да доведе до радикална промяна показва примерът на производителя на електронни компоненти и роботи "Милара". Компанията е собственост на българския емигрант в САЩ Красимир Петков, който преди близо 20 години направи завод и в Пловдив. "Ние правим всичко на частна основа и ги довеждаме дотам, докъдето можем да го финансиране. Но проектите, които трябва да се направят в България, са много по-големи", каза той.

Такава възможност дава последният проект на "Милара" - за производство на електрически автомобили, който започна преди няколко години. Автомобилът е по дизайн на Magna Steyr, като в момента е напълно завършен и е в проецс на хомологация в Европейската общност. "Но това не е само автомобил, работим върху цяла концепция за last-mile delivery", каза Петков. Според него използването на електрически превозни средства за доставки в градовете е тенденция в европейските държави, тъй като това намалява замърсяването на въздуха. Това може да се случи и в България, но е нужна държавна подкрепа, за да може да се постигне мащаб. "Милара" обаче е готова да положи началото. "Ние бихме направили микроструктура за зареждане на автомобилите и аз с удоволствие бих освободил 40-50 автомобила, които да пуснем в града като показно на нещо, което може да бъде използвано в световен мащаб", каза той.

Как регионите да работят заедно

Отвъд чисто градското развитие обаче сътрудничеството между регионите може да произведе много по-големи ефекти на национално ниво. "Пловдивската "Тракия икономическа зона" стартира преди 20 години като идея на Пламен Панчев (собственик на "Сиенит холдинг" - бел. ред.) и сега е един от най-успешните примери за развитие на клъстер от индустриални зони, които да привличат инвестиции и да преобразят икономиката", посочи Стефан Стоянов. "Следващата логична стъпка обаче е да мислим за по-силна регионализация", добави той.

Точно в тази посока е подготвяното за първи път сътрудничество между София и Пловдив, към което добре дошли да се присъединят са и други региони в страната. Двете общини ще се рекламират заедно пред чужди инвеститори. "Вече нито София, нито Пловди могат да приемат всеки инвеститор. Обединявайки усилия няколко градове и региони може да сме много по-активни, да излезем много по-ярко на европейската инвестиционна карта и да привличаме повече компании, насочвайки ги към различни региони на страната", каза Стоянов. По думите му България може да спечели от очакваната нова вълна от инвеститори към Европа, която е резултат от стремежа на големите компании да скъсят веригите си на доставки.

"Това, което ни трябва в България, е да инвестираме и мислим мащабно, да мислим за разработването на клъстери", коментира Лиляна Павлова. Такава възможност има по отношение на региона на Стара Загора, който е силно зависим от въглищната енергетика - нещо, което предстои да се промени. "Европа върви към нисковъглеродно общество и икономика и за да сме конкурентни, трябва отсега да мислим чрез научни изследвания, чрез иновации да бъдат създадени нови браншове, да се предложат сега възможности за обучение и преквалификация, да се направи този преход", посочи тя.

Според нея добрият пример на "Тракия икономическа зона" може да се съчетае с възможностите на региона на Стара Загора и да се разшири с производство на електромобили и компоненти, на соларни панели и т.н. "Като цяло клъстер на зелените технологии и компонентите за тях смятам, че е ниша за България, за региона на Стара Загора и Пловдив", каза Павлова. Тя обаче уточни, че подобна инвестиция трябва да започне сега, защото отнема време, както и че тя не може да се случи без подкрепата на държавата и усилията на местната власт. "Вярвам обаче, че това не е невъзможно усилие, напротив", добави тя.

Бурното развитие, което Пловдив отбеляза последните години, трудно може да се определи като национална тенденция. Разликите между регионите в страната са видими. Затова в следващите няколко години ще са важни три неща: различните видове финансиране, които всеки регион може да мобилизира, сътрудничеството с бизнеса и науката, както и партньорството с други региони.

Това беше и темата на заключителната годишна конференция "Индустрия 4.0", която "Капитал" организира за пета поредна година в партньорство с Община Пловдив и Trakia Tech. (Вижте видеото)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK