Вкусът на Сирия, Ямбол и Палма де Майорка
Веригата дюнерджийници "Синдбад" на Хозан Асуад се нареди сред стоте най-големи компании в област Ямбол
Ритейл
Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
Структурата на бизнеса в по-малките областни градове често изненадва с присъствие сред лидерите на малки семейни фирми, които растат и се развиват благодарение на усилията и инициативността на своите собственици. Така например сред стоте най-големи компании в област Ямбол се нарежда "Синдбад" - име, което повечето местни свързват с култовите ямболски дюнери на сириеца Хозан Асуад. Всъщност историята на Асуад напомня на приказките на Шехерезада: идва никому непознат в Ямбол през 2003 г. и отваря първата си дюнерджийница, а само след месец заведението му е взривено. Извършителите остават неразкрити, но пък дюнерите "Синдбад" добиват необичайна слава след случката.
Днес "Синдбад" ООД има 8 заведения за бързо хранене в няколко български града, още 3-4 магазина за месо, както и предприятие за разфасоване на пилешко месо в ямболското село Веселиново. Там се произвеждат шишове за дюнери, които в момента са основният бизнес за компанията на Хозан Асуад и се експортират в няколко държави в Западна Европа и други точки на света. Според данни от Търговския регистър приходите на компанията растат от 2.9 млн. лв. през 2017 г. до 4.7 млн. лв. през 2018 г. Печалбата скача от 11 хил. лв. на 87 хил. лв. Заетите през 2018 г. са 95.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
3 коментара
Не знам какво значи вкус адаптиран към местния, но в „Мимас“, които също са сирийци правят побългарени дюнери тоест наблъскани със зеле и картофи, в Сирия съм яд дюнер и там се слага единствено месо, кисели краставички и от белия сос, но там е доста по-гъст от тукашния, като заквасена сметана е.
Тези бизнеси вървят, защото заплатата на дюнерджийте е близка до заплатите на сносен готвач.
Когато се разраснеш, правиш един цех за шишове и твоите служители от дюнерджий стават сандвичари за 30 лв. надник. Майсторлъка е в мариноването на месото, в реденето на шиша. Спестят ли си заплатите за подобни специалисти - печалбата отскача нагоре.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.