Пазарът на земеделска техника: Възход и сривове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пазарът на земеделска техника: Възход и сривове

Shutterstock

Пазарът на земеделска техника: Възход и сривове

Климатичните промени и липсата на субсидии ограничават продажбите

Мара Георгиева
3533 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


След върховата 2015 г. с продадени 1832 нови колесни трактора и 337 зърнокомбайна пазарът на земеделска техника в страната бележи сериозен спад през 2016 г. и колебливо движение през следващите години. Въпреки това през последните десет години е налице устойчива тенденция на обновление на машинно-тракторния парк. "За периода 2009 - 2019 г. в България са регистрирани 14 893 нови колесни трактора и 2584 нови зърнокомбайна. Средната възраст на използваните машини намалява. В земеделието и горите през 2019 г. са работили 47 719 трактора, от които 31% са на възраст до 10 години, както и 7358 зърнокомбайна, от които 35% са на възраст до 10 години", посочат от земеделското министерство в коментар за "Капитал".

Автор: Капитал

Елисавета Маркова - управител на "Варекс", очертава основната рамка, от която зависят продажбите. "Търсенето на машини се обуславя от много фактори, най-важният от които е състоянието на посевите и цените на готовата продукция впоследствие. Друг фактор е наличието на европейски програми за покупка на техника и не на последно място - готовността на финансовите институции да подкрепят бизнеса на малки и големи фермери." "Варекс" е официален дистрибутор на земеделска техника с марките Massey Ferguson, Laverda, Fella, Great Plains, Galucho, Gaspardo, Seppi-M, Kurt, Pezzolato, Grim, Gustrower, Corvus.

Очевидно изброените предпоставки (или част от тях) не са били налице, тъй като през 2019 г. трендът в продажбите отново е надолу - регистрираните нови зърнокомбайни са 173, а тракторите - 1124. Спадът продължава и през първата половина на тази година, когато е отчетена регистрация на 385 нови трактора и 85 комбайна.

Все по-голяма суша

Даниел Минев, председател на управителния съвет на Българската асоциация на търговците на агротехника (БАТА АГРО), определя 2020 г. като изключително тежка за земеделския сектор. "За първото полугодие се регистрира съществен спад от 30% в регистрациите на трактори. Основният фактор за това е липсата на валежи още от края на 2019. В цялата източна част на страната добивите са изключително ниски с малки изключения. При пролетниците също се наблюдават много ниски добиви, особено в Добруджа. Това създава сериозен стрес на пазара на техника и е нормално да доведе до сериозен спад", обобщава той.

"Пазарът на агротехника върви трудно", отбелязва и Иван Иванов, управител на семейната компания "Агротайм", в чийто състав влиза и "Агротайм техник", която предлага земеделска техника, поддържащо сервизно обслужване и консултации за фермерите. "В резултат на климатичните изменения през последните години добивите са значително по-ниски, а земеделските стопани са свили до минимум всички възможни разходи", коментира той.

"Както е известно, фермерите са склонни да инвестират, когато всичко е подкрепено с добиви и добра възвращаемост на вложените средства", припомня и Христофор Бунарджиев, собственик на "Булагро груп холдинг" - вносител на селскостопанска техника на световни лидери, сред които Poettinger, Hardi, Bogballe, Dominoni, Mascar, Einboeck. "В предишни години производството на пшеница е около 6-6.2 млн. тона. Тази година е около 4 млн. тона. Липсват около 2 млн. тона, които, ако ги умножим по средната продажна цена от 165 евро за тон, ще получим 330 млн. евро. Тези пари са се изпарили, а това е финансов ресурс, който фермерите биха могли да инвестират в техника", прави изчисления Бунарджиев. И обобщава: "Продажбите на агротехника не просто намаляха, а са в режим на свободно падане".

Елисавета Маркова отбелязва, че промяната в климатичните условия налага промяна и в типа техника, която се търси от фермерите. "Традиционната обработка на почвата и сеитбата се замениха от все по-популярните no-till и strip-till технологии (методи за минимално обработване на почвата с цел опазването им и намаляване на разходите), които налагат съответен инвентар и самоходна техника", обяснява тя. Според нея проблем за пазара е и липсата на адекватна следпродажбена поддръжка на машините. "Забелязва се недостиг на добре обучени сервизни специалисти. Някои фермери предпочитат да обучат свои служители в поддръжката, за да избегнат неудобството в усилен сезон на сеитба или жътва, когато ден година храни, да останат без работещи машини. Въпросът обаче е, че съвременните земеделски машини изискват сериозна техническа подготовка и обучение за работа със специализирана диагностична апаратура. Това е предимството на търговците на техника с добре обучен сервизен екип", коментира Маркова.

COVID-19 плюс повишение на разходите

Вносителите на техника са единодушни, че тази година земеделските стопани са много предпазливи не само заради екстремалните климатични промени, но и заради негативната синергия с COVID-19 и предприетите мерки за ограничаване на епидемията. "Земеделските дейности продължиха без прекъсване работа по време на пандемията, но несигурността и неизвестността допринесоха за отлагане на инвестиционните намерения на мнозина", заключава Даниел Минев.

Иван Иванов прибавя още едно обяснение за спада в продажбите. "Преди 4-5 години стопаните имаха повече свободно разполагаем ресурс за инвестиции в машини. Сега не е така, защото много от основните разходи се повишиха. В нашата фирма например разходите за труд се увеличиха средно за цялата компания с 50% през последните три години. Увеличиха се и разходите за наем на земеделска земя (рента). Всичко това отнема ресурс и не позволява сериозни инвестиции", обобщава Иванов.

Без субсидии

Субсидиите за покупка на агротехника по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) винаги са давали тласък на пазара, но сега липсват. "Субсидиите не са прилагани от 2016 г., когато беше последният прием. До края на септември е отворена мярка за субсидиране на животновъдния сектор, но засега няма яснота кога ще има прием за останалите сектори. Това води до голяма несигурност и отлагане на покупки. За всички е важно да има ясна рамка в дългосрочен план по отношение на субсидиите, свързани с техника, за да могат земеделците да планират инвестициите си", обобщава Даниел Минев.

"Вече сме в края на този програмен период. Средствата по програмата са изчерпани. Всички погледи са насочени към новия програмен период, който би трябвало да стартира през следващата година, но това едва ли ще се случи в срок", коментира Иван Иванов.

Бъдещето

Търговците на техника са предпазливи в прогнозите си за развитие на пазара. "Очакваме стабилизиране на пазара на техника, надяваме се на по-благоприятен климатичен цикъл и по-добри добиви за земеделците през следващата година", казва Даниел Минев.

Според Елисавета Маркова ще продължи тенденцията на обратно изкупуване на машини и вторични продажби на употребявана техника.

Иван Иванов чертае по-далечен хоризонт. "Бъдещето е на новата техника и технологии, които могат да компенсират увеличаващите се разходи, да добавят стойност, да оптимизират човешкия фактор. Стопаните ще бъдат принудени да инвестират в машини, които използват по-голяма автоматизация, в техника с по-големи габарити, която отхвърля повече работа с едно движение или с един разход гориво за единица площ", казва той. Според него "големият пробив ще дойде от безоранните технологии, които, освен че спестяват обработка и съответно разходи, служат и като помощно средство за консервация на водата в почвата. Освен това са силно антиерозионно средство".

Христофор Бунарджиев също смята, че бъдещето е в "инвестициите в нови машини и умни технологии, защото битката между фермерите за по-големи ренти, за намаляване на разходите и увеличаване на приходите, за трайна конкурентоспособност може да се води само с инвестиции в съвременни технологии и системи за управление на машинно-тракторния парк". Според него "това дори не е бъдеще, а е част от настоящето".

Произведено в България

"За "Металагро" 2020 беше трудна година. Заради пандемията от COVID-19 бяха отменени редица изложения за селскостопанска техника, на които традиционно участваме - в България, Румъния и Сърбия. На тези панаири в пряка конкуренция с други производители показваме продуктите си и се борим с наложеното мнение, че българска агротехника се купува само заради по-ниските цени. На място фермерите виждат качествата на техниката ни и правят сравнения с други фирми и вносители. Тази година разчитаме основно на онлайн платформите и социалните мрежи", коментира за "Капитал" Найден Йосифов, изпълнителен директор на "Металагро" - гр. Добрич.

Фирмата е първият промишлен производител на селскостопанска техника в страната, стартирала преди 70 години като работилница за селскостопански инвентар. През годините е произвеждала ремаркета, машини за прибиране на слънчоглед и царевица, опорни крикове за ремаркета и др. Днес "Металагро" произвежда хедери за прибиране на слънчоглед и царевица, приставки за рапица, машини за косене на лавандула, раздробители и култиватори. Заводът е оборудван с модерни машини със средства по двете оперативни програми за конкурентоспособност през 2007 - 2013 г. и 2014 - 2020 г.

"Сушата е вторият проблем на 2020 г., който ни засегна, разказва Найден Йосифов. Огромни земеделски площи бяха компрометирани, жътвата на всички култури се изтегли с месец напред. Това постави самите фермери в трудна ситуация и тя рефлектира върху нас", обобщава Йосифов. И уточнява, че сега "Металагро" работи благодарение на успешните си представяния на две поредни изложения в Хановер, Германия, през 2017 и 2019 г. "Там установихме контакти с руски, казахстански и украински търговски фирми и работим за техния пазар. Шестдесет процента от продукцията ни сега е за Украйна. На руския пазар стъпихме по-колебливо, но след първите жътви поръчките се увеличиха и производственият ни капацитет до края на септември е запълнен", обобщава Найден Йосифов.

Сред успешните проекти на "Металагро" той изброява: "хедер за уникален семенарски комбайн по задание на руска компания за селекция и семепроизводство, координиран от австрийската фирма Wintersteiger; конструирането и производството на първия в страната фабрично произведен 4-редов хедер за прибиране на лавандула, както и на 16-редов хедер за жътва на слънчоглед с върховия комбайн Fendt Ideal 9 T, който е единствен в България".

След върховата 2015 г. с продадени 1832 нови колесни трактора и 337 зърнокомбайна пазарът на земеделска техника в страната бележи сериозен спад през 2016 г. и колебливо движение през следващите години. Въпреки това през последните десет години е налице устойчива тенденция на обновление на машинно-тракторния парк. "За периода 2009 - 2019 г. в България са регистрирани 14 893 нови колесни трактора и 2584 нови зърнокомбайна. Средната възраст на използваните машини намалява. В земеделието и горите през 2019 г. са работили 47 719 трактора, от които 31% са на възраст до 10 години, както и 7358 зърнокомбайна, от които 35% са на възраст до 10 години", посочат от земеделското министерство в коментар за "Капитал".

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Да , ама чокоите не пропускат да си обновяват автопарка ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK