За период от около 20 години българските структури на "Тева" се ребрандират за трети път, като част от международен концерн. Вие сте съвременник и на заводите, и дружествата "Балканфарма", и на "Актавис". Сега предстои ново ребрандиране под бранда "Тева". Каква е вашата стратегия за това? Какво ще се промени в работата ви?
- Ребрандирането в България е част от глобален процес, идеята на който е да се наложи корпоративният бранд на "Тева" на всички пазари, на които компанията оперира. През годините "Тева" се е разраствала основно чрез придобивания и съответно придобивайки бизнес, който има много силен локален бранд, той е бил запазван. България с "Актавис" е такъв пример, но имаме и аналогични случаи в Хърватска с "Плива", в Германия - с "Рациофарм". Целта сега е да се наложи единен, унифициран глобален бранд, който да бъде познат на заинтересованите страни - инвеститори, клиенти и партньори, но също и на общата публика, която се възползва от нашите продукти. Този процес беше планиран и в България, още в момента, в който започнахме интеграцията на двете компании след придобиването на "Актавис" от "Тева". Ние решихме, че ще използваме бранда "Актавис" за определен период, докато въведем бранда "Тева". По същия начин след придобиването на "Балканфарма" от "Фармако" (компанията в последствие прие името "Актавис"), беше взето решение целият новопридобит бизнес, който тогава се състоеше от "Фармако" в Исландия и доста по-голямата компания "Балканфарма" в България, да се ребрандира в "Актавис". Да, името може и да е родено в Исландия, но реално раждането на този бранд беше в България. След това "Актавис" премина през различни други придобивания и беше закупена или купуваше, при последното придобиване от Watson, те също взеха решение да запазят като име на компанията "Актавис", независимо че те бяха купувачът. В случая ребрандирането в България не променя нашата идентичност и авторитет, не променя нашата стратегия, работа и това кои сме. Това е и нашето послание - променяме името и брандовата си идентичност, но не променяме себе си. Нашата философия се запазва такава, каквато е.Нашата цел е да слеем силните позиции на "Актавис" с по-големия, глобален имидж на "Тева". Смятаме, че по този начин ще позиционираме "Тева" в България, стъпвайки на солидната, авторитетна основа, която изгради бранда "Актавис".
Разкажете ни накратко каква компания е "Тева"?
- "Тева" е основана през 1901 г. в Йерусалим. Следващата година ще отбележим 120 години от създаването й. Историята на "Тева" е съвкупност от предприемчивост, желание за развитие и може би обстоятелства, които са спомогнали за това да се превърне в световен лидер. Големият си бум компанията преживява след създаването на продукта за множествена склероза, който продължава да бъде един от водещите в световен мащаб за лечение на това заболяване, дори и след отпадането на патента му.В момента "Тева" е глобален лидер при генеричните продукти, има силно портфолио и от иновативни продукти. Не пропускам факта, че биоподобните продукти са основата на научноизследователската дейност на "Тева" (R&D). Компанията присъства на 60 световни пазара, притежава 65 производствени мощности, за "Тева" работят близо 40 000 служители, от тях близо 1700 в България.
След покупката на "Актавис" в световен план "Тева" се съгласи да направи много жертви в портфолиото и структурите си. Как протече преструктурирането в България?
- Факт е, че без придобиването на "Актавис" в България "Тева" нямаше да има това присъствие на нашия пазар.Важно е също така да подчертая, че признание за ролята на България в европейския и глобалния бизнес на "Тева" са базираните у нас глобални центрове на "Тева", в които работят близо 240 души. В България са концентрирани важни глобални и паневропейски звена като "Международен логистичен център"; "Покупки"; "Регулаторни дейности"; "Качество"; IT; "Верига на доставки", "Финанси", "Управление на мастър данни", "Студио за дизайн на печатни материали". В този смисъл България е важна част от глобалната структура на "Тева".
Как планирате да се развиват производствената и търговската структура на "Тева" в България оттук нататък? Какви са вашите основни цели?
- Добрите новини за "Тева" в България тепърва предстоят. Смятам, че много скоро ще можем да комуникираме много положителни новини.
Как се отрази COVID-кризата на работата ви и на пазара? По какъв начин подпомогнахте здравната система в усилията й за преодоляване на епидемията?
- Още в края на месец март тази година "Тева" дари на Министерството на здравеопазването медикаменти с цел лечение на пациенти заразени с COVID-19. Веднага след като научихме за потенциалните ползи от употребата на медикаментите "Тева" в България положи изключителни усилия, за да може количествата да бъдат дарени на Министерството на здравеопазването в максимално кратки срокове. Що се отнася до работата ни на пазара, "Тева" не се различава от всички останали фармацевтични компании, особено от тези, които имат ОТС-портфолио. По време на COVID витамините и продуктите за настинка като парацетамол имаха много голям ръст, особено през март и април. След това, обаче, имаше спад, който през май-юни отбеляза нива на продажбите, които са по-ниски от тези през същия период на миналата година. Разбира се, България, за разлика от много други европейски страни, бързо се възстанови. Има пазари в Централна и Западна Европа, които все още не могат да се върнат на нивата от миналата година в продажбите на дребно.Следващият ни приоритет беше запазване на непрекъсваемост на производството, защото без него много от продуктите от първа необходимост и с приложение при лечението на COVID, ще липсват. Беше предизвикателство да организираме и непрекъсваемост на доставките и смятам, че "БГФарма", заедно с Европейската асоциация на генеричните компании Medicines For Europe, се справихме добре при организирането на т.нар. зелени коридори и възможност за внос на медикаменти от други производствени мощности на различните компании. Така липса на медикаменти не се е допускала. Предизвикателство е да удържим това положение и при потенциалната втора вълна трябва да сме готови да гарантираме наличието на медикаменти за лечението на българските пациенти. Към момента се справяме изключително добре. Нека не забравяме за едно глобално предизвикателство - производството на субстанции. До голяма степен то беше прехвърлено в Индия и Китай. В началото на COVID-ситуацията много от цените на активните субстанции бяха повишени значително, което е предизвикателство пред фармацевтичните компании в България, защото ние работим на регулиран пазар и цените ни са регулирани първо при регистрация, после и с ценово рефериране, обвързващо ги с други пазари, както и с местна конкуренция. Продължаваме диалога в това отношение в Националния съвет по цените на лекарствата. В случая вече говоря като председател на УС на "БГФарма".
През тази година няколко пъти беше повдигана темата за генеричното изписване и заместване в контекста на коронавирусната инфекция. Какво е вашето становище - готова ли е системата за въвеждане на тази широкоразпространена европейска практика?
- Това е глобален въпрос, който многократно сме дискутирали в асоциацията. Генеричното изписване и генеричното заместване са прогенерични мерки, утвърдени в целия свят. Те, обаче, трябва да се случат тогава, когато има необходимата нормативна база за контрол на този процес от прескрипцията, през производител-дистрибутор-аптека до пациента. В момента този контрол е почти невъзможен - до въвеждането на електронното здравеопазване и електронната рецепта ние сме за запазване на сегашния модел, защото, ако нямаме този процес на проследяемост, генеричното изписване и заместване не гарантират отпускането на най-ценово достъпния медикамент за съответния пациент. При съществуващите вертикално-интегрирани структури това може да доведе до ситуация, която няма да бъде конкурентна за всички присъстващи на пазара, включително и за компанията, която аз представлявам.
Продължавам да твърдя, че за да се избегнат възможности за грешки и да има адекватен контрол, в България трябва да се въведе електронно здравеопазване - електронно досие, електронна рецепта и пълна проследяемост на лекарствата. Те са ключови фактори за успешното въвеждане на генерично изписване и заместване у нас.
0 коментара