Производството на стомана в страната рязко се понижава през второто тримесечие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Производството на стомана в страната рязко се понижава през второто тримесечие

"Стомана индъстри" в Перник обяви в края на март, че свива производството и съкращава около 300 работници

Производството на стомана в страната рязко се понижава през второто тримесечие

Свитото търсене в Европа и нарушената логистика покрай пандемията са причините за спада с над 40%

2928 прочитания

"Стомана индъстри" в Перник обяви в края на март, че свива производството и съкращава около 300 работници

© Красимир Юскеселиев


Свитото потребление в Европа покрай пандемията е основната причина за значителния спад, който българските стоманопроизводители отчитат през второто тримесечие на тази година. С повече от 40% е намаляло производството на течна стомана и продукти в сравнение със същия период на 2019 г., показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Дори и в месеците до края на годината пазарът да се раздвижи, секторът със сигурност ще отчете значително по-слаби резултати за 2020 г. А това ще дойде на фона на понижено производство на стомана и през 2019 г.

Верига на спада

След сравнително добро първо тримесечие, когато производството нараства с двуцифрени темпове, макар че продажбите спадат като обем, за периода април - юни секторът рязко влошава резултатите си (виж таблицата). "Със спирането на редица машиностроителни и автомобилни заводи общото потребление в Европа се сви и това е първата причина за намаленото производство. Другата причина е нарушената логистика в този период, което безусловно се отрази на доставките, въпреки въведените зелени коридори", каза изпълнителният директор на БАМИ Политими Паунова.

На фона на по-ниското търсене в Европа допълнителен натиск върху местното производство продължава да оказва и вносът от Китай. Според анализ на Eвропейската асоциация на стоманопроизводителите (Eurofer) има намалена реализация на стоманени продукти като цяло на европейския пазар, но спадът при европейските производители е по-голям, отколкото при вноса от Китай.

Българските заводи

Числата за производството в страната на практика не са изненада. Още в края на март единственият завод за течна стомана - "Стомана индъстри" в Перник, обяви, че свива производството и ще съкрати част от работниците. Решението беше резултат от започналото още миналата година понижение в търсенето, съчетано със свръхкапацитет в световен план, както и от поскъпването на електроенергията в страната и високите цени на въглеродните емисии. Към това се добавиха и ефектите от пандемията. Справка в АПИС показва, че досега компанията е съкратила близо 300 души, като в момента там работят малко над 900 души.

Без промяна в персонала остава другият производител на стомана в България - "Промет стийл" край Бургас, който прави арматурно желязо и пръти. Там заети са около 480 души.

През 2019 г. и двете компании отчетоха двуцифрен спад на приходите, макар и след значителен ръст предходната година. Данните на БАМИ показват, че общото производство на стомана в страната миналата година се е свило с около 15%.

Свитото потребление в Европа покрай пандемията е основната причина за значителния спад, който българските стоманопроизводители отчитат през второто тримесечие на тази година. С повече от 40% е намаляло производството на течна стомана и продукти в сравнение със същия период на 2019 г., показват данните на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Дори и в месеците до края на годината пазарът да се раздвижи, секторът със сигурност ще отчете значително по-слаби резултати за 2020 г. А това ще дойде на фона на понижено производство на стомана и през 2019 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Зона на раздора

Зона на раздора

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK