Властелините на текстила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Властелините на текстила

Властелините на текстила

В региона на Сливен и Ямбол са разположени някои от най-големите предприятия в сектора

Мара Георгиева
3322 прочитания

© Надежда Чипева


През 1836 г. един предприемчив българин - Добри Желязков, отворил в Сливен модерна текстилна фабрика - първата в България и на Балканите. По онова време в много къщи в града се тъкат занаятчийски аби, шаяци, козяци, губери, а купувачи са предимно турски търговци от Анадола. Добри Желязков, наречен Фабрикаджията, поставя основите на индустриалното производство на текстил в България, а днес Сливен продължава традициите в този бранш. В Сливен и региона се намират и производствените звена на националния лидер по приходи в сектора - "Е. Миролио", на италианския предприемач с български паспорт Едоардо Миролио.

Автор: Капитал

Топ 3 за региона

Приходите на "Е. Миролио" за 2019 г. надхвърлят 239.6 млн. лв. Всяка година компанията традиционно отчита ръст на продажбите и обяснява това с несекващите инвестиции в обновяване на машинния парк и в разширение на заводите. Едоардо Миролио притежава седем текстилни фабрики в Сливен, три в Ямбол и една в Свищов. Част от групата е багрилeн цех в Италия, както и фабрика за конфекция в Котел (в отделно юридическо лице). През 2017 г. "Е. Миролио" купи и две предприятия в сръбските градове Пирот и Димитровград в сделка за 3 млн. евро. Най-новата инвестиция на Едоардо Миролио е покупката на модната марка DiKa от гръцките й собственици. Брандът се продава във фирмени магазина - осем в България, 24 във Франция, включително и в Париж, в Румъния и Грузия. Дрехите DiKa се шият в сръбските фабрики в Димитровград и Пирот основно с платове, създадени в предприятията на Едоардо Миролио в България.

Продължаващите регулярни инвестиции са част от бизнес стратегията на дружеството. Само за миналата година те надхвърлят 11 млн. лв. и са насочени към подмяна на машини и оборудване, нови продукти, изграждане на пречиствателна станция във фирмената фабрика в Сливен.

На втора позиция в секторната класация за региона с ръст на приходите, надхвърлящи 136 млн. лв., е сливенската "Лемприер Уул". Дружеството е част от австралийската Lempriere, която е доставчик на вълна от 1857 г. за текстилни фабрики и модни къщи в Европа, Япония и Северна Америка. В България компанията присъства от 2016 г. след 10 млн. евро инвестиция. Това е третият завод на Lemprier за преработка на сурова вълна извън Австралия - след Индия и Нова Зеландия. Фабриката в Сливен е разположена върху наета площ от около 18 хил. кв.м (на терен на Миролио) и е с капацитет за преработка на 500 тона вълна месечно. Около 20% от продукцията е предназначена за българския пазар, където основни клиенти са предприятията на Едоардо Миролио и "Зюдволе груп Италия клон Булсафил".

В класацията за региона влиза "Аглика трейд" (3) с над 18.2 млн. лв. приходи за 2019 г. Тя е регистрирана във Велико Търново, но води началото си от бившия държавен текстилен завод "Петко Владов" в Твърдица, приватизиран през 1996 г. от тогавашния директор инж. Петко Петков. Новият собственик превръща текстила във фамилен бизнес, който разширява в годините. Днес "Аглика" обединява група фабрики в Твърдица и Велико Търново, разположени на 40 хил. квадратни метра площ, които са взаимносвързани, но с различни индустриални линии и технологии за производство на хавлиени изделия: кърпи, халати и др.; спално бельо; одеяла; олекотени завивки и възглавници, протектори. Семейната компания притежава производствени бази и в Молдова - в градовете Твърдица и Тараклия, където се произвеждат домашен текстил и суитшърти от технически платове.

"Аглика трейд" е собственик на два международни патента за тъкани - за технологията "Дабълфейс" (от англ. double face - двойно лице) и за т.нар. мембранна тъкан, която е с по-голяма еластичност, по-лека от конвенционалните материи, не пропуска въздух и вода, а е "дишаща". Дружеството инвестира и във фабрика за дигитално напечатани текстилни изделия в САЩ. Американската Aglika LLC заработи на 1 септември 2014 г. с първоначалната инвестиция от 10 млн. долара. През 2016 г. българската фирма даде под наем машините си в САЩ на ексклузивни партньори, на които доставя своите дабълфейс кърпи и поларени одеяла за последващ печат по поръчка на водещи американски компании за брандирани продукти.

"През миналата година приключихме инвестиция в иновативна технология за сухо багрене на тъкани, която пести сериозни количества вода. Проектът е за над 1.7 млн. лева, от които над 853 хил. са безвъзмездни по програма "Иновации и конкурентоспособност", коментира Елица Петкова, търговски директор на "Аглика трейд". Дружеството е сред трите компании в страната, които по време на пандемията от коронавирус започнаха производство на защитно медицинско облекло за многократна употреба.

Петкова прогнозира, че развитието на фирмата ще е в посока изработка на защитни облекла. "Смятаме, че след офанзивата на доставки за медицински нужди те ще се превърнат в костюм, който всеки от нас ще добави в гардероба си. Вече имаме запитвания от водещи модни имена, които проявяват интерес към високотехнологичната материя. Това е продукт, който ще се използва и в "нормално" време. Очертава се огромна перспектива за сектора в страната. Оформя се ниша и България ще бъде разпозната като производител и доставчик на иновативен текстил, който ще удовлетворява изискванията на европейския и световния пазар. Ще има възможност да се правят модерни колекции, с параметри на защита на облеклото", обобщава тя.

От 4 до 10

Белгийската фамилна компания "Рожее ванден Берхе" (4) работи от 2011 г. и произвежда килими в част от базата на текстилната фабрика "Декотекс" в Сливен. През 2019 г. тя е отчела спад на приходите и увеличаваща се загуба. При своя старт в страната чуждестранният инвеститор купи активите и прехвърли служители от "Декотекс" в новоучредената фирма и това се оказва добър ход, защото в Сливен производството на килими има добри традиции, които бяха съчетани с опита на "Рожее Ванден Берхе". Компанията изнася 60% от произведеното за САЩ, Италия, Великобритания, Япония, Китай и др., инвестира в нови машини и реогранизация и покрива най-високите стандарти на големите търговски вериги зад граница.

На пето място в топ 10 за региона е "Колхида - Сливен" - наследник на бившето държавно предприятие РУНО. Основни акционери в дружеството са "МКБ" ООД и "Биамонд" ООД, които държат по 49.86% от капитала. В годишния доклад за дейността за 2019 г. се отбелязва, че "Колхида - Сливен" е единствената голяма българска фирма за първична преработка на вълна и производство на основна суровина за вълненотекстилната индустрия. Основни трудности за компанията са сезонността в изкупуването на суровини за производството, значителният спад в търсенето на произвежданата продукция, както и тенденцията към намаление на продажните цени. Но въпреки това в резултат на промяна на бизнес стратегията компанията регистрира 17.25% ръст на приходите за 2019 г. и излиза на печалба.

"Джоди 1" ЕООД - Сливен, (6) е семейна фирма, основана от Донка Илиева през 1993 г. В началото произвежда мъжки и дамски спортни екипи за вътрешния пазар - собствено производство, но през 2000 г. се насочва към работа на ишлеме на дамска и мъжка конфекция. Компанията има собствена моделиерна, което й дава предимство при поемане на поръчки или предлагане на готов продукт. Производството се помещава в сграда с площ от 3 хил. квадратни метра. Сред клиентите на фирмата са: Benetton, s.Oliver, Marciano Guess, C&A и др. По време на COVID кризата "Джоди 1" започна да предлага предпазни двупластови маски за многократна употреба, изработени от 100% памук.

На седма позиция в топ 10 за сектора е производителят на облекла "МАК 2012" ЕООД - Нова Загора. Компанията е еднолична собственост на Мариета Андреева Кръстева и отчита почти 5 милиона лева приходи за 2019 г. с 15 заети.

ТПК на инвалидите "Недялко Царев" - Ямбол, (8-о място) е също с богата история. Кооперацията е първоприемник на производствения клон "Недялко Царев", създаден през 1954 г. от група занаятчии, които решават да работят задружно със свои средства и машини. В годините доброволното съдружие претърпява редица метаморфози, а след 1989 г. вече държавното предприятие е преобразувано в общинска фирма "Недялко Царев", която по-късно е вписана в кооперативния регистър. Дейността на кооперацията е разнообразна - шивашка конфекция, трикотаж, производство на работно облекло, опаковка и печат, полиграфически, книговезки и канцеларски услуги и др. За 2019 тя отчита спад и на приходите, и на печалбата.

Текстилната фабрика "Декотекс" (9) е основана през 1909 г. и е известна със своите "персийски" килими. Днес дружеството е собственост на "Каппа Технолоджи" АД - София, (91.94%) и произвежда нетъкани подови покрития (тъфтинг) - килими, мокети, пътеки, комплекти за баня, универсални постелки, интериорен текстил. Фирмата предлага и т.нар. Contract Business - изпълнение на поръчки по проект на клиенти - мокети, килими и пътеки за хотели, офиси, административни сгради, ресторанти и т.н., съобразени с искания интериор и стил. Според годишния доклад за дейността 60% от приходите за 2019 г. се формират от производство и продажба на килими, килимени изделия и подови покрития, а 40% - от предоставени услуги и наеми. През миналата година в "Декотекс" са произведени 56 хил. кв. метра тъфтинг изделия, като близо 11% са за износ - основно в Полша, Румъния, Гърция, Македония.

Топ 10 на секторната класация за региона завършва с "Приматекс" ООД - Ямбол. Съдружници в компанията са Хакджан Мюнюр и Шебнем Хакджан от Турция. Фирмата се занимава с текстилно багрене и апретура и обработва вискоза, памучни и полиестерни платове. През 2007 г. отвори нова модернизирана база за обработка на трикотажна продукция (багрене и апретура) от памук и полиестер. Компанията притежава и цех за суровини за текстилната индустрия и приключва 2019 г. с лек спад на продажбите и с по-значително намаление на печалбата.

През 1836 г. един предприемчив българин - Добри Желязков, отворил в Сливен модерна текстилна фабрика - първата в България и на Балканите. По онова време в много къщи в града се тъкат занаятчийски аби, шаяци, козяци, губери, а купувачи са предимно турски търговци от Анадола. Добри Желязков, наречен Фабрикаджията, поставя основите на индустриалното производство на текстил в България, а днес Сливен продължава традициите в този бранш. В Сливен и региона се намират и производствените звена на националния лидер по приходи в сектора - "Е. Миролио", на италианския предприемач с български паспорт Едоардо Миролио.

Автор: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK