Новата наредба за онлайн търговия с храни роди основателни критики

Новата наредба за онлайн търговия с храни роди основателни критики

Скъпа бюрокрация и стари бизнес модели са заложени в документа

Мара Георгиева
6672 прочитания

© Юлия Лазарова


Бюрокрацията, предвидена в новата наредба за онлайн търговията с храни, очаквано среща критики. Документът предвижда всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара храни за продажба от разстояние (търговия по интернет), да се регистрира в областната дирекция по безопасност на храните. И още куп изисквания като стикери за превозните средства и здравни книжки и прегледи за доставчиците. Създават се нови разходи, които удрят малките производители, е общият лайтмотив в коментарите към проекта.

Правилата са предвидени в Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние, публикуван за обществено обсъждане, което приключи на 9 ноември.

Регистрации, стикери, здравни книжки

Продуктите трябва са етикетирани според изискванията на законодателството и да се дистрибутират с регистрирани превозни средства (когато става дума за храни, за които важи това изискване). Регистрацията на превозните средства ще се удостоверява със специален стикер.

За доставката може да се използват и мотоциклети, мотопеди, индивидуални електрически превозни средства и велосипеди, предвижда проектът. Те обаче трябва да са снабдени с отговарящи на хигиенните изисквания контейнери, "които са идентифицирани с цел осигуряване на проследимост". Освен това върху тях трябва да е обозначено името на бизнес оператора доставчик. Допуска се и доставка без използване на превозни средства.

Лицата, които извършват доставки на храни при търговия от разстояние до краен потребител, трябва да притежават лични здравни книжки, в които да са вписани резултатите от извършените от здравните органи предварителни и периодични медицински прегледи и изследвания, предвижда проектонаредбата.

Контролът по спазването на изискванията се извършва от Българската агенция по безопасност на храните.

Повече разходи за производителите

На портала за обществени консултации - strategy.bg - преобладават негативните мнения за предложения проект за наредба.

"Помислете как тази наредба ще удари дребните производители (мляко, картофи и т.н.), които доставят директно на клиентите. Какви допълнителни разходи ще са необходими, колко ще им струва консултацията при специалист, който да им обясни какво да направят, за да спазят закона. Колко ще им струва да купуват контейнери, да слагат надписи върху автомобила си. Колко ще струва справянето с бюрокрацията при издаване на здравна книжка", пита един от коментиращите.

В същия дух са и въпросите на друг участник, споделил мнението си: "Как маркирането на превозното средство ще увеличи безопасността на храните? Това сериозно ли е или за пореден път е измиване на ръцете и желание да се ограничат възможностите на хората да продават собствена продукция?"

Според едно от становищата "клиенти на куриерска фирма са принудени да лъжат, когато декларират какво дават за превозване, защото куриерската фирма е спряла да приема храни".

Утежнения за местните, лесно за вносителите

Налице е и коментар за неравнопоставеност на български и чуждестранни участници на пазара: "При търговия с храни от разстояние е добре да се прави разлика между различните видове храни - пакетирани, непакетирани, хранителни добавки, подправки и т. н. Тук всичко е в кюпа. Това не е редно. В цял свят примерно хранителни добавки могат да се търгуват и без да имаш регистриран обект на принципа на дропшипинг, реално продавачът дори не вижда стоката, която продава, продуктите са достатъчно добре опаковани, така че да е невъзможно замърсяване. Защо е нужно тук специална кола? В България продават множество фирми от чужбина, така поставяте пред неравни условия местните и чуждите търговци. На всички е ясно, че няма как да проверите и санкционирате чуждестранен оператор на пазара. Това е дискриминация и допълнителна бюрокрация за местните малки фирми", споделя участник в обсъждането.

"Всички точки от наредбата звучат изключително общо, позволяват голямо поле за тълкувание, а това може да доведе до огромни злоупотреби, особено спрямо малките производители. Да не забравяме, че те нямат икономическата и правна мощ на големите вериги. Българската държава е длъжна да следи ревностно за развитието и процъфтяването на дребните и средните родни производители", обобщава едно от становищата.

Има и предложение "голяма част или всички регулации за продажбата на храни, включително и тези за продажба на храни от разстояние, да се прилагат доброволно", а "клиентите да имат право на избор дали да купуват от производител или търговец, който е регулиран от всички регулации за безопасност на храните". В подобен стил е и друго изказване: "Има много хора, които не желаят да бъдат "защитавани" със закони за защита на потребителите. Нека да им дадем право да избират производители и търговци, които не спазват всички регулации във връзка с безопасността на храните."

Проект от каменната ера

"Проектът на Наредбата за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние е неточен, допуснати са сериозни пропуски и е неадекватен на пазара. Приемането му в този вид ще върне пазара на храни с поне 10 години назад, когато технологиите и дигитализацията все още не бяха толкова развити. Ще доведе до сътресения, които ще се отразят най-вече на малкия бизнес, представляващ най-голям брой оператори", коментира за "Капитал" Гергана Кабаиванова, управител на Фондация LocalFood.bg.

Според нея в представите на земеделското министерство "моделите за онлайн търговия с храни се свеждат само до един - производителят или вносителят продава и доставя храната на клиента. Не са предвидени вариантите, при които храната се продава от трето лице, без да има контакт с нея, и се доставя от четвърто лице (куриер, пощенска услуга), което само транспортира опаковките, но няма контакт и контрол върху храната вътре".

"Наредбата предвижда доставките да се осъществяват с куриерски и пощенски услуги, но изискванията към тях са абсурдни и незаконни, като се има предвид, че те не са преки оператори във веригата на доставки на храните", посочва Кабаиванова. Тя коментира още, че наредбата "не включва точни и ясни изисквания за транспортно опаковане на храните от изпращача, който всъщност следва да осигури качеството и безопасността на доставяната храна". Фондацията е представила в земеделското министерство детайлна обосновка на становището си.

Наредбата се изисква според Закона за храните, който влезе в сила на 9 юни. Той предвижда при неспазването му да се налагат глоби, които започват от 2000 лева и могат да достигнат до 110 хил. лева, ако не е предвидено по-тежко наказание.

Бюрокрацията, предвидена в новата наредба за онлайн търговията с храни, очаквано среща критики. Документът предвижда всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара храни за продажба от разстояние (търговия по интернет), да се регистрира в областната дирекция по безопасност на храните. И още куп изисквания като стикери за превозните средства и здравни книжки и прегледи за доставчиците. Създават се нови разходи, които удрят малките производители, е общият лайтмотив в коментарите към проекта.

Правилата са предвидени в Наредба за специфичните изисквания при търговия с храни от разстояние, публикуван за обществено обсъждане, което приключи на 9 ноември.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход