Кои са най-динамичните малки и средни компании
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кои са най-динамичните малки и средни компании

Shutterstock

Кои са най-динамичните малки и средни компании

Най-добрите МСП са влезли в добро състояние в пандемията от коронавирус, показва класацията "Гепард"

Кирил Кирчев
3539 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Три поредни силни години и неясно колко за наваксване на кризата в резултат на пандемията от коронавирус. Долу-горе в такова състояние се намират малките и средните предприятия (МСП) в момента, след като изпратиха успешна 2019 г. Приходите на най-добрите от тях, които влизат в годишната класация на "Капитал" за най-динамичните МСП - "Гепард", са нараснали средно с отличните 41%. За втора поредна година в нея попадат над 2200 компании, чиято обща печалба доближава 1.8 млрд. лв. Данните са доказателство, че гръбнакът на българската икономика е имал много добри резултати през миналата година и МСП са влезли в добра кондиция в пандемията.

За съжаление разпространението на коронавируса срина глобалната икономика през пролетта, което се отрази сериозно и на българската. Най-големите потърпевши са малките и средните предприятия, особено в секторите, които пострадаха най-сериозно - става дума за туризма, хотелиерството, производителите на авточасти, зависимите производства от глобалните вериги за доставки.

Трета поредна силна година

Миналата година е била третата поредна успешна за МСП. Приходите на най-добрите са достигнали 28.5 млрд. лв. Те са по-малко от тези на най-успешните МСП за 2018 г., но ръстът им е сериозен. Разбираемо е, че тази година няма да е същата заради корона кризата - постъпленията и печалбите ще намалеят сериозно, а следващата ще е изпълнена с много неизвестни.

В годишната класация на "Капитал" за най-динамични малки и средни компании - "Гепард", участват 2243 компании. Тя изследва динамиката на развитието им през миналата година, а основният показател е ръстът на приходите. В топ 10 попадат компании от седем различни сектора, като по две са от високите технологии и строителството. Седем от дружествата са от София, по едно от Шумен, Бургас и Стара Загора.

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Все по-голяма концентрация

Концентрацията на успешния бизнес в София и Пловдив продължава да се увеличава. В тях вече се намират над 50% от компаниите в класацията. Влиянието на столицата се увеличава, като в подреждането влизат 922 фирми при 874 предходната година, което прави 41.1%. Пловдив е категоричният индустриален център на страната, а Варненска област запазва третата си позиция с малко над 7% от най-успешните малки и средни бизнеси. Като добавим към челната тройка приятната изненада Благоевград, Бургас и Стара Загора, става ясно, че почти три четвърти от най-добрите МСП са концентрирани в шест региона на страната, пет от които са в южната част на България.

Ясно се вижда, че Северът трайно изостава в своето развитие въпреки еврочленството на България от 13 години и възможностите за финансиране. Видинска област продължава да е на дъното с едва 10 компании в класацията, следвана от Кюстендил и Смолян - съответно с 12 и 13, Монтана и Кърджали с по 14. Под или 25 участника имат областите Враца, Габрово, Разград, Ловеч, Сливен и Търговище.

Обръщането на тази силно негативна тенденция ще стане трудно - в предизборната година правителството на ГЕРБ отново заговори за финансова децентрализация на общините, но реално това трудно може да се реализира. Ако имаше минимално желание за това, досега ГЕРБ имаше десетина години да направи поне малки крачки в тази посока.

Лидерът и подгласниците

Тази година класацията се оглавява от дружеството "Селектиум", което от ноември 2018 г. управлява бизнеса на Hewlett Packerd Enterprise (HPE) в България. HPE е една от двете компании, които бяха създадени след разделянето на глобалната Hewlett-Packard през 2015 г. - другата е HP Inc., като първата се занимава с корпоративни бизнес услуги, а втората - с потребителска техника. През 2018 г. американската HPE взима решение на глобално ниво да предаде управлението на част от бизнесите си в по-малки пазари в Европа и Африка. В България тази дейност е поета от Midis Group чрез дружеството "Селектиум", което по договор има само една дейност - управлението на бизнеса на HPE. Самият екип в България, воден от управляващия директор Ираван Хира, е дългогодишна част от българското звено на Hewlett-Packard още преди разделянето на фирмата. Приходите на дружеството са нараснали с почти 900% през изминалата година и са достигнали 27.6 млн. лв. "Със сигурност поемането на HPE е част от отговора за нашия ръст, но и не само", казва пред "Капитал" управляващия директор за България Ираван Хира.

Много близо до лидера е "Индустриален парк София Изток". Той е първият логистичен хъб в региона на Елин Пелин и е разположен върху 680 дка между с. Гара Елин Пелин и с. Нови хан. В парка досега са изградени над 80 хил. кв. метра складове за отдаване под наем и продажба. Земя заедно с инфраструктура са купили вече три производствени компании с международно участие (швейцарската "Триза", "Талар фуудс" (бившата "Кенар") и гръцката "Юниконф") и централният архив на Банка ДСК. В началото на септември и Сграда 3 в парка, която е 22 хил. кв.м, получи акт 16, като за част от сградата вече има подписан договор.

Челната тройка в класацията се допълва от "Сарк България", която е собственост на турската Sarkuysan. Дружеството вложи 17 млн. лв. в изграждането на завод в Шумен за електрически кабели за автомобилната промишленост и специални проводници за авиационната и отбранителната индустрия. Това е причина и за скока на приходите с почти 690% до 32.15 млн. лв.

Останалите фирми в топ 10 също реализират сериозен ръст на приходите - над 450%. Най-големи постъпления от челните десет има "Загора енерджи" - 45.54 млн. лв., която е търговец на електроенергия.

Колко е важна високата добавена стойност

Анализът на 20-те най-силно растящи компании по сектори показва за втора поредна година, че производството на стоки с висока добавена стойност води до по-големи приходи и печалби. Именно недостатъчното производство на такива стоки е един от най-големите проблеми на българската икономика - ако се замислите, ще установите, че бялата и черната техника е от чужбина, същото важи за повечето машини, а няколкото опита в страната да се сглобяват автомобили през последните години завършват с неуспех.

Автор: Капитал

Класацията по сектори е красноречива - най-печеливши са били дружествата от високите технологии с 51.7 млн. лв., химическа промишленост - с 41.8 млн. лв., и фармация и козметика - с 34.1 млн. лв.

Най-големи приходи са реализирали отново технологичните компании - 413 млн. лв., следвани от тези във фармацевтиката - 361.9 млн., и селското стопанство - основно заради отличната реколта и добри цени, с 355 млн. лв.

На дъното по приходи са производителите на мебели, а с най-ниска печалба - производителите на метали.

За четвърта поредна година компаниите от секторите търговия и строителство постигат най-висок ръст на приходите - съответно със 181% и 180%. Веднага след тях са високите технологии със 117.5%. На опашката са секторите облекло и текстил и производство на мебели и дървообработване - съответно с 27% и 35.4%.

Проблемите са все едни и същи

Класацията показва, че над 2200 компании се справят успешно с бизнеса, но целият сектор на МСП изпитва сериозни проблеми, които се запазват през годините. Това потвърждава и актуално национално проучване на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия от март. Оценката на предприятията за бизнес средата са негативни - около 40% я намират за силно неблагоприятна. Тя е спаднала с около 10 процентни пункта след обявяването на извънредното положение и мерките по COVID-19, като от агенцията предполагат, че тенденцията за влошаване ще се задълбочи.

Най-големите препятствия за развитието на МСП са недостигът на специалисти, административните услуги и достъпът до финансиране. Независимо че с кризата заради коранавируса пазарът на труда ще се промени значително, проблемът с квалификацията остава валиден. Към това ще се прибавят и нови изисквания, например по-високи умения за работа в дигитална среда и дистанционна работа в екип.

Проблем остава липсата на достатъчно ефективност на трудовото законодателство за ползване на гъвкава и мобилна работна сила. И двете запазват и дори ще повишават значението си в условията на кризата и възстановяването след нея.

Компаниите традиционно имат проблем с използване на възможностите за финансиране от фондове на Европейския съюз и за прилагане на инструментите за иновации. Достъпът до финансиране от банковите институции е относително по-малък проблем, показва проучването, направено сред 500 фирми.

Автор: Капитал

МСП очакват най-голяма подкрепа за достъп до еврофинансиране. Основният източник на средства и финансиране за три четвърти от предприемачите остават собствените или на семейството средства, а не кредити. Участието в обществени поръчки на МСП, обхванати в изследването, е относително ниско - едва една пета от компаниите споделят, че се опитват да се възползват от тези възможности.

Компаниите оценяват като много важни иновациите в бизнеса. Разбира се, позитивната нагласа към иновациите и реалното им въвеждане са две различни неща. В последните 2-3 години новите дейности са били главно в посока разширяване на бизнеса - нови продукти и услуги, търсене на нови, включително търговски, партньорства. Реално иновативните дейности, като научно-развойна, автоматизация на бизнес процесите, както и интернационализация, се прилагат от едва 10-15% от фирмите.

Несигурно бъдеще

Освен традиционните проблеми МСП сега са изправени пред криза в резултат на пандемията от коронавирус. На сегашния етап е твърде трудно да се правят прогнози за следващата година. За тази е ясно, че приходите и печалбите ще се понижат значително.

Заразата постави на колене глобалната икономика за по-малко от два месеца, а възстановяването ще отнеме години. Икономиката на Европейския съюз се очаква да приключи тази година с най-голямото понижение от 25 години. България също е засегната тежко от кризата. Правителството се надява годината да завърши със спад на икономиката с до около 7%. През второто тримесечие свиването заради коронавируса беше 8.5% на годишна база и 10% на тримесечна. Повечето макроикономически прогнози залагат на спад с над 5% за годината.

Опитът от пролетта показа, че правителството е силно на думи, но реално пари до реалния бизнес стигат трудно. Досега малко над 21 хил. микро- и малки фирми са одобрени да получат безвъзмездна помощ от 3 до 10 хил. лв. - сума, която със сигурност не е достатъчна за закрепяне на бизнеса на малките предприемачи. Все още не е известно кога ще започнат да действат две нови мерки за компаниите. Те са за преструктуриране на бизнеса за работа в условия на пандемия и за фирмите с оборот над 500 хил. лв., които досега не са подпомагани по никакъв начин.

Големият проблем е, че тъй като кризата е причинена от вирус, а не от икономически дисбаланси, въобще не е ясно кога светът ще се справи с нея. Последните предвиждания са само, че възстановяването ще е бавно и неравномерно по страни. Не е ясно с каква сила ще бъде втората вълна на коронавируса, какви ограничителни мерки ще бъдат наложени и какви щети ще нанесат на икономиката. Което изправя и българската икономика пред много неизвестни през следващите няколко години.

Секторът в числа

- Към 2018 г. малките и средните предприятия са 412 782, като от 2014 г. са нараснали със 7.7%, показва анализ на Агенцията за малки и средни предприятия.

- Въпреки големия дял микропредприятия - 93%, и делът им от около 42% в заетите, те генерират едва малко над 1/3 от приходите в сектора.

- Брутната добавена стойност на МСП отчита ръст от 40% от 2013 г. до 2017 г. Най-голям ръст имат малките предприятия, а най-малък - средните.

- Заетите през 2018 г. са били 1 647 337 души, което е ръст с 6.3% спрямо 2014 г.

- В София се намират 29% от всички МСП, а в останалите най-големи градове са Пловдив (9%), Варна (8%) и Бургас (7%). Същите дялове се запазват и по отношение на броя заети лица в отделните области.

- За периода 2014 - 2018 г. износът отчита ръст с 29.6%, а вносът - с 23%.

Методология

За да попадне в класацията, една компания трябва:

- да отбелязва ръст на своите приходи* в две поредни години

- да отговаря с приходите си от 2019 г. на определението за малки и средни предприятия (не микро-), заложено в закона - между 3.9 млн. лв. и 97.5 млн. лв. приходи

- да бъде частна собственост

- да не е финансово, здравно или хазартно дружество.

* Класацията работи с данни за приходите, без да включва приходи от финансирания, увеличение на запасите, разходи за придобиване на активи по стопански начин. Използвани са данни на "Капитал", от Търговския регистър, НСИ, НОИ

Три поредни силни години и неясно колко за наваксване на кризата в резултат на пандемията от коронавирус. Долу-горе в такова състояние се намират малките и средните предприятия (МСП) в момента, след като изпратиха успешна 2019 г. Приходите на най-добрите от тях, които влизат в годишната класация на "Капитал" за най-динамичните МСП - "Гепард", са нараснали средно с отличните 41%. За втора поредна година в нея попадат над 2200 компании, чиято обща печалба доближава 1.8 млрд. лв. Данните са доказателство, че гръбнакът на българската икономика е имал много добри резултати през миналата година и МСП са влезли в добра кондиция в пандемията.

За съжаление разпространението на коронавируса срина глобалната икономика през пролетта, което се отрази сериозно и на българската. Най-големите потърпевши са малките и средните предприятия, особено в секторите, които пострадаха най-сериозно - става дума за туризма, хотелиерството, производителите на авточасти, зависимите производства от глобалните вериги за доставки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK