За кожата на една норка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

За кожата на една норка

За съжаление съдбата на огромна част от датските норки нямаше да бъде много по-различна и без COVID-19. Животът им във фермите за кожи не е по-дълъг от година.

За кожата на една норка

Коронавирусът е на път да унищожи датското производство на кожи. Индустрията отдавна е в криза и сривът може да реши казуса с българското производство на норки

Калина Горанова
2873 прочитания

За съжаление съдбата на огромна част от датските норки нямаше да бъде много по-различна и без COVID-19. Животът им във фермите за кожи не е по-дълъг от година.

© Reuters


Темата накратко
  • Коронавирусът вероятно ще унищожи датското производство на кожи, като сега европейският №1 в сектора планира да убие 17 млн. норки заради заразата.
  • Индустрията с ценни кожи се намира в криза след спукването на балона, предизвикан от китайското търсене.
  • Сривът покрай пандемията може да реши казуса с българското производство на кожи от норки, което все още е разрешено от закона.

Коронавирусът превърна във възможно немислимото. Приземи авиацията. Спря китайския турист. И направи хоум офиса нещо нормално в очите на работодателите. С новината, че най-големият производител на кожи от норки в Европа - Дания, ще трябва да унищожи 17 млн. животни, сега COVID-19 е напът да постави под въпрос и производството на ценни кожи.

Точно 30 години преди настоящата пандемия, през далечната 1990 г., най-голямата организация за защита на правата на животните PETA (People for the Ethical Treatment of Animals) пусна кампанията "По-скоро ще ходя гола, отколкото да нося кожи". Топ моделите от 90-те и редица известни личности се съблякоха в подкрепа на каузата. Модни къщи декларираха, че няма да използват в колекциите си естествени кожи. А развъждането на животни с цел добив на ценната им козина премина отвъд границите на етиката и на закона в редица държави.

Въпреки огромните усилия естествените ценни кожи все още имат своя пазар, задвижван основно от търсенето в Китай. Проникването на COVID-19 във фермите с пухкавите хищници в Дания и в други страни производителки и радикалните мерки от страна на властите са напът да пренаредят пазара, като най-голямата аукционна къща за кожи в света - Kopenhagen Fur, кооператив на датските производители на кожи, създали обединението си преди 90 години, обяви, че ще затвори до 2-3 години.

България присъства на картата на кожите от норки основно с фермата в старозагорското село Маджерито, която е към групата на производителя на пилешко "Градус". Миналата есен в Народното събрание след събиране на огромен брой подписи от сдружение КАЖИ бяха входирани промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност с цел забраняването на развъждането и умъртвяването на животни единствено с цел тяхната кожа. Въпреки широката подкрепа и множеството становища текстовете останаха на трупчета. Настоящата криза отново повдига тежката тема за индустриалното използване на животни за ценни кожи. В глобален план въпросът сега е кой ще спечели от излизането на Дания от пазара. Дано да са норките.

Черен ноември

Първите случаи на заразени с COVID-19 норки се появиха през пролетта в Нидерландия. Вирусът след това се разпростря във ферми в Испания, Дания, Швеция, САЩ в Юта, Уисконсин и Мичиган, а последно и в Гърция. Въпреки че научните изследвания не са финализирани, бяха съобщени случаи на хора, заразени от норка. А основното опасение на здравните власти е от мутиране на вируса в хищника, което може да постави под риск от неуспех дълго чаканите ваксини срещу COVID-19. Последваха тъжни кадри на масово избиване и погребване на норки в Дания от екипирани в костюми срещу коронавируса.

За съжаление съдбата на огромна част от въпросните норки нямаше да бъде много по-различна и без COVID-19. Животът им във фермите за кожи не е по-дълъг от година. Оплождането на норките, оставени за размножаване, се случва в края на зимата. Малките се появяват около 20 април. Те прекарват с майка си първите около шест-седем седмици. След това се преместват в самостоятелни клетки. През лятото и есента се хранят активно и растат, като с наближаването на зимата кожата на норката става нежна и гъста.

Т.нар. сортиране започва в края на октомври - началото на ноември. Избират се най-добрите, които се оставят за бъдещото размножаване. Тези, които няма да бъдат селектирани за разплод, се умъртвяват в малка, подобна на кутия газова камера с въглероден монооксид. Тялото изстива, кожата се одира, а част от мазнината от тялото се използва за биодизел (или поне в Дания). После кожите се обработват и сортират, преди да отидат на аукциони, като най-големият е в Копенхаген. Там те отново се разпределят на база качество, тип и цвят. Кожите се продават, като се разделят на отделни лотове, които може да са до 8 хил. кожи и са с еднакво качество за нуждите на шивашката индустрия, като за палто от норки са необходими повече от 30 животни.

Най-стъписващата част от процеса обаче не е одирането на норката, а активната работа на организации като Kopenhagen Fur например за промотирането на естествените кожи в модата. Организацията работи активно с модни брандове - както с млади дизайнери, които да използват кожите в колекциите си, така и с водещи модни университети, както от самите Kopenhagen Fur твърдят - "от Париж до Токио".

Индустрията от години се опитва да отговори на защитниците на правата на животните, използвайки концепцията за бавната мода - или употребата на естествения траен материал пред бързата мода, генерираща тонове изкуствени отпадъци.

Средната цена на кожа от норка спадна от 56.3 долара през 2013 г. на 21.90 долара още през 2019 г.
Фотограф: Цветелина Белутова

Китайски кожен балон

След трудностите през 90-те индустрията с ценни кожи успява да отбележи нови върхове от 2010 до 2015 г. благодарение на търсенето от страни като Китай, Русия, Корея, които са и основни производителки на кожени изделия. Палтото от норка като символ на статус и търговските центрове за кожи се радват на изключителна популярност, особено в североизточните части на Китай. А страната е известна с пазарите си на кожи като този в Shangcun.

Освен аукциона в Копенхаген, организиран 4-5 пъти годишно, огромно количество купувачи привличат и аукционите в Хелзинки, САЩ и Торонто, където е North American Fur Auction - по-познат със съкращението NAFA. Канадската компания, работеща и с производители, и с трапери, е най-голямото място за продажба на кожи от диви животни в Северна Америка, където се наддава за кожи от вълци, мечки и т.н.

В една от пиковите години - 2013, средната цена на една кожа от норка според докладите на неправителствената асоциация на производителите на кожи от норки The Fur Commission USA е 56.3 долара. Оценката на пазара на всякакви кожи глобално е около 30 млрд. долара (между 24 и 33 млрд. долара по различни оценки към 2018 г.), като норките са голяма част от него. "Гледката на над 10 милиона кожи от норки, натъпкани в пространство с размерите на 14 футболни игрища, е трудно да се забрави. Стена от мънички лица, всяка с баркод, закрепен между очите", пише The Guardian в репортажа си от аукциона в Копенхаген през пролетта на 2014 г. Продажбите вървят - 5 млн. кожи за 5-те дни на аукциона.

Надуването на китайския балон доведе до отварянето на много нови търговски центрове в Китай, продаващи кожи, като в Харбин, на границата с Русия, например само за една година са били отворени три мола с 1200 магазина, за напълване на които с по 600 палта от по 35 норки е необходима половината датска продукция, изчисляват от Kopenhagen Fur. Малко по-късно обаче пазарът започва да се срива, а китайските търговци, заредили магазините си със стока на висока цена, започват да изпитват сериозни затруднения.

Спадовете продължават, като през 2019 г. средната цена на кожата от норка е 21.90 долара. А North American Fur Auction изпадна през миналата година в безпрецедентна криза и е на ръба на банкрута. Или COVID-19 е последният гвоздей в ковчега на фермите за кожи.

След гнилото в Дания

В началото на месеца дойде първоначалното разпореждане от управляващите в Дания всички норки в страната да бъдат избити. То претърпя известни корекции, като се установи, че няма законово основание да се изтребват животни, които не са болни. Но през тази седмица стана ясно, че мнозинството в парламента ще подкрепи правителството на Мете Фредериксен за прилагане на радикалните мерки.

Масовото избиване, включително и на животните за разплод, би било равносилно на крах за производителите на кожи без връщане назад. "Това е де факто окончателно затваряне и ликвидация на кожухарската индустрия", заяви председателят на Kopenhagen Fur Таге Педерсен, който прогнозира, че 6000 работни места могат да бъдат засегнати. А каква ще е компенсацията за фермите в страната, които са над 1000, все още не е известна.

В дългосрочен план обаче "загубата на производството на датска норка означава, че собствеността изчезва и следователно ръководството на компанията реши постепенно да намали размера на компанията и да направи контролирано спиране за период до 2-3 години", написаха от Kopenhagen Fur на 12 ноември. "Копенхагенската кожа е изградена върху вярата на кооперативния дух. За съжаление дори и най-силната общност не може да оцелее след последствията от решенията, които сега са взети. Следователно обявих пред повече от 300 служители на компанията днес, че се стремим да приключим след няколко години, казва Жеспер Лауге, изпълнителен директор на Kopenhagen Fur.

За клиентите аукционът съобщава, че ще има напълно нормален аукционен сезон през 2021 г. Аукционната къща очаква да получи около 5-6 милиона датски кожи през следващите няколко седмици от здравите ферми извън забранените зони. Кожите ще бъдат предлагани на четири планирани търга през 2021 г. заедно с около 6 милиона кожи, непродадени от миналата година, и обичайните кожи от фермери от другите страни. Очакват се търгове през 2022 г. и вероятно един или два през 2023 г.

Дали това е краят на търговията с ценни кожи обаче е рано да се каже, като някои анализатори вече предрекоха, че от излизането на Дания от пазара просто ще спечелят китайските производители.

В старозагорското село Маджерито фирма на групата за пилешко "Градус" отглежда около 130 хил. норки
Фотограф: Цветелина Белутова

Българската норка

България няма дълбоки традиции в производството на кожи от норки, като най-голямата ферма се появява на финала на пика на глобалния пазар. Фермите за норки са две - една малка край Ямбол и голямата ферма в старозагорското село Маджерито с около 130 хил. норки.

Инвеститор е "Фармпро" на собственика на "Градус", като дяловете се държат от трима членове на фамилията Ангелови. Бизнесът с норките започва през 2014 г. Породата е масовата отглеждана в Европа - американска норка, като и те се продават на аукциона в Копенхаген.

"Това е животновъдство като всяко едно друго и няма нищо нередно", казва Павлина Ангелова Лоя, председател на сдружението "Фър България", пред "Капитал" преди време. "Няма никаква разлика между отглеждането на животни за храна и за обувки и чанти и тези, които се отглеждат за добив на ценни кожи", казва тя.

Павлина Лоя не може да коментира финансовите измерения на бизнеса, но твърди, че норките в Маджерито не отстъпват по качество на датските. Компанията обаче е постоянно на загуба. За миналата година тя е 260 хил. лв., общата натрупана е около 1.3 млн. лв., а задълженията са 29.3 млн. лв. Във фермата работят 40-50 души.

Според екоорганизации една от основните причина за създаването й е, че норките ядат отпадъци от фермите за пилета на собственика, като това не се отрича и Павлина Лоя обяснява, че те са естествени чистители на природата. Труповете на норките обаче остават, като през годините не липсват случаи на открити масови гробове.

По темата с входирания в парламента законопроект Павлина Лоя коментира така: "Всеки производител се надява да запази производството си. Дори не искаме да се замисляме над това да се забрани производството, защото не правим нищо нередно в него. Ако се забранят норките, кое е следващото, което трябва да се забрани. Всякакъв друг тип селско стопанство, което включва отглеждането на животни с някаква цел."
Темата накратко
  • Коронавирусът вероятно ще унищожи датското производство на кожи, като сега европейският №1 в сектора планира да убие 17 млн. норки заради заразата.
  • Индустрията с ценни кожи се намира в криза след спукването на балона, предизвикан от китайското търсене.
  • Сривът покрай пандемията може да реши казуса с българското производство на кожи от норки, което все още е разрешено от закона.

Коронавирусът превърна във възможно немислимото. Приземи авиацията. Спря китайския турист. И направи хоум офиса нещо нормално в очите на работодателите. С новината, че най-големият производител на кожи от норки в Европа - Дания, ще трябва да унищожи 17 млн. животни, сега COVID-19 е напът да постави под въпрос и производството на ценни кожи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    "Всякакъв друг тип селско стопанство, което включва отглеждането на животни с някаква цел."

    По-различно е все пак отглеждането на животни за храна. Можем да се обличаме и без кожи.

  • 3
    kal0yan avatar :-|
    Калоян Димчев Колев

    Изроди - и тия дето убиват за кожа, и тия дето за ядене.
    Време е за масово вегетарианство!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK