Животновъди: COVID върху чума

Пандемията постави пред нови изпитания невъзстановения пазар на свинско

Измината 2019 г. начерта разделителна линия в животновъдството. На птицевъди и свиневъди, а вторите на още две групи - на комплекси, ударени от африканската чума по свинете, и такива, опазили се от нея.

Птицевъдите не успяха да се възползват ценово в голяма степен от африканската чума по свинете, като тя доведе до ръст на производството на пилешко в европейски мащаб и по-голямо предлагане. В групата на големите животновъди в страната малкото спечелили през иначе драматичната 2019 г. са свиневъдите, които успяха да опазят комплексите си от болестта през миналата година и да се възползват от промените в търсенето, а оттам и на цените на свинското.

Основният диригент на пазара беше Китай, който пострада драматично от африканската чума. Страната, дом на половината прасета в света, по различни данни е загубила една трета от популацията си на прасета, като официалните числа по всяка вероятност се занижават, а проблемът с чумата по свинете в Китай все още не е решен.

През миналата година умъртвяването на милиони китайски прасета доведе до силен внос на свинско от Европа в Китай, като той скочи с 54% за първата половина на 2019 г. Това покачи цените на свинското на Стария континент, от което са се възползвали и част от българските производители. Това обаче не трая дълго.

Настоящата 2020 г. вместо глътка свеж въздух донесе нови, още по-сериозни изпитания, и то за целия сектор животновъдство. Пандемията COVID-19 удари допълнително консумацията на месо. От една страна, за известен период от време пандемията затрудни търговията със свинско на Европа с Китай. А от друга, намали и консумацията на Стария континент - заради колапса на туризма и ресторантьорския бизнес, както и намаленото потребление на месо на домакинствата.

Една нулева 2020г.

Представители на българските производители на свинско месо коментират, че заради корона кризата цените отново са паднали с около 25%, а очакванията са настоящата година да е по-тежка от 2019 г. и по-слаба като бизнес показатели не само за пострадалите от чумата свинекомплекси, но за всички на пазара.

За българските ударени от чумата свинекомплекси 2019-2020 г. може да се окачестви като нулева заради нуждата от новото им зареждане с прасета и рестартирането на целия цикъл на бизнеса, като от пазара прогнозират, че той ще завърши към края на тази година.

Намалено производство се очаква и при телешко и говеждо месо, като COVID-19 дори спря дейността на най-големите световни месопреработвателни корпорации като Cargill, JBS, Smithfield и Tyson. В резултат на това през май водещите страни, производители на месо - САЩ, Канада и Бразилия, както и в редица западноевропейски страни изпитаха недостиг на месо, а цената му се повиши.

По-неясни са прогнозите на анализаторите за птицевъдите и пазара на пилешко. От една страна, все още има проблеми с разпространението на африканска чума по свинете, създаващи трудности за производителите на месо. Едно по-нататъшно намаляване на производството на свинско месо в Азия може да доведе до потенциално увеличаване на производството на птици в региона и в световен мащаб. Друго предимство на пилешкото при едно забавяне на икономиката е по-ниската му цена. Всичко това обаче ще важи само ако веригата на доставки не изпита нови трудности заради коронавируса и от ръста на производството на пилешко.

Промените при най-големите

За изминалата 2019 г. най-големите 30 компании в сектор животновъдство са реализирали общо 879 млн. лв. приходи, или с 40 млн. лв. повече спрямо година по-рано.

Успешна се оказа годината за лидера в класацията за 2019 г., който е пак от сектор свиневъдство - "Аякс 1" стига до върха от четвърта позиция година по-рано. Компанията реализира 81 млн. лв. приходи. Дружеството беше от тези, които се опитаха по алтернативен начин да се предпазят от чумата. Групата разполага с три свинекомплекса, като отглежда 120 хил. животни в три ферми край Стара Загора (Пъстрен и Боздуганово) и Добрич, село Козлодуйци, където са около 70 хил. За да не се стига до зараза в големия комплекс, от компанията са предложили на стопаните в Козлодуйци и в околните села да заколят прасетата по дворовете си срещу обезщетение от 250 лв. на глава, като това означавало общо около 55 прасета в Козлодуйци. В началото предложението не се е харесало на малките стопани, но по-големите рискове в крайна сметка са ги накарали да предприемат доброволно умъртвяване на животните.

И през 2019 г. като всяка предходна година най-силно е присъствието в сектор животновъдство на двете най-големи групи - "Градус" при птицевъдството и "Бони холдинг" при продуктите от свинско месо.

Настоящата 2020 г. започна трудно за "Бони холдинг". След като компанията успя да се опази от африканската чума в началото на годината, болестта влезе в две ферми на групата - първо във ферма в шуменското село Никола Козлево, която е под номер 5 в класацията през дружеството "Тетрахиб", а впоследствие и във второ стопанство на дружеството - "Свинекомплекс Брестак", което е на втора позиция в сектор животновъдство на база приходи. В свиневъдната ферма "Свинекомплекс Брестак" имаше 40 хил. животни. "Свинекомплекс Брестак" е специализиран като репродуктор за подрастващи прасета до 35 килограма, част от които впоследствие се прехвърлят в други ферми за угояване за около 80 дни, включително и в другото засегнато стопанство в село Никола Козлево, където бяха умъртвени 25 хил. прасета.

Групата напострадалите

В групата на най-големите компании в сектор животновъдство има няколко силно пострадали от африканската чума свинекомплекса. Първото огнище беше регистрирано в началото на юли 2019 г. в малко стопанство в община Никопол. Последва разрастване на заразата и тя се разпространи бързо в Северна Централна, Североизточна и Югоизточна България. Големите не бяха подминати, като чумата удари свинекомплекси, които отглеждат около една трета от прасетата в страната.

Един от ударените е "Свинекомплекс Николово" в Русенско със 17 хил. животни, който е сред топ 20 на свинефермите в страната. В свинекомплекса в село Бръшлен, пак в Русенско, в края на юли бяха евтаназирани 40 хил. животни. Свинекомплексът в Бръшлен е на 10-а позиция в класацията, като приходите му остават почти на същите нива и дори с малко увеличение - 33.2 млн. лв., като приходи, подобни на тези от 2018 г., имат и останалите компании, ударени от чумата.

От доклада за дейността на "Свинекомплекс Бръшлен" стават ясни основните причини. Компанията има спад от продажба на продукция от 18.7 млн. лв. на 11 млн. лв., или 41% по-малко, докато има ръст 400% при приходите си от финансирания - от 1.9 млн. лв. на 9.6 млн. лв. Получените приходи в размер на 8.3 млн. лв. са като обезщетение, свързани с епизодични рискове срещу понесени разходи и загуби от принудително умъртвяване по хуманен начин на всички налични животни и ликвидирането на храни и медикаменти за тях. Компанията е завела иск пред Административен съд - Русе, за още 2.3 млн. лв.

В групата на големите пострадали животновъди е и русенският комплекс "Голямо Враново", където първо бяха умъртвени 12 хил. животни. От компанията се надяваха да запазят останалите 17 хил., които бяха в отделен блок, но от Агенцията по храните поискаха и тяхната евтаназия. Компанията има 25 млн. лв. приходи спрямо 27 млн. лв. по-рано.

Пътят на пилешкото

Миналогодишният лидер "Милениум 2000" отстъпва с две позиции до трето място. Позиционираната в Сливен компания е част от старозагорската група "Градус" (в нея влизат още "Жюлив", "Бисер Олива - 98") на братята Иван и Лука Ангелови, водеща началото си от 1992 г. от селскостопанския едноличен търговец "Градус - Иван Ангелов" и разраснала се до холдинг с дъщерни компании, специализирани в различни направления като фуражен завод, люпилня, ферми за родителски стада, ферми за угояване на бройлери, предприятие за преработка на птиче месо.

Въпреки отстъплението в сектор животновъдство за изминалата 2019 г. консолидираният отчет на групата "Градус" показва ръст на приходите от продажби с 12%. Компанията отдава това на стабилизирането на цените на международните пазари и продажба на значителни количества в чужбина. Според доклада за дейността дружеството отбелязва 32% ръст на продажбите в трети страни. С най-голям дял е сегментът "месо и месни продукти" (47%), които се продават с търговските марки на групата: "Градус", "Аз ям", Le Рoulet.

През миналата година холдингът завърши нов център за подрастващи родители в Русе с инвестиция за 3.6 млн. лв., център за родителски стада пак в Русе и център за бройлери в Стара Загора. Инвестициите в оборудване са за над 770 хил. лв., увеличен е капацитетът на един от центровете в птицекомбината в Стара Загора. През декември придоби дружеството "Голд фарм - 91" с цел обединяване на цикъла на производство и дистрибуция.

Още от Капитал

Данни отложено гледане

Данни отложено гледане