Как Enel се превърна в европейски климатичен центурион
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как Enel се превърна в европейски климатичен центурион

Reuters

Как Enel се превърна в европейски климатичен центурион

Кой каза, че компаниите за производство и доставка на електроенергия са безсърдечни и скучни

The Economist
3067 прочитания

Reuters

© Reuters


През далечната 1980 г. младият Франческо Стараче работи в саудитската пустиня върху разточителен проект за изкопаеми горива. Задачата му е да построи електроцентрала, работеща на нефт. Тя въобще не е ефективна. Въпреки че страната е разположена върху море от нефт, горивото трябва да се транспортира стотици километри с цистерни през пустинята от Джеда. В началото няма клиенти; целта му е да осигури начин да убеди номадските племена да се установят в климатизирани домове. Стараче обича работата си. Но години по-късно осъзнава колко "налудничава" е била тя. Той разказва историята сега, за да покаже, че преди време не е осъзнал бързо колко значима е устойчивостта.

Днес 65-годишният Стараче е шеф на най-големия производител и доставчик на енергия в Европа - Enel. Пазарната капитализация на компанията нарасна над два пъти - до 85 млрд. евро, откакто той стъпи на поста през 2014 г., и я прави голяма колкото петролен гигант.

Загриженост за климатичните промени

Загрижеността за изменението на климата сега е във фокуса на световния бизнес елит. Но малко компании приличат на най-голямата италианска група, що се отнася да наливат пари в нещо, в което наистина вярват. На 24 ноември Стараче обяви плановете си да инвестира 160 млрд. евро до 2030 г., за да утрои капацитета от възобновяема енергия до 120 гигавата и да трансформира мрежата в Европа и Латинска Америка, за да се подготви за изцяло електрическо бъдеще. Новината идва няколко седмици след подобно поразително обещание от втората най-голяма компания в Испания - Iberdrola, която ще вложи 75 млрд. евро във възобновяема енергия и мрежи до 2025 г. Американският пионер NextEra, който наскоро задмина ExxonMobil по пазарна капитализация, също обеща да плати цяло състояние за слънчева и вятърна енергия.

Плановете за инвестициите на трите компании са по-малко от огромните суми, които петролните групи наливат в изкопаеми горива всяка година. Но те показват три неща. Първо, възобновяемите енергийни източници се превърнаха от нещо незначително в голяма работа. Второ, производителите и доставчици на енергия, които преди бяха старомодна част от енергийната вселена, сега са център на внимание. Трето, петролната индустрия трябва да научи много, ако иска да завладее техния бранш.

Седнал в пълния си с книги кабинет в навечерието на обявяването на новината, очилатият Стараче не се вписва в карикатурата на груб шеф на компания за енергийни услуги. Той носи черен пуловер по врата. Чете поезия. Кара Tesla. Когато решава да продаде завещаните на Enel въглищни електроцентрали през 2015 г., иска те да бъдат превърнати в музеи и арт галерии. Стараче говори за енергия с лек ентусиазъм, който е по-често срещан сред технологичните евангелисти. Когато обсъжда парите, които Америка, Великобритания и Европейският съюз обещават да инвестират в зелена енергия през следващите години, той добавя: "Най-сетне го направиха."

Обещаните инвестиции на Enel за следващите три години почти се равняват на тези на BP, Royal Dutch Shell и Total, взети заедно.

Ефектът от пандемията

Стараче казва, че пандемията е дала поглед на света към бъдеще на възобновяеми енергийни източници. В продължение на години се дебатира колко вятърна и слънчева енергия може да абсорбира електрическата система, без да се срине. Според него карантинните мерки са допринесли за разрешаване на спора. Мерките намалиха търсенето, прогониха конвенционалните източници на енергия в полза на по-евтините възобновяеми източници, но системите "прекрасно" издържаха на шока.

Въпреки че газът и въглищата ще се търсят, според него правителствата ще се уверят, че възобновяемата енергия не крие рисковете, които критиците й твърдят, че има. Enel се възползва от политическия попътен вятър. Тя планира да инвестира 16.8 млрд. евро в офшорни вятърни и слънчеви централи до 2023 г. и обещава да увеличи оперативната печалба с 13%. Компанията все още експлоатира въглищни централи в Италия, но обещава да ги затвори до 2027 г. - три години преди графика. В критична забележка към петролната индустрия тя нарича себе си "супермейджър на възобновяемите източници".

Зелената енергия привлича вниманието на всички. Но Enel също предлага големи инвестиции в мрежа и дистрибуция в осемте страни, в които оперира - пилоните, които изграждат мрежата, както стълбовете и проводниците, които захранват клиентите с електричество. За да ги подсили и да ги дигитализира за бъдещето на чиста енергия, електрически автомобили и масова електрификация, Enel планира да инвестира 16.2 млрд. евро през следващите три години. Тя също така е отворена за придобивания. Общите й разходи ще бъдат финансирани от леко увеличение на нетния дълг, зелени облигации и държавни програми за чиста енергия.

Оперативната печалба от 20 млрд. долара, която Enel ще генерира в резултат, бележи "умопомрачителен" обрат, казва Сам Арие от швейцарската банка UBS. Когато Стараче пое поста, Enel беше обременена от дългове и намалила дивидентите. И все пак тя обещава гарантирано изплащане през следващите три години, въпреки че много засегнати от пандемията компании едва ли могат да погледнат отвъд януари. Анализаторите на компании - производители и доставчици на електроенергия, които иначе са "зубърска" група, харесват смелостта. "Направихте работата ни по-интересна", казва анализатор от инвестиционната банка Goldman Sachs на Стараче.

Изоставането на петролните компании

Петролните компании, които някога си "виреха носа" над групите за производство и доставка на енергия, сега гледат към тях със завист. Имат много какво да научат. Въпреки всичките им усилия да се пребоядисат в зелено амбициите им остават само бледа сянка. Обещаните инвестиции на Enel за следващите три години почти се равняват на тези на BP, Royal Dutch Shell и Total, взети заедно. Петролните гиганти нямат и необходимите умения. Стараче казва, че вертикално интегрираните компании за производство и доставка на енергия като Enel са различни от повечето петролни компании главно заради взаимоотношенията им както с регулаторите, така и с клиентите. "Единственото общо, което имат с нас, е думата "енергия", остроумно казва той. А както твърди Майке Бекер от Bernstein, петролните гиганти нямат финансова дисциплина като тази на производителите на енергия. Те са убедителни. За разлика от тях производителите и доставчиците на електричество обичат да обещават по-малко, но да изпълняват повече.

Предстоят опасности. Силната конкуренция означава, че Enel ще намали прогнозираната си възвращаемост след 2023 г. Желанието й да се премести в минното поле на енергийния пазар - Индия, може да я отклони от правия път. А усилията й за разрастване могат да доведат до скъпи войни на наддаване за мрежи като тази срещу Iberdrola, която спечели през 2018 г. в Сао Пауло.

Стараче, който неотдавна започна третия си мандат като ръководител на компанията, изглежда по-самоуверен от всякога. Той има силни "лейтенанти", които биха могли да го заместят, когато се пенсионира. Стараче е модел за южноевропейския бизнес дух. И има спокоен италиански чар. "Бих искал той да бъде дядо на децата ми", коментира инвестиционен консултант. Не са много шефовете на компании за производство и доставка на електричество, които могат да получат подобна подкрепа.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

През далечната 1980 г. младият Франческо Стараче работи в саудитската пустиня върху разточителен проект за изкопаеми горива. Задачата му е да построи електроцентрала, работеща на нефт. Тя въобще не е ефективна. Въпреки че страната е разположена върху море от нефт, горивото трябва да се транспортира стотици километри с цистерни през пустинята от Джеда. В началото няма клиенти; целта му е да осигури начин да убеди номадските племена да се установят в климатизирани домове. Стараче обича работата си. Но години по-късно осъзнава колко "налудничава" е била тя. Той разказва историята сега, за да покаже, че преди време не е осъзнал бързо колко значима е устойчивостта.

Днес 65-годишният Стараче е шеф на най-големия производител и доставчик на енергия в Европа - Enel. Пазарната капитализация на компанията нарасна над два пъти - до 85 млрд. евро, откакто той стъпи на поста през 2014 г., и я прави голяма колкото петролен гигант.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK