Машиностроенето: Бързай бавно

Shutterstock

Машиностроенето: Бързай бавно

Секторът отчита сериозен спад през март и април, но следващите месеци резултатите се подобряват

Мара Георгиева
4361 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Сериозна криза в месеците на извънредно положение заради коронавируса, постепенно излизане от задънената улица и все пак нотка оптимизъм за бъдещето. Това накратко е обобщената картина в сектор машиностроене към края на деветмесечието на 2020.

Проблемите, които удариха сектора заради пандемията, се оказват с малко

По-далечни корени

Спадът в машиностроенето започна около средата на 2019 г. Още тогава браншовата камара информира социалното и финансовото министерство, че тежкото машиностроене в Германия влиза в рецесия и една трета от заетите в него от второто тримесечие на миналата година работят на намален работен ден. "Предупредихме, че това вероятно ще даде отражение при нас заради множеството български фирми поддоставчици и че е добре да бъдат взети превантивни мерки. При това вече имаше и отделни симптоми", коментира за "Капитал" инж. Илия Келешев, председател на Камарата по машиностроене.

По думите му сигналът на камарата обаче е бил възприет само "като нормално икономическо състояние на спад, след като в продължение на 10 години икономиката е имала растеж". Последствията за отделни фирми в бранша обаче се оказват плачевни.

Заради намаляване на поръчките производството в бранша през 2019 г. падна с 30%, а 10% от компаниите преустановиха дейност. Председателят на браншовата организация дава за пример съвременно софийско предприятие - "Петров технолоджи" ООД. То е започнало дейността си през 1990 г. от нулата, работело е за Германия, но поради голямо намаление, а от второто полугодие на 2019 г. и спиране на поръчките е било принудено да спре дейността си и да освободи създадения с много усилия през годините около 200 души персонал.

Спадът е налице

Извънредното положение заради пандемията от коронавирус допълнително изостря ситуацията в бранша. Най-сериозни са проблемите при производството на машини и оборудване, което отчита 21% спад на оборота за 8-те месеца на 2020 г. спрямо същия период на миналата година, но с 3% ръст спрямо първото полугодие на 2019 г. Спадът при износа в този подсектор е 20% за осемте месеца при 22% за първото полугодие. Намаляло е значително търсенето на машини и инструменти за металорежещите машини, произвеждани в "ЗММ - Сливен", "Раис", "Цератицит" и "ИЗ-Динамика".

По данни на камарата аналогично е положението и при производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - 22% спад за 8-те месеца спрямо същия период на 2019 г. и 90% при износа при 80% за първото полугодие.

През юли и август при производството на метални изделия, без машини и оборудване, също се наблюдава спад в оборотите, като намалението е главно поради забавянето при износа.

Недобри показатели и при фирмите с леярско производство отчита браншовата камара. "Спадът при тях е над 20% -засяга "Метаком СЛЗ", "Алуком" и "ВМВ Метал". Дори водещата фирма в леярството - "Прогрес" - Стара Загора, която направи сериозни инвестиции и разшири номенклатурата си, с което привлече нови клиенти, е със спад над 20%. Изключение правят отделни фирми, работещи основно за рудопреработващите предприятия, при които няма спад в реализацията и съкращаване на персонала", дава примери председателят на браншовата камара.

Според него проблеми с пазарите изпитват и големите фирми, а това дава отражение и върху техните поддоставчици - малки и средни предприятия. "Някои от компаниите не работят по цял месец или работят 2-3 дни в седмицата. Това се отнася за големи хидравлични фирми - "М+С хидравлик", "Капрони", "Бъдещност", за дружества от автомобилостроенето - "ВИТТЕ аутомотив", "Монтюпе", "Ханон системс Пловдив". Свит е пазарът за "Палфингер", на "Идеал Стандарт Видима" и др.", обобщава Илия Келешев.

По данни на камарата на сравнително добро ниво са фирмите в корабостроенето и вагоностроенето. "Макар да няма спад, дори има растеж, той е главно в резултат на увеличението при кораборемонта. В момента кораби не се произвеждат, поради което правещите оборудване за тях са в тежко състояние и за да оцелеят, работят по производството на неспецифична за тях продукция", коментира Илия Келешев.

Частите за автомобили също надолу

Чуждестранните инвестиции в производството на части за автомобили са значими. Тук са налице високотехнологични производства, но и в този подсектор корона кризата препъва амбициите за растеж.

"Второто тримесечие беше ужасяващо - спадът в производството беше между 20% и над 40% спрямо същия период на миналата година. С една дума - срив. Някои заводи затвориха за период от две-три седмици. "Язаки" например беше първата, която затвори. Но много от фирмите понаваксаха през лятото, защото, опасявайки се от нов локдаун, много от партньорите им започнаха да се презапасяват", коментира за "Капитал" Любомир Станиславов, изпълнителен директор на "Аутомотив клъстер България" и на Българска работодателска асоциация "Иновативни технологии" (БРАИТ).

По данни на НСИ производството на автомобилни компоненти в България през август отчита първи годишен ръст от февруари насам - 9% спрямо същия месец на 2019 г.

"За деветмесечието различните компании отчитат между 4% и 10% спад спрямо миналата година. Картината в сектор автомобилостроене обаче сега е по-розова заради възстановените продажби на автомобили и последното тримесечие е далеч по-добро от очакваното. Затова прогнозите са, че 2020 г. ще завърши с близък или сравним с 2019 г. резултат", обобщава Станиславов.

Постепенно измъкване

Производството в отделните подсектори постепенно набира ход. По данни на машиностроителните предприятия на "Индустриален холдинг България" - "ЗММ - Сливен" и "ЗММ - Нова Загора", например те са запазили стабилност в поръчките си през летните месеци в сравнение с кризисните месеци април и май на тази година, когато са регистрирали 30 - 40% спад заради пандемията. "Постепенно се връщаме към нормалния ритъм на работа и имаме пълните шансове да завършим с добри финансови показатели и тази година", коментира за "Капитал" изпълнителният директор на "ЗММ - България холдинг" Емилиян Абаджиев. Сред мерките, които дават възможност на машиностроителните предприятия в групата да се справят успешно с кризата, са непрекъснатото разширяване на пазарите, както и широката гама на произвежданите машини, част от които са по индивидуална поръчка. "ЗММ - Сливен" изнася машините си в повече от 80 държави в света, а наскоро е получена поръчка и от Нова Каледония. Холдингът договори и откриването на представителство в Австралия, където в края на миналата година са продадени няколко машини.

"Нямаме спад в приходите от продажби, нито отлив от проекти. От една страна, това се дължи на инерцията, която бизнесът беше набрал, а от друга - вероятно на индустрията, в която работим и която е важна", казва в интервю за "Капитал" Гергана Филипова, директор "Бизнес развитие" на "Биомашиностроене" - Пловдив. Компанията проектира и произвежда оборудване за преработка на храни, които се използват в млекопреработката, производството на плодове и зеленчуци, пивоварството, а също и във фармацията, козметиката, химията. "Фирмата е позиционирана като предпочитан доставчик и поради това ние нямаме отлив от пазари. Напротив - клиентите се придържат към своите най-верни партньори", обобщава Гергана Филипова.

"За "Металагро" 2020 беше трудна година. Заради пандемията от COVID-19 бяха отменени редица изложения за селскостопанска техника, на които традиционно участваме - в България, Румъния и Сърбия. Тази година разчитаме основно на онлайн платформите и социалните мрежи", коментира за "Капитал" Найден Йосифов, изпълнителен директор на "Металагро" - Добрич. Фирмата е първият промишлен производител на селскостопанска техника в страната, стартирала преди 70 години. Днес "Металагро" произвежда хедери за прибиране на слънчоглед и царевица, приставки за рапица, машини за косене на лавандула, раздробители и култиватори. Според думите на Йосифов сега компанията работи благодарение на успешните си представяния на две поредни изложения в германския град Хановер през 2017 и 2019 г., където е установила контакти с руски, казахстански и украински търговски фирми и работи за техния пазар.

Без излишен оптимизъм

Мениджърите в сектора се надяват на най-доброто, но са предпазливи в прогнозите си. "Лошото е, че перспективата за ускоряване на машиностроителните производства в страните от ЕС продължава да не е обнадеждаваща и дори се влошава. Немалка част от ръководителите на фирми помнят 2009 г. и как през 2010 г. започна, а през 2012 г. имаше много висок ръст в производството, като очакват и след сегашната криза подем. За съжаление неяснотата кога ще приключи с всеки изминал ден е все по-голяма", обобщава инж. Илия Келешев.

Според Гергана Филипова прогнозите за бизнеса е все по-трудно да бъдат направени. "Несигурността е новото нормално. Основното конкурентно предимство за всяка организация ще бъде нейната способност бързо да се променя и да се адаптира към новата среда и реалност. За лидерите ще бъде важно да могат да управляват промяната, да вземат още по-бързи решения, основани на данни. За служителите ще бъде важно да бъдат гъвкави да си сътрудничат, да се усъвършенстват", казва тя.

Емилиян Абаджиев очаква връщане към нормалност и растеж в машиностроенето през следващите месеци. Докато Любомир Станиславов смята, че всичко зависи от последното тримесечие. "Ако е добро, ако няма локдаун, годината ще завърши с резултати, близки до тези за 2019, която е най-добра за автомобилната индустрия в света", прогнозира Станиславов.

Инж. Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене:

Да помислим за кадрите


Занапред ще се появят трудности с възнагражденията на работещите в сектора. Схемата 60/40 деформира в известна степен положения труд и размерите на възнагражденията. Те трябва да нарастват в бъдеще, това е неизбежно, тъй като машиностроенето ще остане съвсем без кадри. За жалост неблагоприятно отражение за съпоставка дава значителното увеличаване възнагражденията на чиновниците, макар и много от тях да не ходеха на работа по време на пандемията. За тяхното необосновано според нас увеличение в момента ще плаща и бъдещото поколение, отговорно за изплащане на заемите. При производството обаче нещата не стоят така - по-високи възнаграждения могат да бъдат изплащани при по-висока производителност. Затова ръководителите на фирми ще бъдат поставени в тежка ситуация.

Негативно отражение дават и корупцията и големият обем сива икономика, от които секторът е сред най-потърпевшите. Текстовете в законодателството за високи глоби и наказателна отговорност от работодателите (собственици), които укриват приходи, данъци, "плащания под масата" и т.н., не дават резултат.

Ръководствата на фирмите се стремят да запазят персонала си, тъй като в бъдеще трудно ще намерят такъв. Съкращения обаче има. Започва се с тези на пенсионна възраст, със спомагателни работници. Чуждестранните инвеститори правят същото, не назначават нови работници. Обстановката е динамична, но с колко е намалял броят на заетите в сектора ще разберем от НОИ и НСИ след приключването на годината.
Любомир Станиславов, изпълнителен директор на "Аутомотив клъстер България" и на БРАИТ:

Може и да сме печеливши


Автомобилната индустрия се възстановява, а с това и подсекторът на доставчиците за нея. COVID-19 се оказа катализатор за по-бързо привличане на нови технологии в автомобилостроенето. Електроавтомобилите например имат три пъти по-голям относителен дял в общите продажби на автомобили. Вярно е, че те тръгват от ниска база, но скокът при тях е драстичен. Тласък, разбира се, дават и новите технологии за електромобили, които са по-добри и по-достъпни и водят до сериозно намаляване на цените. Но като цяло COVID-19 промени мисленето, пренастройването на индустрията стана по-бързо от очакваното. Извънредното положение доведе до изчистване на въздуха в големите градове, а това постави акцент върху използването на електроавтомобили. Тази тенденция има отношение и към България - "Язаки" например прави кабели за електромобили, които са по-сложни, "Етем България" произвежда автомобилни компоненти за тях.

В дългосрочен план сме печеливши от COVID-19 - много от производствата от Китай се местят в Европа заради сигурността на доставките и скъсяване на веригите. "Сенсата" например се подготвя за огромно производство на нови продукти.

Сериозна криза в месеците на извънредно положение заради коронавируса, постепенно излизане от задънената улица и все пак нотка оптимизъм за бъдещето. Това накратко е обобщената картина в сектор машиностроене към края на деветмесечието на 2020.

Проблемите, които удариха сектора заради пандемията, се оказват с малко


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал