Да караме или да не караме ски?

Това е въпрос, който разкрива изненадващо много за Европа

Световна пандемия успя да заглуши Герхард Шмидерер. През последния четвърт век вече 70-годишният DJ Gerhard надуваше долнопробни хитове пред пияни скиори в MooserWirt, бар в австрийския ски курорт Санкт Антон. Тази година обаче тонколоните ще останат безмълвни, вместо от тях да кънти поредната интерпретация на The Final Countdown, шумния химн, изпят от шведите с дълги коси. Обичайните веселяци, танцуващи върху масите със ски обувки, също ще отсъстват. Петстотинметровият път обратно към курорта вече няма да бъде осеян с нападали в снега скиори, които са пили на твърде големи глътки.

Тази тъжна история се повтаря и в останалите близо 4 хил. ски курорта в Европа. Повечето седалкови лифтове са спрени заради пандемията. Все още остават лошите спомени от пролетта, когато огнището в Ишгъл, друг австрийски курорт, доведе до най-малко 6000 случая на заразени в повече от 40 различни страни. COVID-19 обожава ски курортите. Хората пристигат от цяла Европа в претъпканите планински селца. Скиорите по опашките за лифтовете са натъпкани близо един до друг. Съблекалните се превръщат в експлозии от пот, докато пуфтящи банкери се вмъкват в ски гащеризоните си. В баровете стават истински пиршенства. Йоделингът (вид пеене), ефективен начин за разпространение на вируса, също не е нечувано забавление. Докато богатите се забавляваха в Алпите през март, на няколкостотин мили разстояние болниците в Ломбардия се препълваха. Никой не иска да види тази гледка отново.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал