ЕС се опитва да избегне дигитален данъчен сблъсък със САЩ

Технологичните гиганти са под прицел от двете страни на Атлантическия океан

ЕС се опитва да избегне дигитален данъчен сблъсък със САЩ

Франция иска да накара Вашингтон да приеме глобална сделка за облагане на технологичните гиганти. Засега - без резултат

Кирил Кирчев
3173 прочитания

Технологичните гиганти са под прицел от двете страни на Атлантическия океан

© Reuters


Европа не може да се нарече люлка на технологиите. Но водещи страни в ЕС искат повече от парите, които световните техлидери от САЩ и Азия правят на тяхна територия. И задаващият се дигитален данъчен сблъсък между силите от двете страни на Атлантика може да доведе до ескалацията на търговската война, продължаваща вече няколко години.

При сегашното ниво на протекционизъм в САЩ, което няма сигнали да се промени сериозно при новата администрация на Джо Байдън в Белия дом, подобен данък няма как да остане без ответна реакция, въпреки че Вашингтон също е взел на мушка технологичните си гиганти. Брюксел осъзнава това и протяга ръка за ново всеобхватно партньорство с Америка.

Франция поведе борбата

Много икономически министри в Европа смятат, че технологичните компании не се облагат правилно. Те генерират приходи в една държава, но се отчитат пред данъчните власти в друга. Така се възползват от страни с нисък корпоративен данък като Ирландия или Нидерландия, за да оптимизират крайния си финансов резултат. И го правят, без да нарушават правилата. Това обаче не се харесва на Франция и други европейски държави, в които се надигна обществен натиск да накарат големите мултинационални компании, най-вече американски, да плащат по-високи данъци.

Когато френският министър на икономиката Бруно льо Мер за първи път представи идеята за европейски данък върху големите технологични компании, основан на местните приходи, той не успя да получи подкрепа от всички европейски държави. Данъчните политики изискват единодушно решение от членките на ЕС, а съвсем естествено Ирландия, Нидерландия и още няколко страни са против. Поради това Париж избра да не чака и започна да работи върху собствения си дигитален данък.

През 2019 г. правителството на президента Еманюел Макрон наложи 3% данък върху приходите от онлайн продажби за търговци на дребно на трети страни - като Amazon Marketplace, както и върху дигитална реклама. Но Париж сключи сделка с администрацията на Доналд Тръмп миналата година за спиране на събирането на данъка, докато се стреми към глобално споразумение за дигитални данъци под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Великобритания, Испания, Италия и други европейски страни също обявиха, че ще въведат дигитални данъци, за да получат по-голям дял от печалбите на технологичните фирми.

Европа се надява с Байдън в Белия дом САЩ да са по-предсказуеми за съюзниците си.

Пандемията от коронавирус и нарастването на продажбите на онлайн търговци на дребно по време на блокирането в Европа през тази година засили натиска върху правителствата да заемат по-строга фискална позиция, не на последно място да помогнат за плащането на масираните програми за помощ за бизнеса, принуден да затвори.

Трудно въвеждане и прилагане

Въвеждането и прилагането на дигитален данък би било трудно дори и с помощта на ОИСР. Организацията работи по какъв начин да се постигне правилно облагане на технологичните компании с набор от правила, които да се приемат по целия свят. Това би било и първото голямо пренаписване на международни данъчни правила от десетилетия.

Близо 140 държави водеха такива преговори, но САЩ ги блокираха, след като предложиха всяка сделка да съдържа механизъм за доброволно включване на американски компании и изразиха опасения относно обхвата на данъка. Но все още има надежда да се стигне до някакъв консенсус със САЩ. Новината от края на ноември, че френските данъчни власти са уведомили GAFA (както наричат в страната Google, Amazon, Facebook и Apple) за дължимите данъци за тази година, също се приема като сигнал, че Париж разчита идващата администрация на новия президент Джо Байдън да бъде по-склонна на глобална сделка.

Предложенията на ОИСР разглеждат два въпроса - как да се облагат фирмите във всяка държава, в която работят, и как да се гарантира, че всяка държава получава справедлив дял от данъците на една мултинационална компания. Пандемията прави необходимостта от решение още по-убедителна, заявиха наскоро от ОИСР. Според организацията неспазването на бъдещо всеобхватно споразумение би насърчило повече страни да предприемат едностранни действия, които само допълнително ще увеличат търговското напрежение. "Продължаваме да подкрепяме плана на ОИСР", твърди служител на френското финансово министерство и добавя, че Франция също се надява да види обща европейска позиция относно данъчното облагане на цифровите гиганти в началото на 2021 г.

Дигиталната данъчна битка е само един фронт в трансатлантическата търговска война, започната от отиващия си президент Доналд Тръмп - миналата година администрацията му наложи 25% мита върху виното, сиренето, маслините и други европейски деликатеси заради субсидиите за производителя на самолети Airbus. ЕС отговори през есента с мита върху внос от САЩ, след като Световната търговска организация реши, че Вашингтон предоставя държавна помощ за Boeing.

САЩ не обичат натиска, но има лъч надежда

Европа се надява с Байдън в Белия дом САЩ да са по-предсказуеми за съюзниците си. Но при въвеждане на дигиталния данък е ясно, че ще последват насрещни мерки по отношение на търговията за Стария континент. Администрацията на Байдън може да не е толкова агресивна в заплахите с нови мита, но може да се възползва от предимствата им - те вече са сложени на масата и ще ги използва за бартер на данъците. На практика за ЕС е по-важно да запази добрите си търговски отношения със САЩ, тъй като европейските компании са много по-зависими от износа, отколкото американските. Брюксел е наясно също, че и републиканците, и демократите в Конгреса са много повече против страни, които налагат собствени данъци на доставчиците на цифрови услуги, отколкото срещу договарянето на многостранна сделка чрез ОИСР.

Може би и поради тези причини в началото на декември стана ясно, че Европейската комисия подготвя проект за съживяване на трансатлантическото партньорство - от цифровото регулиране и борбата с пандемията от коронавирус до справянето с обезлесяването. В него се предлага ЕС и САЩ да работят заедно за оформяне на дигиталната регулаторна среда, да си сътрудничат при проверка на чувствителни чуждестранни инвестиции и съвместно да се противопоставят на заплахи като хакерството. ЕК беше разочарована по време на управлението на Тръмп от нежеланието на Белия дом да координира отговорите на двете сили към Китай, като предприемаше едностранни търговски мерки не само срещу Пекин, но и срещу ЕС.

Засега няма официален коментар от Вашингтон на подготвяния проект, но е ясно, че съвместни усилия ще означават двете страни да преодолеят разделенията си за технологичната политика. Като положителен сигнал може да се приеме позицията на Джо Байдън за това, че няма намерение да бърза с премахването на митата от 25% върху китайския внос, които бяха наложени от Тръмп. В интервю за New York Times той заявява, че първо трябва да бъде направена повторна пълна оценка на споразумението с Пекин и да бъдат проведени консултации със съюзниците в Азия и Европа по темата, за да може САЩ да изградят кохерентна стратегия. "Най-добрата стратегия за Китай, смятам, е тази, която събира всички наши - или поне тези, които сме свикнали да са наши - съюзници около една позиция", смята Байдън. Един от основните приоритети през първите седмици на управлението му е повторното сближаване с традиционните съюзници на САЩ. Остава да видим кога ще се случи това и каква цена ще платят технологичните гиганти.

Вашингтон взима на мушка техгигантите

САЩ се опитват да ограничат размаха на своите технологични лидери. След вербалните заплахи на Белия дом през последните няколко години вече се преминава към действия - Министерството на правосъдието в съюз с няколко щата започна дело срещу Alphabet през октомври, като я обвинява, че защитава незаконно господството си в онлайн търсенето.

Преди дни Белият дом, подкрепен от 46 щата, заведе антитръстово дело срещу Facebook, като крайната му цел е да накара компанията да се раздели с две от звената си - Instagram и WhatsApp. Тезата на правителството е, че с масовото изкупуване на компании в зародиш на непазарни цени Facebook убива своята потенциална конкуренция.

Политиците от двете страни на Атлантика са единодушни, че е нужна реформа на антитръстовото законодателство, което да отчита ефектите от продължаващото разрастване на технологичните лидери.

Европа не може да се нарече люлка на технологиите. Но водещи страни в ЕС искат повече от парите, които световните техлидери от САЩ и Азия правят на тяхна територия. И задаващият се дигитален данъчен сблъсък между силите от двете страни на Атлантика може да доведе до ескалацията на търговската война, продължаваща вече няколко години.

При сегашното ниво на протекционизъм в САЩ, което няма сигнали да се промени сериозно при новата администрация на Джо Байдън в Белия дом, подобен данък няма как да остане без ответна реакция, въпреки че Вашингтон също е взел на мушка технологичните си гиганти. Брюксел осъзнава това и протяга ръка за ново всеобхватно партньорство с Америка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал