Корпоративна Франция се освободи от оковите си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Корпоративна Франция се освободи от оковите си

Компанията за управление на отпадъци и води Veolia се опитва да придобие конкурентната Suez, която упорито се противопоставя.

Корпоративна Франция се освободи от оковите си

Най-добрите френски фирми се отърсиха от вниманието на политиците и процъфтяха

The Economist
4316 прочитания

Компанията за управление на отпадъци и води Veolia се опитва да придобие конкурентната Suez, която упорито се противопоставя.

© Reuters


Ако вечерните партита бяха разрешени в карантинирана Франция, не е трудно да отгатнем какво би развълнувало богатия парижки елит. В продължение на месеци банкери, политици и други безбожници вземат страна в корпоративна битка, която изправя една срещу друга две вековни фирми. Компанията за управление на отпадъци и води Veolia се опитва да придобие конкурента Suez, която упорито се противопоставя.

Предложената сделка е затънала в правни спорове, обвинения в заседателната зала и интриги на министри. Полза от нея могат да извлекат тези, които виждат френския бизнес като продукт на дирижирана тенденция от политиците да оформят частния сектор в полза на обществения. Погледнете обаче към френския бизнес пейзаж и стереотипът вече няма да е актуален. Много френски фирми се превърнаха в световни лидери далеч от хватката на политиците. Дали това е благодарение на вниманието на избраните длъжностни лица или въпреки това?

Политиката все още е от значение

Грозната свада между Veolia и Suez показва, че политиката все още е от значение в парижките бизнес среди. Предвид факта, че и двете предлагат същите екологични услуги на клиенти по света, обединението им отдавна е под въпрос. Veolia вече е придобила около една трета от акциите на конкурента си, а всяка страна е спечелила членове на влиятелни групи, за да приведе аргументи в своя полза. Тяхното намерение не е да убедят акционерите в предимствата на сделката, както е във Великобритания или Америка. А по-скоро да убедят политиците, чието съгласие е ключово и които са важна аудитория. За Veolia и Suez се говори, че бивш писател на речи за президента Еманюел Макрон лобира за тях. Предвид необходимите правни оспорвания и регулаторни решения резултатът ще бъде неизвестен с месеци. Малцина смятат, че той ще зависи от търговския потенциал на сделката.

Ново поколение компании

Подобна интрига би зарадвала френския бизнес елит. Сега такава няма. Появи се ново поколение фирми - погледнете към компаниите на първите места в борсовия индекс CAC 40 във Франция. Преди две десетилетия корпоративният свят беше доминиран от компании в сектори, в които връзките с правителството са от значение, като например телекоми, комунални услуги или банкиране. Шефовете на France Télécom и BNBParibas са бивши министерски съветници. В повечето случаи те са завършили Националното училище за администрация (École Nationale d'Administration).

Препускаме бързо напред до днес и в CAC 40 доминират компании с по-малка полза от политически връзки. Най-ярките звезди на индекса са луксозни гиганти като LVMH (на популярната марка Louis Vuitton), Kering (Gucci) и Hermès; козметичната фирма L'Oréal; производителят на лекарства Sanofi и много други индустриални гиганти. Да продаваш чанти и грижа за кожата на млади китайски професионалисти е глобална надпревара, в която френските фирми превъзхождат останалите благодарение на компетентното им управление. По-малко познатите, но еднакво проницателни компании като Schneider Electric, която е специалист в оборудването за управление на енергия, са надминали американските си конкуренти 3m и General Electric и европейските Siemens и ABB. Инвестиралите в химическата Air Liquide се наслаждават на по-голяма възвръщаемост в сравнение с тези, вложили средства в германската BASF или американската DuPont. Рекламната група Publicis струва близо три пъти повече, отколкото през 2000 г., докато конкурентите й като WPP във Великобритания и Omnicom в Америка са загубили пазарна стойност. Френско-италианската фирма EssilorLuxottica е най-големият доставчик на очила в света.

Още по-показателно е, че някои фирми започват да просперират, след като са се измъкнали от оковите на правителството. Петролният и газов гигант Total преди струваше колкото частица от BP или Royal Dutch Shell. Когато се отдалечи от властта след приватизацията през 1992 г., тя настигна капитализациите на своите европейски конкуренти. Пазарната стойност на авиокосмическата фирма Safran се увеличи 14 пъти за две десетилетия, след като държавата продаде дела си в нея. Airbus изпревари американския си конкурент Boeing, защото политическата намеса (от многото европейски правителства, които го основаха) намаля.

Днес политическите съюзници имат по-малка тежест, отколкото преди. Според инвестиционната банка Morgan Stanley над 70% от приходите на големите френски фирми идват от чужбина, където френските политици нямат голяма власт. Повечето критични за компаниите регулации се правят на местно ниво, където регулаторите и шефовете ги няма в заседателни зали. Много от тях се извършват също така от европейски или световни контролни органи.

Това не означава, че големите фирми и политиците странят едни от други. Френският министър на външните работи наскоро се намеси в придобиването на американската компания за бижута Tiffany от LMVH по учудващ начин и в полза на френския луксозен шампион. Но прекият надзор се превръща в тежест. Френските власти са акционер в Renault и през 2019 г. се справиха неумело с предложеното сливане с италианско-американския конкурент Fiat Chrysler Automobiles (чийто голям акционер, Exor, притежава дял в компанията майка на The Economist).

И недостатъците

Корпоративна Франция има много недостатъци. Тя няма технологични гиганти, които да съответстват на Google или Amazon. Много големи компании с малко държавни връзки като хотелската верига Accor и търговеца на дребно Carrefour определено са обикновени. Индексът CAC 40 изоставаше зад европейските и американските си еквиваленти дори преди COVID-19 да удари силно френската икономика. По-малките й фирми бледнеят в сравнение с малките и средните предприятия в Германия. А френските политици, макар вече да не са някогашните генерални диригенти, все още се борят за национални (или европейски) шампиони, за да се справят с китайските съперници. Те гледат неодобрително на вражеските придобивания - чиято основна цел е да изострят умовете на мениджърите им, което е една от причините сделката Veolia - Suez да среща сериозни проблеми.

Това е жалко. Само попитайте акционерите на Danone. Нежеланото предложение на PepsiCo за Danone е осуетено от френските власти през 2005 г., защото производството на йогурт е стратегическа индустрия. Американската фирма продължи по своя път и оттогава реализира печалби за своите акционери. А междувременно тези на Danone трябваше да преглътнат далеч по-малката възвръщаемост.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Ако вечерните партита бяха разрешени в карантинирана Франция, не е трудно да отгатнем какво би развълнувало богатия парижки елит. В продължение на месеци банкери, политици и други безбожници вземат страна в корпоративна битка, която изправя една срещу друга две вековни фирми. Компанията за управление на отпадъци и води Veolia се опитва да придобие конкурента Suez, която упорито се противопоставя.

Предложената сделка е затънала в правни спорове, обвинения в заседателната зала и интриги на министри. Полза от нея могат да извлекат тези, които виждат френския бизнес като продукт на дирижирана тенденция от политиците да оформят частния сектор в полза на обществения. Погледнете обаче към френския бизнес пейзаж и стереотипът вече няма да е актуален. Много френски фирми се превърнаха в световни лидери далеч от хватката на политиците. Дали това е благодарение на вниманието на избраните длъжностни лица или въпреки това?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    xyl1462697396496341 avatar :-P
    Lubomir Gavrilov

    Стига с тия акционери бе! Тези статии ги пробутвайте на британците. Тъкмо им гледаме сеира. Седнали сме на трибуните и чакаме съдията да свири началото. На първи януари.

  • 2
    geordgeo avatar :-?
    geordgeo

    Акционери, дивиденти, растежи, аман... Целия свят яко пропада с гоненето на печалба за акционерите от фирмите и корпорациите. И ще платим висока цена заради лакомията на шепа хора...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK