- Варненският търговец и преработвател на белени семки е сред най-бързо растящите през 2019 г. с 55% увеличение на приходите.
- Компанията продължава да инвестира в разширяване на мощностите и планира навлизане в нови сегменти.
- Въпреки корона кризата "Меджик флейм" очаква ръст на приходите през 2020 г. и старт на поредната производствена линия в завода.
Двоен ръст на приходите, шесторен на печалбата и три пъти повече заети. Числата са на варненския търговец на белени слънчогледови семки "Меджик флейм" и са постигнати за последните три години. А обяснението: преминаване от сделки със селскостопанска продукция към преработка. През инвестициите в нови мощности и износът през 2019 г. "Меджик флейм" постига 55% ръст на продажбите до близо 132 млн. лв. приходи и печалба от 6.3 млн. лв., генерирана от 200 души персонал. Така компанията намира място сред най-големите 200 в страната в тазгодишното издание на класацията "Капитал 100", която подрежда местните корпоративни лидери, както и сред водещите 20 в сектор селско стопанство. През есента на тази година компанията се договори да купи и друг участник на слънчогледовия пазар - "Клас олио", като добричката фабрика има годишен оборот от около 80 млн. лв.
Магията на растежа явно ще продължи. Макар че корона кризата масово забави тазгодишните планове на фирмите в индустриалния сектор, амбициите на компанията включват разширяване на съществуващото производство и навлизане на нови пазари - за лавандулово масло и царевица.
С рамо от Glencore
Началото на "Меджик флейм" е обвързано с влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. - стъпка, която дава на собственика Едуард Багдасарян по-добра картина за бъдещето в страната. Фирмата е регистрирана в партньорство с Иванка Занева, която през 2015 г. продава дела си на Багдасарян и остава като търговски директор в компанията.
"От 2007 до 2012 г. бяхме подизпълнители само на Glencore. Те осигуряваха средствата, а ние - стоката, логистиката, товаренето на корабите. Така се научихме да работим в корпоративна среда", казва Едуард Багдасарян пред "Капитал". От страницата на компанията става ясно, че фирмата още работи с Glencore, но и с други големи компании като швейцарския дистрибутор на торове и зърно Ameropa, американската Cargill и други.
През годините предприемачът наблюдава с интерес трансформацията на българската икономика от износ на суровини към индустриализацията и изместването към търговия с продукти с по-висока добавена стойност. Най-търгуваните от "Меджик флейм" стоки са слънчогледа, царевицата и пшеницата и компанията решава да започне с дълбочинна преработка на слънчоглед, която изглежда най-постижима като технология.
Така през 2017 г. стартира първата преработвателна линия за белене на маслодаен слънчоглед в квартал "Рилци", град Добрич, с 30 служители. "След шест месеца достигнахме максималния капацитет. Търсенето беше повече от възможностите ни", казва Багдасарян. Затова през ноември разширява допълнително производствените мощности с още една линия, а година по-късно - с трета.
Миналата година компанията придобива два съседни парцела, което увеличава общата площ на производството до 24 дка. Идеята е на новата площ да бъде изградена четвъртата производствена линия на "Меджик флейм", която да заработи през септември 2020 г. и така обемът да достигне 7 хил. тона белена ядка месечно. Коронавирусът обаче обърква плановете на фирмата. "Имаше забавяне по линия на финансирането и плановете за покупка на машини и оборудване. Купуваме основно от Германия, но тъй като големите заводи прекъснаха работа, сега не сме сигурни дали ще стартираме новата линия през тази или следващата година. Планирано е, но ще има забавяне", казва Багдасарян.
Сега дейността на фирмата клони повече към индустрията, отколкото търговията, и именно от преструктурирането и продължаващото разширяване на производството идва двуцифреният ръст на компанията през последните години - от 61.8 млн. лв. оборот в началото на инвестиционната програма през 2017 г. до 131.8 млн. лв. миналата година. По-високата добавена стойност на продукцията увеличава още по-бързо печалбата - от малко над един милион преди три години до близо 6.3 млн. лв. през 2019 г.
Според фирмата плюс на българския слънчоглед е високата масленост, което позволява широко приложение в хранителната индустрия. А глобалното търсене расте заради големия консуматор на маслодаен слънчоглед - производителите на биодизел и олио за биодизел. "От там идва и покачването на цената", посочва Едуард Багдасарян.
Плодовете на слънчогледа
Асортиментът на компанията включва четири продукта - белени слънчогледови семки, обработени механично и с 99.9% чистота, слънчогледов чипс (начупена ядка) с 99% чистота, слънчогледови люспи, екобрикети и пелети от люспите. Дружеството предлага и логистиката по доставка на стоката, като за целта разполага със собствен автопарк от 26 камиона и с амбиции числото да достигне 50 до 2023 г. От страницата на фирмата става ясно, че компанията продължава да се занимава с търговия и със стоки, различни от слънчогледови семки - като пшеница, ечемик, царевица, но фокусът се измества във все по-голяма степен към собствено производство.
"Меджик флейм" купува бункерен слънчоглед директно от 200-250 малки и големи земеделски производители. Годишно обемите достигат общо 150 хил. т, които след закупуване преминават през почистване, калибриране, белене, фотосортиране и пакетиране.
Слънчогледовите семки преминават през механична обработка и постигат 99.9% чистота. Част от тях се продават като чипс (начупена ядка) без примеси. Качеството се проверява непрестанно от лабораторията на фирмата, която взима проби на всеки час от различни точки от производството и анализира пожълтяване, окисляване, начупване. Изискванията за качеството са нужни, за да бъде продукцията на "Меджик флейм" в линия с международните стандарти за безопасност при преработка на храни на сертификатите IFS, HACCP, ISO 22000.
"Изнасяме полуфабрикат. Нашата стока обикновено отива в чужди хлебозаводи, фабрики за добавки, за животинска храна, фуражни заводи. А те го обединяват с други продукти, за да стигнат до крайния продукт. На финала 80% от ядката отива директно за човешка консумация", казва Багдасарян.
От друга страна, от завода идват и технологични отпадъци - люспите на семките, които могат да се използват за фураж в животновъдството. Голям потребител в този сегмент е Великобритания. Но при няколко хиляди тона слънчогледови семки годишно, това са много люспи. "Люспата е около 20-25% от цялото съдържание на една семка. Твърде обемисто е за продажба - трудно се товари на кораб, на камион", посочва Багдасарян. Затова те се пресоват и продават като пелети и брикети - евтино екогориво за битови и производствени нужди, заместител на въглищата, течното гориво, дървените брикети. По сметките на "Меджик флейм" един тон екобрикети от слънчогледови люспи се равнява на 1.4 тона брикети от кафяви въглища и 1.9 тона дърва.
Около 80% от продукта компанията продава под формата на пелети за индустриални потребители като топлоелектрически централи, а останалите като брикети за отопление на домакинствата.
За целта фирмата разполага с три преси с общ капацитет 400 тона месечно, а през 2017 г. компанията придобива складова база с капацитет на съхранение 3 хил. т брикети в близост до варненската Западна индустриална зона. Фирмата предлага пакети по 20 и по 1000 кг и продава както на вътрешния пазар, така и на външния - Румъния и Франция.
Плановете напред
В момента компанията довършва и база с четири склада за зърно, всеки с капацитет 35 хил. т, в местността Побити камъни край Варна. Вместимостта на изградените съоръжения вече достига 100 хил.т, а очакванията са догодина базата да бъде завършена. Планове има и за изграждането на силозно стопанство към завода в Рилци, но инвестициите засега се насочват приоритетно към нови производствени линии. "Трябват ни машини за преработка, а не за съхранение", казва Багдасарян.
Тази година пък е първата добивна за нов пазар на компанията - производството на лавандулово масло. Вече трета година "Меджик флейм" отглежда лавандула на 1400 дка наета земя. "Беше интересно, защото България беше най-големият износител на лавандулово масло в света", казва Багдасарян. "В този сектор цените паднаха, защото се стигна до свръхпроизводство, но сме оптимисти", допълва той. В бъдеще плановете са насажденията под аренда да достигнат 5000 дка, но също така да се отглеждат и други култури като слънчоглед и пшеница.
А в момента тече одит на друг проект - дълбочинна преработка на царевица, като идеята е суровината да се купува от земеделски производители, а компанията да я обработва. Резултатът най-често е предназначен за хранителната промишленост под формата на глюкозни сиропи или царевично нишесте например. "Дълбочинната преработка на царевица е сложна, защото включва химичен процес. Не е само физически както при слънчогледа", казва собственикът. От думите на Багдасарян става ясно, че одитът е първата стъпка, за да потърси компанията финансиране. А от там нататък от покупката на първата машина до откриването на новия завод ще минат минимум три години.
Не само че не съкратихме хора, но и наехме нови
Едуард Багдасарян, собственик на "Меджик флейм"
Какво промени коронавирусът за фирмата?
Хората се страхуваха да работят. И ние се притеснихме. Купихме собствени тестове и тествахме редовно персонала - на 15-20 дена, със съдействието на РЗИ - Добрич, които осигуриха нужните тестове за целия персонал на фирмата. Целта беше да идентифицираме заразен достатъчно рано, за да не зарази останалите ни служители. Рискът при нас беше, че заразяването на няколко човека може да достигне цели смени от служители, което щеше да означава, че няма да можем да изпълним договорите с европейски контрагенти. В такъв случай щяхме да понесем големи неустойки. Но за щастие всичко беше наред. В Добрич и Варна не се разпространи силно болестта. Не само че не съкратихме хора, но и наехме нови с идеята да заместят служител, ако се разболее.
Срещнахте ли трудности с транспорта по време на извънредното положение в България и Европа?
Нямахме никакви проблеми. Транспортът беше много добре организиран и не сме имали забавяне, не са ни спирали по пътя. Стигали сме до Германия, Дания, Холандия. Дори мога да кажа, че на моменти камионите ни пристигаха по-бързо, отколкото преди COVID-19. С вътрешния транспорт също не сме имали проблеми.
А други предизвикателства?
По-скоро наши контрагенти имаха проблеми, защото купувачите ни продават на крайни клиенти. Фактът, че в Европа затвориха училища, учреждения, малки пекарни, които са хиляди в Германия, беше основният проблем. От там дойде забавата на изпълнението на наши поръчки. Около 20% от това ще се отрази в бъдещите месеци, но вече се нормализира средата.
Предизвикателство беше и забавянето от страна на банките в България. Досега те ни смятаха за устойчиви и затова предоставяха финансиране. Но след разпространението на COVID-19 започват да проверяват доколко сме устойчиви и в кризата. От там дойде забавяне на дейността.
- Варненският търговец и преработвател на белени семки е сред най-бързо растящите през 2019 г. с 55% увеличение на приходите.
- Компанията продължава да инвестира в разширяване на мощностите и планира навлизане в нови сегменти.
- Въпреки корона кризата "Меджик флейм" очаква ръст на приходите през 2020 г. и старт на поредната производствена линия в завода.
22 коментара
Евала, така и трябва!
Къде ли щеше да е БГ агроскетор, ако не бяха комунистите?!? 45 и повече години хунвейбинщина ... Дай Боже повече предприемачи в този скетор. БГ има много преимущества и земеделието и последваща преработка може да промени цялата картинка.
До коментар [#2] от "misho73":
Щяхме да сме долу горе на същото ниво , което сме и сега , а ние сме на абсолютният максимум , който може земята и климата да ни даде като продукция и технологии разбира се, повече стока няма как да бъде изкарана от нашата територия освен , ако няма пробив в технологиите или не започнем да сеем ГМО , имаме резерви единствено в овощарството , но там причината е липсата на работници . Сектора където имаме изоставане от оптимума , но като гледам се работи сериозно и статията е показателна за 3-4 години колко е направила само тази фирма е обработвателната промишленст, с тези темпове до 5-6 години ще наваксаме и в този сектор , и ще обработваме в голяма степен това което произвеждаме . Може да се каже , че щетите нанесени от комунистите в сектор земеделие са преодолени , просто загубихме едни 75 години ненужно лутане .
Ха сега де, едните ревът държавата да им "сипва" 60/40 и си "правят устата" за 80/20, а този си работи без проблеми ни с транспорта, ни с персонала, че дори "дърпа напред и нагоре".
Цялата работа идва от акъла.
До коментар [#4] от "gost22":
Глупаво е да се слагат всички под един знаменател. Когато държавата забрани ходенето в ресторанти, ресторантьорите как да дръпнат "напред и нагоре" ? Тук е ролята на държавата, да подпомогне точно тези бизнеси които могат да фалират. Защото след кризата ресторанти пак ще има но ще трябва да мината години докато сектора се възстанови. От това губят собствениците, държавата и работниците.
До коментар [#3] от "Kalinoff Ivan":
Не нямаше да сме на същото ниво и както казва Мишо българският агро-сектор щеше да е в пъти по-голям и по-развит. И статията точно това казва. 99% от българското земеделие работи с ниска добавена стойност, като само изнася сурова продукция. Статията показва, че когато една фирма внедри технология печалбата и скача с 300% за 3 години (с всички плюсове за държавата - данъци и работни места)
И както разбирам експертизата на тази фирма да успее да го направи е защото дълги години са работили за "Гленкор" и са се научили. За съжаление такива фирми са единици в България.
Това е бъдещето на България - да работим с западните фирми за да придобием експертиза и да развием собствената си промишленост.
За съжаление както казва Мишо огромно време е загубено.
До коментар [#5] от "iak":
Верно ли? Ресторантите си имат активи дето да ги спасят, просто акъла е малко, щото повечето ресторанти са... абе не са точно ресторанти и не се издържат точно от ресторантьорство.
И да си знаеш, никой не е твърде голям за да фалира. Държавата им била забранила, юнако, ако този вирус беше малко по-смъртоносен, хората сами щяха да се ограничат от много повече неща без да чакат държавата да им ги забранява. Истината е, че тези са некадърни, а некадърниците винаги искат държавна цица. Аре бонус: в България има един от най-бързите, масови интернети в света. В същата тази България, има повече автомобили на глава отколкото в някои развити държави. В момента нямаме зима и сняг, та и велосипедите и "скутерчетата" вършат работа. Обаче в същата тази държава, голяма част от "чорбаджиите" са далавераджии, които нямат акъл да съберат 2+2 и ей ти я кризата с фалити и спасяване...
Факти: иска се държавна помощ (пари) и никой не иска по-бързи процедури за промяна на статут и узаконяване на превозни средства за търговски дейности. Дори тасиджиите искат държавата да им вдигне тарифите, вместо хората да искат отново "КООП-такси" (или Юбер).
Кризата е в акъла, а не във вируса.
До коментар [#7] от "gost22":
Не знам защо, но звучиш много озлобено? Не всички българи са крадци и не всички ресторантьори са "чорбаджии", каквото и да значи това. Глупаво е да оставиш цял сектор да фалира заради .......не знам какво? В един среден ресторант в България има 15- тина човека дневен персонал, Готвачи, помощници в кухнята, сервитьори, управител и хигиенистки. Когато държавата ги затвори, какво става с тези хора? Какво става с наема който ресторанта плаща на собственика на имота? Да имат 10,20,30 % доставки но това не може да ги спаси от фалит. Колко време могат да изкарат така и от какво ще се издържат? От тук и никакви данъци и осигуровки за държавата (нас). На държавата това и е работата - да помага в такива моменти. После тя ще си вземе парите. Между другото това го правят в целия свят включително и в САЩ и в Германия. Ама ние ще гоним............... чорбаджиите ?
До коментар [#8] от "iak":
Калпазаните точно в този сектор са двойно на нормалните. А да, и точно калпазаните се уреждат, та е хубаво някак си да се поразредят, а държавната помощ ще е като да гасиш огън с бензин. Пак да наблегна, че искат помощи в кинти, а не в улеснени процедури и възможности за по-лесна работа — сигурен белег, че не се издържат от ресторантьорство.
Точно като таксиджиите — искат високи цени с монопол, а не повече възможности да се конкурират. Що не искат рейтинг на такситата като юберите, а?
По делата ще ги познаете...
До коментар [#5] от "iak":
Щото на този в статията, крайните клиенти не са ресторанти и подобните дето са затворени, а? Ма човека диверсифицира истински, а не да се тръшка, че държавата си пазела населението и трябва да му сипе от държавната каца в копанката... А диверсифицира, щото това му е основния бизнес, а не е перачница (и продавачница на едни забранени субстанции) и няма как да скатава оборота както при хотелите, ресторантите и дискотеките. Може би заради това не чака на 60/40, а си назначава хора в резерв... Пример да имаш, за нЕкой ресторант, дето в началото на кризата да е купил коли на сервитьорите и да ги обучавал за доставки, ако ситуацията загрубее? И ако нямаш пример, що толкоз народ не се е сетил да се подсигури? Моя отговор на въпросите го написах...