Кризата не е спряла иновациите в българската икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кризата не е спряла иновациите в българската икономика

Кризата не е спряла иновациите в българската икономика

Докладът "Иновации.БГ 2020" показва и ускорена трансформация на някои процеси, но България остава скромен представител в този сегмент

Мара Георгиева
6400 прочитания

© Надежда Чипева


През последната година, във време на COVID пандемия, около 58% от фирмите в страната са въвели в действие някаква иновация, а малко над 30% от останалите планират да започнат подобен проект през 2021. Това констатира традиционният доклад "Иновации.БГ 2020" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.

Ако всички намерения се осъществят, 70.4% от предприятията ще осъществят иновации през 2020-2021 г., което съвпада с данните от предишната глобална финансова криза. Тогава около 71% от българските предприятия въведоха иновации през 2009 г. срещу 35% в предкризисната 2006 г., отчита докладът.

"Разбира се, двете кризи са много различни. Шокът от първата повлия първо на търсенето и едва след това върху предлагането, а домино ефектът се разпространи през финансовите връзки между предприятията. Сегашната криза първо засегна пряко предлагането, като просто го преустанови - затворени бяха магазини и предприятия, и едва по-късно шокът оказа влияние върху търсенето", коментира за "Капитал" доц. Тодор Ялъмов от СУ "Св. Кл. Охридски" - едни от авторите на "Иновации.БГ 2020".

Продажби онлайн

Пандемията доведе до структурни промени в търсенето - потреблението в ресторантите например беше заменено с потребление у дома, което увеличи оборотите на търговските вериги и онлайн поръчките. Нарасна онлайн търсенето и на дрехи и обувки за сметка на пазаруването във физически обекти. В резултат на тези нови нагласи над 10% от предприятията са въвели онлайн продажби през 2020 г., а още 5.6% планират да започнат да правят това през 2021. На фона на 8.16% от компаниите, продаващи през свой уебсайт или мобилно приложение през 2019 г. (по данни на Европейското дигитално табло, което не включва микропредприятията), това е много сериозен ръст, обобщава "Иновации.БГ 2020". В отговор на кризата част от фирмите пък са въвели други промени в продажбите - например плащания с карти или включване в мрежи за продажби и доставки, управлявани от други компании.

Нови продукти

Близо шест процента от всички компании в страната са предложили нови продукти през 2020, като най-масовите са свързани с противодействие на пандемията - маски, защитни облекла и шлемове, специални платове.

"Иновативни фирми в текстилния бранш като "Мак" - Габрово, и "Аглика трейд" - Велико Търново, разработиха и изпитаха нови материи, необходими за изработката на специални защитни облекла. В някои случаи времето за реакцията и разработването на прототипите беше по-малко от две седмици от първия обявен случай на заразен с COVID-19", отбелязва доц. Тодор Ялъмов. За много компании в шивашката индустрия производството на маските и защитните облекла замести успешно другите им продукти, чиито поръчки бяха отказвани. В резултат на рязко повишеното търсене в тази пазарна ниша влязоха много нови за сектора фирми, както и оперни театри и индивидуални дизайнери.

Други продукти, чието търсене се увеличи значително през 2020, са дезинфектанти, перилни препарати, хранителни добавки, пробиотици и имуностимуланти. "Един от най-големите производители и иноватори в областта на личната хигиена и почистване в България - "Фикосота", отбеляза растеж на продажбите си подобно на предишната криза и продължава да изнася на пазари на всички континенти", дава примери докладът.

"Това е повтарящ се модел - българските иновативни компании всъщност печелят от кризите в международен аспект. Българското правителство трябва да успява да разпознава подобни тенденции и да ги подкрепя, за да усили техния положителен ефект върху икономиката на страната. Вместо това то, изглежда, избра политика на "подкрепа за всички". Макар това да е оправдано заради ликвидните проблеми на предприятията в резултат на кризата, подобни мерки трябва да са внимателно калибрирани, за да избегнат подкрепа за пазарно неефективни компании и особено за такива, които рутинно избягват плащането на данъци", коментира доц. Тодор Ялъмов.

Нещо повече - правителството трансформира средства от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" в "подкрепа за всички". В средносрочен период подобни решения могат да възпрепятстват растежа на иновативните фирми в страната, който би могъл да има по-благоприятен ефект върху икономиката през по-голяма и по-високо платена заетост, обобщава "Иновации.БГ 2020".

Въпреки високата честота на продуктовите иновации тяхната степен на новост не е висока. Около 80% от продуктите през 2020 са нови за фирмата или за страната, но не и за международните пазари. Има български предприятия, които са международни лидери в своите пазари и всеки нов техен продукт е световна иновация, но зад това по-скоро се крият по-дълго подготвяни нововъведения, чието пускане на пазара просто е съвпаднало с кризата, обобщава докладът.

Увеличена автоматизация

В година на пандемия само около 2% от фирмите са изпълнили проекти, свързани с увеличена автоматизация - например интеграция на модули за куриерски фирми в електронните магазини на компаниите, за да се обработват по-ефективно увеличените поръчки онлайн. Вероятно някои дружества включват в тази група и промяната на системите за онлайн продажби, за да отговарят на Наредба №18, която така и не влезе в сила.

В тази категория влизат и предприятията, които са внедрили нови роботи по време на кризата. По данни на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА) в България има около 4-5 фирми, които произвеждат нови или рециклират употребявани роботи, като ги препрограмират. Най-големите износители на роботи са "Спесима" и "Милара" (военни роботи за армията на САЩ), посочва докладът. При последното преброяване от ПАРА са установили 24 компании, които разработват роботи, автономни системи или софтуер и компоненти за тях.

Промени в маркетинга

Маркетингови иновации през последната година са въвели 26% от предприятиятa. Около една четвърт от тях са ги направили като реакция на кризата, докато останалите са ги планирали от по-рано. Около 9% от фирмите са реализирали значителни изменения в дизайна и/или опаковката на продуктите. Останалата част от маркетинговите иновации се дължи на значително променените методи за продажба и разпространение на продуктите, в т.ч. и нови онлайн магазини.

Новите маркетингови иновации са предимно дигитални - услуги като Google My Business в полза на маркетирането на физически обекти, поддържане на страници във Facebook, Instagram, Pinterest и т.н. Все по-често фирмите се замислят за създаването и на собствено приложение за телефон, посочва "Иновации. БГ 2020".

Организационни новости

Организационни иновации през последната година са направили 44% от предприятията. От тях 12.2% са въвели нови или значително усъвършенствани управленски методи и системи - например за управление на ресурсите на предприятието (ERP), за управление на взаимоотношенията с клиентите (CRM), за управление на качеството, на складовете или на поръчките и доставките и др.

Останалата част до 44% се дължи на промяна на процеса на работа на служителите заради кризата от COVID-19 (хоум офис, внедрени облачни технологии, усъвършенствани стандарти, свързани със санитарните изисквания, но също и работа на смени и съкратено работно време), както и на промени, произтичащи от въвеждането на нови технологии, преструктуриране, организация на продажбите.

Един интересен пример на организационна иновация, осъществена в големите магазини за дрехи и обувки в САЩ, но индуцирана от световна българска продуктова иновация (разработена от "Датекс"), е превръщането на всички или почти всички консултанти в магазините в продавачи чрез трансформацията на телефона в POS терминал, обобщава докладът.

Зелени иновации

Около 12% от всички фирми са внедрили зелени иновации през 2020 г. Те водят до намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда, ефективно използване на природните ресурси, енергийна ефективност. Тяхна цел е също използването на ВЕИ, рециклирането на отпадъци и безотпадни технологии, внедряването на екологични стандарти.

"По-големите предприятия са както по-големи замърсители, така и по-големи инвеститори в зелени иновации, включително поради по-лесната им възвращаемост. България все повече се интегрира в европейската кръгова икономика. Изграждат се нови заводи за рециклиране - от дрехи, през автомобилни гуми до стъкло и метал, които в определени отношения поставят страната ни на челно място в Европейския съюз - например по рециклиране на пластмаса. Развиват се нови бизнес модели - например "Ремикс" и "Мания", основани на кръговата икономика", обобщава проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации".

Според доклада зеленият пакт създава възможност за България да инвестира в екологични иновации, излизайки постепенно от въглищно интензивната енергетика. Много е възможно именно зелените иновации, изисквани от регулациите на Европейския съюз, да осигурят нов тласък на процесните и продуктовите нововъведения в страната, обобщават авторите.

През последната година, във време на COVID пандемия, около 58% от фирмите в страната са въвели в действие някаква иновация, а малко над 30% от останалите планират да започнат подобен проект през 2021. Това констатира традиционният доклад "Иновации.БГ 2020" на фондация "Приложни изследвания и комуникации", оценяващ състоянието и потенциала за нововъведения на българската икономика.

Ако всички намерения се осъществят, 70.4% от предприятията ще осъществят иновации през 2020-2021 г., което съвпада с данните от предишната глобална финансова криза. Тогава около 71% от българските предприятия въведоха иновации през 2009 г. срещу 35% в предкризисната 2006 г., отчита докладът.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    misho73 avatar :-|
    misho73

    ... Най-големите износители на роботи са "Спесима" и "Милара" (военни роботи за армията на САЩ), посочва докладът....

    Интересно! За Датекс също, май имат дистрибутори в по-голяма част от познатия на БГ индустрия страни.

  • 2
    gost22 avatar :-?
    gost22

    Малко са тези с ръст в автоматизацията и скоро ще има "сълзи и сополи". Просто историята с "овцете изядоха хората" се повтаря (в частта от към работна ръка, с бонус, че този път хората са си живи и пазаруват), и който се усети ще "жъне яко" пазарен дял, а който си кара по стария начин ще чака държавата да го спасява, а ние си знаем колко е работа "държавната работа"...

  • 3
    drakon avatar :-|
    Vassil Stoychev

    "Милара" са на път да се превърнат в най-големият български производител на електрокамиони. Това трябва да е новината.

  • 4
    BigMouth avatar :-|
    BigMouth

    Разбрахте ли за скандалната брокерка Бистра М., която се сгодява за свой колега след като забременява, но може да се окаже че ще се омъжи за брата на детето си.

  • 5
    awz04699551 avatar :-|
    Емил

    Е колкото и да я хвалят като фиансов гуру, аз не бих се доверил на такъв човек.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Намери ми наемател

Намери ми наемател

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.