Продажби онлайн

Пандемията доведе до структурни промени в търсенето - потреблението в ресторантите например беше заменено с потребление у дома, което увеличи оборотите на търговските вериги и онлайн поръчките. Нарасна онлайн търсенето и на дрехи и обувки за сметка на пазаруването във физически обекти. В резултат на тези нови нагласи над 10% от предприятията са въвели онлайн продажби през 2020 г., а още 5.6% планират да започнат да правят това през 2021. На фона на 8.16% от компаниите, продаващи през свой уебсайт или мобилно приложение през 2019 г. (по данни на Европейското дигитално табло, което не включва микропредприятията), това е много сериозен ръст, обобщава "Иновации.БГ 2020". В отговор на кризата част от фирмите пък са въвели други промени в продажбите - например плащания с карти или включване в мрежи за продажби и доставки, управлявани от други компании.

Нови продукти

Близо шест процента от всички компании в страната са предложили нови продукти през 2020, като най-масовите са свързани с противодействие на пандемията - маски, защитни облекла и шлемове, специални платове.

"Иновативни фирми в текстилния бранш като "Мак" - Габрово, и "Аглика трейд" - Велико Търново, разработиха и изпитаха нови материи, необходими за изработката на специални защитни облекла. В някои случаи времето за реакцията и разработването на прототипите беше по-малко от две седмици от първия обявен случай на заразен с COVID-19", отбелязва доц. Тодор Ялъмов. За много компании в шивашката индустрия производството на маските и защитните облекла замести успешно другите им продукти, чиито поръчки бяха отказвани. В резултат на рязко повишеното търсене в тази пазарна ниша влязоха много нови за сектора фирми, както и оперни театри и индивидуални дизайнери.

Други продукти, чието търсене се увеличи значително през 2020, са дезинфектанти, перилни препарати, хранителни добавки, пробиотици и имуностимуланти. "Един от най-големите производители и иноватори в областта на личната хигиена и почистване в България - "Фикосота", отбеляза растеж на продажбите си подобно на предишната криза и продължава да изнася на пазари на всички континенти", дава примери докладът.

"Това е повтарящ се модел - българските иновативни компании всъщност печелят от кризите в международен аспект. Българското правителство трябва да успява да разпознава подобни тенденции и да ги подкрепя, за да усили техния положителен ефект върху икономиката на страната. Вместо това то, изглежда, избра политика на "подкрепа за всички". Макар това да е оправдано заради ликвидните проблеми на предприятията в резултат на кризата, подобни мерки трябва да са внимателно калибрирани, за да избегнат подкрепа за пазарно неефективни компании и особено за такива, които рутинно избягват плащането на данъци", коментира доц. Тодор Ялъмов.

Нещо повече - правителството трансформира средства от оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" в "подкрепа за всички". В средносрочен период подобни решения могат да възпрепятстват растежа на иновативните фирми в страната, който би могъл да има по-благоприятен ефект върху икономиката през по-голяма и по-високо платена заетост, обобщава "Иновации.БГ 2020".

Въпреки високата честота на продуктовите иновации тяхната степен на новост не е висока. Около 80% от продуктите през 2020 са нови за фирмата или за страната, но не и за международните пазари. Има български предприятия, които са международни лидери в своите пазари и всеки нов техен продукт е световна иновация, но зад това по-скоро се крият по-дълго подготвяни нововъведения, чието пускане на пазара просто е съвпаднало с кризата, обобщава докладът.

Увеличена автоматизация

В година на пандемия само около 2% от фирмите са изпълнили проекти, свързани с увеличена автоматизация - например интеграция на модули за куриерски фирми в електронните магазини на компаниите, за да се обработват по-ефективно увеличените поръчки онлайн. Вероятно някои дружества включват в тази група и промяната на системите за онлайн продажби, за да отговарят на Наредба №18, която така и не влезе в сила.

В тази категория влизат и предприятията, които са внедрили нови роботи по време на кризата. По данни на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА) в България има около 4-5 фирми, които произвеждат нови или рециклират употребявани роботи, като ги препрограмират. Най-големите износители на роботи са "Спесима" и "Милара" (военни роботи за армията на САЩ), посочва докладът. При последното преброяване от ПАРА са установили 24 компании, които разработват роботи, автономни системи или софтуер и компоненти за тях.

Промени в маркетинга

Маркетингови иновации през последната година са въвели 26% от предприятиятa. Около една четвърт от тях са ги направили като реакция на кризата, докато останалите са ги планирали от по-рано. Около 9% от фирмите са реализирали значителни изменения в дизайна и/или опаковката на продуктите. Останалата част от маркетинговите иновации се дължи на значително променените методи за продажба и разпространение на продуктите, в т.ч. и нови онлайн магазини.

Новите маркетингови иновации са предимно дигитални - услуги като Google My Business в полза на маркетирането на физически обекти, поддържане на страници във Facebook, Instagram, Pinterest и т.н. Все по-често фирмите се замислят за създаването и на собствено приложение за телефон, посочва "Иновации. БГ 2020".

Организационни новости

Организационни иновации през последната година са направили 44% от предприятията. От тях 12.2% са въвели нови или значително усъвършенствани управленски методи и системи - например за управление на ресурсите на предприятието (ERP), за управление на взаимоотношенията с клиентите (CRM), за управление на качеството, на складовете или на поръчките и доставките и др.

Останалата част до 44% се дължи на промяна на процеса на работа на служителите заради кризата от COVID-19 (хоум офис, внедрени облачни технологии, усъвършенствани стандарти, свързани със санитарните изисквания, но също и работа на смени и съкратено работно време), както и на промени, произтичащи от въвеждането на нови технологии, преструктуриране, организация на продажбите.

Един интересен пример на организационна иновация, осъществена в големите магазини за дрехи и обувки в САЩ, но индуцирана от световна българска продуктова иновация (разработена от "Датекс"), е превръщането на всички или почти всички консултанти в магазините в продавачи чрез трансформацията на телефона в POS терминал, обобщава докладът.

Зелени иновации

Около 12% от всички фирми са внедрили зелени иновации през 2020 г. Те водят до намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда, ефективно използване на природните ресурси, енергийна ефективност. Тяхна цел е също използването на ВЕИ, рециклирането на отпадъци и безотпадни технологии, внедряването на екологични стандарти.

"По-големите предприятия са както по-големи замърсители, така и по-големи инвеститори в зелени иновации, включително поради по-лесната им възвращаемост. България все повече се интегрира в европейската кръгова икономика. Изграждат се нови заводи за рециклиране - от дрехи, през автомобилни гуми до стъкло и метал, които в определени отношения поставят страната ни на челно място в Европейския съюз - например по рециклиране на пластмаса. Развиват се нови бизнес модели - например "Ремикс" и "Мания", основани на кръговата икономика", обобщава проф. д-р Теодора Георгиева, председател на експертния съвет по иновации към фондация "Приложни изследвания и комуникации".

Според доклада зеленият пакт създава възможност за България да инвестира в екологични иновации, излизайки постепенно от въглищно интензивната енергетика. Много е възможно именно зелените иновации, изисквани от регулациите на Европейския съюз, да осигурят нов тласък на процесните и продуктовите нововъведения в страната, обобщават авторите.