Зона на раздора
Общият устройствен план на Русе предизвика оживени дискусии и протест заради една от индустриалните зони
- Общият устройствен план на Русе предизвика оживени дискусии и протест малко преди да бъде приет.
- Горещият въпрос се оказа статутът на малка индустриална зона от 640 декара, а опасенията са, че ще има замърсяващи производства.
- В спора беше замесен и проект за инсталация на "Астра биоплант", която според инвеститора няма да отделя миризми или вредни емисии.
Година след като успешно мина през обществено обсъждане и екологична оценка, Общият устройствен план (ОУП) на Русе стана повод за оживени дискусии в общинския съвет и за протест на жителите на близкия град Мартен, преди в крайна сметка да бъде приет. Противно на очакванията, че фокусът ще падне върху това как ще се развива градът и каква среда на живот ще осигури в следващите 10 - 15 години, каквато е основната роля на този документ, горещият въпрос се оказа най-малката индустриална зона - "Тегра". Някога площадка на Комбината за тежко машиностроене (КТМ), днес там работят десетки компании. А основното притеснение е, че новият статут на зоната ще допусне по-замърсяващи производства. В целия спор беше замесен и предложеният от "Астра биоплант" проект за изграждане на инсталация за преработка на отпадни мазнини в биодизел, нищо че съоръжението няма да отделя вредни емисии и миризми.
Чисто или мръсно
Споровете около ОУП се разразиха последните няколко месеца, като общинският съвет веднъж отложи гласуването, но на сесията през ноември документът все пак беше приет.
Ключовият проблем се оказа промененият статут на "Тегра", който според критиците на плана ще отвори вратата за замърсяващи производства на метри от близкия град Мартен. Причината е, че в новия план зоната става "чисто производствена", а не "предимно производствена", както е било досега. Според нормативните документи в предимно производствени зони се допуска строителство на складове, административни, търговски и обслужващи сгради, както и на производства, но без вредни отделяния. За разлика от тях в чисто производствените зони може да се разполагат предприятия на химическата и каучуковата промишленост, варо-бетонови центрове и асфалтови бази и всякакъв вид леярни за черни и цветни метали.
Този вариант на ОУП на практика е внесен от предишната общинска администрация, а причината това да стане е, че в годините назад с подробни устройствени планове в зоната са обособени 11 парцела като чисто производствени - практика, която според критиците на новия ОУП е била на ръба на закона. Затова и идеята е планът сега да отрази реалната ситуация.
Новият статут на практика би позволил в цялата зона да се развиват по-замърсяващи производства. В същото време сегашният кмет Пенчо Милков, който е на поста от една година, като цяло прави заявка да работи за по-чист въздух в града - тема, по която русенци са особено чувствителни. Затова и новата администрация променя първоначалния вариант, като отмества границата на зоната за чисто производство в "Тегра" с няколкостотин метра навътре и определя буферна зона (което също става предмет на спорове в общинския съвет). "Желанието ни беше да се обособи буферна зона със статут "предимно производствена", която да премахва възможността за изграждане на нови замърсяващи предприятия на границата на град Мартен", казаха от общината за "Капитал". Така в крайна сметка "Тегра" става чисто производствена зона с изключение на част от територията откъм Мартен. Според местната администрация това е било единственото възможно решение, което да защити гражданите.
Малка зона, голям проблем
"Вторачването", както го нарича един от експертите на общината, арх. Венцислав Илиев, в един-единствен въпрос, вместо да се обсъждат теми, от които зависи развитието на целия град и общината, изглежда странно. Според него много по-важни въпроси са магистралата Русе - Велико Търново и вторият мост над Дунав, за който Русе се бори, но който може да не се случи.
Исторически погледнато, на територията на КТМ преди са се намирали едни от най-замърсяващите производства. След промените там са създадени нови, по-малки или по-големи предприятия, включително такива, които отговарят на профила за чисто производствени. В момента в "Тегра" работят над 40 фирми, включително търговците на горива "Булмаркет ДМ" и "Полисан", но също и производителят на метални изделия "ТМ-Технолоджи", заводът за изолационни материали "Фибран" и др. Самата зона е с площ 640 дка и е най-малката в Русе - в пъти по-големи са Източната и Западната промишлена зона, където има и много повече заводи.
"Тегра" се намира на 7 км от Русе, но на по-малко от километър от Мартен. Затова и възраженията срещу новия статут на зоната идват именно от жителите на по-малкия град. Според Елеонора Николова, която е бивш кмет на Русе и настоящ общински съветник от местната коалиция Съюз на демократичните сили, по времето на социализма между КТМ и Мартен е имало буферна зона, но след това тя е била изкупена от правоимащи, които са построили "палати" в непосредствена близост до производствената зона и сега те са част от хората, които протестират.
Проект на прицел
Случайно или не тези протести съвпаднаха с подготовката на нов проект в "Тегра". Става дума за изграждането на инсталация за преработка на отпадни мазнини в биодизел, за което "Астра биоплант" подаде инвестиционно намерение през лятото. Според организаторите на протеста това ще доведе до "химически тормоз" над жителите на Мартен и Русе. "Инвестиционното намерение е депозирано надлежно в РИОСВ - Русе, и очаква своето бъдеще, в чиято реализация ще се усвояват отпадъци от животински мазнини от различни краища на света, за да се произвежда биодизел до зеленчуковите градини на мартенчани", твърдят те. Битката срещу проекта се пренесе и във временната комисия, която беше създадена в началото на миналата година за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани със замърсяването на въздуха в Русе, където представители на "Астра биоплант" и на други компании от групата обясняваха на живо каква технология ще се използва, а по-късно дадоха и писмени отговори на въпроси, поставени от "Демократи за силна България".
"Астра биоплант" на практика е най-големият производител на биогорива и вторият по големина производител въобще на горива в страната (след "Лукойл Нефтохим Бургас"). Оборотът ѝ за 2019 г. е 1.9 млрд. лв., а 70 - 80% от продукцията ѝ е за износ. От 2007 г. компанията има рафинерия за биодизел в град Сливо поле, който се намира на 20 км източно от Русе.
Новият завод сега се планира да бъде изграден в зоната до Мартен, където "Астра биоплант" има складово стопанство за масла, а парцели притежават и други компании от групата, включително търговецът на горива "Булмаркет ДМ" и "Порт Булмаркет", която държи пристанището в "Тегра". "КТМ е стара индустриална зона и точно затова сме купували тези терени, за да развиваме производство", каза собственикът на дружеството Станко Станков за "Капитал". Той уточни, че парцелът, върху който се предвижда да бъде изградена инсталацията, се намира в средата на зоната, на около 1.5 км от Мартен, а вредни емисии и миризми няма да има.
Био бъдеще
Самото инвестиционно намерение, което е публично достъпно, също не дава основание за тревога. В момента тече процедура по съгласуване в регионалната екоинспекция, която ще реши дали трябва да се изготви оценка за въздействие върху околната среда и дали проектът в крайна сметка може да се случи.
Компанията предлага да изгради инсталация за преработка на пържилни масла до т.нар. биодизел второ поколение (от кухненски мазнини) с капацитет от 500 тона на ден. Това ще стане на терена в "Тегра", където "Астра биоплант" вече има складово стопанство с резервоари за растителни масла и глицерин. Суровината ще идва по тръбопровод от пристанището на "Порт Булмаркет" и пак по тръбопровод дотам ще стига готовата продукция. На площадката преработката ще се случва в затворени съдове и затова е практически невъзможно да се отделят маслени аерозоли. Единствените емисии ще бъдат парите от котел на природен газ, става ясно от писмените отговори, които компаниите от групата са изпратили до комисията по въздуха.
Възраженията срещу проекта като потенциален замърсител влизат в противоречие с екологичните политики на Европа. "По европейска директива до 2030 г. в горивата трябва да се влагат 3.5% биодизел от второ поколение. Ние сме производител на биодизел и за нас е логично да започнем такова производство", каза Станков.
Инвестицията в новата инсталация ще бъде от порядъка на 6-7 млн. евро и е част от по-мащабните планове на "Астра биоплант" за разширяване на производството. Финансово компанията също се подготвя за това. По-рано миналата година тя увеличи капитала си от 5.5 млн. лв. на 12.6 млн. лв., като използва неразпределената печалба. В Търговския регистър се виждат също вписани залози на предприятието във връзка с два кредита - за 9.3 млн. евро и за 19.6 млн. лв., от Юробанк. Очакванията на компанията са проектът на площадката в "Тегра" да бъде завършен до средата на 2022 г., като оборудването също вече е поръчано. "Ако има проблем с изпълнението на проекта в "Тегра", то просто ще бъде монтирано на друго място", каза Станков. А губещи от това ще бъдат русенци.
