Сделките на 2020: малко и бавни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сделките на 2020: малко и бавни

Двете най-големи сделки - за летище София и бизнеса на CEZ, реално започнаха през 2019 г. и евентуално ще приключат през тази.

Сделките на 2020: малко и бавни

В пандемичната година големите продажби почти замряха, a купувачите продължават да са основно местни

Мария Иванова
5913 прочитания

Двете най-големи сделки - за летище София и бизнеса на CEZ, реално започнаха през 2019 г. и евентуално ще приключат през тази.

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • В пандемичната година големите продажби почти замряха, с едно телевизионно изключение.
  • Купувачи продължават да са основно местни групи.
  • Единствено IT секторът все още привлича западни инвеститори.

Бавно, малко, малки и местни. Поредният слаб сезон за сливанията и придобиванията (M&A) в България не е изненада, а преди COVID-19 просто усили тенденцията нови големи западни инвеститори да поглеждат изключително рядко към българския пазар. Пандемията и ограниченията очаквано удариха спирачка на активността, докато се избистри остротата на удара върху икономиките и бизнеса.

Затова и сделките гиганти за 2020 г. - концесията на летище София и продажбата на българския бизнес на CEZ, всъщност са проточени от предходната година. И в енергийната сфера отново се затвърждава тенденцията на изтегляне на чужд инвеститор и купуване на актива от местна компания. Тази година имаше и доза зрелище - при двете големи телевизии, bTV и "Нова". Първата отскоро е с чешки собственик, а втората до седмици ще се раздели с братя Домусчиеви.

Големите: летище, енергетика и телекомуникации

Според списъка на "Капитал" през изминалата година сделките са около 40, или около два пъти по-малко от обичайните 70-80. Големите от тях отново се броят на пръстите на едната ръка, а най-едрата сделка всъщност е без смяна на собственост. След серия опити да задвижи концесията държавата най-накрая и със спорно решение избра стопанин на летище София - в следващите 35 години столичната аерогара ще бъде управлявана от базирания в Париж инвестиционен фонд Meridiam и строителя Strabag, който участва с 1%. Обединението им SOF Connect всъщност предложи най-ниската оферта за инвестиции и третата по размер на концесионното плащане, а кандидатите с по-щедри предложения без обяснение получиха много ниски технически оценки. Така в крайна сметка държавата ще получи първоначално 281.2 млн. евро и 24.5 млн. евро годишно възнаграждение за срока на концесията, а в следващите 35 години SOF Connect ще инвестира в летището 608 млн. евро - за първоначално обновяване на двата съществуващи терминала, изграждането на трети и впоследствие разрушаване на Терминал 1 и заменянето му с карго терминал плюс покрити паркинги, а в даден момент и хотел. Концесионерът ще подпише договор за мениджмънт за 12 години с летището в Мюнхен като оператор с опция за удължаване. А влизането на частния оператор се очаква тази пролет - най-късно до средата на годината.

Изненадващи решения на държавата и нейните органи бележат и най-голямата реална смяна на собственост на местни активи - с неочакван пирует в края на октомври Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) реши, че отхвърленият от нея точно година по-рано като кандидат "Еврохолд" все пак може да купи бизнеса на CEZ в България. Срещу 335 млн. евро застрахователният и автохолдинг ще придобие "ЧЕЗ Електро", "ЧЕЗ Трейд" и "ЧЕЗ Разпределение". Най-голямата местна енергийна група снабдява с електроенергия над 2 милиона крайни потребители - граждани и фирми, в Западна България. Въпреки зелената светлина от КЗК обаче в момента сделката буксува в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като няма краен срок, в който регулаторът трябва да вземе решението си, нито пък ясни критерии, по които да стане това.

Под знака на изненадата минава и третата най-голяма сделка за 2020 г. - в началото на декември стана ясно, че малко над година след като купиха "Нова телевизия", братята Кирил и Георги Домусчиеви я продават. Новият собственик е регионалната медийна и телекомуникационна група United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners и която миналата година купи БТК. Създадената от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. група активно изкупува активи в региона през последните месеци, а сред интересите ѝ в България също през декември се наредиха и вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски "Телеграф", "Монитор", "Политика", "Меридиан мач" и "Борба". И те, както и сделката за "Нова телевизия", изчакват одобрението на КЗК, което е гарантирано, защото комисията доказано действа с лекота и бързина при сделки с участието на Делян Пеевски и на братята Домусчиеви. Извън тези две придобивания United Group има интерес и към най-големия местен доставчик на телевизия "Булсатком", както и към кабелния оператор "Нет 1".

Самата "Булсатком" е на пазара от години - двамата ѝ основатели активно търсеха инвеститори още през 2018 г. заради проблемите на компанията с изплащането на дълговете ѝ, същото сега правят и новите фондове акционери. Реална промяна се очаква тази година - в началото на декември изтече срокът за подаване на обвързващи оферти, а решение може да се очаква през пролетта. Със сигурност предложение е подал доскорошният най-голям акционер в БТК Спас Русев, а основателят на "Булсатком" Пламен Генчев е упражнил опцията си да изкупи обратно оператора.

Сред големите сделки на годината има и още една енергийна история - срещу около 100 млн. евро австрийската Enery Development, зад която стои сравнително голям световен играч от сектора на възобновяемата енергия - RP Global, придоби най-големия към момента соларен парк в България - в Караджалово, близо до Първомай, с инсталирана мощност 60.4 мегавата. Enery планира да изгради край Хасково най-голямата соларна електроцентрала в Централна и Източна Европа с обща мощност от 400 мегавата, като прогнозната инвестиция в проекта е около 500 млн. лв.

Групата на по-мащабните като стойност придобивания допълва Първа инвестиционна банка (ПИБ). Увеличаването на капитала ѝ с 200 млн. лв., при което като акционери във финансовата институция влязоха държавата и чешкият милиардер Карел Комарек, също беше процес, започнал преди пандемичната 2020 - година по-рано проверката на Европейската централна банка показа, че ПИБ има капиталов недостиг от 263 млн. евро - дупка, която трябваше да бъде запълнена като част от пътя на България към европейския банков съюз и валутния механизъм ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната). Срещу над 136 млн. лв. държавата чрез Българската банка за развитие (ББР) придоби малко под 70% от емисията, или дял от 18.35%. Инвестицията на Карел Комарек е 58.7 млн. лв., срещу които семейната му Valea Foundation взе дял от 7.87% в ПИБ.

Натиснете връзката "Преглед на оригинала", за да заредите изображението в пълен размер
Автор: Капитал

Имоти, храни и технологии

През изминалата година се запази инерцията за имотни сделки, като собствеността си смениха бившият Pfohe Mall във Варна и първият търговски център от този тип извън София - Mall Veliko Tarnovo. Сградите на варненския комплекс бяха купени от ДЗИ, която плати за тях 31.5 млн. лв. на компанията на бившия шеф на пътната агенция Велико Желев "Хидрострой". Няколко месеца преди сделката белгийската финансова група KBC Group, част от която са ДЗИ и ОББ, нае площи и откри център за споделени услуги там. Mall Veliko Tarnovo пък стана част от портфолиото на гръцкия бизнесмен Продромос Мавропулос, който има развити офис проекти в София. Цената не беше обявена, но според независими източници оценката на сградата е от порядъка на 11-12 млн. евро. Нов собственик има и софийският ритейл парк Jumbo Plaza, който беше купен от дружество на акционера във фармацевтичната "Ромфарм къмпани", която е най-голям собственик на земеделска земя в България, Тенчо Шиков. Продавач е инвестиционната компания "Уестан гроут капитал" на Валери Вълчев, която купи парка през 2018 г. за малко под 20 млн. лева, при 7.5% доходност. Сега стойността на прехвърлянето не беше обявена.

В края на годината собствеността си смениха и две емблематични сгради с офис предназначение в центъра на София, на жълтите павета. И тук играчите са познати местни лица. Бившата централа на ДЗИ на бул. "Цар Освободител" 6 беше придобита от компания на Велико Желев срещу 10.85 млн. евро. А централният офис на БНП Париба на "Цар Освободител" 2 стана собственост на държавната ББР, която плати 11 млн. евро за сградата, намираща се в съседство със собствената ѝ централа на ул. "Дякон Игнатий" 1.

В хотелския сегмент, който през 2019 г. беше един от най-активните на пазара, за изминалите 12 месеца имаше само едно разместване - малтийското Sofia Star, част от британската Meridian Leisure Hotels, договори продажбата на столичния Holiday Inn на компания на основателите на "Технополис" Божидар Колев и Тодор Белчев.

Големи парцели за изграждане на логистични мощности около София пък придобиха нидерландско-чешката СТР и българските собственици на "Индустриален парк София-изток".

"От гледна точка на M&A годината беше трудна за почти всички сектори с изключение на IT, енергетика (от възобновяеми източници) и донякъде храните", обяснява директорът в българската консултантска компания Entrea Capital Димитър Узунов.

На практика най-голямата сделка в хранителния сектор в България за годината беше по линия на външно за страната придобиване. В него базираният в Люксембург фонд за дялови инвестиции CVC Capital Partners отправи оферта за купуване на гръцкия хранителен Vivartia Holdings, в чието портфолио е и българската "Обединена млечна компания" (ОМК). Vivartia купи регистрирания в Пловдив производител през 2007 г. за 18.7 млн. евро. Сега CVC оценява гръцкия холдинг на 600 млн. евро и ако се вземе пропорцията на българския бизнес, то неговата оценка би била между 35 и 42 млн. евро.

Две от хранителните сделки за годината пък са свързани с Делян Пеевски. Контролираната от него бивша цигарена фабрика "Благоевград БТ" продаде производителя на млечни продукти с марката Lacrima "Лодис инвест" на собственика на оръжейния търговец "Аполо инженеринг" Муханнед ал Нуаими, а близка до "Еврохолд" мениджърска компания продаде минералната вода "Ком" на свързаната с депутата "Експрес логистика и дистрибуция". Пеевски участва и в една от по-малките имотни сделки за годината - за 2.9 млн. лв. той купи санаториума за белодробни болести във Владая плюс близо 90 декара земи около него от наследниците на създателя д-р Любомир Хаджииванов.

Една от най-бързорастящите големи селскостопански компании, варненският търговец и преработвател на белени семки "Меджик флейм", се договори да придобие друг участник на слънчогледовия пазар - добричката "Клас олио". А онлайн търговецът на хранителни стоки eBag привлече като инвеститор чешкия онлайн супермаркет Rohlik. Срещу 500 хил. евро той взе под 5% дял в българското дружество, но с опция за изкупуването му изцяло в бъдеще.

Традиционно сред активните сектори са и технологиите. А през изминалата година те бяха обект на особен интерес в светлината на пандемията. "Пренасочването на голяма част от търговията и бизнеса в онлайн пространството доведе до почти принудителна дигитализация за много компании. Това обяснява нестихващия интерес към IT/софтуерни компании от страна на инвеститори, за които положителните тенденции се очертава да бъдат по-трайни от първоначалните очаквания", обяснява Димитър Узунов.

Това е и сегментът, в който през последните години е съсредоточена голяма част от скромната група на новите международни стратегически инвеститори в страната. В третата най-голяма сделка за българска софтуерна компания (след Telerik и Dynamo Software) американската Yotpo плати над 37 млн. долара за основаната от Михаил Стойчев и Георги Петров маркетинг платформа SMSBump. Сделката е и най-голямото придобиване на стартъп, в който е инвестирал български фонд за рискови инвестиции - дял в компанията имаше и вторият фонд Eleven.

Придобиването на SMSBump обаче може да отстъпи от третото място още през тази година. Най-голямата българска софтуерна компания по приходи - "Булпрос", води преговори с германската ec4u, като според източници на специализираното издание Mergermarket става въпрос за придобиване на 100% от собствеността.

Междувременно с нови, чуждестранни, собственици вече са водещият доставчик на хостинг в страната "Суперхостинг.БГ" - придобит от европейската технологична група Team.Blue, както и облачният разработчик DataStork, който стана част от портфолиото на британската компания за облачни услуги HeleCloud. Българското дружество за наносателити EnduroSat пък привлече като инвеститор германския фонд Freigeist, който вложи над 1 млн. евро в бизнеса. Няколко седмици по-рано инвестицията си в дружеството на основателя Райчо Райчев увеличи и фондът Neo Ventures на Павел Езекиев. А дялови инвестиции в платформата за електронна търговия CloudCart на братята Николай и Петър Илиеви направиха фондът NV3 ("Ню вижън мениджмънт", третият фонд от екипа на NEVEQ) и медийната група Sportal.

Тази година промяна се чака и в друга подсилена от пандемията компания - куриерската "Спиди", в която мажоритарен дял ще държи френската GeoPost.

Иначе прогнозите за 2021 г. са трудни най-малко заради продължаващата корона криза. Вероятно ще се появят активи, предлагани от собственици в затруднение - като хотели, офиси и други бизнеси, свързани с туризъм и забавления. Мощна вълна от чужди инвеститори обаче едва ли ще ни изненада в годината, в която има парламентарни и президентски избори.

Темата накратко
  • В пандемичната година големите продажби почти замряха, с едно телевизионно изключение.
  • Купувачи продължават да са основно местни групи.
  • Единствено IT секторът все още привлича западни инвеститори.

Бавно, малко, малки и местни. Поредният слаб сезон за сливанията и придобиванията (M&A) в България не е изненада, а преди COVID-19 просто усили тенденцията нови големи западни инвеститори да поглеждат изключително рядко към българския пазар. Пандемията и ограниченията очаквано удариха спирачка на активността, докато се избистри остротата на удара върху икономиките и бизнеса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK