Големите търговци: Промените в Закона за защита на конкуренцията ще влошат бизнес средата

Според членовете на Сдружението за модерна търговия проектът въвежда свръхрегулации и забрани на утвърдени практики

Затрудняване на търговията на дребно и влошаване на бизнес средата. Това ще бъде основен резултат от приемането на предложените изменения и допълнения в Закона за защита на конкуренцията според Сдружението за модерна търговия, което обединява някои от най-големите търговци на дребно в страната.

Основните недостатъци на законопроекта са, че въвежда свръхрегулации и забрани на утвърдени търговски практики (които не са определени като "нелоялни" от законодателството на ЕС), предоставя репресивни свръхправомощия на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), налага непропорционално високи глоби за компаниите и съдържа редица неясни и противоречиви текстове, смятат членовете на сдружението.

Какво се предлага

Проектът за промени в Закона за защита на конкуренцията съдържа редица новости, сред които и създаването на специална глава "Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти", която ще отмени досегашната глава "Злоупотреба с по-силна позиция при договаряне".

Предложенията за промени се позовават на европейска директива (2019/633), която регламентира минимален списък на забранените нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците на селскостопански и хранителни продукти. Директивата изрично изброява нелоялни практики - обект на абсолютна забрана, както и практики, които са забранени, освен ако не са договорени.

В проекта за промени на българския закон също са въведени две групи норми: абсолютни и условни забрани за нелоялни търговски практики. Абсолютните забрани включват: плащанията за селскостопански и хранителни продукти със срок по-дълъг от 30 дни от доставката, известия за отказ на поръчки за нетрайни продукти от по-малко от 30 дни (за продукти с кратък срок на съхранение е предвиден 14-дневен срок на предизвестие), едностранна промяна на условията по договора от страна на купувача, таксуване на доставчика с плащания, които не са свързани с продажбата, ограничения за доставчика и др.

Втората група норми включват т. нар. условна забрана за нелоялни търговски практики, които принципно не са забранени, ако са предварително договорени с ясни и недвусмислени условия в договора за доставка или в последващо споразумение между доставчика и купувача. Такива са връщането от купувача на доставчика на непродадени продукти, без той да е заплатил за тях и/или за изхвърлянето им, таксуване от страна на купувача за складирането, излагането или включването в продуктовата гама, искане доставчикът да заплати разходите за намалени цени в рамките на промоция, разходите за реклама на продуктите и др.

Според мотивите към законопроекта в него са включени и други абсолютни и условни забрани, извън предвидените в европейската директива, за които "е взета предвид практиката на КЗК в проучванията и анализите, свързани с отношенията на големите търговски вериги с техните доставчици".

Критерий за приложимост на предвидените норми е годишният оборот на различните оператори по веригата за доставки на храни. Затова законопроектът предвижда няколко групи доставчици и купувачи според годишния им оборот, както и разпоредби за начина, по който той се определя.

Възраженията на големите търговци

Според Сдружението за модерна търговия "неоснователно, немотивирано и без каквато и да е предварителна дискусия с бранша и заинтересованите страни" се въвеждат допълнителни състави на нарушения, които не представляват нелоялни търговски практики съгласно европейската директива и водят до "непропорционална намеса в свободата на договаряне между производители и купувачи на селскостопански и хранителни продукти".

Големите търговци смятат също, че проектозаконът предвижда "прекомерни санкции в размер до 5 на сто от приходите от продажби на предприятието нарушител за предходната финансова година, които не се изискват от директивата и са непропорционално високи спрямо нивото на обществена опасност на този тип нарушения".

Членовете на сдружението са против предвидената в проекта възможност за извършване на "внезапни проверки" на купувачи на храни и селскостопански продукти при съмнение за нелоялни търговски практики и смятат, че те "сериозно засягат основни права на служителите и мениджмънта на разследваното предприятие", като в същото време подобни действия не се изискват от директивата.

Търговските вериги възразяват и срещу начина, по който законопроектът регулира контрола върху концентрациите на стопанска дейност, позволяващ на КЗК "допълнителна намеса при осъществяването на сливания и придобивания, без ясни критерии при какви предпоставки и за какви срокове биха се прилагали тези правомощия на комисията". За търговците е проблем и ограничаването на правото на достъп на страните до преписката, водена от КЗК, което според тях е "предпоставка за нарушаване на правото им на защита".

В пространно изложение членовете на сдружението дават подробна аргументация на възраженията си по проекта.

Становища, включващи и възражения срещу предвидените изменения и допълнения в закона, са подали още Българската стопанска камара, Сдружение "Храни и напитки България", Съюзът на пивоварите, Aсоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки и др. Част от организациите възразяват срещу краткия срок, даден за обществено обсъждане на проектозакона - 30 дни, част от които съвпадат с почивните дни в края на годината. В същото време работната група по изготвяне на законопроекта е работила по него повече от 1 година и 4 месеца. Става въпрос за голям по обем и сложен материал, затова сдруженията настояват за удължаване на времето за обществено обсъждане.

Цялото становище на веригите може да видите тук.

Забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне

Разпоредбата за "забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне" бе приета през 2015 г. с промени в Закона за защита на конкуренцията. Нейното приложение не е ограничено в определен сектор от икономиката. Същата година са приети и промени в Закона за храните (вече отменен), в който се предвижда специална уредба за т.нар. "вертикални ограничения с ефект върху конкуренцията", която да е приложима в сектора търговия с храни. В новия Закон за храните от 2020 г. тази разпоредба не е включена.

По данни на Министерството на икономиката в периода юли 2015 - 2019 г. в Комисията за защита на конкуренцията са образувани общо 26 производства, свързани със забрана за злоупотреба с по-силна позиция при договаряне, от които само пет са за отношения между търговските вериги и техния доставчик. Само в един случай става въпрос за отношенията по веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти. Производството е приключило с решение на КЗК, с което е установено нарушение. Решението е обжалвано пред ВАС и е върнато на КЗК за ново произнасяне.

Още от Капитал