Аргументите на държавата

Конкретният съдебен спор касае еднаквия размер "Такса пътници" за "Терминал 1" и "Терминал 2" за 2018 г. Според летището комфортът на двата терминала не обуславя диференциация, доколкото средствата, получавани от заплащането на таксата, се използвали за осигуряване безопасното достигане до конкретното въздухоплавателно средство. Казва се още, че не е необходимо да води разделно, по терминали, разходните елементи, включени в стойността на "такса пътници", и че такова задължение не следва от Методиката за определяне на летищните такси.

Летището обяснява по-високия размер на такса пътник на стария терминал през предходните години с изтегления заем, който за 2016 г. например е бил на стойност 10.3 млн. лв. А определените летищни такси не биха могли да доведат до дискриминация на пътниците, доколкото същите не влизат в нито един момент в правоотношения с тях.

ГВА подкрепя летището, като смята, че не съществува разпределение на амортизациите по терминали, както и че крайният извод за наличие на дискриминация по отношение на определените летищни такси е неправилен, тъй като в действителност пътниците и на двата терминала получават еднакъв обем от услуги. А различието в качеството е недоказано.

И какво смята съдът

От изслушването на вещото лице съдът установява, че "Летище София" в качеството си на летищен оператор не води отчетност по всеки елемент от методиката за размера на таксите, както и не разделя активите по терминали. Тази липса е довела до невъзможност да се съпоставят разходите, които се покриват от "такса пътници" за всеки от терминалите. Не са представени доказателства, от които да е видно отражението на тегления заем върху размера на таксите. А според съда е ноторно известен фактът на различното качество в услугите, предоставяни на "Терминал 1" и "Терминал 2", който представлява самостоятелно основание за диференциация. Летищният оператор е бил длъжен да определи диференцирани летищни такси и като не е сторил това, е постановил незаконосъобразен акт.

Според съда площта на един обект предопределя размера на разходите за обслужването му, голяма част от които и релевантни към определянето на "Такса пътници" - по-скъпа обща поддръжка и по-високи разходи за електроенергия, отопление, осветление, климатизация, водоснабдяване, озеленяване и други. По-големият размер на тези разходи на "Терминал 2" в сравнение с тези на "Терминал 1", както и липсата на разходи за амортизация на "Терминал 1" поради пълната му амортизация към датата на определянето на летищните такси водят до необходимост от диференцирано изчисляване на таксата. "Тези обстоятелства, а не наличието на повече обекти с търговско предназначение на територията на "Терминал 2", както твърди главният директор на ГД ГВА в своята касационна жалба, са определящи в случая", пише съдът.

Целта на така определената разходна система, смята съдът, е да се осигури тарифна система, която да е прозрачна, самостоятелно регулируема и която да позволява на летищния оператор да си възстановява реалните разходи. А ползвателите да плащат справедливи, недискриминационни такси за летищните услуги, като последните не са ориентирани към печалба.

Летищните такси се заплащат от авиокомпании, които са фактически задължените лица, но на практика разходите по тях се поемат от пътниците. Така анализът сочи, че има нарушение на принципа на недопускане на дискриминация. Или органът е следвало да определи размера на летищните такси за двата терминала поотделно. Като не е сторил това, управляващият летището орган е нарушил принципа за недопускане на дискриминация,