Големите търговци виждат заплаха за икономиката с промените в Закона за конкуренцията

Според веригите липсват оценка на въздействието, ясни и конкретни мотиви за някои текстове

   ©  Надежда Чипева
   ©  Надежда Чипева

Приетите промени в Закона за защита на конкуренцията ще навредят на икономиката на страната. Създадените ограничения ще затруднят всички участници по веригата на доставки не само в сектора на храните - търговски вериги, фермери и преработватели. Те ще ограничат свободата на договаряне и ще поставят в неравностойно положение много български компании спрямо конкуренти в други европейски страни. Това е обобщение на официалното становище на Сдружението за модерна търговия, което обединява най-големите търговски компании в страната.

Промените в Закона за защита на конкуренцията бяха приети от Народното събрание на 11 февруари т. г. с цел в българското законодателство да бъде транспонирана директивата на ЕС за нелоялните търговски практики. Според членовете на сдружението обаче приетите текстове силно надхвърлят обхвата на директивата и налагат допълнителни абсолютни и условни ограничения и забрани, без предварително да бъде направена оценка на тяхното въздействие и без ясни и конкретни мотиви.

Забраната за ексклузивни доставки може да доведе до фалити

Според приетите промени в закона без каквито и да е мотиви се забраняват ексклузивните доставки на храни и селскостопански продукти, подчертават от сдружението. Подобни договори обаче подпомагат по-малки производители да развият производството си. И в България, и по света големите вериги възлагат на фирми да произвеждат продукти с марка и/или рецептура на търговеца. Благодарение на това стотици български производители получават освен ноу-хау и експертиза и уплътняване на капацитета и дългосрочна сигурност на доставките и плащанията. Със забраната на ексклузивните доставки много от тях могат да загубят договорите си, а производството на продуктите от собствена марка да бъде възложено на фирми от друга страна в ЕС, където няма подобна забрана, предупреждават от сдружението.

Друг аспект на ексклузивните доставки е ангажиментът за изкупуване на продукция. През последните години в рамките на такъв тип договори големи търговски вериги помогнаха на много български производители на храни да се сертифицират по международни стандарти, предоставиха им експертна помощ за намаляване на пестицидите и сключиха дългосрочни договори за изкупуване на цялата земеделска продукция. Промените в закона обаче забраняват тази практика и вследствие на това много производители ще загубят вече установената стабилност и няма да могат да разчитат на сигурни приходи, подчертават членовете на сдружението.

Друга забрана -

за незабавно прекратяване на договори

ще навреди на българските производители, обобщават от сдружението. Приетите промени забраняват прекратяването на договор между купувач и доставчик, дори и в ситуации, когато това е предвидено в договора или е по вина на доставчика. Според сега приетите текстове в закона е необходимо на доставчика да се предостави "разумен срок, който да е достатъчен да покрие инвестиционните си разходи и да е съобразен с отношенията между страните, отношенията в сектора и други".

Сдружението за модерна търговия обобщава, че с този текст "се въвеждат изключително субективни и отворени за тълкуване критерии за оценка като основателност на причините за прекратяване на договора". Големите търговци смятат, че така се създава "абсурдната ситуация", в която, ако по един договор бъдат доставени стоки с качество, опаковка или количество, които не отговарят на изискванията, купувачът не може да го прекрати своевременно, което създава "много сериозни предпоставки до българските потребители да достигнат продукти с недобро качество, опаковки и етикетиране".

Въведените ограничения за споделянето на логистични разходи

ще затормозят механизма на доставки, прогнозират от сдружението. Промените в закона налагат условна забрана за заплащане от страна на доставчиците на транспортни и/или логистични разходи на купувача, освен ако това не е договорено предварително. Това означава, че ако купувач и доставчик са сключили помежду си рамков договор, в който не са предвидени логистични услуги, защото към момента доставчикът няма нужда от тях, той не би могъл да получи такива в оперативен порядък от купувача в случаи на технически затруднения, недостатъчен логистичен капацитет и др., дават пример от сдружението. И обобщават, че новата забрана ще затормози и затрудни търговията на дребно, защото става дума за хиляди доставки и транзакции и подписването на многобройни договори ще доведе до забавяния и до административно натоварване на доставчиците.

В приетите промени в закона при формулирането на редица текстове се използват изключително субективни и отворени за тълкуване понятия като "разумен срок, който да е достатъчен" или "съобразен с отношенията между страните, отношенията в сектора" и др., дават примери от веригите. Според големите търговци тези неясни текстове дават възможности за административен произвол и представляват риск за бизнес средата.

От сдружение "Храни и напитки България", което обединява едни от най-големите производители в страната, имат други възражения по приетите в закона текстове, които организацията е заявила неведнъж още при предварителното обсъждане на проекта. Сдружението се обяви

срещу определените в закона прагове,

отчитащи годишния оборот на дружествата и свързани с тях лица, като условие да се прилага защита срещу някои нелоялни практики, описани в закона. На практика условието за доказване оборота на страните и свързаните с тях лица, независимо дали оперират на територията на България или извън нея, прави невъзможно изпълнението на основната защитна функция на приетите в закона промени, подчертават от "Храни и напитки България".

Към момента когато се договарят търговските сделки - обикновено в края на годината за предстоящата - доставчиците няма да знаят своя оборот и този на потенциалния купувач, тъй като в договора за следващата година се визира оборот от предходната, а това реално е годината, в която се сключа договорът. Доставчиците няма да могат да потърсят правата си пред Комисията за защита на конкуренцията преди 30 юни доскоро (а заради корона кризата удължен до 30 септември) на следващата година, когато е крайният срок за публикуване на отчетите в Търговския регистър, в които се вижда оборотът на дружествата, посочват в своята официална позиция от "Храни и напитки България". Според сдружението изискването за прагове е "неработещо и недопустимо в сферата на бързооборотните стоки като храните и земеделските продукти".

Редица държави са премахнали праговете за оборот като условие за защита. С въвеждането на праговете кръгът на защитените доставчици се стеснява. "Няма икономическа и правна логика очевадните нелоялни практики да са забранени за едни лица и да остават разрешени за други", обобщават от сдружение "Храни и напитки България".

Удължаването на мандата на КЗК противоречи на основни принципи на правото

Значим проблем в новите текстове в Закона за защита на конкуренцията е и удължаването на срока на мандата на Комисията за защита на конкуренцията, се подчертава в официалното становище на Сдружението за модерна търговия. С промените се удължава мандатът на настоящата комисия преди той да е изтекъл, което е в противоречие, от една страна, с духа на промените в закона по отношение на мандата от 2015 г. и, от друга, с основополагащия принцип на правото, че "със закони се уреждат принципни положения, а не се решават конюнктурни въпроси", припомнят от организацията.

С удължения срок съставът на комисията ще има мандат от 7 години - "срок, който е сравним с най-дългите мандати на подобни длъжности в страната и е спорно доколко би допринесъл за по-добрата работа на конкурентния регулатор", се казва в становището на Сдружението за модерна търговия.

Още от Капитал