Милиарди евро за поддържане на бизнеса в ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Икономически мерки 2021

Милиарди евро за поддържане на бизнеса в ЕС

Милиарди евро за поддържане на бизнеса в ЕС

След почти година пандемия все повече фирми са изправени пред растящи дългове, намаляваща рентабилност и ограничен капацитет за инвестиции

Кирил Кирчев
11010 прочитания

© Shutterstock


България, както и всички страни в ЕС раздадоха огромни суми в подкрепа на бизнеса през миналата година заради пандемията от Covid-19. Средства, макар и по-малко, ще има и тази година заради голямата неизвестност кога ще бъдат овладени здравните проблеми и как ще върви процесът на ваксиниране. Оценката на бизнеса, включително и българския, е, че голяма част от подкрепата е малка, не идва навреме и не решава проблемите.

В текста ще прочетете как няколко държави в Европа подпомагат бизнеса при втората вълна на коронавируса. Повече по темата за подкрепата и резултатите от нея в България може да научите в новия брой на "Капитал" в петък и онлайн на capital.bg.

Кафенето на Роман Розие трябваше да е фалирало досега. Откакто коронавирусът удари миналата пролет, продажбите на оживеното преди място за обяд в Северен Париж са намалели с 80%. Единствените клиенти в последните дни са няколко куриери от UberEats и шепа хора, поръчващи си храна за вкъщи. "Ние сме пред вратата на смъртта", каза Розие в репортаж на New York Times и признава, че единствената причина, поради която не са я подминали, е заради финансова помощ.

Колкото по-дълго трае пандемията, безброй бизнеси са изправени пред нарастващи дългове, намаляваща рентабилност и ограничен капацитет за инвестиции. Розие е такъв пример. Той започва своя бизнес "Make Your Lunch" през 2016 г. Концепцията е била толкова успешна, че отваря второ кафене в близост до Парижката опера. След удара на пандемията бизнесът се срива, тъй като офисите, преди пълни с хиляди служители, остават празни през почти цялата минала година. Правителството помага с изплащането на по-голяма част от заплатите на служителите на Розие и наскоро той е получил едногодишен гарантиран от държавата заем за 30 хил. евро с отсрочени плащания до май. След нова национална блокада през октомври заведения като неговото получават допълнителни 10 хил. евро на месец директна помощ.

Такава е съдбата на милиони малки фирми в цяла Европа близо година след началото на пандемията. Франция и много други европейски държави харчат милиарди, за да поддържат бизнеса на повърхността по време на най-тежката рецесия след Втората световна война.

Достатъчна ли е подкрепата във Франция

Втората вълна на заразата във Франция накара правителството да разшири правителствената схема за обезщетение за бизнеса, принуден да затвори заради ограниченията. Това струва 1.6 млрд. евро на месец. Подкрепата засяга 200 хил. компании, чиято дейност е ограничена заради блокадата. Те могат да се възползват от необлагаема държавна подкрепа до 10 хил. евро на месец, или 20% от оборота им по същото време миналата година, като лимитът на държавното плащане е 100 хил. евро. Преди обезщетението е било ограничено до 10 хил. евро на месец.

Въпреки това собствениците на ресторанти смятат, че подкрепата е недостатъчна. Заведенията не работят от края на октомври, а ресторантьори от различни части на страната заплашиха да отворят като акт на гражданско неподчинение. Според много от тях финансовата помощ не е достатъчна, за да компенсира загубените продажби, тъй като те трябва да продължат да плащат наем.

До края на годината правителствата ще трябва да започнат да намаляват раздаването на помощи.

Като лъч надежда може да се приеме новината, че въпреки кризата мотивацията на предприемачите в страната не е намаляла - броят на създадените компании през миналата година е нараснал с 4% спрямо 2019 г. Като най-много са в сектора на транспорта и складовата дейност главно заради развитието на услугите за доставки по домовете по време на пандемията.

Германия най-щедра

Като най-голяма икономика в Европа Германия е най-щедра в подкрепата си за компаниите. Парламентът отново отмени т.нар. дългова спирачка - ограничение в конституцията, което спира правителството да допуска високи дефицити. А общо разходите за подкрепа на икономиката ще струват на държавата 300 млрд. евро нови дългове през 2020 и 2021 г.

След новите ограничения от ноември Берлин организира компенсация на затворените бизнеси. Мерките сега не са толкова тежки в сравнение с миналата пролет, когато много компании бяха изправени пред опасността да фалират. Фирмите с до 50 работници и самонаетите могат да получат от държавата до 75% от оборота за предходната година през месеците, когато не работят. Частичният локдаун трябваше да е само през ноември, но той продължава заради проблемите с нарасналия брой на заразени и забавянето на ваксинирането. Тези специални мерки струват над 30 млрд. евро за три месеца на правителството - за затваряне на дейности, които са най-вече в сектора на услугите. Очакванията са от януари до юни помощта за фирмите и самонаетите да бъде още 22 млрд. евро.

300 млрд. евро нови дългове през 2020 и 2021 г. струва на Германия подкрепата на икономиката.

Търговците на дребно се притесняват, че могат да изчезнат стотици хиляди работни места заради затварянето на повечето магазини. Преди коледните празници Германската търговска асоциация HDE предупреди, че скоро няма да има перспективи за 50 000 търговски обекта и 250 хил. служители. В подкрепа на сектора правителството увеличи прага за преките помощи за обезщетения за фиксираните разходи (те не зависят от количеството на произвеждания продукт) на компаниите, пострадали от ограниченията, от 200 хил. на 500 хил. евро.

Все пак финансовата подкрепа е скромна в сравнение с безпрецедентния пакет при първата вълна - 750 млрд. евро, въпреки че по-голямата част от него беше предназначен за справяне със спешната ситуация в здравеопазването и за подпомагане на индустриалните гиганти в страната. Компаниите все още могат да се възползват и от спешната помощ от държавната банка KfW, която отпуска заеми до 300 хил. евро, а програмата Kurzarbeit, при която правителството субсидира фирмите, за да запазват работниците си дори когато няма работа, беше удължена до края на 2021 г. Според нейните условия служителите продължават да получават минимум 60% от нормалните си заплати (размерът може и да нарасне при определени условия) и са готови да се върнат на работа, когато компанията отвори.

В края на миналата година икономическият министър Петер Алтмайер обяви, че Германия не би могла да продължи безкрайно с помощта за икономиката заради пандемията.

Великобритания - по-дълги заеми

Британският бизнес в момента е в трети локдаун от началото на пандемията. Това принуди правителството на Борис Джонсън да обяви нови стимули от 4.6 млрд. паунда в подкрепа на компаниите. Фирмите за търговия на дребно, хотелиерство и развлечения имат право на еднократни безвъзмездни средства от около 9 хил. паунда, за да издържат до пролетта. До момента борбата с вируса и подкрепата на компании и работни места през пандемията струва на правителството 280 млрд. паунда.

Наскоро правителството обяви, че малките фирми ще получат повече време за изплащане на държавни кредити, взети, за да оцелеят след блокадата. Промените включват даване възможност на компаниите да удължат срока на изплащане на заема от 6 на 10 години в рамките на инициативата "плащай, докато растеш". Правителството беше подложено на натиск да действа заради опасенията, че продължаващите ограничения ще предизвикат вълна от затваряне на компании и оттам скок на безработицата. Около 45 млрд. паунда са отпуснати на 1.4 млн. малки фирми по схемата, която предлага евтино кредитиране до 50 хил. паунда. Според правилата през първата година не се плаща лихва по финансирането. Но много фирми ще започнат да връщат заемите през май, когато икономическото възстановяване все още се очаква да бъде слабо. Според новите промени фирмите ще имат възможност да изберат удължаване на срока на заема от 6 на 10 години; да плащат само лихви в продължение на 6 месеца или да получат 6-месечна ваканция от плащането на заема. Неотдавнашен доклад на Сметната палата показва, че до 60% от заемите, отпуснати по схемата за възстановяване, може никога да не бъдат изплатени.

Гърция - помощ има, но важно е лятото

Гръцките ресторантьори също страдат подобно на колегите си в Европа. Общата финансова подкрепа при втория локдаун е в размер на 3.3 млрд. евро и е насочена към работници и предприятия, засегнати от мерките - става въпрос най-вече за търговски обекти, заведения за хранене и развлечения. Служителите в затворените обекти получават помощ 800 евро на месец, а осигурителните вноски се покриват от държавата. Затворените бизнеси могат да се възползват от отстъпка до 40% от дължимия наем, а наемодателите имат право на половината от загубения наем веднага от държавата. Малките и средните предприятия, засегнати от пандемията, получават минимум 2000 евро икономическа подкрепа на месец. Сумата нараства и зависи от заетите във фирмата, като може да достигне до 30 хил. евро за тези с над 51 служители. Компаниите ползват и данъчни отстъпки.

Парите обаче не са достатъчни за покриване на текущите разходи на ресторантьорите, които са едни от най-силно засегнатите, твърдят от синдиката GSEVEE. Според резултати от допитване на организацията 40% от заведенията вече нямат никакви резерви, а 20% могат да се справят само още месец.

Мнозина предприемачи успяха по някакъв начин да оцелеят по време на първия локдаун миналата година. Летният туристически сезон обаче донесе само минимална част от традиционните приходи и печалби. А в началото на ноември всички заведения пак трябваше да затворят.

До 60% от заемите, отпуснати по схемата за възстановяване във Великобритания, може никога да не бъдат изплатени.

Надеждата на бранша, а и на цялата икономика е пандемията да бъде бързо овладяна. "Ако пандемията в Европа не бъде овладяна навреме още през пролетта, по никакъв начин не можем да очакваме възстановяване на икономиката през лятото, когато е основният туристически сезон", обяснява икономистът Никос Ветас пред "Дойче веле". Сред потърпевшите ще бъдат редица браншове, чиито приходи зависят от туризма - гастрономията, транспортните фирми, дори строителният сектор.

Унгария

Унгария може и да си навлича критиките на Европейската комисия заради стила на управление на премиера Виктор Орбан, но в кризата се старае масирано да подкрепя бизнеса. До края на лятото правителството е отпуснало общо 7.4 млрд. евро за мерки срещу пандемия и защита на икономиката, както и още 1.1 млрд. евро данъчни стимули.

В началото на февруари Будапеща получи одобрение от Брюксел да използва нови 478 млн. евро за подпомагане на малките и средните предприятия. Правителството е намалило местните данъци за бизнеса и авансовите плащания по него, за да осигури по-добра ликвидност на фирмите. През декември Брюксел одобри схема за 132.5 млн. евро в подкрепа на секторите за обществено хранене, култура, спорт и настаняване, засегнати от коронавируса. Парите се предоставят като субсидии за заплати - държавата поема 50% от брутното възнаграждение на служителите.

Правителството се опитва да стимулира и инвестициите в кризата - при вложение от поне 5 млн. евро компаниите ще получат субсидия 5000 евро на човек за обучение на нови служители или преквалификация. Мерките включват и дейности, които са фокусирани върху технологичния преход и прехода на пазара на труда.

Накратко, докато има затваряния и ограничения, помощите продължават. Но до края на годината правителствата ще започнат да намаляват раздаването. Въпросът е това да не стане прекалено рано, защото в такъв случай може да се забави възстановяването, а компаниите, засегнати от пандемията, да се приближат към фалита.

България, както и всички страни в ЕС раздадоха огромни суми в подкрепа на бизнеса през миналата година заради пандемията от Covid-19. Средства, макар и по-малко, ще има и тази година заради голямата неизвестност кога ще бъдат овладени здравните проблеми и как ще върви процесът на ваксиниране. Оценката на бизнеса, включително и българския, е, че голяма част от подкрепата е малка, не идва навреме и не решава проблемите.

В текста ще прочетете как няколко държави в Европа подпомагат бизнеса при втората вълна на коронавируса. Повече по темата за подкрепата и резултатите от нея в България може да научите в новия брой на "Капитал" в петък и онлайн на capital.bg.

Кафенето на Роман Розие трябваше да е фалирало досега. Откакто коронавирусът удари миналата пролет, продажбите на оживеното преди място за обяд в Северен Париж са намалели с 80%. Единствените клиенти в последните дни са няколко куриери от UberEats и шепа хора, поръчващи си храна за вкъщи. "Ние сме пред вратата на смъртта", каза Розие в репортаж на New York Times и признава, че единствената причина, поради която не са я подминали, е заради финансова помощ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Намери ми наемател

Намери ми наемател

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.