Вторият живот на листата от рози

Няколко пловдивски университети и козметични компании превръщат отпадъка от преработката на рози в суровина

Когато отпадъкът престане да бъде отпадък, а стане суровина, тогава икономиката престава да бъде линейна и става кръгова. Заради ползите, които носи на хората и околната среда, този модел набра значителна скорост в развитите държави, а в България и Пловдив вече има поне дузина фирми в производството на етерични масла, парфюми и козметика, които опитват да прилагат различни елементи от него.

"Мисля, че всички 101 компании в нашата Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК) са убедени, че отпадък е равно на загуба, а вторична суровина е равно на добавена стойност, носеща печалба", казва Гергана Андреева, изпълнителен директор на асоциацията.

Приносът на научните среди

Усилия за въвеждане на елементи на кръговата икономика в индустрията за парфюмерия, козметика и етерични масла датират от около пет години.

Според Гергана Андреева първите действия в тази посока били насочени към ресурсната ефективност при преработката на отпадни продукти от розопроизводството и включването им в производство с добавена стойност към козметични, фармацевтични и хранително-вкусови продукти. "В маслодайната роза от вида Rosa damascena има над 300 компонента. При анализите се оказва, че в джибрите от розови листа има омега-3, омега-6, омега-9 наситени мастни киселини, както и други активни субстанции, важни за човешкото здраве. Следователно отпадъците - вода и джибри - могат да дадат още много добавена стойност за производителя. В проект на Института по органична и неорганична химия към БАН с отпадъчната вода от розите се отглеждат гъби, които стават естествен консервант и пробиотик. Естественият консервант може да се използва в козметичната промишленост" - обобщава Андреева.

Принос към научния напредък в тази област има и Университетът по хранителни технологии - Пловдив. Там преди 3 години стартира проект за механично разделяне на джибрите от отпадната вода. В проекта със свои "суровини" партнират дестилерии от областта - от Зелениково и Стрелча. След като отделят водата, учените започват да хранят със сухата маса от розови листа пилета и прасета в опитната станция на Аграрния университет в Пловдив. Анализите на месото, направени в Медицинския университет в града, показват, че животните наддават на тегло по-бързо в сравнение с тези, които са получавали други храни. Освен това нивата на протеини и наситени мастни киселини в месото също са по-високи, което го прави по-качествено.

Малките фирми с малки стъпки

Освен пловдивските университети по пътя на кръговата икономика са поели и фирми от козметичната индустрия в региона. Една от тях е "Биофарма лабораторис". Тя е малка семейна компания, в която работят вече две поколения Стойчеви заедно с 43 работници и служители. Лидия Стойчева е продуктов мениджър на фирмата и с гордост казва, че основната част от произвежданите козметични продукти, включително биокозметика, се приемат безрезервно на пазарите в Западна и Централна Европа.

Според нея кръговата икономика в пълния смисъл на това понятие се отнася най-вече за много големите козметични компании в света, което обаче не пречи и малките фирми да адаптират елементи от нея. "Стремим се да намалим максимално употребата на електричество, като инвестирахме в специална система, която харчи много малко ток. През 2021 г. ще инвестираме в собствена фотоволтаична система, с която ще покриваме на 100 процента нуждите ни от електричество през лятото и по-малко - през зимата", обяснява тя.

"Биофарма лабораторис" вече организира и няколко кампании, за да стимулира клиентите да върнат опаковките, за да ги пренапълнят с предпочитан козметичен продукт и да ги използват отново. Фирмата подкрепя това пестеливо поведение с отстъпки в цената, но едногодишният опит показва, че засега малко клиенти са склонни да направят тази стъпка - за една година те са не повече от сто, което е много по-малко от 1% от продажбите на фирмата. "Според мен повечето хора не осъзнават, че опаковката, която имат, може да бъде използвана многократно", счита Стойчева.

Фирмата е предприела и други "малки стъпки" в похода към кръговата икономика: не използва питейна вода в производството, защото има собствен сондаж; предпочита да ползва суровини, които изискват т.нар. студена технология - те са по-скъпи, но производствените им разходи са по-ниски; преминава към комбинирани суровини, за да се пести време за смесването им, както и разходите за енергия и транспорт.

Пионерът в безотпадната философия

Успехът на кръговата икономика зависи в най-голяма степен от философията и ценностите на бизнеса. Още със създаването си преди 20 години "Ина" ЕООД се ориентира към биопроизводство. Тогава в България лейбълът био е все още екзотика. Поради тази причина компанията се сертифицира в Швейцария. "Нашето виждане за опазване на околната среда и здравето на хората датира от време, когато не беше подпомагано с европейски субсидии. Като се замисля, ние сме практикували кръгова икономика, без да сме знаели какво е това. От самото ни начало нашето производство е безотпадно. Остатъкът от дестилацията използваме за наторяване на насажденията" , разказва Веселина Ралчева - собственик и управител на "Ина", известна с марката InaEssentials.

Тя разкрива и някои подробности за технологията: отпадъкът от преработените рози се насочва в големи утайници, където водата се изпарява. Така сухите люспи от розовия цвят отиват в земята между розовите насаждения. При лавандулата отпадъкът е много повече. "Извозваме го на определени ниви в близост до нашите насаждения. Там правим смес с оборска тор и с бактерии, които ускоряват образуването на компост, с който наторяваме лавандуловите насаждения. При козметичните продукти използваме опаковки от рециклируема пластмаса, опитваме да увеличаваме дела на стъклените опаковки", коментира Ралчева.

През последните две години собствените маслодайни насаждения на "Ина" се увеличават и освен 500 декара рози и 700 декара лавандула в района на Панагюрище фирмата вече отглежда и билки. "Започнахме строителство на нова дестилерия, защото старата ни "отесня" - малка е и е построена преди 15 години. Новата дестилерия ще преработва само биологичната продукция на всички сертифицирани стопани в района. Там ще имаме повече отпадък от производството, така че най-вероятно ще търсим и други приложения за него - например храна за животни. Инвестицията е на стойност над 3 млн. лв., финансираме я чрез Програмата за развитие на селските райони", обяснява собственичката.

Следващата голяма цел на компанията е да приложи нова технология за отделяне на водата от остатъците от рози, лавандула и другите растения. Така тя ще прескочи процеса на изпаряване на водата. "Ще пестим повече енергия и ще бъдем по-ефективни", заключава Ралчева.

Етеричият бизнес в числа


Козметичната индустрия в България и по-тясната ниша на розите и лавандулата винаги са проявявали гъвкавост и адаптивност. Дори в коронавирус кризата производствата се пренастроиха светкавично, така че да реагират на търсенето на специална козметика.


По-важното обаче е, че секторът се характеризира с все по-голяма динамика и висока рентабилност. През 2018 г. общата печалба на компаниите в него е в размер на 21.3 млн. лв., което е 13.7% ръст спрямо 2017 г. През същата 2018 г. българската козметична индустрия е произвела два пъти повече продукция в сравнение с 2014 г. Ръстът на продукцията през 2018 г. спрямо 2017 г. е над 50%. Износът на парфюмерийни и козметични продукти също расте, макар и не с толкова високи темпове - през 2019 спрямо 2018 г. изменението е само 0,1%, докато спрямо 2014 г. е 34%.

Още от Капитал