Ковид "съблече" 500 млн. лв. от шивашката индустрия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ковид "съблече" 500 млн. лв. от шивашката индустрия

Ковид "съблече" 500 млн. лв. от шивашката индустрия

В корона годината износът на произведени в България облекла и текстил се сви до 4 млрд. лв.

Мара Георгиева
7294 прочитания

© Надежда Чипева


Темата накратко
  • В корона годината износът на произведени в България облекла и текстил се сви до 4 млрд. лв.
  • Затворени магазини, дрехи на склад и слабо търсене трайно намаляват поръчките към местните производители.
  • Тази година също ще е много трудна за шивашките фабрики и като цяло индустрията тук се движи към спад.

Ковид ликвидира половин милиард лева износ от българската шивашка индустрия през 2020. Запаси от дрехи, огромни количества на склад, отложени продажби на миналогодишни колекции, малки или нулеви поръчки за следващия сезон, забавени плащания и фалити по веригата... Това е част от дългия списък с проблеми на българската, а и на световната индустрия за облекла. Стойността на непродадените дрехи в целия свят, залежали в магазини и складове заради извънредната ситуация, варира между 140 и 160 млрд. евро, което е повече от двойно спрямо нормалните нива, сочи анализ на консултантската компания McKinsey.

В България този производствен бранш е голям, макар и тенденцията през последните години да е на плавно свиване. Десетки компании обаче все още осигуряват работата на почти 100 хил. души, макар и с по-ниски заплати спрямо средното за страната, а бърза алтернатива няма. Затова свиването в износа с 12% през 2020 г. и много слабите поръчки тази година изправят сектора пред дълбока криза. И малката нова ниша за шиене на маски и пижами няма как да компенсира минусите.

Няколко номера по-малък бизнес

В България фабриките шият предимно по поръчка на чуждестранни възложители (на ишлеме) и затова данните за износа са основен показател за размера на бизнеса. А той намалява. Това показва официалната статистика, която отчете, че през 2020 г. износът на облекла и текстил спада с 12% (до 4.06 млрд. лв.) спрямо 2019 г.

Основен принос за понижението има най-голямата група стоки - дрехите, които държат 57% от общия износ на облекла и текстил. Експортът на дрехи от трикотаж през 2020 е с 12% по-малко, а на тези, които са различни от трикотажните - с 19%, като сумарно минусът от двете групи е 435 млн. лв.

Най-силен е спадът в производството на тениски, жилетки, пуловери - с над 20%, или 100 млн. лв. надолу. При облеклата най-значимо е понижението в продажбите на костюми - тези за мъже намаляват с 23% до 328 млн. лв., а за жени - с 24% до 333 млн. лв.

Единствено изключение е групата на "конфекционирани текстилни артикули", която удвоява продажбите си през 2020 г. до 319 млн. лв. Растежът тук се дължи на износа на предпазни маски за лице към Франция, Германия, Белгия, Румъния.

Работата от дома, ограниченията за делови срещи и събития на живо не стимулират покупките на рокли и костюми. Интересът към нови дрехи е символичен и заради намаляващите доходи на хората, част от които останаха без работа заради пандемията. Коронавирусът доведе до ръст на онлайн продажбите, но той не е достатъчен, за да компенсира загубите в резултат на затворените магазини, отчитат собственици на шивашки фирми.

"Ситуацията в сектора на облеклата е изключително тежка. Спадът е драстичен, повечето фирми са с минимум 20% спад на приходите през 2020 г. спрямо предходната година. След първия локдаун имаше надежди, че лошото е приключило. Сега обаче всяка надежда е отпаднала", коментира за "Капитал" Радина Банкова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил и собственик на шивашката фирма "Крис фешън индъстрийс" - Ловеч.

Тя отчита, че спадът на продажбите за нейната фирма е средно 25% за 2020 г. Компанията произвежда готови изделия под собствена марка. "Когато обявиха локдауна през март, вече бяхме продали дрехите за сезон есен-зима 2020. Започнахме да готвим колекциите за пролет-лято 2021. Дрехите са произведени, но седят на склад, а не в магазините, заради затрудненията на търговците, които все още не са продали зимните предложения. Опитваме се да запазим заетите във фирмата, защото сме наясно, че ако ги загубим сега, едва ли ще можем да ги съберем отново. Мярката 60:40 все още ни поддържа живи, затова повечето фирми в сектора се възползваха от нея", разказва Банкова.

Производители твърдят, че в ситуация на извънредни мерки трудно правят прогнози. "Мерките, свързани с пандемията, в ЕС са разнопосочни. В някои държави е обявен пълен локдаун, в други магазините работят, в трети търговски обекти ту затварят, ту отварят. Това демотивира участниците на пазара и ги лишава от предвидимост. Фирмите работят с малък капацитет и изпитват трудности да организират каквато и да е търговска дейност", обобщава Радина Банкова.

Все по-тънки маржове

Като цяло търговците на дребно в ЕС, където заминава основната част от произведеното в България, са предпазливи и поддържат малки количества дрехи. Липсата на изложения и ревюта на живо затруднява избора и ограничава поръчките на нови колекции. А липсата на поръчки означава бездействие за българските фабрики.

"Най-малко са поръчките във високия ценови клас, най-зле са продажбите на костюми. Има бум при пижамите и анцузите, което води до увеличение на цените им от крайните търговци. Но това са нишови стоки и няма как цялата индустрия "да се храни" с шиене на пижами и анцузи. Останалите предприятия като цяло нямат поръчки и не е ясно кога ще имат", казва Радина Банкова.

Непродадените количества дрехи ограничават възлагането на нови поръчки. Според представители на бранша запитвания за поръчки има, но само на "ковид цени", т.е. ниски цени, давани досега само за подизпълнители в Далечния изток.

Проблем за сектора са и растящите цени на суровините. За 2020 г. цените на памука са се покачили с малко над 13%, показват борсовите данни, и към 22 март т.г. един фунт (0.45 кг) памук се продава за 0.8756 долара. Собственици на шивашки фирми описват и трудности с транспорта, водещи до "колосални закъснения" на произведени количества, изпратени към търговците.

"Прогнозите са за затворени предприятия и намаление на броя на заетите", обобщава ситуацията в бранша Радина Банкова.

Бертрам Ролман, собственик на групата "Пирин-текс" - гр. Гоце Делчев:

Кризата е дълбока, затова започваме съкращения на персонал

Как се отразява пандемията на бизнеса на компанията - какъв спад на продажбите отчитате, имате ли произведени, но непродадени количества, кои са най-засегнатите продуктови сегменти?

- Пандемията има силно отрицателен ефект върху нашия бизнес, съответно за почти всички наши клиенти. За 2020 г. отчетохме спад с 13% в оборота, като причината за сравнително малкия спад беше, че преориентирахме частично капацитетите си в производство на предпазни продукти, за които имаше голямо търсене в първите месеци на пандемията. Това беше краткосрочно решение, с което успяхме временно да запазим заетостта в предприятието. Но сега отново сме изправени пред проблема на изключително ниското търсене на горно облекло на фона на продължаващите "локдауни" в Европа. Естествено най-силно засегнатият сегмент е този на официалното облекло предвид факта, че голяма част от потребителите работят от вкъщи, както и това, че мероприятията и пътуванията са силно ограничени. Същевременно складовете на модните марки стоят пълни със стока, което ги възпира от пласиране на нови поръчки.

Кои са най-големите трудности пред бизнеса ви?

- Най-голямото предизвикателство в краткосрочен план е драстично намаленият обем на поръчките, което прави невъзможно планирането и поддържането на заетостта. В средносрочен план обаче продължава да стои проблемът с цените на международните пазари и силния ценови натиск върху производителите. Цената е водещият фактор за вземане на решение за покупка за сметка на други фактори като качество, устойчивост, социална отговорност и надеждност. За съжаление в международен план се е създала една изкривена картина за разходите за труд в България поради големия дял на недекларирания труд в страната. По тази причина официалната статистика, по която често се ориентират чуждестранните клиенти, показва много по-ниски разходи за труд от реалните, а това от своя страна потиска силно цените в преговорния процес.

Наложи ли се да съкращавате хора?

- От началото на кризата въпреки огромния спад в поръчките положихме много усилия да запазим заетостта на персонала чрез разширяване на продуктовата гама и стартиране на сътрудничества с нови клиенти. Това даде резултат в първите 12 месеца. За съжаление обаче кризата се оказа много по-дълбока, отколкото първоначално се очакваше, и това ни принуди да започнем процес на съкращаване на част от персонала, който вероятно ще продължи в следващите месеци.

Отчитате ли спад на поръчките за следващия сезон, какъв е интересът към нови колекции?

- Като цяло спадът на поръчките за следващия сезон е значителен, макар че варира силно при различните ни клиенти. Малка част от тях дори успяват да запазят предкризисните си нива, но има и такива, при които спадът е с около 50%. Всички обаче са изключително предпазливи в пласирането на нови поръчки, което е напълно обяснимо предвид неизвестността за това как ще се развие ситуацията в краткосрочен план.

Какви са възможните сценарии за развитие на бизнеса?

- Със сигурност в рамките на настоящата година не можем да очакваме възстановяване до нивата отпреди кризата. По-скоро борбата в сектора ще е за оцеляване, като за съжаление ще има немалко компании, които няма да издържат. Броят им ще зависи от това колко още ще продължат здравната криза в Европа и породените от нея ограничения в потреблението, а също и доколко ще стигнат ресурсите на държавата да поддържа изкуствено заетостта.
Ахим Байерл, собственик и член на съвета на директорите на "БТБ България" - Русе:

Някои от нашите клиенти фалираха

Как се отразява пандемията на бизнеса на компанията и на индустрията като цяло?

- Като цяло модната индустрия е силно засегната. Това се отнася по-специално за официалното облекло, което се носи на работа или по други официални поводи. Този тип дрехи почти не се търсят по време на локдаун. Тъй като официалното облекло е съществена част от нашата продуктова гама, ние усещаме значителен спад в обема на нашите поръчки. Освен това някои от нашите клиенти трябваше да бъдат обявени в несъстоятелност поради пандемията. Резултатът е, че някои от поръчките, които вече бяхме произвели, не бяха приети от клиентите. Нашето предимство е, че "БТБ България" се управляваше много консервативно и поради това разполагаме с необходимите финансови резерви, за да можем да оцелеем в тази криза.

Кои са най-големите трудности пред бизнеса ви?

- В момента липсата на поръчки е най-големият ни проблем. В средносрочен план обаче проблемът с цените и разходите ще придобие централно значение. Служителите с право очакват значително увеличение на заплатите си. Следователно в средносрочен план компаниите в нашия бранш ще бъдат изправени пред задачата да предложат на своите клиенти по-висока добавена стойност (по-добри и в някои случаи нови продукти и услуги), така че те да са готови да платят по-високи цени.

Трябваше ли да съкращавате хора? Какво би ви помогнало?

- Досега "БТБ България" успява да избегне съкращения на служители. Вместо това ние се стремим да подготвим служителите си за времето след пандемията чрез мерки за обучение. В краткосрочен план това, което би ни помогнало много, е повишаване нивото на владеене на чужди езици от нашите служители. А дългосрочно е необходима държавна подкрепа за преодоляване недостига на текстилни инженери и механици, който нашият бранш изпитва.

Отчитате ли спад на поръчките за следващия сезон, какъв е интересът към нови колекции?

- Поради продължителното затваряне на магазините на пазарите има много непродадени стоки. Предполагаме, че търсенето ще се възстанови едва в края на 2022 г. - и това важи само ако няма нов локдаун през следващата есен поради недостатъчна ваксинация или нови мутации.

Какви са възможните сценарии за развитие на бизнеса?

- Предполагаме, че пандемията ще ускори промените в европейската индустрия за облекло. През последните 50 години производството на облекло се определя от необходимостта от преместване на производствените процеси в страните с възможно най-ниски разходи за заплати. Веднага след като разходите за заплати се увеличиха поради нарастващия просперитет, фабриките бяха преместени в следващата по-бедна страна. В Европа този процес сега до голяма степен е приключил поради липсата на други страни. В същото време скоростта на доставката, която дава възможност да се произвежда в съответствие с търсенето и по този начин се гарантира, че произведените продукти действително ще се купуват, става все по-важна. Поради това предполагаме, че в бъдеще успешните производители на облекло ще бъдат компании с модерно управление, които поради високо ниво на ноу-хау в областта на управлението на процесите много гъвкаво и ефективно контролират процесите на закупуване и производство (също и между компаниите). В тази обстановка ниските разходи за заплати като централен конкурентен фактор се заменят от професионализма и ангажираността на служителите като централен фактор за успех.
Даниела Симеонова, собственик и управител на "Нова линия" - Русе

Идва още по-тежък период за индустрията и редуциране на производителите

Как се отразява пандемията на бизнеса на компанията, наложи ли се да съкращавате хора?

- Пандемията се отрази мобилизиращо на "Нова линия" - средна семейна компания, ветеран с над 25-годишен опит в производството на ежедневни и луксозни облекла. Запазихме всички работни места. Инерцията в пазара на облекла и новопоявилата се ниша за производство на предпазни средства помогна на нас и на бранша като цяло през 2020 г. Все още в действие и в процес на усвояване на средства бяха и оперативните програми от стария програмен период 2014 - 2020. Безвъзмездното финансиране, макар и остатъчно, определено подобри отчетите за приходи на доста текстилни предприятия. Мерките на правителството за запазване на заетостта се оказаха работеща и положителна финансова подкрепа. "Нова линия" произвежда само заявени стоки за чужди брандове и в този смисъл не е търговец. Ние нямаме непродадени произведени количества. Нашите клиенти обаче изпитват сериозни затруднения въпреки онлайн продажбите. Истината е, че световното затваряне драстично намали потреблението на дрехи за офиса, на средно луксозните и луксозните дрехи. Сриват се и покупателните възможности на населението, тъй като почти няма незасегнат икономически сектор. Но спадът в продажбите през изтеклата финансова 2020 за "Нова линия" е незначителен.

Кои са най-големите трудности пред бизнеса ви?

- Трудностите в бранша тепърва предстоят. Още преди кризата в света имаше свръхпроизводство на дрехи. Много от брандовете посрещат 2021 г. със сериозни количества налична стока от пролет-лято 2020. Глобализацията е повсеместна. Почти всички малки и интересни брандове изпитват сериозни затруднения, а големите са в позиция да поставят условия, непосилни за производителите: къси срокове и ниски цени, които не подлежат на предоговаряне. Традиционно ниската производителност в България, свързана с манталитета на населението, съчетана с малки маржове, ще бъде пагубна за фабриките.

Какви са очакванията ви за развитие на бизнеса?

- Очаквам здравословно редуциране и оптимизация на сектора.

По темата работи и Лилия Игнатова

Темата накратко
  • В корона годината износът на произведени в България облекла и текстил се сви до 4 млрд. лв.
  • Затворени магазини, дрехи на склад и слабо търсене трайно намаляват поръчките към местните производители.
  • Тази година също ще е много трудна за шивашките фабрики и като цяло индустрията тук се движи към спад.

Ковид ликвидира половин милиард лева износ от българската шивашка индустрия през 2020. Запаси от дрехи, огромни количества на склад, отложени продажби на миналогодишни колекции, малки или нулеви поръчки за следващия сезон, забавени плащания и фалити по веригата... Това е част от дългия списък с проблеми на българската, а и на световната индустрия за облекла. Стойността на непродадените дрехи в целия свят, залежали в магазини и складове заради извънредната ситуация, варира между 140 и 160 млрд. евро, което е повече от двойно спрямо нормалните нива, сочи анализ на консултантската компания McKinsey.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.