"В последните години имаме страхотен напредък и в онкологията. "Астелас" създаде една от най-добрите и действащи терапии за рак на простата. В момента разработваме изцяло нови и първи по рода си терапевтични подходи за лечение на рак на пикочен мехур и рак на стомаха, които също са с потенциал да станат златен стандарт. Хематологията е още една област, в която инвестираме сериозно в търсене на нови терапевтични подходи. В края на 2019 г. получихме европейска регистрация на наша терапия за лечение на остра левкемия. Надяваме се скоро да бъде достъпна и на българския пазар. През 2020 г. очакваме да получим регистрация в световен мащаб и на иновативно лечение за хронична бъбречна недостатъчност", казва д-р Банковски.

Два века история

Astellas е основана през 2005 г. чрез сливането на Yamanouchi и Fujisawa, като наследява и съчетава почти два века опит в разработването на иновативни медикаменти. В момента Astellas e глобална фармацевтична компания, представена в повече от 50 страни по света и развиваща бизнес в няколко основни региона - Япония; САЩ; Европа, Канада и Австралия; Китай, Хонконг и Тайван; Русия, Латинска Америка, Близкия изток, Африка и Азия. Към момента в компанията на българския пазар работят 30 служители. Ключовото за японската бизнес философия е екипът.

Автор : Капитал

Преглед на оригинала

"Древна японска поговорка гласи: "Една стрела се чупи много по-лесно, отколкото ако са 10 заедно." Много важно за хората е да имат силно чувство за принадлежност към нещо, което е смислено и носи различна добавена стойност както за организацията, така и за обществото. Затова нашата стратегия е да ценим индивидуалностите, като ги мотивираме да работят заедно като едно цяло", казва Банковски. Заради каузата си да открива лекарства за нелечими до момента заболявания компанията реинвестира около 17% от общия си глобален оборот от 11.9 млрд. долара през 2019 г. в разработване на нови терапевтични молекули.

Трудностите на българския пазар

Както и навсякъде по света, цените на лекарствата в България са регулирани и според лекарствения закон те би трябвало да бъдат на най-ниските нива в ЕС. Това и тежката бюрократична машина спира част от компаниите да влизат приоритетно на пазара, което води до забавяне със средно 600 дни на достъпа на пациентите до иновативна терапия.

Японската компания обаче смята, че българският пазар си заслужава, и навлиза на него.

"Със сигурност в последните години пациентите в България имат все по-широк достъп до иновативни терапии в сравнение с Румъния например. Но имаме още много да наваксваме в сравнение с другите европейски държави както по отношение на времето от издаването на разрешение на даден лекарствен продукт до момента, в който реално се появява у нас, така и по отношение на спектъра от лекарствени продукти, с които разполагат лекарите", казва Банковски.

Той допълва, че средният разход за здравеопазване в България е над 8% от БВП, но от тях под 5% е публичният разход за здраве - останалите се доплащат от пациентите.

"Средно за ЕС процентът на публичните средства е над 7%, а в някои държави е над 10%, така че и тук има какво още да се направи. Още повече че се вижда ясна връзка между нивото на публичните разходи за здравеопазване и средната продължителност на живот в съответните държави. Добрата новина е, че в България през последното десетилетие средната продължителност на живота се е увеличила с три години, което не е малко и означава, че в крайна сметка инвестициите в здравеопазване се изплащат", смята Банковски.

COVID кризата

Пандемията изправи всяка здравна система по света, включително и българската, пред сериозно изпитание по отношение на наличните ресурси, но и най-вече на организацията и бързата адаптация. Но най-критичният момент е намаляването на броя на пациентите заради забраната за планови прегледи и заради страха от заразяване.

"В началото на пандемията и с въвеждането на извънредните мерки бяхме обезпокоени от силно намалелия брой пациенти, които посещаваха лекарските кабинети, особено онкологичните. Това, че нямаше хора пред кабинетите, не означаваше за съжаление, че няма нуждаещи се пациенти, а означаваше, че поради страх от заразяване, трудности в придвижването или друга причина те просто със седмици не посещаваха лекуващите си лекари, не си правеха насрочени изследвания. Това означаваше забавяне на лечението и евентуална по-бърза прогресия на заболяването за тези пациенти. За радост тази негативна тенденция беше преодоляна относително бързо и нещата се нормализираха до голяма степен в началото на лятото", казва Банковски. По думите му сега системата е изправена пред предизвикателството на есенно-зимния пик на инфекцията и той се надява, че тя ще намери ефективен подход да посрещне както нуждите на спешните COVID пациенти, така и на хронично болните или новодиагностицирани с други заболявания, които имат нужда от лекарски грижи.

Във вътрешнофирмен план кризата около пандемията от COVID-19 не изненадва компанията, която внедрява плана си за действие в извънредни ситуации. Кризата променя чувствително начина на работа, тъй като повечето служители работят от вкъщи.

"Това обаче има и своята положителна страна, тъй като за много кратко време внедрихме редица дигитални канали за комуникация с нашите клиенти и партньори, при които има, разбира се, липсата на живия контакт, но, от друга страна, предоставят много допълнителни удобства и възможности. Така че гледаме позитивно на тези промени в начина си на работа и смятам, че ще ни бъдат от голяма полза в бъдеще", казва д-р Банковски.