PwC: Бизнес лидерите в Централна и Източна Европа са оптимисти за икономическото възстановяване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

PwC: Бизнес лидерите в Централна и Източна Европа са оптимисти за икономическото възстановяване

PwC: Бизнес лидерите в Централна и Източна Европа са оптимисти за икономическото възстановяване

Пандемията пренареди оценките на изпълнителните директори за заплахите, пред които е изправен техният бизнес, показва 24-тото годишно проучване на консултантската компания

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
3433 прочитания

Светът започва да се възстановява от пандемията от коронавируса, което увеличи оптимизма сред изпълнителните директори до рекордно висoко ниво. Бизнес лидерите в Централна и Източна Европа не правят изключение от тази тенденция. Но макар да са по-позитивни, отколкото досега, те са и по-малко оптимистично настроени от своите колеги във всеки друг регион по света.

Една година след като Световната здравна организация обяви COVID-19 за пандемия, 76% от изпълнителни директори по света вярват, че глобалният икономически растеж ще се подобри през 2021 г. Това е с близо 20 процентни пункта по-голям резултат от предишния рекорд за оптимизъм през всичките години, когато е задаван този въпрос.

По-малък оптимизъм за рентабилността

В Централна и Източна Европа (ЦИЕ) оптимизмът също е на висoко ниво, като 64% от изпълнителните директори очакват подобрение в растежа - рекорден резултат и над два пъти по-висок от миналогодишните 24%. Това показват резултатите от 24-тото годишно проучване сред бизнес лидерите в ЦИЕ на PwC, в което са участвали 678 изпълнителни директор от региона.

В ЦИЕ, както и в други страни по света, пандемията пренареди оценките на изпълнителните директори за заплахите, пред които е изправен техният бизнес. В момента здравната криза е най-голямата опасност, която те виждат. Икономиките на Централна и Източна Европа бяха засегнати от ефектите от разпространението на вируса, подобно на други страни на Стария континент и Северна Америка. Правителствата реагираха с блокади и ограничения за пътуване с различна степен на ефективност.

Светлината в тунела в борбата срещу вируса е фактор за настоящите положителни оценки на изпълнителните директори за перспективите за световната икономика. Бизнес лидерите в ЦИЕ обаче са най-малко оптимистично настроени в сравнение със седемте региона, включени в изследването. Това се дължи на факта, че мениджърите в Централна и Източна Европа виждат различен набор от заплахи за техния бизнес в сравнение с колегите им по света. Бизнес лидерите в ЦИЕ са далеч повече загрижени за геополитиката, нестабилността на обменния курс и бъдещето на еврозоната.

Очакванията им за ръста на приходите на компаниите през следващите 1-3 години съвпадат с предвижданията на останалите им колеги, участвали в проучването. Изпълнителните директори в региона обаче са по-малкo оптимисти за рентабилността - само 53% предвиждат тя да се увеличи през следващите 12 месеца в сравнение с 65% в световен мащаб. Разлика има и при другите отговори за рентабилността - намаление очакват 12% от изпълнителните директори в региона срещу 9% в света, да се запази на същото ниво (28% срещу 23%) и "не знам" (от 7% на 3%).

Заслужава да се обърне внимание на това, че делът на мениджърите, които са "много уверени" в перспективите на тяхната компания за ръст на приходите през следващите 12 месеца, не показва толкова голям скок спрямо миналата година в сравнение с други региони - 39% срещу 37% през 2019 и 2020 г. Това се дължи на факта, че прогнозите на изпълнителни директори в региона не са били толкова ниски в проучването през 2020 г. Преди две години глобалният резултат беше 35%, а миналата година спадна до 27%, за да се повиши до 36% през тази.

Главните изпълнителни директори в нашия регион се отличават и с дълголетието си на тази позиция - 29% от тях са заемали поста в продължение на 11-25 години в сравнение с 19% в световен мащаб. Това е особено впечатляващо на фона на динамични социални и икономически промени в ЦИЕ през последните три десетилетия. Около една трета от бизнес лидерите в Централна и Източна Европа управляват компаниите поне непосредствено след световната финансова криза, което означава, че имат добре развито усещане за това как тяхната организация реагира на редица обстоятелства.

Основните заплахи - пандемията и свръхрегулации

Основните заплахи, определени от изпълнителните директори в ЦИЕ, съвпадат с глобалната картина: пандемията е най-голямата, докато свръхрегулирането е втора по тежест в Централна и Източна Европа и трета в световен мащаб.

Разлика има в оценката на главните изпълнителни директори за киберзаплахите - тя се смята за втората по важност в глобален мащаб, но едва на 10-то място в ЦИЕ. Геополитическата несигурност е третата по важност за бизнес лидерите в региона. Това отразява както последните развития, така и дългосрочните тенденции в Централна и Източна Европа. Продължаващите въоръжени конфликти в региона на фона на дългогодишни гранични спорове; перспективите за промяна в политиката на САЩ по отношение на ЦИЕ при новата администрация на Джо Байдън и напрежението между Европейската комисия и новите членки на ЕС са само някои от геополитическите проблеми, с които мениджърите в региона трябва да се борят.

Тридесет и девет процента от тях се определят като "изключително загрижени" за геополитиката в сравнение с 28% в световен мащаб. Значението на Германия и Западна Европа в по-широк смисъл като пазар за компаниите в региона се вижда и от загрижеността на ръководителите за бъдещето на еврозоната, като 20% казват, че са изключително загрижени - два пъти над отговорите в световен мащаб от 10%.

Всъщност мениджърите в ЦИЕ се тревожат повече за перспективите на еврозоната отколкото техните западноевропейски колеги, само 12% от които се определят като изключително загрижени.

Бизнес лидерите също са по-загрижени за нестабилността на обменните курсове, отколкото техните колеги в света - 38% срещу 21%. Нестабилните цени на суровините са друго притеснение, като 68% са изключително или донякъде загрижени в сравнение с 56% за света.

Въпросите на данъчното облагане остават проблем за главните изпълнителни директори в региона. Изглежда обаче, че за ЦИЕ това е по-скоро дългосрочно притеснение, отколкото ново оплакване за това как правителства са увеличили разходите в отговор на корона кризата. Само 52% са съгласни или категорично съгласни, че "промените в данъчната политика за справяне с нарастващите нива на държавния дълг в страната/територията, в която се намирате, ще увеличат общите данъчни задължения на моята организация" в сравнение с 60% в световен мащаб. Но в отговор на по-широк въпрос относно притесненията за "нарастващото данъчно задължение", 83% срещу 73% заявяват, че са донякъде или изключително загрижени.

Изпълнителните директори в ЦИЕ също са по-загрижени от световните си колеги за наличието на ключови умения в служителите - 82% срещу 72%. Поради тази причина те променят стратегията си за работната сила, за да подобрят конкурентоспособността си, включително автоматизация (40%) и ангажираност на работната сила и комуникации (39%).

Едно трайно положително наследство след корона кризата може да бъде това, че компаниите и техните лидери вече имат по-дълбоко усещане за необходимостта да се грижат за благосъстоянието на своите служители.

Климатичните промени също привличат вниманието на мениджърите, но има още какво да се желае, защото едва 40% от тях в света ги взимат предвид в стратегическото си управление на риска и само 27% в ЦИЕ. Поне част от относителната липса на загриженост в региона за климата може да се обясни със зависимостта от изкопаеми горива в някои от най-големите икономики на региона.

В изчаквателна позиция за инвестиции

В отговор на по-скромните прогнози за приходите и печалбите на компаниите мениджърите в ЦИЕ изглежда заемат изчаквателна позиция вместо да се впускат в нови инициативи. През следващите 12 месеца само 21% обмислят нови сливания и придобивания, за да стимулират растежа, в сравнение с 38% в световен мащаб. Едва една пета от тях търсят нов стратегически алианс или сливане и придобиване, докато процентът за целия свят е 35%.

Германия остава най-важната страна за растеж на мениджърите в региона (28%), докато за целия свят това са САЩ (35%) и Китай (28%).

Пандемията от коронавирус кара лидерите в Централна и Източна Европа да преразгледат ролята на своите компании в обществото - 63% правят или обмислят промени в организационната си цел, за да отразят по-добре ролята, която играе тяхната организация в него - значително повече от резултата за целия свят от 43%. Само 44% обаче казват, че планират да увеличат инвестициите в устойчивост и ESG инициативи през следващите три години в резултат на корона кризата - доста под глобалния резултат от 60%.

"Грижата за хората винаги е била отличителен белег на доброто ръководство и е обнадеждаващо да видим, че това важи и за Централна и Източна Европа. Следващата стъпка, разбира се, е да разширим това отношение на грижа отвъд границите на компанията, към общностите и обществата, в които съществуват нашите организации", заявява Ник Кош, главен изпълнителен директор на PwC за Централна и Източна Европа.

Участници

В проучването на PwC взеха участие 5050 изпълнителни директори от 100 държави и територии в периода януари и февруари 2021. В миналогодишното проучване участваха 3501 бизнес лидери.

Данните за света/регионите в доклада се основават на под-извадка от 1779 изпълнителни директори, пропорционални на номиналния БВП на страната, за да се гарантира, че възгледите на изпълнителните директори са справедливо отразени във всички основни региони. Допълнителни детайли по региони, държави и отрасли могат да бъдат предоставени при поискване.

За 1779-те изпълнителни директори, чиито отговори са използвани за глобалните и регионалните данни:

● 6% от техните организации са имали приходи от 25 млрд. долара или повече

● 9% от техните организации са имали приходи между 10 и 25 млрд. долара

● 35% от техните организации са имали приходи между 1 и 10 млрд. долара

● 34% от техните организации са имали приходи между 100 млн. и 1 млрд. долара

● 14% от техните организации са имали приходи до 100 млн. долара

● 60% от техните организации са били частна собственост.
Какви са очакванията на българските мениджъри ще разберете на 7 април

На 7 април компанията ще представи на онлайн събитие ексклузивно резултатите за България от 24-ото годишно глобално проучване на PwC сред бизнес лидерите. Уебкастът ще продължи от 10 до 11.30 часа. По време на събитието ще бъдат показани ключовите тенденции, които споделиха бизнес лидерите у нас. Ще бъде обсъдено как те могат да изградят доверие и да осигурят устойчиви резултати в контекста на пандемията, дигитализацията, променящото се общество и околната среда. Панелисти ще бъдат:

- Петя Димитрова - главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Пощенска банка

- Джейсън Кинг - главен изпълнителен директор на Telenor

- Момчил Василев - изпълнителен директор на Endeavor

Събитието ще се модерира от Албена Маркова, съдружник "Консултантски услуги" в PwC Югоизточна Европа, а специален гост ще бъде психотерапевтът и писател Мадлен Алгафари.

Регистрирането за участие в уебкаста може да направите тук

Светът започва да се възстановява от пандемията от коронавируса, което увеличи оптимизма сред изпълнителните директори до рекордно висoко ниво. Бизнес лидерите в Централна и Източна Европа не правят изключение от тази тенденция. Но макар да са по-позитивни, отколкото досега, те са и по-малко оптимистично настроени от своите колеги във всеки друг регион по света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.