Бойкотът на потребителите е предупреждение за проблеми на западните компании в Китай

Предишните търкания са били изглаждани, но проблемът заради Синдзян е по-голям и трудно разрешим

Бойкотирането на чуждестранни марки е толкова разпространено в Китай, че мениджърите имат готов наръчник за момента, в който попаднат в буря от националистическо възмущение. Започва се с извинение. След това трябва да останете тихи, като евентуално изразите уважение към китайската култура. Изчакайте гневът да отшуми. През изминалата седмица списъкът на компаниите, консултиращи се с това ръководство за действие, се увеличи. Китайските потребители, подстрекавани от управляващата комунистическа партия, се зарекоха да избягват някои от най-големите световни компании за облекло - от Adidas до Zara.

Развилият се търговски пожар заради памука в Синдзян илюстрира трудността на дори и ограничено икономическо разделение между Китай и Запада. Китайската памучна индустрия е около 12 млрд. долара годишно, или по-малко от 0.1% от БВП. Около 90% от памука в Китай идва от Синдзян, а правителството твърди, че 70% от него се събира механично. На теория би трябвало да е възможно компаниите да премахват ръчно събираните влакна от веригите си за доставки. На практика това ще изисква одити за това как се произвежда памукът. Китай няма да разреши свободно пътуване из Синдзян, а за разговори с уйгурски работници без наблюдение не може да става и дума.

Дълбоки връзки

Миналата година американските групи в индустрията за производство на облекло описаха ситуацията като такава "с мащаб, обхват и сложност, които са безпрецедентни по време на модерната ера на глобалните вериги за доставки".

През януари Доналд Тръмп се справи с тази сложна ситуация чрез пълна забрана за внос на памук от Синдзян. Неговият наследник Джо Байдън, който е по-малко хаплив към Китай, но по-загрижен за правата на човека, не е отменил забраната. Проблемът е, че преждата от Синдзян попада във фабрики в страни около Китай, което затруднява спирането на разпространението на "покварата" върху всички китайски памучни продукти, които осигуряват голяма част от глобалните доставки. Китай отговаря за около 40% от световния износ на текстил. "Няма начин да обявим пълната верига за доставки за чиста", отбелязва консултант, базиран в Шанхай.

Досега Европа се въздържа от забрана на продукти от Синдзян, но най-сериозно ударени са компании от Стария континент.

Мей Синю, изследовател от Министерството на търговията, пише, че памукът е "входната точка" за американската стратегия за използване на твърденията за Синдзян за притискане на Китай, който отрича всякакъв принудителен труд. Единственият избор на Китай, казва той, е да отговори на натиска. Комунистическата партия е уверена в способностите си да го направи благодарение на това, което нарича "мощното гравитационно поле" на своя пазар. Компаниите, регистрирани в Америка, които редовно отчитат приходите си от Китай или Азия и поради това може да се предположи, че имат по-голяма връзка със страната, са вече повече от тези, които нямат такива.

И все пак дори гравитацията има своите граници. Този път извинението, първата стъпка в изглаждането на отношенията, е несъстоятелно. Много хора в чуждестранни компании "признават моралната тежест на случващото се в Синдзян", казва Скот Нова от Worker Rights Consortium, организация за наблюдение на труда. Тези, които не го правят, все още трябва да се съобразяват с американската забрана за внос на памук, ако доставят до Америка. Това им печели малко симпатии в Китай.

Чуждестранни фирми са установили, че е практически невъзможно да обяснят на аудитории с китайски служители своите правни задължения в Америка, казва експерт по връзки с правителството. Тези задължения може скоро да се умножат. Законът за превенция на принудителния труд на уйгурите, който сега си проправя път през Конгреса с двупартийна подкрепа, предполага, че всички продукти на Синдзян са произведени с принудителен труд. Компаниите ще трябва да докажат обратното, ако искат да изнасят в Америка. "Това е все едно да се налага да доказваш отрицателно твърдение", казва представител на американската индустрия. Последствията могат да бъдат драматични.

Почти половината от полисилиция в слънчевите панели в световен мащаб идва от Синдзян. Най-големият производител на вятърни турбини в Китай, Goldwind, е базиран в региона. Нефтът и газът на Синдзян снабдяват с енергия заводи в цял Китай.

Европа засега пасува

Досега Европа се въздържа от забрана на продукти от Синдзян. Решението на Китай да съсредоточи гнева си върху H&M, а не върху американска компания, може да бъде предупреждение за служителите на ЕС да продължат в същия дух. Но агресията крие риск.

През декември ЕС и Китай подписаха инвестиционна сделка, която ще даде на европейските индустриални и финансови компании по-голям достъп до китайския пазар. Сега Европейският парламент може да се замисли, когато бъде помолен да го ратифицира. "След седем години преговори се надявахме на седем години благоденствие. Сега изглежда, че може да са седем години суша", казва Йорг Вутке, президент на Търговската камара на ЕС в Китай.

Китай все още иска някои чуждестранни компании да се чувстват добре дошли. На 26 март премиерът Ли Къцян посети завод, част от групата на германския химически гигант BASF. Подобна комуникативност почти сигурно ще стане по-рядка, тъй като властите насърчават развитието на местния бизнес, от производство на чипове до електрически превозни средства. Най-новият петгодишен план на Китай, представен през март, е съсредоточен преди всичко върху стремежа към самодостатъчност в лицето на "враждебна външна среда", както партийните лидери го описват. Западните мениджъри се надяваха, че пукнатините между Китай и Запада ще започнат да се затварят при администрацията на Джо Байдън. Вместо това те стават все по-дълбоки и по-широки.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал