Албена Маркова: 68% от българските бизнес лидери очакват по-високи годишни приходи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Албена Маркова: 68% от българските бизнес лидери очакват по-високи годишни приходи

Албена Маркова: 68% от българските бизнес лидери очакват по-високи годишни приходи

Съдружникът "Консултантски услуги Югоизточна Европа" в "PwC България" за нагласите на изпълнителните директори в страната

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети.
3425 прочитания

Визитка

Албена Маркова е съдружник в PwC през последните 13 години и ръководи направление "Консултантски услуги" в Югоизточна Европа, включително в България, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора. Тя е с близо 25-годишен опит в сферата на професионалните консултантски услуги. Нейната експертиза е стратегическо и управленско консултиране с фокус върху организационни и бизнес трансформации, стратегии за растеж и навлизане в нови пазари и сегменти, интеграция след сливане или придобиване, пазарни и инвестиционни проучвания, финансов анализ и дю дилиджънс, управление на промяната.

Албена Маркова е съавтор на публикуваната през 2012 г. книга "Формули за успех в новото десетилетие", в която изследва стратегиите за растеж и пазарно позициониране на редица водещи фирми в региона. За шеста поредна година тя е и водещ автор вече на българското издание на "Глобалното проучване сред бизнес лидерите" на PwC.

Светът започва да се възстановява от щетите от пандемията от коронавирус. Какви са очакванията за тази година на българските изпълнителни директори за глобалната икономика и развитието на компаниите, които управляват? И как се съотнасят те към резултатите от вашето глобално проучване и прогнозите на бизнес лидерите в Централна и Източна Европа?

След една година на дълбока несигурност, причинена от пандемията ковид-19, 76% от бизнес лидерите по света и 64% от тези в ЦИЕ очакват глобалният икономически растеж да се увеличи - рекордно висок оптимизъм за последното десетилетие. Подобни очаквания се потвърждават и от организации като МВФ и Световна банка, всяка от които прогнозира между 4% и 5% глобален ръст през 2021 г.

Без съмнение бързото разработване на ваксините и надеждата, че тяхното прилагане ще постави пандемията под контрол, изиграват своята роля, в комбинация с огромните финансови стимули, предоставени от правителствата по света през последните месеци.

Разбира се, нивото на оптимизъм и настройките се отличават в зависимост от сектора. На глобално ниво бизнес лидерите в сектори като "Туризъм" или "Пътнически транспорт" са с най-ниска степен на увереност в перспективите на своите компании поради цялостната несигурност при отпадането на ограниченията при пътуване. В същото време в сектор "Технологии" например виждаме доста високо ниво на оптимизъм, което е естествено предвид ускорената дигитализация и свързаните с това бизнес възможности.

За разлика от предишни години, в които българските бизнес лидери са декларирали по-високи очаквания от глобалните си колеги, тази година те са малко по-предпазливи - 58% от тях очакват подобрение в глобалния икономически растеж, докато почти една четвърт очакват той да се понижи.

В същото време българските участници показват по-висока увереност в способността за бързо възстановяване на своите организации, отколкото на глобалната икономика като цяло, макар и да остават по-предпазливи в прогнозите в сравнение с колегите си по света и в ЦИЕ. Шестдесет и осем процента от тях вярват, че приходите на техните компании ще се увеличат през следващите 12 месеца. В същото време повишена рентабилност ще бъде по-трудно достижима, посочена като очакване от едва 45% от тях.

Кои са основните потенциални заплахи пред мениджърите в процеса на управление на бизнеса и задаващите се нови рискове?

- Без да е изненадващо, тази година на първа позиция застава един нов риск - "пандемии и други здравни кризи". В България наличието на ключови умения продължава да бъде в челната тройка, с по-висок приоритет в сравнение с останалите групи участници. В допълнение - българските бизнес лидери са по-притеснени от влошаване на здравето и благосъстоянието на работната сила (на 6-о място сред всички заплахи).

Киберзаплахите тази година за първи път застават сред водещите рискове в очите на бизнес лидерите - на второ място глобално и на трето място в България. Пандемията донякъде принудително предизвика ускорена дигитализация в повечето икономически сектори и области на живот, като проникна сред цялото общество. Днес гледаме на нея като на основен двигател на запазване и ръст на приходите, както и на средство за преодоляване на социалното дистанциране и осъществяване на непрекъсваема бизнес дейност. От друга страна обаче, тя носи и негативи като увеличен риск за киберсигурността и защитата на данни.

Заплахата от невярна информация също е във възход - от 20-о място глобално миналата година до 10-а позиция в момента. В България за първа година този риск се изкачва в топ 10, отбелязан като много притеснителен от 32% от участниците. Тази тенденция се подхранва от нарастващата роля на социалните медии като посредник в достигане и повлияване на общественото мнение, за съжаление понякога чрез фалшиви новини. Скоростта на разпространение на информация днес е огромна и би следвало да води до задължение и отговорност тази информация да е надеждна и вярна.

Друг интересен факт е, че нивото на притеснение относно климатичните промени като риск се увеличава сред българските бизнес лидери - от 10% миналата година до 35% през 2021, което е и най-висок резултат в сравнение с участниците на глобално ниво и от ЦИЕ.

Какви инвестиции планират българските компании, за да станат по-конкурентни след края на пандемията?

- Инвестиционните планове на българските бизнес лидери изглеждат в синхрон с водещите рискове и предпоставки за растеж. Увеличените инвестиции в дигитална трансформация ще помогнат да се адресират липсата на ключови умения и променящото се потребителско поведение, докато плановете за инвестиране в киберсигурност и защита на данни съответстват на повишеното ниво на киберзаплахи. Все пак един по-задълбочен поглед към бизнес лидерите, които планират да увеличат значително (с повече от 10%) инвестициите, показва известно несъответствие - 51% имат такива намерения за дигитална трансформация, но само 29% - за киберсигурност. Двете области би следвало да вървят ръка за ръка, за да се подсигури устойчиво представяне и добре управляван риск.

Като цяло приоритизирането на основните области за инвестиране не се отличава съществено между българските бизнес лидери и глобалните им колеги с едно съществено изключение. Въпреки повишената им загриженост за промяната на климата едва 44% от българските участници планират да инвестират в инициативи, свързани с устойчивост и екологично, и социално, като само 12% планират значително увеличение на тези инвестиции. За сравнение - 60% от глобалните бизнес лидери смятат да увеличат инвестициите в тази област, като 23% планират съществено увеличение.

Ще увеличат ли наемането на персонал компаниите и какви промени ще направят мениджърите в стратегиите си за управление на човешките ресурси на фона на промените на пазара на труда заради корона кризата?

- Четиридесет и шест процента от българските участници в проучването споделят, че са задържали без промяна броя на служителите в техните организации през 2020 г., а само 24% (най-ниско ниво в сравнение с глобалните участници и тези от ЦИЕ) са намалили персонала.

По отношение на плановете за следващите 12 месеца бизнес лидерите като цяло, изглежда, не виждат намаляването на разходите за служители като начин за справяне с кризата и с несигурността във външната среда. Повечето от тях залагат на запазване и дори увеличение на персонала. Това не е изненадващо предвид важността, която наличието на ключови умения има за реализацията на растеж. След като веднъж са намерили правилните хора и са инвестирали в тяхното обучение и развитие, бизнес лидерите се стремят да ги задържат, защото в противен случай утре отново ще са в изходна ситуация да търсят квалифициран персонал в един проблемен пазар на труда. Това е особено валидно за българските участници, които показват най-ниски планове за намаляване на персонала през следващата година (едва 13% от запитаните). С нарастването на увереността в икономическото възстановяване растат и плановете на бизнес лидерите за наемане на допълнителна работна сила. Около и над 60% от всички участници очакват броят на служителите в техните организации да се увеличи през следващите 3 години.
В съответствие със споделената загриженост на местните бизнес лидери относно здравето и благосъстоянието на работната сила над 40% от тях споделят, че променят този аспект в стратегията си. Тази промяна, изглежда, не е свързана с намерение за увеличаване на заплащане, стимули и придобивки, припознато само от 18% от българските участници. По-вероятният фокус е върху осигуряване на безопасна и продуктивна работна среда, включително необходимите инструменти и гъвкавост за виртуална работа от вкъщи.

Тези мерки вървят ръка за ръка с повишена ангажираност и комуникация (за 36% от участниците) и развитие на работната култура и поведения (за 33%). Наистина в момент на безпрецедентни промени бизнес лидерите имат уникалния шанс да повишат ангажираността и лоялността на своите служители, като вдъхнат живот на организационните ценности и дават личен пример с последователни послания и поведение.

Другата голяма тема от дневния ред за работната сила е повишаване на продуктивността чрез автоматизация и технологии, класирана на първо място от глобалните бизнес лидери и на второ място от българските участници. Тя е подкрепена от декларираните намерения за инвестиции в дигитализацията, но трябва да е съпроводена и с повишаване на дигиталните умения на служителите.

Визитка

Албена Маркова е съдружник в PwC през последните 13 години и ръководи направление "Консултантски услуги" в Югоизточна Европа, включително в България, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора. Тя е с близо 25-годишен опит в сферата на професионалните консултантски услуги. Нейната експертиза е стратегическо и управленско консултиране с фокус върху организационни и бизнес трансформации, стратегии за растеж и навлизане в нови пазари и сегменти, интеграция след сливане или придобиване, пазарни и инвестиционни проучвания, финансов анализ и дю дилиджънс, управление на промяната.

Албена Маркова е съавтор на публикуваната през 2012 г. книга "Формули за успех в новото десетилетие", в която изследва стратегиите за растеж и пазарно позициониране на редица водещи фирми в региона. За шеста поредна година тя е и водещ автор вече на българското издание на "Глобалното проучване сред бизнес лидерите" на PwC.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.