Най-кратката футболна война

УЕФА спечели сблъсъка с богатите клубове, който можеше да разруши нейното финансово благосъстояние

Президентът на УЕФА Александър Чеферин изглеждаше искрено изненадан от обявяването на Суперлигата в неделя. Той определи президента на "Ювентус" Андреа Аниели като един от най-големите лъжци в живота му.
Президентът на УЕФА Александър Чеферин изглеждаше искрено изненадан от обявяването на Суперлигата в неделя. Той определи президента на "Ювентус" Андреа Аниели като един от най-големите лъжци в живота му.    ©  Reuters
Президентът на УЕФА Александър Чеферин изглеждаше искрено изненадан от обявяването на Суперлигата в неделя. Той определи президента на "Ювентус" Андреа Аниели като един от най-големите лъжци в живота му.
Президентът на УЕФА Александър Чеферин изглеждаше искрено изненадан от обявяването на Суперлигата в неделя. Той определи президента на "Ювентус" Андреа Аниели като един от най-големите лъжци в живота му.    ©  Reuters

Когато Салвадор и Хондурас слагат край на своя 100-часов конфликт през 1969 г., той остава в историята като Футболната война. Но опитът на част от водещите европейски клубове да се отделят в собствена лига ще подобри този рекорд. Само за 48 часа УЕФА и ФИФА успяха да мобилизират такъв ресурс, че да деморализират организаторите на новата европейска футболна Суперлига. След оттеглянето на шестте английски участника проектът се оказа в задънена улица, а разпадът последва бързо.

Създаването на супертурнир с участието на най-силните футболни отбори витае във въздуха от поне десетилетие. Той обикновено служи като коз в преговорите с европейската футболна асоциация УЕФА за по-благоприятни условия. Но обявяването му като реална структура в неделя беше изненада.

Най-неприятно сюрпиризирани се оказаха в централата на УЕФА в Нион, чийто най-доходоносен турнир Шампионската лига рискуваше да загуби стойност без присъствието на клубове като "Барселона", "Реал" (Мадрид), "Ювентус", "Манчестър юнайтед", "Ливърпул" и други. Два дни по-късно обаче един по един английските представители, начело с "Челси" и "Манчестър сити", започнаха да вдигат бялото знаме. Накрая и шестте оттеглиха подкрепа за проекта, който видимо е вдъхновен и проектиран по американски модел. А именно собствениците на "Манчестър юнайтед", "Ливърпул" и "Арсенал" са американски бизнесмени със собствени отбори в американските лиги по бейзбол и американски футбол и разбират най-добре предимствата на този тип структури. Те се извиниха на феновете за "причиненото неудобство" и се покаяха за грешката, но едва ли точно това е била причината за рязкото бягство от кораба.

Обречени на (не)успех

Можеше ли този проект да успее? Всъщност Суперлигата имаше всички шансове да се откъсне от УЕФА и това нямаше да бъде прецедент в историята. В последните 40 години създаването на организации, които защитават в по-голяма степен бизнес интересите на участниците и които предлагат по-професионално управление, е стандарт (виж карето).

Европейската Суперлига планираше да се превърне в поредния спортен частен комерсиален продукт, но с тази разлика, че мащабът и общественото влияние щяха да са много по-големи от всичко виждано до момента.

Първият основен проблем, който си пролича още в неделя, е, че не получи достатъчно широка подкрепа от най-силните европейски клубове. Организаторите обявиха, че схемата предвижда 15 основаващи клуба, като към тях ще бъдат добавени още пет. Това до голяма степен копира схемата на баскетболната Евролига, където 11 отбора имат постоянни договори за участие, а останалите седем може да се сменят.

Стартът на "15 минус 3"

Въпреки че събраха клубове с обща пазарна оценка от над 37 млрд. долара, в списъка отчетливо липсваха две имена - финалистите от последното издание на Шампионската лига "Пари Сен Жермен" и "Байерн" (Мюнхен). За отсъствието на ПСЖ имаше обективни, но ограничени във времето причини. Клубът е катарска собственост и до провеждането на световното първенство през 2022 г. трудно може да се очакват резки ходове, които да засегнат интересите на ФИФА. Според източници на The Athletic през уикенда представителите на 12-те гарантирани участника в Суперлигата са работили активно за присъствието на ПСЖ. Те са убеждавали президента на парижани Насер ал Хелайфи да се присъедини, защото иначе "е щял да остане разочарован в миманса", докато най-сериозните отбори играят на най-атрактивната сцена. В понеделник вечерта президентът на "Реал" Флорентино Перес заяви, че ПСЖ не са били канени. Въпреки че изглежда обратното. Все пак ръководството на Суперлигата се е надявало ПСЖ и "Байерн" да осъзнаят грешката си и да се присъединят впоследствие.

УЕФА си осигурява 51% от приходите си от Шампионската лига.

Причината "Байерн" да откаже, е, че заедно с другия потенциален германски участник "Борусия" (Дортмунд) принадлежат към съвсем различна философска школа. Тя е базирана на абсолютно друго разбиране за управлението на финансите в сравнение с останалите водещи европейски клубове и най-вече с т.нар. суперклубове. Изпълнителният директор на Бундеслигата Кристиан Зайферт наскоро систематизира проблема на суперклубовете - неконтролираните разходи, които изискват все повече и повече приходи. Неговото основно мото беше: "Без по-добро управление на средствата суперклубовете ще търсят все повече и повече варианти за приходи, но това няма да реши проблема им". "Байерн" от дълги години е пример за разумно управление на бюджета си, като държи разходите за играчи и заплати на значително по-ниски нива от основните си конкуренти. Въпреки това успява да бъде напълно конкурентен и дори спечели Шампионската лига през миналата година. Опарени от кризата и почти фалита от преди около 15 години, в "Борусия" (Дортмунд) изповядват същия здравословен подход. Отделен фактор при германските отбори е структурата на собствеността, при която минимум 51% принадлежат на феновете. "Барселона" и "Реал" би трябвало да изпитват подобни проблеми, тъй като на практика са обществени организации, а ръководствата им се избират от феновете членове.

Вторият основен проблем на лигата се оказа неговата нетрайност. Основателите не успяха да издържат на натиска повече от два дни, въпреки че се предполага, че преговорите и оформянето на отношенията са отнели години наред. Само за старт на новия проект американската банка JPMorgan беше приготвила най-малко 4 млрд. долара. Агенцията за връзки с обществеността InHouse Communications работи от няколко седмици по пускането на интернет страница и разработването на бранда. За юридическите въпроси се грижи мултинационалната кантора Clifford Chance. В навечерието на обявяването на проекта бяха заведени редица дела из европейски съдилища, за да може да се блокира евентуална намеса на ФИФА и УЕФА.

Липсващият телевизионен участник

Създаването на професионални лиги и организации, встрани от традиционните федерации, е дългогодишната заплаха номер 1 за УЕФА. Европейската федерация генерира 51% от приходите си (2.37 мрд. долара) от Шампионската лига. Новината за отделянето на водещите клубове дойде в момент, в който все още се провеждат търгове за телевизионните права за европейските турнири за периода 2021-2024 г. В Австралия местната стрийминг платформа изтегли офертата си от 60 млн. долара за правата на Шампионската лига до изясняване на ситуацията.

Без гаранция за участието на колосите нито УЕФА ще е добра преговорна позиция, нито турнирът ще има същата притегателна сила за телевизиите. В последните години УЕФА получава около 4 млрд. долара годишно от медийна права за всички свои турнири, което е тройно увеличение в сравнение със сезон 2011-2012 г. Суперлигата би могла да привлича част от тези суми към себе си, като ги разпределя между участниците, без да се налага да отчислява към УЕФА. Все пак, за да омекотят удара, от Суперлигата обявиха, че са готови да правят дарения за развитие на футбола.

Големият залог в този проект всъщност беше възможността да се продадат телевизионните права по нов начин. В последните години стойностите на правата стигнаха до нива, които поставят традиционните медийни компании на ръба, а някои дори го прескачат. Все по-трудно става разходите за Шампионската лига да бъдат покрити по традиционните методи чрез абонаментни такси и реклами. Затова проектът за суперлига имаше нужда от съвсем нови партньори, които биха могли да бъдат открити в стрийминг платформите и чрез интеграцията на абонаменти, залози и социални мрежи по съвсем нов начин. Лигата можеше да разчита на популярността на своите членове и на по-различната регулаторна среда по отношение на онлайн разпространението на съдържание.

"Има голям залог за ФИФА, УЕФА и националните федерации. Те знаят, че големите клубове имат огромна мощ при преговорите и са притегателна сила, защото разполагат с най-добрите играчи. Но това, което е поставено под залог, е и независимостта на футбола, неговата идентичност и душа, но също така и значителните потоци, които УЕФА не иска да загуби", заяви за Forbes Кенет Корстен, спортен икономист от Университетския колеж на Северна Дания.

Липсата на сигурен партньор сред водещите платформи вероятно се оказа едно от препятствията пред успеха на проекта. Парите от JPMorgan трябваше да покрият това перо до подписването на договор, но липсата на такъв обезоръжи проекта в самото начало. Другият потенциален голям проблем е липсата на вътрешна саморегулация, която да направи конкуренцията устойчива, а клубовете да бъдат застраховани от колапс. Въпреки че мнозина сравниха Суперлигата с американските професионални лиги, създателите не влязоха в детайли дали и как биха могли да приложат останалите механизми като таван на заплатите на играчите, равномерно разпределение на таланта и др. Без тях отборите в лигата рискуваха да станат жертва на увеличаващи се разходи от вътрешен канибализъм, тъй като щяха да разполагат с най-качествените играчи. Мнозина експерти смятаха, че тези детайли ще бъдат регулирани в движение, но остана учудването, че не са изчистени на предварителен етап.

Как УЕФА спечели

Президентът на УЕФА Александър Чеферин изглеждаше искрено изненадан от обявяването на Суперлигата в неделя. Той определи президента на "Ювентус" Андреа Аниели като един от най-големите лъжци в живота му. "Никога не съм виждал човек да лъже толкова много, колкото той. Невероятно е. Говорих с него в събота и той ми каза: "Това са само слухове. Не се притеснявай, нищо няма да стане". След това ми каза, че ще ми се обади след един час и си изключи телефона", обяви той. По подобен начин се изказа и за президента на "Манчестър юнайтед" Ед Уудуърд, който след фиаското във вторник беше принуден да се оттегли от поста си.

"Искам да се извиня на всички фенове и привърженици на футболен клуб "Ливърпул" за суматохата, която причиних в последните 48 часа. Няма защо да го казвам, но ще го заявя - проектът никога нямаше да се състои без подкрепата на феновете. Никой не е мислел другояче в Англия. През тези последни 48 часа бяхте много ясни, че няма да се състои. Ние ви чухме. Аз ви чух."

Джон Хенри, собственик на "Ливърпул"

УЕФА и ФИФА заплашиха всички играчи от въпросните отбори от изключване от европейски и световни първенства. Тази заплаха обаче беше по-скоро фишек, тъй като световното първенство по футбол е златна кокошка на ФИФА и без най-добрите футболисти стойността му щеше да е много по-ниска. Най-вероятно щеше да има отражение върху договорите за телевизионни права и реклама. В исторически план никога подобни заплахи не са били печеливши. Днес МОК се моли за участието на най-добрите баскетболисти и хокеисти на олимпийските игри, тъй като има нужда от тях за продажбата на продукта си. Някога олимпийският футболен турнир е имал висока стойност, но без най-добрите футболисти днес е абсолютно незначителен.

Един от вероятно най-силните начини да бъдат притиснати клубовете е да бъдат извадени от съответните национални лиги, които иначе би трябвало да са по-близки като идеология и разбиране до Суперлигата. Самите лиги обаче не разбраха как ще функционират оттук нататък. Висшата лига изведнъж се оказа без шестте си най-мощни клуба, а останалите 14 останаха в неведение. Така и не се разбра искат ли суперклубовете да продължат да играят и у дома.

С участието в Суперлигата те трябваше да си гарантират всяка година определени приходи, докато в Шампионската лига (ако се класират за участие) само най-добрите печелят наистина милиони долари. В същото време при изваждането или излизането им от Висшата лига например английските отбори ще загубят други стотици милиони, които са гарантирани от договорите за продажба на телевизионните права. Така че сметката може би в един момент не излиза, ако всяка събота и неделя английските отбори не играят на домашна сцена, а испанските напуснат в Ла Лига. Факт, който също суперклубовете не успяха да комуникират и да спечелят допълнителна подкрепа за проекта си.

Въпреки че всички английски клубове обявиха, че са повлияни от негативната реакция на феновете, това също не изглежда като основния фактор да напуснат Суперлигата. "Искам да се извиня на всички фенове и привърженици на футболен клуб Ливърпул за суматохата, която причиних в последните 48 часа. Няма защо да го казвам, но ще го заявя - проектът никога нямаше да се състои без подкрепата на феновете. Никой не е мислел другояче в Англия. През тези последни 48 часа бяхте много ясни, че няма да се състои. Ние ви чухме. Аз ви чух", заяви собственикът на "Ливърпул" Джон Хенри. Реакцията на запалянковците срещу "алчните собственици" беше обяснима, но и прогнозируема. Едва ли никой от собствениците на 12-те клуба не си е давал сметка, че проектът няма да бъде приет с лека ръка. А и собствениците на "Манчестър юнайтед" семейство Глейзър никога не са се притеснявали от мнението на запалянковците. Те бяха подложени на натиск от първия си ден на "Олд Трафорд" и вече над десетилетие това не ги притеснява.

Всички срещу алчните

Като най-вероятна причина за срива на Суперлигата още преди да се роди наистина е комплекс от фактори. На първо мястоq УЕФА задвижи всички свои връзки и контакти, за да спре отцепничеството. Макар и традиционно нежелано, но в случая се намесиха и политиците. Според английските медии огромна роля за натиска върху шестте клуба е оказал премиерът Борис Джонсън. В спешна среща с останалите клубове от Висшата лига той е заплашил, че ще има "бомбастична законова реакция", включително и въвеждане на по-строги изисквания за получаване на работна виза за играчите и треньорите на тимовете от Суперлигата. В разговора е споменато въвеждането на правилото 51% собственост на феновете, а най-вероятно и други инструменти. Вероятно не е случайно, че последният клуб, който се е качил на кораба на Суперлигата - "Челси" на Роман Абрамович, беше първият, който го напусна.

Особено силен удар получи "Манчестър юнайтед", който се смята за един от двигателите на проекта - беше лишен както от подкрепата на феновете, така и от влиянието на сър Алекс Фъргюсън и на няколко бивши играчи. "Манчестър сити" и "Ливърпул" бяха разкритикувани от мениджърите си Пеп Гуардиола и Юрген Клоп, макар и в ролята на служители.

Крайният резултат е ясен. УЕФА спечели дългосрочно война, която можеше да разруши устоите на нейното финансово благосъстояние. А най-големите футболни клубове пропуснаха единствената си възможност да си създадат собствена лига и да контролират съдбата на приходите. Дали има добри и лоши в цялата ситуация е друг въпрос. Но феновете могат да се надяват, че те печелят, макар и това да е спорно.

Успешен опит

Когато Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) се отделя от Международната федерация по тенис (ITF) през 1988 г., историята на този спорт е променена завинаги. Днес ITF организира маловажни аматьорски турнири, а опитът да се върне на голямата сцена с променен вариант на най-ценната си надпревара купа "Дейвис" приключи с фиаско. През 2000 г. водещите професионални баскетболни лиги в Европа създадоха нов турнир - Евролига, и европейското подразделение на Международната федерация по баскетбол (FIBA) не можа да спре този процес. Днес Евролигата е най-силният европейски клубен турнир по баскетбол, докато FIBA Европа организира турнири с по-нисък ранг. Дори създаването на английската Висша лига по футбол в началото на 90-те години не минава безболезнено, а в основата си идеята е същата - търговска независимост от Футболната асоциация (ФА), по-добри приходи от договори за телевизионни и рекламни права, които да разпределят помежду си. За ФА остава организирането на един по-състоятелен турнир - ФА къп, но далеч не най-печелившият. Както и управлението на националните отбори и участието им в европейски и световни първенства.

Още от Капитал

Радиопазарът в България

Радиопазарът в България