Борбата с отпадъците

Бизнесът с пластмаса в България: има ли бъдеще след бъркалките

Бизнесът с пластмаса в България: има ли бъдеще след бъркалките

Около 50 фирми ще бъдат засегнати и търсят алтернативи на еднократните пластмасови изделия

Мара Георгиева
17052 прочитания

© Цветелина Белутова


От 3 юли т.г. влиза в сила европейската директива, забраняваща осем вида пластмасови продукти за еднократна употреба, сред които са прибори за хранене, чинии, сламки, съдове за храна, бъркалки за напитки, клечки за уши. По неофициални данни компаниите в сектора, които ще бъдат пряко засегнати от това решение на европарламента, са около 50. Всички те трябва да преустановят производството на въпросните изделия и да потърсят други пазарни ниши.

Няма информация за размера на бизнеса на производителите, които ще трябва да се съобразят със забраните. Сред най-големите фирми за производство на пластмасови прибори за еднократна употреба, сламки, бъркалки, опаковки са "Теда-ММ" - Ботевград, "Матрикс пак" - Пазарджик, "Пиринпласт" - гр. Гоце Делчев, "Начев" ООД - Ботевград, "Монпласт" - Пловдив, "Жу-БГ" - Габрово. Според данните в Търговския регистър общите приходи на тези компании надхвърлят общо 50 млн. лв. за 2019 г.

Отделна група са производителите на пластмасови клечки за уши, които също са засегнати от разпоредбите. Сред тях са "Септона" - Русе, с над 63 млн. лв. приходи за 2019, и "Медика" - гр. Сандански, която се вля в "Софарма" и за която няма данни. Всички тези числа обаче са условни, тъй като приходите на посочените компании не се отнасят до една-единствена дейност, свързана със забраните, а са част от общите им приходи, които включват производство и на изделия, непопадащи в обхвата на забраната.

Във време на пандемия

Времето за подготовка и пренастройване на бизнеса съвпадна с корона кризата. Производители прогнозираха, че при пандемия ще се увеличи търсенето точно на еднократни пластмасови изделия, които осигуряват хигиена, безопасност и съхранение на храните. Но заради затварянето на магазини, хотели и ресторанти тези очаквания не се оправдаха. Затова някои от фирмите бяха принудени да намалят и дори да преустановят производството си много преди датата на влизане на забраната в сила.

"Картината на пазара е много динамична. Заради кризата в туристическия сектор има спад от 40% на чашите за еднократна употреба например. В същото време има около 15% увеличение на използваните опаковки за храни в супермаркетите и в ресторантите заради поръчките за дома. Нарастват и поръчките за износ на еднократни прибори, тъй като те се използват в болниците, както и за доставката на храна за училища и домове за възрастни хора", коментира за "Капитал" Цветанка Тодорова, председател на управителния съвет на Браншова асоциация "Полимери".

Биополимерите - по-тежки и по-скъпи

Мениджърите в сектора като цяло не са оптимисти за бъдещето. Фирма "Жу-Бг" - Габрово, работи от 1990 г. и е сред големите производители на пластмасови сламки. Освен това предлага пластмасови прибори за еднократна употреба, бъркалки за кафе, както и табли за разсад, саксии и др. Основните й клиенти са големите търговски вериги, складове на едро, барове, ресторанти, фирми за кафе.

"Директивата ще засегне 30% от бизнеса ни, както и доста партньори по веригата. От 94 заети общо в компанията 20 са заети в производството за еднократна употреба и трябва да се търси решение за тях. От две години проучваме алтернативи и експериментираме с биоразградими полимери, но интересът към тези продукти не е голям", коментира за "Капитал" управителят Румен Иванов. Той обясни, че за преоборудване на машини и доставка на суровина за новото експериментално производство досега са изразходвали около 20 хил. лева.

Решението за изделия от биоразградими полимери обаче носи нови неизвестни. "Себестойността им е 3.5 пъти по-висока от тази на стандартните пластмасови изделия. Освен това при пластмасите има и друг показател - относително тегло. За биоразградимите е нужен 1.4 грама повече материал за един продукт в сравнение със стандартния полимер, защото относителното тегло е по-високо. Всичко това означава по-скъпи пластмасови продукти", обобщава Румен Иванов.

Той посочва още едно неизвестно, свързано с биоразградимите изделия - тяхното рециклиране. "Необходим е специален подход при разделното събиране, двата вида материали - стандартните и биоразградимите - са несъвместими при рециклирането", подчертава Румен Иванов.

Бъркалката, която се огъва

Тревога изпитват и в семейната фирма "Монпласт" - Пловдив, която е с над 30-годишна история и е сред водещите в страната производители на пластмасови бъркалки за вендинг автомати и топли напитки. "Преди да се заговори за европейската директива, произвеждахме 80 млн. бъркалки месечно, сега - 45-52 млн. максимум. Това е резултат и от коронавируса, но като цяло клиентите се въздържат да поръчват по-големи количества заради очакваните забрани", обобщи за "Капитал" Нели Дамянова, мениджър продажби.

За да се подготви за предстоящите ограничения за производство, "Монпласт" също преди година започва да експериментира с производство на бъркалки от биоразградими материали. Това води до промяна на машини, технология, пакетаж, съобразяване с размери, нужни за вендинг автоматите.

Резултатът обаче не е очакваният. "След като произведохме готов детайл, се видя, че материалът не е толкова устойчив и когато горещата напитка от вендинг машината влезе в чашата, бъркалката се огъва, пада и трудно можеш да я хванеш и използваш", разказва Нели Дамянова. Тя изчислява, че биоразградимите изделия са три пъти по-скъпи от стандартните пластмасови предложения. "Клиентите ще трябва да свикват с по-високите цени", обобщава Дамянова.

Компанията продължава с опитите за производство с биоразградима пластмаса, защото не иска да се разделя с фамилен бизнес, създаден със собствени средства, с много усилия и преминал през редица препятствия в годините. "Търсим подходящи материали - правим проби със суровина от Холандия, примес на дърво с биоразградими материали, с материал от Турция, който издържа на 100 градуса. Не може просто да затворим производството и да оставим хората и семействата им без доходи", обяснява Нели Дамянова. На сайта на дружеството вече има качени мостри на изделия от биоразградима пластмаса - бъркалка за вендинг, лъжичка за сладолед, шот чашка, но засега интересът и към тях не е голям.

Нели Дамянова също поставя ударение върху рециклирането на биоразградимите пластмаси. "За тях са нужни специални компостери при определена температура и нужната им среда за разграждане. Защото тази суровина не се разгражда просто така - изхвърлена на боклука или в природата. Ако не се предвидят такива компостери, всичко се обезсмисля. Хората ще започнат да изхвърлят отпадъците, където им падне, защото знаят, че са от биоразградима пластмаса. Така проблемът с пластмасовите отпадъци ще нарасне", обобщава Нели Дамянова.

Цветанка Тодорова също е убедена, че проблемът със замърсяването на околната среда няма да бъде решен, докато хората не се научат да не изхвърлят отпадъците, а да ги разделят правилно. "Дори да се премине към еднократни изделия от биополимери, те трябва се изхвърлят заедно с хранителните отпадъци като отделен поток и да отиват за компостиране. Усилията ни като общество трябва да бъдат насочени към информиране и образоване на хората, а не към забрани на продукти, за които не е намерена устойчива алтернатива", коментира тя.

Един от големите производители на прибори за еднократна употреба също изказва своите опасения, свързани с биополимерите - възможно е да се стигне до недостиг на суровина заради повишеното търсене. Преди няколко години компанията е направила инвестиции за милиони левове в ново оборудване. Сега забраната за употребата на еднократните пластмасови вилици, лъжици и ножове води до директни загуби за фирмата, тъй като с новата машина не може да се произвеждат други изделия.

Алтернативата, която не е

Всички досегашни страхове на представителите на индустрията обаче могат да се окажат нищожни, а всички опити за производство от биоразградими пластмаси - безсмислени. "В последния проект на Насоките за прилагане на директивата е посочено, че могат да се използват само биополимери, които са натурални и се срещат в естествен вид в природата и не са химически модифицирани. На практика няма такива. Ако бъдат приети насоките в този вид, това ще означава, че за забранените изделия за еднократна употреба няма да има алтернатива", обобщи Цветанка Тодорова.

Засега, според действащите правила, след 3 юли не би трябвало да се продават количества от забранените изделия. Редица браншови асоциации, сред които и българската, са изпратили искане до еврокомисията за едногодишен отлагателен срок, в който да се продадат количествата на склад, но решение липсва.

Още нови задължения

Фирмите в бранша се изправят пред още задължения. Според европейски регламент пластмасови продукти, които не са забранени (засега), като чаши например, трябва да бъдат маркирани или със специални стикери. Това изискване също влиза в сила от 3 юли т.г.

"Регламентът трябваше да бъде публикуван до юли 2020 г., за да имат време компаниите да преведат в съответствие производствата си и да адаптират необходимото техническо оборудване. Но беше публикуван през януари 2021 г. А заради грешки в езиковите версии на маркировката компаниите фактически останаха с по-малко от 4 месеца, за да започнат да изпълняват задълженията по маркиране", обяснява ситуацията Цветанка Тодорова. Доставката, инсталирането и пускането в експлоатация на ново оборудване и принтери за маркировката изискват период поне от 6 до 8 месеца от февруари 2021 нататък. Затова Браншова асоциация "Полимери" е изпратила писмо до Министерството на околната среда и водите, в което настоява да се отложи влизането в сила на наредбата, с която се определят конкретните задължения за фирмите, и да се даде възможност до юли 2022 г. да се продават немаркирани партиди произведени продукти.

"Ситуацията е извън контрол, няма връзка между бюрократичните идеи и това как се прави бизнес и какво се случва в момента в реалната икономика. Рисковете от отказването от производството на пластмаси без истинска оценка на последиците за здравето, околната среда и работните места са реални и при това темпо скоро ще бъдат осезаеми", обобщават от браншовата асоциация в писмото до Министерството на околната среда и водите и в специално писмо от цялата европейска промишленост на преработвателите на пластмаси до Франц Тимерманс - изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, и до Комисията по околна среда на ЕК.

Кой ще следи за вноса

Мениджъри в сектора се опасяват и от нелоялна конкуренция, след като европейските изисквания влязат в сила. В последната година предлагането на алтернативни на пластмасовите изделия се увеличи. Сред тях са дървени прибори, бамбукови сламки, хартиени чинии и чаши. "Не съм убедена, че съществува контрол върху качеството на тези продукти и най-вече върху състава им. Не е ясно дали те отговарят на изискванията за контакт с храни, предвид че идват основно от Далечния изток на доста ниски цени", коментира Цветанка Тодорова.

"Конкуренцията означава свобода, но и хаос, допълван от неяснота как ще се контролира вносът. Притесняваме се повече от недобросъвестните нелоялни търговци, отколкото от забраните", обобщава Румен Иванов.

От 3 юли т.г. влиза в сила европейската директива, забраняваща осем вида пластмасови продукти за еднократна употреба, сред които са прибори за хранене, чинии, сламки, съдове за храна, бъркалки за напитки, клечки за уши. По неофициални данни компаниите в сектора, които ще бъдат пряко засегнати от това решение на европарламента, са около 50. Всички те трябва да преустановят производството на въпросните изделия и да потърсят други пазарни ниши.

Няма информация за размера на бизнеса на производителите, които ще трябва да се съобразят със забраните. Сред най-големите фирми за производство на пластмасови прибори за еднократна употреба, сламки, бъркалки, опаковки са "Теда-ММ" - Ботевград, "Матрикс пак" - Пазарджик, "Пиринпласт" - гр. Гоце Делчев, "Начев" ООД - Ботевград, "Монпласт" - Пловдив, "Жу-БГ" - Габрово. Според данните в Търговския регистър общите приходи на тези компании надхвърлят общо 50 млн. лв. за 2019 г.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


1 коментар
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Интересно нещо е общественото мнение. Някак си очакваме, че близката атомна електроцентрала ще следи какво се случва с всеки грам уран, но когато става дума за чашките за кафе забравяме за тях в момента, в който получим документ, че сме си платили продуктовата такса.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход