Най-големите компании в Стара Загора: Какво расте в сянката на енергетиката

През 2019 г. приходите на топ 100 компаниите в областта надвишават 7.1 млрд. лв.

Енергетиката определено има най-силен икономически отпечатък върху региона
Енергетиката определено има най-силен икономически отпечатък върху региона    ©  Цветелина Белутова
Енергетиката определено има най-силен икономически отпечатък върху региона
Енергетиката определено има най-силен икономически отпечатък върху региона    ©  Цветелина Белутова

Приходите на най-големите компании в област Стара Загора през 2019 г. са се повишили с 6.13% спрямо предходната - от около 6.69 млрд. лв. до над 7.1 млрд. лв. По-голямата част от тях, или 3.9 млрд. лв., обаче са акумулирани само от десетте най-големи фирмите в региона.

Освен това данните в класацията са от последните публикувани финансови отчети, т.е. преди породената от пандемията криза и свързаните с нея спрени поръчки от чужбина и отдръпването на инвеститори. Със сигурност данните за 2020 г. ще са доста по-мрачни.

Въглищата на върха

Енергийният сектор продължава да е водещ в Стара Загора, като четирите най-големи компании са три ТЕЦ-а и държавата мина в комплекса "Марица-изток". Това обаче няма да продължава да е така още дълго предвид очертаващата се енергийна трансформация и края на въглищата.

Засега обаче и приходите, и печалбата на първенеца ТЕЦ "Ей И Ес - 3С Марица-изток" бележат ръст през 2019 г. спрямо 2018 г. На второ място през 2019 г. е другата американска централа - "КонтурГлобал", като е изместила ТЕЦ "Марица-изток 2" тази година. Причината за рокадата е във все по-слабата конкурентоспособност на държавната централа и съответно намаленото производство на ток - средната натовареност на мощностите й достига едва 30%. Данните за 2020 г. се очаква да бъдат още по-негативни.

Според документите ТЕЦ "Марица-изток 2" е успяла да намали загубата си, която бе достигнала над 300 млн. лв. през 2018 г., до близо 202 млн. лв. през 2019 г. Това обаче не се случва благодарение на успешни управленски решения и ефективност при разходите. Всъщност държавата непрестанно налива пари от бюджета в централата, които само през миналата година са около 1 млрд. лв. под формата на изкупени дългове от БЕХ и закупени пак от холдинга квоти за вредни емисии.

Другият държавен гигант в региона - "Мини Марица-изток", съвсем леко повишава приходите си (заради повишена от КЕВР изкупна цена на въглищата), но пък печалбата се е свила до 57 хил. лв. (най-вече заради инвестиционни разходи). За миналата година мините вероятно ще са на загуба - заради COVID-19 те бяха затворени за повече от месец, освен това работят с намален капацитет заради пониженото търсене на въглища.

Единствено "Брикел", свързана с бизнесмена Христо Ковачки, бележи спад в приходите сред топлоцентралите, като компанията е и на загуба.

Най-растящите в 100-цата

В класацията с фирми най-голямо впечатление прави забележителният ръст на "Загора енерджи", която е избухнала с ръст на приходите от 565% през 2019 г. спрямо 2018 г. Приходите са скочили от 6.8 млн. лв. на над 65 млн. лв. за 2019 г. Компанията е търговец на електроенергия и е дъщерно дружество от структурата на "Холдинг Загора", чиито собственици са Теодора Пехливанова и Ирина Динева, като той притежава две трети дял в собствеността. Останалата една трета е на Антон Андронов. Холдингът притежава дялове в някои от големите заводи на Стара Загора - леярското предприятие "Прогрес" (45), "Хранинвест - Хранмашкомплект" (59), "Строителна компания Загора", "Охранителна компания Загора", "Загора Медикъл" и др. А конкретната причина за ръста в приходите на "Загора енерджи" е това, че дружеството започна да осигурява централизирано електроенергията за въпросните предприятия, които преди това са се снабдявали от различни търговци.

Другата компания, която е пораснала с пъти, е "Брейнсторминг". Тя е с ново име от 2018 г. - "Тракия ферт", и от 1 млн. лв. оборот през въпросната година дружеството стига над 20 млн. лв. през 2019 г. Собственици са Валентина Борисова и Йорданка Михнева, които вероятно са сестри заради специфичното еднакво бащино име - Нанкова. Компанията се занимава с химически продукти, вероятно торове, ако се съди по предмета на дейност на други фирми с подобно име.

Още няколко компании имат значителен ръст на приходите през 2019 г. С 43% нагоре е и "Ферт бул", която достига близо 83 млн. лв. оборот за 2019 г. Тя също се занимава с торове, препарати за селско стопанство и семена.

"Арсенал 2000" също бележи сериозен ръст - това е компанията, която се занимава с търговията на произведената стока в оръжейния завод "Арсенал" в Казанлък. През 2019 г. фирмата стига близо 59 млн. лв. приходи, а печалбата е 31 млн. лв. Иначе самият завод "Арсенал" със своите над 9000 служители бележи лек спад в приходите. В началото на пандемията през март 2020 г. от завода обявиха, че планират съкращения с около 2000 работни места. Тогава предприятието спря работа за кратко заради намалелите поръчки, но до масовите съкращения така и не се стигна.

Казанлъшката компания "Балканпак" също бележи сериозен ръст - 63% в приходите. Дружеството скоро смени собствеността си - през 2019 г. тя беше придобита от ирландския гигант в опаковъчния бизнес Smurfit Kappa заедно със завода за опаковки от велпапе в Луковит "Витавел". Впоследствие от януари 2020 г. "Балканпак" се преименува на "Смърфит Капа България".

Селскостопанската фирма "Тракийски фураж" също расте стабилно - с над 45%. Фирмата "Галерия Стара Загора", която стои зад едноименния мол в града, е удвоила приходите си през 2019 г.

Ръст бележи и "Енергоремонт Гълъбово", и то сериозен - почти 40%. Компанията произвежда оборудване за енергийния сектор. Мажоритарен собственик е Дечко Колев, който притежава и мажоритарен дял от акциите на "Металик" (41).

Вкусни бизнеси

Някои от най-големите компании в областта са от сектора на хранително-вкусовата промишленост. И през 2019 г. производителят на бира "Загорка" например има увеличение в оборотите, макар и почти незначително - около 2%. Печалбата на компанията дори бележи лек спад. По предварителни данни на Съюза на пивоварите, цитирани от "Капитал", през 2019 г. продадените в България количества бира са били около 5.2 млн. хектолитра срещу 5.56 млн. хектолитра за 2018 г., така че целият сектор усеща намаляването в консумацията.

Един от най-големите производители на пилешко месо в страната - "Градус", очаквано също е в топ дружествата в региона, като тя е и една от най-големите публични компании у нас. Според консолидирания отчет на групата ръстът на приходите е малко над 9% за 2019 г. Преработвателят на слънчоглед "Бисер Олива" е свързан със собствениците на "Градус" и сега се изкачва с няколко позиции нагоре в класацията на най-големите компании в Старозагорска област, като бележи и над 22% увеличение на приходите. Печалбата също расте - от 527 хил. лв. за 2018 г. на над 930 хил. лв. за 2019 г. Това е положителна новина за фирмата на фона на предишната година - през 2018 г. приходите й спаднаха в сравнение с 2017 г.

Компанията КЕН, производител на колбаси и позната с едноименната си марка, достига почти 60 млн. лв. приходи за 2019 г. с пореден ръст.

Няколко по-малко известни предприятия у нас също растат. Константин Ламбрев, изпълнителен директор и собственик на "Конекс Тива", каза пред "Капитал" през 2020 г., че очаква пета поредна година на ръст в приходите. Всъщност ръстът е около 2%, но наистина върви нагоре за поредна година. Фирмата е вторият най-голям преработвател на зеленчуци на българския пазар и най-големият износител на зеленчукови консерви, произведени по традиционни рецепти. Дружеството продава над 95% от производството си на външни пазари. Приходите на "Херон трейд", специализирана пък в патешкото месо и продукти, обаче са намалели с 21%. И двете предприятия се намират в село Оризово.

В този сектор и регион се намира и винопроизводителят "Домейн Менада", чийто оборот все пак расте, но пък компанията е на загуба за разлика от предходните две години.

Индустриалната картина

На десето място в класацията е казанлъшкият производител на хидравлични компоненти "М+С хидравлик". През 2019 г. в завода са произведени около 600 000 хидромотори и кормилни управления и аксесоари за тях, докато през предходната година произведените изделия са били 700 000, разказа миналата година пред "Капитал" прокуристът Владимир Спасов. "През последните 5 години ръстът в производството ни беше между 8 и 15% годишно", обясни той. За 2019 г. обаче има лек спад в приходите. Компанията е експортно ориентирана и е възможно и през 2020 г. икономическата ситуация да се отрази на бизнеса.

Веднага след нея е "Кастамону България", собственост на турската Kastamonu Entegre. Дружеството е производител на мебели с над 300 служители, а предприятието е в село Горно Сахране. Оборотът й намалява с около 10%.

Заводът за мебели "Средна гора" също има ръст в приходите, а и в печалбата. Мебелната фирма е най-дългогодишният български доставчик на шведската IKEA. При началото на пандемията Александър Палешутски - изпълнителен директор и един от собствениците на компанията, сподели пред "Капитал", че изпитва трудности заради затворените магазини на шведската верига. При нормални обстоятелства предприятието произвежда 2300 стола на ден за IKEA и 600 - 700 за норвежката мебелна група STOKKE.

Производителят на опаковки "Ате пласт" расте малко, но пък разширява бизнеса си. Компанията предприема инвестиция от 10 млн. лв., като едната от двете й бази в Стара Загора ще се премести на новозакупен 20 дка парцел в индустриалната зона на града. Капацитетът на предприятието ще се разшири, а и ще бъдат открити около 30 нови работни места.

Още от Капитал