Ще спрат ли акционерите постоянния ръст на заплати на изпълнителни директори

Годишните отчети показват, че шефът на GE Лари Кулп, чийто авиационен бизнес се срина, е получил 73 млн. долара, или почти три пъти повече от годишната му заплата през 2019 г.

Ще спрат ли акционерите постоянния ръст на заплати на изпълнителни директори

Шефовете са намерили нови начини за забогатяване по време на пандемията

The Economist
2239 прочитания

Годишните отчети показват, че шефът на GE Лари Кулп, чийто авиационен бизнес се срина, е получил 73 млн. долара, или почти три пъти повече от годишната му заплата през 2019 г.

© Reuters


Миналата година беше ужасна за всякакъв вид пътувания. Но не бихте разбрали, ако погледнете начина, по който някои американски изпълнителни директори харчат пари. Годишните отчети показват, че шефът на GE Лари Кулп, чийто авиационен бизнес се срина, е получил 73 млн. долара, или почти три пъти повече от годишната му заплата през 2019 г. Изпълнителният директор на хотелската верига Hilton Кристофър Насета се е насладил на увеличение на заплатата от 161% и е получил 55.9 млн. долара. Норвежката Cruise Line, която описа 2020 г. като най-трудната година в историята й, е увеличила с над два пъти компенсациите на директора си Франк дел Рио до 36.4 млн. долара. И трите са сред корпоративните гиганти, които грандиозно намалиха основните заплати и/или бонуси по време на пандемията. Но сложиха в джоба си много повече, отколкото се отказаха.

Това стана възможно благодарение на мръсния фокус, направен по време на заседания на бордовете на директорите в САЩ миналата година. Всъщност много управителни съвети премахнаха въздействието на коронавируса от заплащането на база резултати, като отстраниха една четвърт от лошите данни, за да покрият целите за получаване на бонуси, промениха приоритетите си по средата на годината или дадоха нови грантове подобно на Кулп, Насета и Дел Рио, след като пандемията унищожи предишните (договорите на Кълп и Дел Рио бяха удължени).

Резултатът от това е продължителен ръст на заплати на изпълнителни директори в САЩ в година, която за простосмъртните носи големи загуби на работни места, неплатени отпуски и подкрепа от държавата. Според компанията за данни MyLogIQ средната годишна заплата на 450 изпълнителни директори, управляващи компании от индекса S&P 500, е 13.2 млн. през 2020 г. - това е увеличение за пети пореден път. Дел Рио и Насета са сред шефовете в тази група, чиято заплата се е увеличила, въпреки че компаниите им са загубили пари.

Реакцията на инвеститорите

Сега идва реакцията на инвеститорите, нали? На годишните събрания досега акционерите използваха своите т.нар. say on pay гласове, служещи за изплащане на компенсации на висши служители, за да критикуват много от най-големите американски компании за манипулиране политиките на заплащане. Сред тях са GE, телекомуникационният гигант AT&T, технологичната IBM и фармацевтичната Walgreens Boots Alliance. Финансовите консултанти отчитат, че тези изпълнителни директори, които тепърва ще бъдат изправени пред агресивни събрания на акционерите, "са притеснени". Това не е нещо лошо, ако предполага, че на институциите им е писнало дотолкова от предлаганите бонуси, че склоняват борда да сложи край на тази практика. Но едва ли. Акционерите са толкова затънали в блатото от високи заплати, колкото директорите на компании.

Ако трябва да бъдем честни, въпросът е труден. В САЩ има широко разпространено схващане, че заплатата на директорите се увеличава също както цените на фондовия пазар. По време на Втората световна война заплатите намаляват и едва се променят 30 години след това. Но средното им ниво се увеличава десетократно от средата на 70-те години и значително надхвърля средните приходи на един работник.

Това е феномен, който се простира отвъд изпълнителните директори. Алекс Едманс от London Business School отбелязва, че суперзвезди като писателката Дж. К. Роулинг и футболиста Кристиано Роналдо също получават много повече, отколкото техните предци биха вземали в миналото. Високото заплащане на такъв конкурентен глобален пазар може да бъде оправдано с наемането и запазването на най-добрия персонал. И въпреки това достойнството на служителите бива подкопано, когато шефовете жънат успехи от необикновено добри времена като бум на фондовия пазар, но си спестяват последствията от кризи като пандемията. Както казва Едманс, "ако позволите на шефовете да се възползват от предимствата, то трябва да ги заболи от недостатъците". Бордовете на директорите, изглежда, игнорират това. Може би и те печелят от налагането на система, която поддържа заплатите им високи. Поради каквато и да е причина през изминалата година те раздаваха пари като бонбони.

Другият проблем

Податливите бордове не са единственият проблем. Страхливите инвеститори също са част от него. Според консултантската компания Semler Brossy средният брой гласове в подкрепа на плащане на компенсации допреди пандемията е бил 90% или повече. Това е огромен процент. За разлика от него американският пенсионен фонд Cal PERS гласува против повече от половината от тях през 2019 г. и 2020 г., защото повишенията не оправдаха пазарните резултати. Изглежда, че нещата се променят. От компанията за данни MyLog IQ твърдят, че делът на фирмите в индекса S&P 500, които са отказали да гласуват за компенсации през годината, възлиза на 6.1%, или три пъти повече от този за 2019 г.

Институциите казват, че проблемът е станал по-наболял, защото опитът за "печалба на всяка цена" крещи неравноправие. И все пак протестният вот остава относително малък, не е обвързващ, а броят променени заплати през изминалата година е необичайно висок и предполага, че проблемът тепърва ще започне да отшумява. Недоволството срещу изплащане на компенсации само по себе си няма да сложи край на американската ера на политически донори.

Трудно е да си представим какво ще сложи този край. Много акционери се засрамват от мисълта за данъчни облагания и ограничения - алтернатива, предлагана от левите демократи. И все пак общите им усилия да променят системата също са посредствени. Призивите за удължаване на периода, в който директорите притежават акции, от пет на десет години например се провалиха. Опитите да спрат бордовете да сравняват изпълнителни директори с щедро платени служители на компании в същия сектор също удариха на камък.

Всъщност е много вероятно в бъдеще акционерите да се фокусират по-малко върху заплатите, а да приоритизират въпроси като полово и расово многообразие и климатични промени във фирмите, в които инвестират. Очаква се екологичните, социалните и правителствени цели да бъдат част от все повече платежни системи на изпълнителни директори до 2022 г., особено с нарастване на схващането за увеличаване на стойността не само за акционерите, но и за заинтересованите страни. В дългосрочен план тези приоритети могат да помогнат на възвращаемостта на борсата. Но в краткосрочен план и при слаб надзор има риск някои от бордовете да използват тези приоритети като критерии за отвличане на внимание от слабо финансово представяне. Един ден светът може да има повод да празнува влиянието на фокусиране върху устойчивостта. А в същото време някои шефове ще го използват като нов начин за забогатяване.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Миналата година беше ужасна за всякакъв вид пътувания. Но не бихте разбрали, ако погледнете начина, по който някои американски изпълнителни директори харчат пари. Годишните отчети показват, че шефът на GE Лари Кулп, чийто авиационен бизнес се срина, е получил 73 млн. долара, или почти три пъти повече от годишната му заплата през 2019 г. Изпълнителният директор на хотелската верига Hilton Кристофър Насета се е насладил на увеличение на заплатата от 161% и е получил 55.9 млн. долара. Норвежката Cruise Line, която описа 2020 г. като най-трудната година в историята й, е увеличила с над два пъти компенсациите на директора си Франк дел Рио до 36.4 млн. долара. И трите са сред корпоративните гиганти, които грандиозно намалиха основните заплати и/или бонуси по време на пандемията. Но сложиха в джоба си много повече, отколкото се отказаха.

Това стана възможно благодарение на мръсния фокус, направен по време на заседания на бордовете на директорите в САЩ миналата година. Всъщност много управителни съвети премахнаха въздействието на коронавируса от заплащането на база резултати, като отстраниха една четвърт от лошите данни, за да покрият целите за получаване на бонуси, промениха приоритетите си по средата на годината или дадоха нови грантове подобно на Кулп, Насета и Дел Рио, след като пандемията унищожи предишните (договорите на Кълп и Дел Рио бяха удължени).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    А, страхотно. Обвържете всичко с равенството между половете.

    След като ще трябва да се "изравняват", мъжете няма ли да ударят същия "стъклен таван", както се твърди за жените?

    Как това може да се нарече равноправие?!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход