Най-големите компании в Хасково: Хазарт, бира и още нещо

Голямата индустрия в региона от времето на социализма вече не играе съществена роля

Най-големите компании в Хасково: Хазарт, бира и още нещо

За 2019 г. първите 100 най-големи компании от областта са генерирали общи приходи 2.1 млрд. лв.

Калина Горанова
7760 прочитания

Голямата индустрия в региона от времето на социализма вече не играе съществена роля

© Цветелина Белутова


Хасково обикновено влиза в полезрението на медиите или с драмите около кметовете си, или с тези с водата.

Цели четири мандата градът се олицетворяваше с кмета Георги Иванов, луксозния му имот край язовир "Клокотница" и скъпото му хоби да колекционира стари автомобили. Последва новата кметска драма с благословения от ГЕРБ градоначалник Добри Беливанов до обявяването му за "грешка" от същата партия. Междувременно във водата ту има манган, ту уран. А най-популярният бизнес бранд, произлязъл от региона, остава този на империята на Митко Пайнера.

Това обаче далеч не изчерпва Хасково. За 2019 г. първите 100 най-големи компании от областта са генерирали общи приходи 2.1 млрд. лв. при 1.9 млрд. лв. през 2018 г.

Областта има силни традиции в хазартния сектор. Той е донесъл 237.8 млн. лв. приходи. А шест от 100-те най-големи компании се занимават именно с това. През 2020 г. браншът понесе силен удар заради коронавируса и ограничените пътувания, тъй като игралните зали в пограничния град са силно зависими от турските клиенти.

Иначе в хасковската стотица най-много са представителите от сектор търговия - 34, или една трета. Следва сектор храни и напитки, като със силни позиции са и селско стопанство и транспорт.

Най-големите

Лидер в класацията е "Неохим". Основните акционери в "Неохим" са "Еко тех" (24.28%), "Евро ферт" (24.03%) и "Феборан" (20.3%), като последното дружество е еднолична собственост на австрийската химическа компания Borealis. Основните продукти, които заводът произвежда, са амониев нитрат, амоняк и др.

Торовият завод има приходи 261 млн. лв. за 2019 г., което е 12% повече, отколкото година по-рано. Компанията обаче все така трупа загуби, като те са 12.4 млн. лв. при 19.1 млн. лв. през 2018 г.

Ситуацията обаче се подобрява през 2020 г., като след две години на финансови минуси дружеството излиза на печалба от близо 15 млн. лв. Въпреки че димитровградският завод отчита по-ниски продажби - 229 млн. лв., има и свиване на разходите след поевтиняването на природния газ, който е и основна суровина за производството. Благодарение на това общите оперативни разходи спадат с 22%, като тези за персонал остават почти без промяна. Според консолидирания отчет на компанията има и промяна в пазарите на дружеството, като през 2020 г. продажбите в страната нарастват и изпреварват износа, който в същото време намалява. Или на вътрешния пазар "Неохим" е продал продукция за 112.7 млн. лв., а на външния - за 107.5 млн. лв.

Там, където е бирата

Подгласникът в областта е "Каменица". Дружеството е регистрирано в Пловдив, но производството се намира в северната индустриална зона на град Хасково. От юни 2012 г. "Каменица" АД е собственост на една от най-големите пивоварни в света - "Молсън Коорс Брюинг къмпани" (Molson Coors Brewing Company). Тогава тя придоби групата "СтарБев", част от която бе и българското дружество. Портфолиото включва местните марки "Каменица", "Астика", "Бургаско пиво" и "Славена", както и световните брандове Stella Artois, Beck's и Staropramen.

За 2019 г. приходите на пивоварната компания са около 130 млн. лв., което обаче е спад с 15% спрямо 2018 г., като компанията е произвела над 1.3 млн. хектолитра бира.

Компанията притежаваше пивоварна в Пловдив, но през 2015 г. реши да премести цялото си производство в Хасково, където бяха инвестирани десетки милиони евро. В Града на тепетата се случиха някои промени. Причината за решението беше местоположението на завода. Той беше в широкия център на Пловдив, в жилищен квартал близо до стадион "Ботев", като през 1881 г. предприятието се е намирало в периферията на града, в незаселена индустриална зона.

Две години след промяната 30 декара от терена на бившия завод бяха купени от строителната "Сиенит" и компании на хотелиера Георги Тотев. Върху останалата част от земята, освободена от бившата пивоварна, "Каменица" изгради комплекс от микропивоварна за крафт бира, музей, класически ресторант, парк и отворена амфитеатрална сцена. Официалното откриване беше през април 2019 г.

Какви ще са резултатите след пандемичната 2020 г. предстои да се види, като само две седмици след началото на първия локдаун пивоварите в страната отчетоха 20% директни загуби заради затворените хотели, ресторанти и кафенета (хорека канала) по време на извънредното положение.

Хазарт и пак хазарт

Областта и по-специално Свиленград е със силно присъствие на картата на хазарта и се оформи като българския Лас Вегас. Там бизнес с казина развиват всички основни играчи в сектора, като залите разчитат в голяма степен на клиенти основно от Турция.

В класацията на най-големите 100 има шест компании от този сектор. Лидер в бизнеса със залозите и дружество под номер три в голямата класация е "Принцес Свиленград" на "Тримонциум Принцес хотел". Дружеството е с действителен собственик Суди Озкан, турски хазартен бос, който от години има хазартен бизнес в страната и един от основните играчи. Собственик е на едни от най-големите казина в страната под бранда Princess, разположени в хотелите му в София, Пловдив и Свиленград. Освен тях има и игрални зали. "Принцес Свиленград" е и на едни от челните места в сектора, като за 2019 г. има приходи 109 млн. лв. и ръст близо 20%. Компанията менажира казино Nymphes, първото казино в града, което се намира с сградата на бившия младежки дом.

Озкан фигурира и със "Стар Принцес", което има две игрални зали - Macau в сградата на старата баня и още една в хотел "Романтика". Дружеството е под трето място в хазартната класация и с приходи от 25 млн. лв., като компанията отчита срив с 57%.

Друг голям играч е "Гранд Корона" с 50 млн. лв. приходи и със собственик адвокат Ивиян Симеонов. Следващата компания с 18.2 млн. лв. и с ръст 47.6% е "Беладжио гейминг" на Стефан Стефанов. А най-растяща в сектора е "Мерит глобъл гейм" с 57.4% скок.

Лидери по сектори

Търговията е силно представена в класацията, като под номер едно сред търговците и под номер 5 в общата е търговецът на торове от Димитровград "Евро Ферт". Следват търговецът "Табако трейд Димитровград" и производителят на консервирани зеленчуци и плодове "Дерони".

Лидер в сектор транспорт в областта е "Монолит транспорт". Компанията представя себе си като създадена преди 10 години и с основен предмет на дейност международен автомобилен транспорт, като превозва разнородни товари, включително хладилни и ADR. Разполага с парк от 120 камиона.

При машините първата позиция е за ПИМ ООД, която е под номер 9. Дружеството е създадено през 1990 г. в Хасково като фирма, занимаваща се с проектиране, изработка и монтаж на съоръжения от неръждаема стомана. Компанията произвежда машини, съоръжения и технологични линии за различни сектори на хранително-вкусовата промишленост. Специализирана е например в изграждането както на големи винзаводи, така и на малки винарни с капацитет до 100 тона грозде на сезон и индивидуални изисквания към оборудването.

Най-голямата компания от сектор селско стопанство е "Аякс 1", която през 2019 г. реализира и най-големи приходи в свиневъдството - 81 млн. лв. Дружеството беше от тези, които се опитаха по алтернативен начин да се предпазят от чумата. Групата разполага с три свинекомплекса, като отглежда 120 хил. животни в три ферми край Стара Загора (Пъстрен и Боздуганово) и Добрич, село Козлодуйци, където са около 70 хил.

За да не се стига до зараза в големия комплекс, от компанията са предложили на стопаните в Козлодуйци и в околните села да заколят прасетата по дворовете си срещу обезщетение от 250 лв. на глава, като това означавало общо около 55 прасета в Козлодуйци. В сектора следва търговецът със зърно "Силвърсан България", собственост на регистрираното в Австрия "Силвърсан ориентал", с приходи от 37 млн. лв.

При текстила първото място и 19-о в общата класация е за "Янев", създадена през 1990 г. Лидер в строителството е хасковската АБ. Преди няколко години хасковската фирма се свързваше с депутата от ДПС Делян Пеевски сред представители на строителния бранш. През 2020 г. "Валирион" купи "Пътна сигнализация - България", която бе собственик на АБ. Официалният собственик на "Валирион" е Цветан Чолаков. През 2014 г. той купува фирмата "Хидрострой Монтажи" от собственика "Хидрострой" на Велико Желев. Впоследствие "Хидрострой монтажи" е преименувана на "Кселекс", а през 2018 г. - закрита. Един източник на "Капитал" твърди, че зад АБ сега стои Велико Желев, но официално потвърждение няма.

Най-растящите

В групата на растящите компанията с най-голям скок е търговецът от Харманли "Антек България". Той има ръст на приходите 508%, като от 3 млн. лв. те скачат на 18.5 млн. лв., като дружеството е регистрирано през 2018 г. Собственик е германската "Антек Фарцойгтехник". Търгува основно с метални аксесоари за всички автомобили с висока проходимост. Дейността се осъществява в нает склад в град Харманли, пише в отчета на компанията.

Втора по ръст е свързаната с Христо Ковачки "ТЕЦ Марица 3". Централата до Димитровград има скок на приходите за 2019 г. със 164% - от 20 млн. лв. стават 50 млн. лв. Основната част от приходите на ТЕЦ-а се формираха от държавните плащания за студен резерв. Компанията се нарежда под номер шест на големите компании в областта, като печалбата й за 2019 г. 5.8 млн. лв., а служителите й - 144. Схемата с плащанията за поддържането на студен резерв обаче бе променена в края на юли 2020 г. след скандала с парите, които отиват към Ковачки и Ахмед Доган (през ТЕЦ "Варна"), с което тези централи бяха орязани за сметка на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2".

Друга компания със значителен ръст е строителят на пътища "Европът 2005" с ръст 154% и приходи 14.7 млн. лв. Компанията се управлява от Величко Минев и Кузман Кузманов.

Хасково обикновено влиза в полезрението на медиите или с драмите около кметовете си, или с тези с водата.

Цели четири мандата градът се олицетворяваше с кмета Георги Иванов, луксозния му имот край язовир "Клокотница" и скъпото му хоби да колекционира стари автомобили. Последва новата кметска драма с благословения от ГЕРБ градоначалник Добри Беливанов до обявяването му за "грешка" от същата партия. Междувременно във водата ту има манган, ту уран. А най-популярният бизнес бранд, произлязъл от региона, остава този на империята на Митко Пайнера.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал