Заслужават ли си патентите за лекарства

Политиците атакуват защитата на интелектуалната собственост, но акционерите са по-голямото главоболие на Big Pharma

Едно от първите правила на американската политика е да не се замесва в спорове с Big Pharma. Армията от лобисти на фармацевтичната индустрия във Вашингтон гарантира, че президенти и от двете страни, от Роналд Рейгън до Барак Обама, подкрепят категоричната защита на правата на интелектуална собственост (ИС), включително в международни договори. Доналд Тръмп заплаши да наложи контрол върху цените на лекарствата, което спечели двустранна подкрепа в Конгреса, но интензивното лобиране гарантира провала на неговата инициатива. Това усилие за овладяване на Big Pharma отразява глобалния имидж на индустрията като арогантна и алчна.

Президентът Джо Байдън подкрепя предложението на Световната търговска организация за отказ на патентна защита за ваксини срещу COVID-19. Ако Байдън е готов да преосмисля правата на ИС за ваксини в чужбина, той също може да има дързостта да се заеме с патентната защита за някои нови лекарства в страната.

Три важни въпроса

За да преценим дали американската индустрия заслужава такова отношение, си струва да си зададем три въпроса. Първо, колко са на брой появяващите се иновации? Второ, намалява ли рентоориентираното поведението - вариращо от ценообразуване до манипулиране на патенти? Трето, какво може да се случи, ако патентните правила бъдат смекчени?

Да започнем с иновациите. Първото десетилетие на века фармацевтичните инвестиции излязоха от мода. Но от 2010 г. насам американската индустрия рязко увеличи разходите за научноизследователска и развойна дейност като дял от приходите, до над 25% (виж графиката). Рисковото финансиране на науките за живота в САЩ процъфтява, достигайки рекордните 36 млрд. долара през 2020 г., удвоявайки нивото му от 2017 г. Броят на новите лекарства, одобрени от Американската агенция по храните и лекарствата, се е увеличил повече от два пъти през последното десетилетие. Нито едно от тези измервания не гарантира бъдещи иновации, но те сочат, че настроенията са се променили.

И при рентоориентираното поведение картината е по-малко плашеща от преди. Средните цени на лекарствата в САЩ все още са най-високите в света, но темпът на нарастване се забави. Според компанията за данни IQVIA, след като тайните отстъпки, предлагани на големи клиенти, намаляват, нетните цени на лекарствата се покачват по-бавно, отколкото инфлацията през 2018 и 2019 г. Политическият натиск е само една от причините. Консолидацията между здравните застрахователи и т.нар. pharmacy-benefit managers (големи посредници), които плащат за лекарства, им даде повече правомощия при договарянето на ценовите намаления. Вече е по-трудно е да се трупат пари от лекарствени блокбъстъри. Консултантската компания Deloitte смята, че вътрешната норма на възвръщаемост на изследователската и развойната дейност в десет големи фармацевтични компании е спаднала от 10% преди десетилетие до 2% през 2019 г. - под среднопретеглената им стойност на капитала от 7%.

Средните разходи за пускане на лекарство на пазара са се увеличили с две трети от 2010 г. до около 2 млрд. долара. Прогнозата за пиковите продажби за всяко ново лекарство също е спаднала наполовина през този период. Често големите фирми предпочитат да купуват по-малките си иновативни конкуренти. Според консултантската компания EY американските фармацевтични компании са похарчили 185 млрд. долара през последните пет години за придобиване на биотехнологии. Приблизително една трета от приходите на големите фармацевтични компании са резултат от интелектуална собственост, произтичаща от придобивания.

Ако правилата за патентите се разхлабят

Какво ще се случи, ако патентните правила бъдат отслабени? Рентоориентираното поведение ще намалее, но с него може да намалеят и иновациите. Един от начините да си отговорим на въпроса е да разгледаме колко иновации се случват извън САЩ, където правата на ИС често са по-слаби или по-слабо прилагани. Днес в повечето индустрии иновациите са факт в световен мащаб, не само в САЩ, но във фармацията все още се наблюдава мощен наклон към Америка. Там се извършват две трети от световните биотехнологични инвестиции с рисков капитал. Въпреки напредъка на Китай по други фронтове, в науките за живота страната все още представлява едва около 15% от общото световно финансиране с рисков капитал. По същия начин, дори когато американските мултинационални фармацевтични фирми станаха по-глобални (печелещи приблизително половината от приходите си в чужбина), предпочитанието им към местни научноизследователски и развойни дейности нарасна, като 88% от проучванията се извършват в Америка.

Това предполага, че американското правителство ще избегне промените, които биха навредили на иновациите. Но то все пак може да разхлаби патентния режим, за да намали рентоориентираното поведение, свързано със стари лекарства. През 2019 г. Федералната търговска комисия установи, че индустрията разчита по-малко от преди на възмутителните споразумения за "плащане за забавяния", чрез които плаща на генерични фирми да отложат пускането на пазара на по-евтини конкуренти на скъпи лекарства. Въпреки това Big Pharma все още използва други хитри номера като "вечнозелената" защита на ИС след първоначалния 20-годишен период чрез подаване на куп патенти за незначителни модификации. Повече може да бъде направено за овладяване на подобни злоупотреби.

Подиндексът на S&P на големите фармацевтични компании е нараснал с около 20% през последните пет години, докато по-широкият измерител на акциите се е удвоил. Въпреки чудодейните лекове за COVID-19 тази година фармакологичният индекс е намалял с близо една десета. Ясно е, че дори когато разходите за иновации нарастват, вероятно отразяващи увереността, че важните права на ИС в Америка ще останат без промяна, инвеститорите смятат, че възможността да печелят лесни пари не е толкова добра, колкото преди. И така нещата изглеждат точно така, както трябва да бъдат.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал