Инвеститорите в техкомпании трябва да внимават с корпоративното управление

Те често се примиряват с фирмения мениджмънт, но може да съжаляват за това

В края на всеки бизнес цикъл се появяват проблеми, които изглеждат очевидни, ако погледнем назад във времето. Когато фондовите пазари се сринаха преди 20 години, излязоха наяве счетоводни измами във фирмата за търговия с енергия Enron и телекома WorldCom. Не толкова вълнуващи бяха разкритията, че много компании са извършвали операциите си по най-бързия и евтин начин или са се държали безразсъдно. В крайна сметка действията на шефове, управлявали гиганти като General Electric и френската медийна група Vivendi, доведоха компаниите до трудности, продължили десетилетия. След 2008 г. императорите от Wall Street като Lehman Brothers, Merrill Lynch и други фалираха с цената на огромни загуби и великото его на шефовете им.

Технологиите са на мушката

Не е лесно да отгатнем къде се крие следващото предупреждение. Но инвеститорите, които се стремят да избегнат фалит, трябва да обърнат специално внимание на гаранциите, компаниите и шефовете, защото те показват важна информация за съществуващите рискове. Една от областите на финансов риск е процъфтяващият пазар на дългове с висока доходност, в която стандартите за застраховане са се влошили. Основната причина за възпламеняване на пожари в корпоративния свят е технологичната индустрия.

Една от причините за това е продължителното "плодородие" на всеки бизнес с технологичен привкус. Рецесията, предизвикана от ковид-19, беше силен удар за голяма част от световната икономика, но бързият растеж на компаниите от Силициевата долина се оказа страничен ефект от пандемията, като усили и без това покачващите се цени на борсата. Изглежда, че провинения като подозрителни счетоводни практики до властно директорско поведение биват пренебрегвани в непандемична обстановка. Както Уорън Бъфет отбелязва, когато приливът се оттегли (т.е., когато се зададе криза) се вижда кой е влязъл в морето без гащи.

Друга причина да наблюдаваме технологичните компании е изобилието от рискови инвестиции. Отчаяните за възвръщаемост инвеститори наливат пари в бизнеси с високи пазарни оценки, но чиито проспекти далеч не са се доказали. Китайската компания за автомобили под наем Didi Chuxing може да получи оценка от над 100 млрд. долара в предстоящата продажба на акции, въпреки че натрупа 13 млрд. долара кумулативни загуби. Вълненията на борсите станаха още по-големи с разпространението на компании за придобиване със специално значение (т. нар. SPAC), които са листнати "извори" на пари, предназначени да се сливат с частни компании.

Навлизането на инвеститори активисти в технологичния свят може да помогне за подобряване на стандартите за корпоративно управление.

Последната причина да наблюдаваме технологичните фирми са техните шефове. Дотком компаниите и техните корпоративни братовчеди все още се управляват от основателите си, много от които имат контролен дял акции благодарение на подобрени права за гласуване. Тези предприемачи имат месианско самочувствие в собствените си способности и голямо богатство. Опцията им за контрол, богатство и самоувереност може да накара директорите да загърбят критиките и да гледат на правилата като създадени за останалите.

SoftBank - символ на притеснение

Една компания, която е символ на всички тези притеснения, е SoftBank. Най-големият технологичен инвеститор в света с пазарна капитализация от над 120 млрд. долара допринесе за сегашното вълнение на борсите. Някои от инвестициите й, като например тези в Didi и в южнокорейския онлайн търговец Coupang, са много успешни. Но освен подкрепата за хитови компании и неизбежния дял в провалящи се японската група е затънала и в дружества като британския кредитор Greensill, който фалира по-рано тази година, проблемната офис компания WeWork и нашумялата с измамите си германска финтех фирма Wirecard.

Това повдига въпроси как се управлява самата SoftBank. Въпреки че наподобява октопод, на нея се гледа като на шоуто на Маса, където всички големи решения се вземат от основателя и неин управител Масайоши Сон . Управлението включва разпределение на капитал - в момента SoftBank харчи по 200 млн. долара седмично в подкрепа на бизнеса.

Контролът на риска във фирмата е спорен. Вътрешният й хедж фонд, някога наричан Nasdaq Whale, разтърси пазарите през изминалата година, като изстреля цените на дяловете на някои компании. Фирмата се е променяла толкова много пъти, че анализаторите признават, че се борят да разберат какво се случва в нея. Сделките между SoftBank, нейните фондове, ръководителите и свързаните с нея дружества могат да създадат риск от конфликт на интереси.

Тя не е сама. Със сигурност има съмнително корпоративно управление и в други технологични фирми, а разкриването му в най-добрия случай не се случва постоянно. В големите технологични фирми то не е толкова необходимо, колкото в големите банки (за сравнение - годишният доклад на Facebook се състои от 129 страници, докато този на JPMorgan Chase е от 398). Мениджърите на стартъпа за електрически превозни средства Lordstown Motors се оттеглиха през миналата седмица, след като фирмата е предоставяла невярна информация. Тези структури с двоен клас акции (с различни нива на глас и изплащане на дивиденти) често позволяват на основателите да запазят контрол.

Инвеститорите активисти нямат голямо влияние в технологичния свят. Навлизането им би допринесло за подобряване на стандартите за корпоративно управление, като подложи мениджмънта на по-строг контрол (както Elliott е източник на активизъм в SoftBank). В тяхно отсъствие акционерите и кредиторите трябва да бъдат внимателни. Когато приливът изчезне, както един ден ще стане, инвеститорите, обърнали най-голямо внимание през шеметните дни на бума, ще бъдат възнаградени.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Още от Капитал