"Еврохолд" вече е собственик на българските дружества на CEZ

Ръководството на "Еврохолд" успя да осигури финансиране чрез комбинация от капитал и дълг.

"Еврохолд" вече е собственик на българските дружества на CEZ

Над две години след обявяването й, сделката за 335 млн. евро е финализирана

Николай Стоянов
13051 прочитания

Ръководството на "Еврохолд" успя да осигури финансиране чрез комбинация от капитал и дълг.

© Надежда Чипева


Да направиш голяма инвестиция в чужда държава обикновено не става бързо - от опипването на почвата до финалното решение могат да минат и години. За CEZ обаче не влизането, а излизането от България се оказа значително по-времеемко от всички очаквания. От 17 години, през които чешкият енергиен гигант присъства на местния пазар, след като приватизира електроснабдяването на Западна България, последните близо пет той всячески се опитва да продаде бизнеса си, а отделно води и многомилионно арбитражно дело срещу държавата.

Това дълго сбогуване приключи през седмицата. Новината накратко е, че българският публичен холдинг "Еврохолд България" успя да осигури финансиране и да завърши с покупката на българския бизнес на CEZ за 335 млн. евро, като се вмести в договорения срок до края на юли. А малко по-нашироко погледнато, тя беше поредният купувач на активите, като, за да получи одобрения и после да осигури парите, й трябваха над две години. А преди това първият опит на CEZ пропадна, след като българският участник в избрания консорциум - търговецът на ток "Фючър енерджи", фалира в края на 2017 г. малко след като беше посочен за победител. А вторият избор на CEZ, "Инерком" на Гинка Върбакова, срещна сериозен политически отпор и сделката беше спряна от КЗК с абсурдни аргументи.

Такава първоначално беше и съдбата на "Еврохолд", като впрягането на държавния апарат донякъде се потвърди и от изтекъл през 2020 г. запис с глас, наподобяващ този на тогавашния премиер Бойко Борисов: "Раздуйте това, че вкарах КФН (Комисията за финансов надзор - бел. ред.) по "Еврохолд" на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно..." След съдебни обжалвания и пълен обрат в становището на регулаторите обаче като крайно контролираният от Асен Христов и Кирил Бошов холдинг получи зелена светлина.

Новият двуглав "Еврохолд"

След сделката компанията, чийто бизнес досега беше насочен основно в застраховането и автомобилните продажби, навлиза в нов, силно регулиран сектор, като поема електроразпределението и електроснабдяването на западната част от страната, включително и столицата София. По нейни изчисления след сделката вече ще има над 7 млн. клиента в 11 страни от региона и над 6000 служители.

Двете големи направления ще са с, общо взето, равно тегло в приходите на холдинга. А от търговията с автомобили "Еврохолд" ще се освободи. Във финалната фаза на сделката с CEZ беше обявена продажбата на част от автодилърите на "Еврохолд", като по информация на "Капитал" вече има подписани споразумения и за други компании от автомобилния подхолдинг на групата. Имало е план автомобилният бизнес да се продаде в пакет, но като крайно е решено да става на парче. Първата сделка за дилърите на "Нисан" и "Рено" е за над 10 млн. евро, като купувач е фирма на Михаил Тиков, чийто бизнес досега беше концентриран в болници, хотели и недвижими имоти.

"До края на 2021 г. и с консолидацията на резултатите на подразделенията на ЧЕЗ груп общите активи и годишни приходи на застрахователно-енергийния холдинг се очаква да надхвърлят 1.5 млрд. евро, а неговата оперативна печалба (EBITDA) за годината ще достигне около 120 млн. евро. Според стратегията за развитие до 2025 г. "Еврохолд" предвижда да генерира приходи от близо 2 млрд. евро годишно и оперативна печалба (EBITDA) в размер на почти 200 млн. евро", се казва в съобщението на българската компания.

Как се събират 335 млн. евро

Последната половин година основната въпросителна беше набирането на финансиране. За целта "Еврохолд" прибегна до комбинация от капитал и дългови инструменти. Финално миксът включваше 80.5 млн. евро, набрани чрез емисия акции на Българската фондова борса, от която над половината беше записана от мажоритарния акционер в компанията "Старком холдинг". Той е притежание на Асен Христов и Кирил Бошов, които така запазиха контрол над групата. Още през март беше обявен и ангажимент от GEM Global Yield LLC SCS (част от Global Emerging Markets Group) да осигури 31 млн. долара, така че вероятно голяма част от останалите нови акции са записани от него и той влиза с дял от около 9%.

В дълговата част като стратегически инвеститор влиза фондът Metric Capital Partners, като според съобщението на "Еврохолд" в него инвестиционната банка J.P. Morgan AG участва като ексклузивен финансов консултант и ексклузивен мениджър и посредник. Според публикации в световни специализирани медии в Metric Capital участват основно американски пенсионни фондове.

Извън нея е пласиран и синдикиран заем, за който J.P. Morgan беше наета за водещ и ексклузивен мениджър, поемател и организатор. В синдиката като поематели влизат още Bank of China Luxembourg, Raiffeisenbank International, Райфайзенбанк България и Уникредит Булбанк. Отделно Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР), Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР), Банка ДСК и OTP са упълномощени водещи мениджъри, а Юробанк България, Международната инвестиционна банка (МИБ) и Обединена българска банка са водещи мениджъри.

Така на практика в сделката се включват всички водещи финансови институции в страната плюс няколко наднационални банки. Няма информация какъв е общият размер на заема, нито какво е разпределението. ЕБВР вече обяви, че ще отпусне до 60 млн. евро за сделката, като извън цената от 335 млн. евро "Еврохолд" трябва да осигури още около 100 млн. евро за изкупуване на миноритарните дялове в публичните компании на CEZ, а също и за задължителните инвестиции в мрежата, така че като цяло проектът е за над 0.5 млрд. евро.

Това се потвърждава и от думите на Асен Христов, цитирани в съобщението: "Придобиването на активите на ЧЕЗ груп в България ще осигури на нашите клиенти и инвеститори по-голяма стабилност и предвидимост във всички аспекти, като също така ще създаде потенциални синергии и допълнителни благоприятни възможности. Отвъд корпоративното, тази сделка гарантира приток от над 500 млн. евро в българската икономика, ако пресметнем общата стойност на транзакцията, в това число цената, предстоящото задължително търгово предложение към миноритарните акционери в две от придобитите компании и инвестиционната програма на ЧЕЗ в България", обяснява той.

Последна среща: в съда

За CEZ сделката означава почти пълно сбогуване с България, което от чешката компания отчитат като успешно. Според официалното им съобщение постъпленията им от българските операции са сумарно 10 млрд. крони (около 390 млн. евро) и излизат от инвестицията на плюс от около 1 млрд. крони (39 млн. евро). В сметката явно влиза и продажбата на ТЕЦ "Варна", която стана собственост на Ахмед Доган.

"Продажбата беше предизвикателна, но като крайно беше успешна. В сравнение с излизането на други чужди инвеститори в енергийния сектор от България успяхме да излезем с чест", казва в официалното съобщение Томаш Плескач, който е член на борда на CEZ, без да уточнява кои сделки визира. Той изрично подчертава и че сделката няма отношение към арбитражното дело, което чешката компания води срещу България, чийто изход може допълнително да увеличи приходите за CEZ и акционерите й.

Всъщност тук се крие и разковничето зад "почти пълно сбогуване". Сумата на арбитражния иск на CEZ не е известна, но става въпрос за стотици милиони евро, а според някои спекулации може да достига и 1 млрд. евро. То беше заведено през 2016 г., като пет години по-късно през март 2021 г. трибуналът на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във Вашингтон (ICSID) прие, че искът е в неговата юрисдикция, така че делото вече навлиза във фазата да се гледа по същество.

Досега CEZ беше доста лаконична по темата - обяснимо предвид, че бизнесът й в България е силно зависим от регулаторни решения. В съобщението й за финализирането на продажбата обаче арбитражът е доста застъпен. Там се обяснява, че искът е базиран на нарушение от българската държава на задълженията й по приватизационните споразумения за разпределителните дружества от 2004 г., а също и на ангажиментите й при присъединяването към ЕС. "Арбитражният иск покрива всички области на дейността на CEZ в България - генерирането, дистрибуцията и продажбата на електроенергия", се казва в съобщението.

Така сделката макар и предизвестена е показателна за причините чужди инвеститори да се оттеглят от България - тенденция, която се наблюдава от години и макар и катализирана от световната криза далеч не се обяснява само с нея. В случая напуска чужда, макар и държавна, компания и навлиза частен инвеститор, което теоретично би трябвало да е рецепта за по-добро управление. Практически не е ясно доколко ще е така - през годините "Еврохолд" залагаше на агресивна експанзия в застрахователния си бизнес, което често го поставяше на ръба. И често се нуждаеше от външни финансови инжекции, които отчасти се осигуряваха и от щедро финансиращите свързани компании фондове на близката до "Еврохолд" пенсионна компания "Бъдеще". Сега проблемните моменти изглеждат преодолени, но при нов крзисен пристъп вероятно ще възникне и изкушението стабилният паричен поток от електроразпределителния бизнес да се насочати натам за сметка на инвестициите.

Да направиш голяма инвестиция в чужда държава обикновено не става бързо - от опипването на почвата до финалното решение могат да минат и години. За CEZ обаче не влизането, а излизането от България се оказа значително по-времеемко от всички очаквания. От 17 години, през които чешкият енергиен гигант присъства на местния пазар, след като приватизира електроснабдяването на Западна България, последните близо пет той всячески се опитва да продаде бизнеса си, а отделно води и многомилионно арбитражно дело срещу държавата.

Това дълго сбогуване приключи през седмицата. Новината накратко е, че българският публичен холдинг "Еврохолд България" успя да осигури финансиране и да завърши с покупката на българския бизнес на CEZ за 335 млн. евро, като се вмести в договорения срок до края на юли. А малко по-нашироко погледнато, тя беше поредният купувач на активите, като, за да получи одобрения и после да осигури парите, й трябваха над две години. А преди това първият опит на CEZ пропадна, след като българският участник в избрания консорциум - търговецът на ток "Фючър енерджи", фалира в края на 2017 г. малко след като беше посочен за победител. А вторият избор на CEZ, "Инерком" на Гинка Върбакова, срещна сериозен политически отпор и сделката беше спряна от КЗК с абсурдни аргументи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица


3 коментара
  • 1
    ajsayder avatar :-|
    sim4o

    Добра новина- държавната собственост, става частна!

  • 2
    dabeda avatar :-P
    Da be.. da..

    До коментар [#] от "":

    А Гинка Върбакова какво казва?
    То държавна, частна... БГ националната сигурност е вече харизана.. Няма нито една инфраструктурна компания държавна и читава... освен ВиК, но то понеже са дребни общински и корупционна база за ДПС...

    Ако през Ковид си мислите, че на никой не му пука дали сте живи... пропуснете сметка... за ток, вода... вноска за кредит...

  • 3
    nabludatel_en avatar :-|
    Наблюдател

    #КОЙ купи ЧЕЗ, всъщност?
    https://bivol.bg/vassilev-tilev-evrohold.html
    ВРЪЗКАТА НА “ЕВРОХОЛД” С АГЕНТ РУМЯНЦЕВ НА ДС И РУСКАТА ВТБ
    Ще разследва ли ДАНС генезиса на продажбата


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход