Индустриалният потенциал на Стара Загора

Индустриалният потенциал на Стара Загора

Регионът се развива по-бавно от националните шампиони. Импулс може да даде появата на голям чуждестранен инвеститор

11085 прочитания

© Цветелина Белутова


Материалът е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Стара Загора и Хасково. То излезе в печатен вариант в края на април 2021 г.

Напълно нормално е местната общност да сравнява развитието на Стара Загора с другите големи индустриални региони на страната. Областта е сред четирите най-големи пазара на труда по брой на работните места в производствени сектори. Познатият модел на бързо развитие на индустрията в България и други индустриални страни от ЦИЕ носеше нови работни места основно в широко дефинирания сектор мехатроника и аутомотив. Ръстът на работни места в тези индустрии се случваше в съседство до Стара Загора - около 3/4 от ръста на заетостта през последните пет години беше в областите, които се включват в Южен централен район. Опитът от тези региони показа, че развитието на местната икономика е тясно свързано с инвестиции в средно- и високотехнологични индустриални сектори, чийто ръст води със себе си и до разрастване на останалите B2B сектори, както и на потребителските услуги.

Въпреки традиционната специализация на индустрията в Стара Загора в мехатроника - около 1/3 от индустриалната заетост в областта - регионът сякаш не успя да се възползва максимално от вълната на бързо разрастване на индустрията. В Стара Загора са концентрирани близо 10 000 работни места в сферата на мехатроника и аутомотив, което го превръща в един от големите клъстери в сферата на средно- и високотехнологичните производства. Стара Загора отговаря за 8% от националната заетост в сектора, като другите големи региони, които допълват топ 6 по заетост (освен София), са гранични на областта. В същото време регионът изостава спрямо други съседни региони в своето развитие, като само 4% от ръста на заетостта в страната се дължат на Стара Загора.

В по-бързо растящите като заетост региони на Пловдив и Хасково и Кърджали компаниите в мехатроника и аутомотив привличат работна ръка както от други промишлени сектори, така и навярно от услугите, където заплатите са значително по-ниски. В това отношение обаче Стара Загора се различава чувствително - работодателите в мехатроника не успяват да предложат много по-високи заплати от другите индустрии и услугите. Нещо повече - заплатите са над 2 пъти по-ниски спрямо тези в традиционно силния в региона сектор на енергетиката. Секторът заема над 5% от общия брой работни места в региона. В абсолютни стойности по-голям брой работни места в този сектор има единствено в широкия регион на София.

Мобилността на труда - много хора работят в съседни области и пътуват всекидневно - държи ръста на заплатите в относително близки граници. Разходите за труд в Стара Загора нарастват с 8.7% средногодишно през последните пет години, което е близко до средните за страната стойности. Те изпреварват като нива другите индустрии, но все още с твърде малко на фона на междуиндустриалните разлики в други региони.

Комбинацията от два фактора прави индустриалното развитие в Стара Загора сравнително по-бавно. Първо, потенциално новите работни места не могат да разчитат на привличане на хора от други, свиващи се индустрии, със значително по-ниска производителност от средното за икономиката (най-вече облеклата, какъвто е случаят с други региони). Второ, работодателите в мехатроника предлагат по-ниски средни заплати от другите големи индустриални региони. Това, разбира се, няма как да се подобри, докато не се ускори ръстът на производителността. Средната добавена стойност на едно работно място в Стара Загора е значително по-ниска от София и Пловдив, а вече областта е изпреварена по този показател и от съседния регион на Хасково и Кърджали. Средногодишният ръст на производителността от 6.9% е малко над средния на национално ниво, но например съседният регион на Сливен и Ямбол за същия период регистрира ръст 9.9%. Тези темпове на ръст са недостатъчни, ако целта е Стара Загора скоро да се доближи до първенците в страната в това отношение.

За разлика от много други региони в страната Стара Загора вече разполага с база от средни и големи по размер компании (макар и главно български) и съответно по-малка зависимост от един голям играч на пазара на труда. Развитието на региона навярно ще бъде обвързано с привличането на голям международен инвеститор в мехатроника и автомобилопроизводство, предоставящ по-производителни работни места спрямо средното за индустрията и услугите. На национално ниво ръстът на работните места в сектора се дължи предимно на големите чуждестранните компании, които добавят над 15 000 работни места за период от пет години, или 3/4 от ръста на заетостта. Все още обаче чуждестранните компании в сектора в Стара Загора са отговорни само за 32% от заетостта (за сравнение - в Пловдив за 63%).

Осезаеми подобрения на производителността в сектора най-вероятно могат да се очакват при привличане на нови чуждестранни инвеститори и разрастване на серийното производство на машини и елементи, в т.ч. и хидравлични компоненти, където в момента се наблюдава най-високата производителност в сектора на регионално ниво.

Материалът е част от специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Стара Загора и Хасково. То излезе в печатен вариант в края на април 2021 г.

Напълно нормално е местната общност да сравнява развитието на Стара Загора с другите големи индустриални региони на страната. Областта е сред четирите най-големи пазара на труда по брой на работните места в производствени сектори. Познатият модел на бързо развитие на индустрията в България и други индустриални страни от ЦИЕ носеше нови работни места основно в широко дефинирания сектор мехатроника и аутомотив. Ръстът на работни места в тези индустрии се случваше в съседство до Стара Загора - около 3/4 от ръста на заетостта през последните пет години беше в областите, които се включват в Южен централен район. Опитът от тези региони показа, че развитието на местната икономика е тясно свързано с инвестиции в средно- и високотехнологични индустриални сектори, чийто ръст води със себе си и до разрастване на останалите B2B сектори, както и на потребителските услуги.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


2 коментара
  • 1
    cose avatar :-|
    cose

    Предишното правителство с административни хватки насочваше 90% от почукалите инвеститори в областите София и Пловдив.
    Затова там е имало по-голям ръст от традиционно по-силната икономически Стара Загора.
    Това е административен апартейд, не друго!

    Същата дискриминационна политика е при държавните пътища. За 40 хиляден град като Асеновград правят цяла магистрала, а връзките на Стара Загора с магистралата от 15 години не са направени, нито пътищата от Стара Загора до Димитровград, Раднево и Казанлък са разширени.

  • 2
    voda avatar :-|
    The investor

    Докато не се изгради скоростен градски булевард от околовръстното на Стара Загора покрай Летище Стара Загора до детелината на АМ Тракия няма как да очакваме наплив от индустриални инвеститори. Това трябва да се проумее от кмет и правителство.

    Не случайно няма дори бензиностанция на магистралата край града.
    Докога ще се мотаят с проекта за този жизнено важен път до магистралата?!

    Само 5 км е дълъг участъкът и е напълно равно и право трасе. Нужни са и локални платна и неприкосновено преминаване на кръстовищата.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход