Националният иновационен фонд отново набира проекти за безвъзмездно финансиране
Срокът за кандидатстване е до 10 септември, а общият бюджет - 5 млн. лв.
Националният иновационен фонд отново набира проекти за безвъзмездно финансиране. Това е 12-ата конкурсна сесия на фонда, която (подобно на предишните) отново е с бюджет около 5 млн. лв. Срокът за кандидатстване е до 10 септември, кандидатства се по електронен път с електронен подпис.
Условия за кандидатстване
Тематичните области, в които трябва да попадат проектните предложения, са: Информатика и ИКТ; Мехатроника и чисти технологии; Индустрия за здравословен живот и биотехнологии; Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии.
Допустим кандидат за финансиране е предприятие, регистрирано по Търговския закон, или еквивалентно лице по смисъла на законодателството на държава, членка на Европейския съюз. Същите изисквания важат и за допустим партньор за изпълнение на проект. Партньор може да бъде и организация за научни изследвания и разпространение на знания от държава, членка на ЕС, със статут на юридическо лице.
Максималната стойност на безвъзмездната финансова помощ за един проект е до 500 хил. лв., а срокът за изпълнението му е до 18 месеца. Допустими са разходите за: възнаграждения; амортизация на инструменти/оборудване; материали и консумативи; външни услуги; командировки в чужбина. Подкрепата от фонда не може да надвишава 50% от допустимите разходи за индустриални научни изследвания и 25% - за експериментално развитие.
Финансирането обаче може да бъде увеличено с:
- 10% за средни предприятия
- 20% за микро- и малки предприятия
- 15% - ако проектът включва сътрудничество между предприятия или се осъществява в поне две държави членки, или е съвместно между едно предприятие и поне една организация за научни изследвания и разпространение на знания (при определени условия).
Максималният размер на помощта е 80% от допустимите разходи.
Фондът не финансира проекти в секторите на рибарството и аквакултурите и на първичното производство на селскостопански продукти, както и проекти за преработка и продажба на селскостопански продукти и за улесняване закриването на неконкурентоспособни въглищни мини.
Оценката на постъпилите предложения преминава през три етапа: за административно съответствие и допустимост; техническа и икономическа; финансова. Проектите трябва да отговарят на изискванията за административно съответствие и допустимост и на критериите за иновативност и икономическа перспективност. Финансиране ще получат всички проекти, получили минимум 70% от максималния брой точки по всеки един от критериите иновативност и икономическа перспективност според възможностите на бюджета на фонда, уточняват от Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия.
Финансирането досега
От създаването си през 2004 г. досега Националният иновационен фонд е сключил над 500 договора с одобрени кандидати за над 90 млн. лева.
В годините обаче финансирането чрез фонда невинаги протича гладко. Например през септември 2016 г. кандидатстваха рекордно много компании със 192 проекта при общ бюджет от 5 млн. лв. За сравнение, в предишния кръг на финансиране, който също беше силен, предложенията бяха 152, а предвидените средства - двойно повече. Десет месеца след внасяне на проектите от Агенцията за малките и средните предприятия заявиха, че външните независими оценители - учени и професори, са поискали допълнително време за разглеждането и оценяването на постъпилите предложения. През септември 2017, т.е. година след откриването на поредния кръг за набиране на проекти и след множество сигнали от компании за забавяне на процедурата, от агенцията изпратиха съобщение, че при класирането на кандидатите са извършени нарушения, че процедурата е опорочена и затова трябва да бъде прекратена. В крайна сметка обаче сесията не беше отменена и бяха сключени договори с 20 фирми.
През 2018 г. бяха въведени нови правила за финансиране чрез фонда. Бяха намалени от 60% на 50% разходите по проектите за дълготрайни материални активи с цел да се насърчи интелектуалният труд, а не инвестициите в готово оборудване. По същата логика бяха направени и промени, които предвиждат до 10% от средствата да се ползват за външни услуги (вместо 25%) и др.
