Приходите от тв права в българския футбол са силно подценени

Нуждата от промяна в българския футбол вече е належаща. Докладът на Института за пазарна икономика с подкрепата на фондация "Фридрих Науман" предлага някои идеи.

Приходите от тв права в българския футбол са силно подценени

Договорът за телевизионни права в Румъния е близо десет пъти по-скъп от този в България, се казва в доклад на Института за пазарна икономика

3970 прочитания

Нуждата от промяна в българския футбол вече е належаща. Докладът на Института за пазарна икономика с подкрепата на фондация "Фридрих Науман" предлага някои идеи.

© Lin Renais


Всеки знае, че футболът в България е в окаяно състояние. Видимо е с просто око. Причините обикновено са комплексни. От спортно-техническо, икономическо-финансово дори и от битово-културно естество. Доклад на Института за пазарна икономика, с подкрепата на Фондация за свободата "Фридрих Науман", публикуван днес, хвърля повече светлина върху проблемите от управленски и организационен характер. Той е изготвен от Петър Ганев, старши изследовател в института, и анализира финансовия аспект на българския футбол, като използва база за сравнение доклади на УЕФА относно всички първенства в Европа.

Данните на УЕФА показват, че оперативните приходи (с изключение на трансферите) през 2018 г. на 14-те отбора в "елитната дивизия" са 42 млн. евро или средно по около 3 млн. евро на отбор, се казва в него. Според тези данни сме на 30-то място по приходи в Европа, като 84% от средствата отиват за заплати. Проблемът не е във високия процент за заплати, тъй като и в други страни от Балканите огромна част от приходите на клубовете отиват за възнаграждения (дори Барселона не успя да регистрира Лионел Меси заради такъв проблем). Петър Ганев отбеляза при представянето на доклада, че проблемът е в лошо развитите канали на приходите на клубовете - на първо място ТВ правата, след това комерсиалните сделки и на последно място инвестициите в инфраструктура.

Да започнем с телевизионните права. Според данните от документа "общо 7% от приходите на отборите в Първа лига в България идват от телевизионни права." Това е твърде ниско в сравнение със съседите - в Румъния и Турция около 40% от приходи на отборите идват от тв права, а в Гърция и Полша - 20-25%. Имайки предвид интереса и броя мачове, които се предават на живо в България, можем да твърдим, че приходите от ТВ права у нас са силно подценени, се казва в доклада.

Договорът за правата в българския футбол е за около 3 млн. евро на година, докато в Румъния е за над 24 млн. евро или 8 пъти повече. Според Петър Ганев проблемът е в организацията на професионалната лига в страната. Докато в Румъния отборите участват в утвърждаването на лигата и се договарят за правата помежду си, формирайки монопол, с което повишават цената на договорите, в България елитната лига се управлява от БФС, който според Ганев поставя "клубовете пред свършен факт".

Миналото лято БФС обяви, че мачовете от футболното първенство ще останат в каналите на "Нова броудкастинг груп" за още пет години. Според условията всяка година телевизията ще плаща по 6.5 млн. лева без ДДС. Подновяването на договора тогава отново насочи вниманието към преплитането на интереси около Кирил Домусчиев. Той е собственик на шампиона "Лудогорец", на "Нова броудкастинг груп" (по-късно продаде телевизията) , на фирмата посредник за телевизионните права "Футбол про медиа" и е член на изпълнителния комитет на БФС.

Петър Ганев обърна внимание, че футболът в Румъния се предава по три различни телевизии, има прозрачна процедура и правата се продават на части, а не в цялост, което допълнително увеличава наддаването за най-интересните мачове. Според членове на института обаче съществуват законови пречки в България, които на практика забраняват формирането на подобна структура от клубовете.

"Към настоящ момент у нас не печелят нито феновете, нито клубовете. Най-вероятно печели някой друг, но това е трета страна", заяви Петър Ганев пред журналисти. "Шампионът в Румъния взима около 2 млн. евро от тв права, последният - 1 млн. евро. Последният в Румъния взима повече от първия в България", обясни икономистът.

Предложения

Според членовете на института българското законодателство благоприятства участието на феновете в управлението на клубовете, като дори на практика германският 50+1 модел за управление (където феновете участват директно във вземането на решения) е възможен за приложение в момента без особени затруднения и нуждата от законодателни промени.

Друга идея, която докладът подкрепя, е формирането на независима финансова комисия, която да следи и да има достъп до финансовите данни и състояние на клубовете по всяко време, като публикува годишен доклад.

"Общо 28 или над половината от първенствата в Европа имат отделна организация, която отговаря за някоя от следните дейности: продажба на комерсиални права, управление на програмата, както и отговорности по дисциплинарни и/или съдийски въпроси. Към момента Професионалната лига администрира турнирите за купата и суперкупата на България, но няма реални функции по отношение на бизнес въпросите в Първа лига."

Комерсиалният аспект за партнирането на отборите с компании в сектори различни от хазартния също се посочва като проблем, но според Петър Ганев проблемът в това може да бъде и законодателен, тъй като според него законът не различава стадиона от спортната зона (района извън стадиона) и например бирените компании, не могат да продават продуктите си извън стадиона, което е напълно нормално в Западна Европа.

Освен в краткосрочен план, трябва да се мисли и в дългосрочен. Според данни на УЕФА цитирани от доклада, над 200 проекта за стадиони са реализирани в Европа през последното десетилетие. "Полша и Турция се отличават с инвестициите в нови стадиони, като имат по над 20 нови (за над 5 хил. зрители) в последните 10 години. България е в групата на най-малко активните страни, като единични са примерите за нови стадиони или сериозни реновации.

Всеки знае, че футболът в България е в окаяно състояние. Видимо е с просто око. Причините обикновено са комплексни. От спортно-техническо, икономическо-финансово дори и от битово-културно естество. Доклад на Института за пазарна икономика, с подкрепата на Фондация за свободата "Фридрих Науман", публикуван днес, хвърля повече светлина върху проблемите от управленски и организационен характер. Той е изготвен от Петър Ганев, старши изследовател в института, и анализира финансовия аспект на българския футбол, като използва база за сравнение доклади на УЕФА относно всички първенства в Европа.

Данните на УЕФА показват, че оперативните приходи (с изключение на трансферите) през 2018 г. на 14-те отбора в "елитната дивизия" са 42 млн. евро или средно по около 3 млн. евро на отбор, се казва в него. Според тези данни сме на 30-то място по приходи в Европа, като 84% от средствата отиват за заплати. Проблемът не е във високия процент за заплати, тъй като и в други страни от Балканите огромна част от приходите на клубовете отиват за възнаграждения (дори Барселона не успя да регистрира Лионел Меси заради такъв проблем). Петър Ганев отбеляза при представянето на доклада, че проблемът е в лошо развитите канали на приходите на клубовете - на първо място ТВ правата, след това комерсиалните сделки и на последно място инвестициите в инфраструктура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    В България ако не си най-добър, си най-слаб. В окаяно състояние.

    Не, че не сме по-напред от редица държави по национален коефициент, като отбори играещи в ЕКТ... Че и го правим с по-малко пари.

    И докога ще се сравняваме с Румъния? Страна с 2 пъти по-голямо население, територия и много повече природни ресурси.

    Да - има отстъпление, но ние не си и помагаме. Само бутаме надолу и псуваме всички наред, докато обясняваме как сме най-слабите на света. И не, не говоря за Лудогорец. Само обърнете внимание какво се говори за българаските юноши, успели да заработят трансфер в чужбина.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход